Решение по дело №2732/2017 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 183
Дата: 16 март 2018 г. (в сила от 16 октомври 2018 г.)
Съдия: Андрей Николов Радев
Дело: 20171520102732
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 183

гр. Кюстендил,16.03.2018 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ

при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 2732/2018 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:

Т.Б.С.,ЕГН **********,*** е предявила против КОНСУЛТ СТРОЙ ХОЛДИНГ“ЕООД,ЕИК ********* иск да бъде признато за установено по отношение на ответника,че й дължи сумата от 1680,00-хиляда и шестотин и осемдесет лева,представляваща адвокатско възнаграждение,ведно със законната лихва за забава върху същата,считано от 05.04.2017 год. до окончателното й изплащане.Ищцата претендира присъждане на разноските в производството.

 

Ответното дружество оспорва иска,моли за отхвърлянето му и за присъждане на разноските по делото.

 

КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:От нотариално заверено пълномощно;отговор на ИМ с вх.№ **********.10.2013 год. по гр.д.№ 6253/2013 год. на СГС,1 ГО,11 състав;допълнителен отговор с вх.№ 5982/20.01.2014 год. по гр.д.№ 6253/2013 год. на СГС,1 ГО,11 състав;протокол от с.з. на 24.03.2015 год. по гр.д.№ 6253/2013 год. на СГС,1 ГО,11 състав ;протокол от с.з. на 02.07.2015 год. по гр.д.№ 6253/2013 год. на СГС,1 ГО,11 състав ;решение от 30.01.2017 год. по гр.д.№ 6253/2013 год. на СГС,1 ГО,11 състав;заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК;съобщение по ч.гр.д.№ 21675/2017 год. на СРС,78 състав;протокол № 15/10.05.2016 год.на САС,се установява това,че : 1.ищцата има качеството на адвокат;2.в качеството на адвокат е осъществила процесуално представителство на ответното ТД по гр.д.№ 6253/2013 г.СГС,1 Го,11 състав;3.в производството по т.2 между представляван и адвокат не е имало сключен договор за правна защита и съдействие с конкретно уговорено възнаграждение за процесуалния представител;4.възнаграждението на ищцата,като процесуален представител на ответника за производството по т.1 е определено като основание и размер от Софийска адвокатски съвет –исковата сума.От приложеното в цялост ч.гр.д.№ 21675/2017 г.СРС се установява,че по заявление на ищцата за исковата сума съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 20.04.2017 год.,съобщена на ответното ТД на 22.08.2017 год.,от което на 31.08.2017 год. е депозирано възражение почл.414,ал.1 ГПК,че не дължи сумите по заповедта, за последното ищцата е уведомена на 25.09.2917 год. и същата на 28.09.2017 год. е предявила настоящите искове.ответното ТД представя,като доказателство за това,че е платило исковите суми с отговора на ИМ договор за правна защита и съдействие № 676577/23.06.2017 год.,сключен между ищцата и ответното дружество ,видно от който е ,че е с предмет процесуалон представителство и защита  и отговор на въззивна жалба срещу решението по гр.д.№ 6253/2013 г.СГС,1 Го,11 състав.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

Съобразявайки горното съдът счете,че исковете са допустими и основателни за пълният им размер.Мотиви:

На лицата,осъществяващи адвокатска професия,за осъществената правна помощ,изразяваща се в процесуално представителство по граждански дела се дължи възнаграждение, определено по реда на чл. 36 от ЗА въз основа на писмен договор. При липсата на такъв законодателят в чл. 36, ал. 3 ЗА е предвидил,че това става съгласно наредба на Висшия адвокатски съвет,каквато по силата на законоданелната делегация е  НАРЕДБА № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Нареба № 1/09.07.2004 год. на Висш адвокатски съвет .Писмените доказателства по делото безспорно установиха това,че ищцата,упражняваща адовкатска професия, в това и качество е осъществила процесуално представителство на ответното ТД по гр.д.№ 6253/2013 год. на СГС,1 ГО,11 състав ,само въз основа на писмено пълномощно,без сключен изричен договор за правна защита и съдействие,че не е имало договорено адвокатско възнаграждение, същото е определено по реда на чл.36,ал.3 ЗА в исковия резмер,поради което се дължи от ответника.Ищцата е инициирала заповедно производство по чл.410 ГПК за исковата сума,ответника е подал в срок възражение  по чл.414 ,ал.1 ГПК и също в срок са предявени исковете,поради което същите са допустими.Възраженията на ответното ТД,че е платило исковата сума са неоснователни-представеният от същото като доказателство договор № 676577/23.06.2017 год.,сключен между ищцата и ответното дружество за правна защита и съдействие не е относим за осъщественото в първата инстанция по посоченото дело процесуално представителство от ищцата,а във връзка с представителството от същата на дружеството по обжалване на първоинстанционното решение по това дело и граматическото му тълкуване не дава основание на съда да приеме извод,обратен на възприетия,т.е че съдържа писмено признание за платено възнаграждение за първоинстанционното производство.Върху исковата сума ответника дължи и законната лихва,считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК-05.04.2017 год.до окончателното й изплащане.

 

На ищцата се дължат сторените в производствата разноски.В заповедното производство по ч.гр.д.№ 21675/17 г.СРС ищцата е заплатила държавна такса от 33.60-тридесет и три лева и шестдесет стотинки.В настоящото производство ищцата е платила държавна такса от 33.60-тридесет и три лева и шестдесет стотинки.Претенцията на ищцата за присъждане на други разноски-посочените в молбите й   от 21.02.2018 год. и 14.03.2018год.е  неоснователна-това не са разноски по смисъла на чл.78,ал.1,пр.2 ГПК във вр. с чл.71,ал.1 ГПК и 75 ГПК,т.е не са разноски по производството,поради което не се дължат.

 

Водим от горното и на осн.чл.415,ал.1 ГПК,във вр. с чл.36,ал.3 Закон за адвокатурата,съдът:

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на КОНСУЛТ СТРОЙ ХОЛДИНГ“ЕООД,ЕИК ********* ,адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил,ж.к.“**“,бл.**,ет.**,ап.**,че дължи на Т.Б.С.,ЕГН **********,*** , сумата от 1680,00-хиляда и шестотин и осемдесет лева,представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр.д.№ 6253/2013 год.,СГС,1 гр.отд.,11-състав,ведно със законната лихва за забава върху същата,считано от 05.04.2017 год. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА КОНСУЛТ СТРОЙ ХОЛДИНГ“ЕООД,ЕИК ********* , адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил,ж.к.“**“,бл.**,ет.**,ап.**,ДА ЗАПЛАТИ на  Т.Б.С.,ЕГН **********,*** ,сумата от 33.60-тридесет и три лева и шестдесет стотинки,представляваща платената държавна такса по ч.гр.д.№ 21675/17 г.СРС,както и сумата от  33.60-тридесет и три лева и шестдесет стотинки ,представляваща платената в настоящото производство държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред КОС в 14-дневен срок ,считано от 16.03.2018 год.Преписи от решението да се връчат на страните.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: