№ 659
гр. Варна, 29.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Деница Славова
Антония Якимова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20253100500783 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Въззивниците Б. Д. В., лично за себе си и като законен представител на детето С.
Г. В., редовно и своевременно призовани, явява се лично, представляват се от адв. Б. Ц.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна Г. П. В., редовно и своевременно призован, явява се лично,
представлява се от адв. И. В., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ -
ВАРНА, редовно и своевременно призована, не се представлява.
АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Б. Д. В. чрез
пълномощника й адвокат Б. Ц. против решение № 934 от 17.03.2025 г., постановено по гр.д.
№ 16344 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, осми състав, с което е не е уважена
1
молбата на въззивницата, действаща в качеството на майка на малолетното дете С. Г. В. ЕГН
**********, обективираща искане за постановяване на мерки за защита срещу Г. П. В. по
реда на Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/, а именно: забрана да
приближава детето С., жилището и училището, в което учи, както и забрана да осъществява
контакт с детето С. под каквато и да е форма; както и в частта, с която е отстранен Г. П. В. от
съвместно обитаваното жилище, находящо се в град Варна - местност „Боровец“, имот 1046,
за срок от 10 месеца, считано от датата на издаване на заповед за незабавна защита № 255 от
30.12.2024 г., постановена по настоящото дело, на основание член 5, алинея 1, точка 2 о т
ЗЗДН; както и в частта, с която е забранено на Г. П. В. да приближава на по-малко от 100
метра Б. Д. В., както и жилището й, находящо се в град Варна - местност „Боровец“, имот
1046, за срок от 10 месеца, считано от датата на издаване на заповед за незабавна защита №
255 от 30.12.2024 г., постановена по настоящото дело, на основание член 5, алинея 1, точка 3
от ЗЗДН. Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано, незаконосъобразно
и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че изводите на
съда не кореспондират със събраните безспорни доказателства за извършени няколко акта на
домашно насилие спрямо молителката и детето С., както и, че не почиват на нормите на
ЗЗДН, на съдебната практика и на елементарната логика. В тази връзка следва да се има
предвид, че действията на ответника продължават. Също така се излагат аргументи, че
решението страда от липса на адекватна преценка на ситуацията. Излага се, че при
постановяването на решението районният съд не е спазил правилата на формалната логика,
опита и научното знание, което е довело до грешки при формиране на вътрешното му
убеждение. Иска се отмяна на решението и да се отстрани Г. В. от съвместно обитаваното
жилище за срок от 18 месеца; да се забрани на В. да приближава на помалко от 200 метра Б.
В. и детето С., както и на същото разстояние да приближава жилището им, местоработата
на Б. В. и училището на С. В., както местата за социалните им контакти и отдих, за срок от
18 месеца, да бъде забранено на В. да осъществява контакти с Б. В. и детето С. под каквато и
да е било форма, включително по телефон, електронна или обикновена поща и факс, както и
чрез всякакви други средства за комуникация за срок от 18 месеца.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Г. П. В., с който същата се оспорва. Излага се подробно становище в
посока, че така постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно.
Сочи се, че искането за удължаване на срока е само, за да може В. да живее необезпокоявано
в жилището, в което съсобственик е бащата на ответника, с новия си партньор. Желае се
потвърждаване на решението.
АДВ. Ц.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната
въззивна жалба, оспорвам отговора.
АДВ. В.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам отговора.
2
СЪДЪТ докладва постъпилото писмо вх. № 11681/23.04.2025 г. от ВРС, ХХІV състав,
с което е изпратен заверен препис от Решение № 4798/08.11.20219 г. по гр.д. № 13607/2019 г.
СЪДЪТ докладва постъпилото писмо от ДСП – Варна вх. № 11964/25.04.2025 г., с
което са изпратени два броя копия от доклади за оценка на постъпили сигнали №№ СИГ/Д-
В/125/17.02.2025 г. и СИГ/Д-В/152/24.02.2025 г.
АДВ. Ц.: Не съм запознат с тях, но - изискани са и може да се приемат.
АДВ. В.: Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети решението на ВРС, както и докладите
представени от ДСП Варна като относими към предмета на спора и допустими, съгласно
разпоредбите на ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото заверен препис от Решение №
4798/08.11.20219 г. по гр.д. № 13607/2019 г. и два броя копия от доклади за оценка на
постъпили сигнали №№ СИГ/Д-В/125/17.02.2025 г. и СИГ/Д-В/152/24.02.2025 г.
АДВ. Ц.: След подаване на въззивната жалба Б. Д. се снабди със становище от ДСП,
изпратено й след 25-ти, което представям.
АДВ. В.: Да се приеме. То показва, че доверителят ми е искал да посети дъщеря си в
училище, тъй като не е имал възможност на друго място да я види.
СЪДЪТ намира, че днес представеното писмо от ДСП Варна до въззивницата е
относимо към предмета на спора и следва да бъде прието, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прилага като доказателство по делото писмо от 12.03.2025 г., изпратено
от ДСП – Варна до въззивницата.
АДВ. Ц.: Нямам доказателствени искания. Претендирам разноски на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. Както в първоинстанционното производство, така и сега е осъществено
представителство на Б. Д. безплатно, поради липса на финансови средства. Ако измените
3
решението на първоинстанционния съд и възложите разноски на въззиваемата страна, моля
да ми присъдите такъв в размер на 600 лв.
ВЪЗЗИВНИЦАТА: Адв. Ц. осъществява защитата ми безплатно.
АДВ. В.: Нямам доказателствени искания. Представям договор за правна защита и
съдействие по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалния представител на
въззиваемата страна договор за правна защита и съдействие по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Ц.: Уважаеми съдии, първо ще взема становище по наведените с отговора на
исковата молба твърдения. Най- общо те са неоснователни, неверни и спекулативни като
имам предвид, че се злоупотребява със събраните по делото факти. Не е вярно, че
въззиваемата страна не е доближавала доверителката ми, камо ли местата за социален отдих.
За местоработата й това е така, но другите факти по делото опровергават това твърдение. Не
е вярно обстоятелството, че Б. Д. иска удължаване на мерките допуснати от Районния съд
само и единствено да живее необезпокоявана с новия си партньор. Тя няма такъв, това е
клюка. Въззиваемата страна няма къде да живее. Тя има постоянен и настоящ адрес и живее
съвместно с баща си. Спекулативно е твърдението, че В. ще се поправи в срока даден от
ВРС. Това изцяло противоречи на събраните по делото доказателства – съдебното му
минало, действията, които е извършил в присъствието на полицията в деня на домашното
насилие и последващите действия след постановяване на Заповедта за незабавна защита от
домашно насилие. Спекулативни са твърденията, че по делото не са установени факти В. да
е извършил спрямо дъщеря си акт на насилие. Това няма да коментирам, законът е отговорил
ясно на това. Спекулативно е твърдението, че Б. Д. възпрепятства бащата да види детето си
и го отчуждава от него. Детето не ниска да види баща си, защото го е страх от него. По
отношение на противоречивите твърдения, в първоинстанционното производство
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН беше само частен документ, каквото и да означава това. В
писмения отговор вече се съзнава, че тя има самостоятелна доказателствена сила, но в
случая на г-жа Д. не е подкрепена с убедителни писмени доказателства. Противоречиво е
твърдението, че г-жа Д. след като спира детето да се вижда с г-н В. злоупотребява с правата
4
си на майка и по този начин осъществявала психическо насилие над г-н В.. В нощта на
извършване на домашното насилие г-н В. също е убеден че е насилван, но той сам е
включил сим-картата, която е подарил на детето си и с която е имал пряк контакт с детето.
Чрез натиска, който той осъществява на майката под предлог че тя му пречи да осъществява
контакт с детето, той пряко продължава да осъществява психическо насилие спрямо нея.
Едно твърдение, което не попада в условно разделените от мен, г-н В. е убеден, че мерките
на ВРС са само превантивни и те му дават възможност да се поправи, те не са санкция. Това
просто не е вярно. Тези мерки са взети след като е извършено домашното насилие, поради
което нито са го предотвратили, нито са го преустановили, нито са отстранили вредните
последици от него. Те са санкция, защото какво друго е обстоятелството да бъдеш отстранен
от жилището, в което си осъществил насилието, да бъдеш задължен да не се доближаваш до
местоработата и местата на социални контакти. Ограничаване на конституционното право за
свободно придвижване на територията на Република България – да санкция е. В този смисъл
ще се ползваме изцяло от тези твърдения. В останалата част защитата ми по същество
съвпада с изложеното във въззивната жалба, поради което моля да го имате предвид.
Определението дадено във въззивната жалба за психика не е мое, а на БАН и се съдържа в
Речник на чуждите думи от 1980 г. Абсолютно неправилно е ВРС да раздели психиката от
емоцията. Дори в разговорния език хората не правят разлика между психика и емоция,
смятат ги за синоними, употребяват ги като такива. Ако един човек каже, че е емоционално
подтиснат се приема, че е психически подтиснат, но какво следва от въздействието на
емоцията – психика на един човек. Първото е, че субекта претърпял насилие може да получи
психоза. Общоизвестен факт е, че може да получи посттравматичен стрес. Това са факти,
които се съобщават всеки ден в средствата за масова информация, свързани с военните,
които се прибират от фронта. Естествено, че там е повлияна емоцията. Може да се получи
тежко паническо разстройство. Накрая, в зависимост от интензитета и трайността на
насилието, лицето може да почине. В никакъв случай не смятам, че емоцията следва да се
разделя от психиката и в този смисъл ВРС е нарушил опита и житейските правила. Искам да
акцентирам, че действията на органите които следва да следят как се изпълнява Заповедта за
защита от домашно насилие. За МВР е ясно, има два протокола, които няма да коментирам.
Най много ме притеснява действието на ДСП. Считам, че ДСП не е контролираща страна, тя
е конституирана като такава от ВРС, но последици в този смисъл не са настъпили. ДСП не е
Министър на финансите, или на благоустройството, който след като е уведомен, че има дела
на учреждения, които са му подчинени административно да реши дали да участва и да
контролира страната. Съгласно чл. 15 ЗЗДт съдът уведомява Агенцията в случаи когато се
касае за процес при засягане права и интереси на детето. Тогава ДСП какво следва да
направи е посочено в закона – алтернативно и императивно, трябва ли да изпрати експерт
или да даде становище, или да даде доклад. Как да осъществи Б. Д. да може да осъществява
извънпроцесуалната си защита. Не се запознах с докладите, които са представени, но поне
изпълниха задължението си да ги представят, но разбрах, че те не съответстват на
представените на Д.. Съгласно глава ІІІ от ЗЗДт те трябва да правят проучване при наличието
на сигнал. От писмото, което представих става ясно, че е направено проучване като е
5
събеседвано с бащата. Точно обратното сочи законът, събеседва се със семейството и с
детето, с представителите на училищните власти и личния лекар. Такова нещо не видях да
има. Как да осъществява г-жа Д. защитата на детето си като всички последици от действията
на г-н В., вкл. и след издаване на заповедта изцяло лягат върху нея. Както от обясненията в
първоинстанционния съд и от писмения отговор на г-н В., считам, че той не разбира точно
какво е извършил и ако приема, че е насилил г-жа Д. той не разбира, че е насилил детето си.
Нещо повече – демонстрират се познания за родителски права, правят се квалификации за
злоупотреба с правата на майката. Той не може да допусне, че детето не иска да се вижда с
него. Ако ДСП беше дало становище или доклад ние щяхме да знаем какво е психическото
състояние на детето. Моля да измените издадената заповед от ВРС в смисъла в който е
поискан във въззивната жалба и ни присъдите адвокатско възнаграждение.
АДВ. В.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отхвърлите въззивната жалба като
неоснователна и недоказана. От събраните по делото доказателства в първоинстанционното
производство и приложените към въззивната жалба не се доказа моят доверител да е
извършил насилие спрямо детето. Напротив, той не е виждал детето от 5 месеца. С
подадената жалба до ДСП искаме той да може да вижда детето си и това родителско
отчуждение, което майката иска да приложи, да го ограничим. При опита за среща в
училището детето е започнало да плаче и е казало на класната си, че не иска да се среща с
баща си, защото майката не разрешава. В детето ежедневно се насажда, че бащата е
насилник, че има агресивно поведение и детето не трябва да се вижда с него. Той не може да
вижда собственото си дете от 5 месеца, без да е издадена заповед за закрила на детето. На
12.03., протоколът, който е приложен, считам за неотносим за ограничаване на бащата да
вижда детето, тъй като то не е присъствало там. Бащата е отишъл да си вземе гумите за
колата и но детето не ставало свидетел на агресивно отношение. Разпитаните полицейски
служители не казаха, че детето е било травмирано и е плачело. Единствено детето е станало
свидетел на счупването на телевизора. Това не оспорваме, но това не е причина детето да е
ограничавано от срещи с баща си. Майката ще ограничи доверителя ми за 18 месеца да
вижда детето. За него е жизнено необходимо да се среща и вижда баща си. Изложените
твърдения, че има разлика между психика и емоция и може да се стигне до тежко
разстройство и самоубийство, това са хипотези, но не следва да се базираме на хипотези, а
на действителната фактическа обстановка. Моят доверител разбира какво е направил,
разбира полученото наказание от първоинстанционния съд и посещава SOS-центъра за
срещи със специализирани работници, но допълнително ограничаване на контакта с детето
ще е в ущърб както на бащата, така и на детето. Моля да отхвърлите молбата за защита в
тази част и увеличите защитата на майката до 18 месеца. Считам, че за тези 10 месеца моят
доверител ще се поправи, превъзпита и не е необходимо за 18 месеца той да няма достъп до
собственото си жилище. Моля да ни бъдат присъдени разноски по чл. 38 ЗАдв.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
6
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7