№ 956
гр. Бургас, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120202787 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на С. Ж. Х. с ЕГН: **********, с
посочен съдебен адрес: * адвокатска кантора – А. С., срещу Наказателно постановление №
21-0769-004525/11.11.2022 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-
Бургас, с което за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, доколкото е
издадено в нарушение на принципа „non bis in idem”, като в подкрепа на това становище се
цитира практика на ВКС и ЕСПЧ. Счита се, че за същото деяние Х. вече е бил санкциониран
по НОХД № 5208/2021 г. на РС-Бургас, поради което и е недопустимо повторното
ангажиране на отговорността му. Иска се отмяна на НП и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган се представлява от упълномощен юрисконсулт –
* Ж.а, която счита, че жалбата е неоснователна, поради което и пледира за потвърждаване на
НП изцяло. В приложено писмено становище юрк. Ж.а развива съображенията си, като моли
за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
1
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, като видно от разписката на л. 21 – НП е връчено на
жалбоподателя на 27.07.2022 г., а жалбата е депозирана директно в съда на 03.08.2022 г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено следното:
На 11.10.2021 г., около 02.20 часа жалбоподателят управлявал товарен автомобил
„Дачия Докер“ с рег. № * в гр. Бургас по ул. „Одрин“ до кръстовището с ул. „Вардар“. Той
бил спрян за проверка от полицейски патрул от 01 РУ-Бургас (* и *), които се усъмнили, че
лицето може да е употребило алкохол и/или наркотични вещества. Поискали съдействие от
служители на Сектор „ПП“ и на място пристигнал св. Х. Х. – мл. автоконтрольор, който
извършил последователно проверки на водача с техническо средство за употреба на алкохол
и наркотични вещества. Техническото средство за проверка на употреба на наркотични
вещества – „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фаб. № АБМЕ 0067, отчело положителен резултат за
метаамфетамин и амфетамин. Техническото средство за проверка на употреба на алкохол –
„Дрегер 7510“ с феб. № ARNA-0186, отчело концентрация на алкохол 0,99 на хиляда. В
03.30 часа на Х. бил издаден талон за медицинско изследване № 0067443 (л. 23), с който бил
определен максималният срок от 45 минути – т.е. до 04.15 часа, в който той може да се яви в
УМБАЛ-Бургас за да даде проба. Жалбоподателят бил транспортиран до УМБАЛ-Бургас, но
отказал да даде кръвна проба, което било отразено собственоръчно от него в издадения
талон и в протокола за медицинско изследване (л. 24-25).
Предвид отчетения резултат от техническото средство за проверка за употреба на
алкохол – св. Х. Х. съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 232651, в който
квалифицирал горните факти, досежно употребата на алкохол, като нарушение по чл. 5, ал.
3, т. 1 ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
В последствие на 11.11.2021 г. въз основа на акта, било издадено и атакуваното НП, в
което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в АУАН.
Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл.
5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП наложил на
жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от
право да се управлява МПС” за срок от 12 месеца.
По отношение на положителния резултат за употреба на наркотични вещества било
образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
Производството приключило с постигане на споразумение, въз основа на което било
образувано НОХД № 5208/2021 г. на РС-Бургас. С Определение от 24.11.2021 г., в сила от
същата дата, съдът одобрил постигнато споразумение и наложил на Х. наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изпълнение отложил с изпитателен срок от 3 години;
наказание „Глоба“ в размер на 400 лева и наказание „Лишаване от право да управлява
2
МПС“ за срок от 12 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – * – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която
към дата 11.11.2021 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед
Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно
е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.
189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като то е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво
да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно
изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати съществени
нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Като цяло единствените възражения на жалбоподателя се съсредоточават около това,
че щом веднъж е бил санкциониран по наказателен ред за управление на МПС след употреба
3
на наркотични вещества (престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК), то и е недопустимо да се
ангажира административнонаказателната му отговорност за това, че по същото време и
място е управлявал автомобила и с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 до 1,2 на
хиляда.
Настоящият състав не споделя тези доводи по следните причини.
Съдът намира, че в случая не е налице двукратно наказване за едно и също деяние.
Касае се за две съвсем отделни деяния, осъществени от жалбоподателя в условията на
съвкупност, като едното от тях (управление след употреба на наркотични вещества) е
въздигнато в престъпление – чл. 343б, ал. 3 НК, а другото – управление на МПС с
концентрация на алкохол 0,99 на хиляда е въздигнато в административно нарушение.
В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 13/20.12.2021 г. на ВАС,
където макар и по различен повод, ясно е заявено, че както шофирането след употреба на
алкохол (над определени граници) и наркотици, така и отказът за тестване за употреба на
алкохол и наркотици - са две самостоятелни нарушения (престъпление досежно употребата
на наркотици). В случая влязлото в сила определение за одобряване на споразумение,
имащо силата на влязла в сила присъда, по силата на чл. 413, ал. 3, вр. с ал. 2 НПК
задължава всички правни субекти да се съобразят с въпросите относно деянието и дееца –
т.е. настоящият състав е длъжен да приеме, че на процесната дата и място Х. е управлявал
процесното МПС, така както е посочено в определението, поради което и в настоящето
производство съдът не събира доказателства за тези факти (които между другото по никакъв
начин не се и оспорват).
Поради това съдът счита, че в случая, предвид приетата по-горе фактическа
обстановка, правилно е била ангажирана отговорността на Х. за извършено нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба - на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според приложената санкционна
норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 от същия закон - наказва се с „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда – за срок от 12 месеца и „Глоба“ от
1000 лв. В конкретния случай, както вече стана дума – безспорно се установява, че на
процесната дата Х. е управлявал МПС, както и че техническото средство е доказало
концентрация на алкохол 0,99 на хиляда, поради което и той безспорно е извършил
административно нарушение по ЗДвП. Жалбоподателят е имал възможност да обори
показанието на техническото средство, ако не е съгласен с него, като даде кръвна проба за
анализ, но не го е направил, поради което и в случая меродавно се явява именно
показанието на техническото средство (по аргумент от чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози).
4
Тук е мястото да се посочи, че съставът на нарушението е изцяло и напълно е очертан
в разпоредбата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП и в този ред на мисли, дори да не беше посочена
нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, това не би било основание да се приеме, че липсва
посочване на нарушена норма, защото за разлика от преобладаващия брой случаи, където
съставът на административното нарушение включва поне две законови разпоредби –
нарушена и санкционна, в този случай съставът е описан само в една разпоредба по подобие
на съставите на престъпление, регламентирани в НК. Това, че актосъставителят и АНО са
цитирали и нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, по-никакъв начин не е нарушило
възможността на жалбоподателя да разбере в какво се „обвинява”, доколкото въпросната
разпоредба въвежда общата забрана, че водачът не трябва да управлява МПС с
концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда. В конкретния случай процесната концентрация
на алкохол, установена с изследването е 0,99 промила, което при всички случаи означава, че
водачът е управлявал МПС с концентрация над 0,5 на хиляда. С оглед горното съдът счита,
че при описване на съставомерните признаци на нарушението и посочване на нарушените
материално-правни норми АНО не е допуснал нарушение, което да е засегнало правото на
нарушителя да разбере в какво се „обвинява” и да организира защитата си. Изрично в този
смисъл е и практиката на касационната инстанция по аналогични казуси, като например –
Решение № 912/11.05.2018г. по к.н.а.х.д. № 480/2018г. на АдмС-Бургас.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е
квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП законосъобразно е наложено наказание „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” за срок от 12 месеца и „Глоба” в размер на 1000 лв. Видно от
санкционната норма двете наказания са определени в предвидения от законодателя размер,
който е фиксиран и не може да се изменя (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е
отречена възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение
разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност
за определяне на наказание под минимално предвидения в закона размер).
В заключение – конкретно нарушение, за което Х. е бил санкциониран не е
маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава
драстично от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28
ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
5
разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-004525/11.11.2022 г.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на С. Ж. Х. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА С. Ж. Х. с ЕГН: ********** да заплати в полза на Областна дирекция на
МВР-Бургас с БУЛСТАТ: ********* сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6