МОТИВИ към присъда
№ 62/02.09.2014
г. на Пловдивския окръжен съд, постановена по НОХД № 916/2014г. по описа на същия съд
Пловдивската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Н.В.Н. и същият е
предаден на съд с обвинение за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„в”, вр. с чл. 342, ал.1 от НК- за това, че на 13.12.2012 г. в град
Асеновград, област Пловдивска, при управление на моторно превозно средство-лек
автомобил „Ауди 80”
с регистрационен № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
- чл. 20 ал.2 от ЗДвП и чл. 21 ал.1 от ЗДвП, при което по непредпазливост е причинил смърт на В., Г Ф.
Представителят
на Окръжна прокуратура-гр. Пловдив поддържа изцяло повдигнатото обвинение, със
същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна квалификация на деянието.
Намира престъплението за доказано от събраните по делото доказателства. По отношение ангажирането на наказателната отговорност на
подсъдимия предлага наказанието да бъде определено в размер на две години
лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено при условията на
чл. 66 от НК с изпитателен срок от четири години, като за същия срок
подсъдимият бъде лишен от право да управлява МПС. Пледира направените по делото
разноски да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
По
делото бяха конституирани като части обвинители В.Г.Ф. и Г. В. Ф., последната
чрез баща си и законен представител В.Ф.. Двамата са съответно съпруг и малолетна дъщеря на
пострадалата по делото. Повереникът им изразява становище за доказаност на
обвинението. Иска признаване на подсъдимия за виновен и налагане на наказание
лишаване от свобода, което да бъде ефективно изтърпяно.
Защитата
и подсъдимият пледират, че е налице случайно деяние, за което не следва да бъде
ангажирана отговорността на Н.. Алтернативно навяват доводи за оказана от дееца
помощ, поради което е налице по- леко наказуемият състав на престъплението.
Искат определяне на наказанието при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в минималния предвиден за
престъплението размер, с приложение на чл. 66 от НК. По отношение на
кумулативно предвиденото наказание лишаване от свобода считат, че също следва
да бъде в минимален размер.
Съдът, като
анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди изразеното от
страните, намира за установена по несъмнен и категоричен начин следната
фактическа обстановка на извършеното:
Подсъдимият
Н.В.Н. е роден на *** г. в гр.
Асеновград. Живее в с. Б, Община Садово, обл. Пловдивска, българин е ,
български гражданин, с основно образование, женен е, работещ е, не е осъждан, с
ЕГН: **********.
Към инкриминирания по делото момент
подсъдимият Н. работел във фирма „***” в гр. Пловдив. В същото предприятие
работели съпругата му – свидетелката П.Н., синът му - св. В.Н. и племенникът му-
св. З.И.. До работното си място се
придвижвали заедно от с. Б., в което живеели, до гр. Пловдив. Пътували с л.а. „Ауди
80” с ДК № *** собственост на подсъдимия. Управлявал той. На 13.12. 2012 г. около
06.30 ч. четиримата потеглили с цитирания автомобил от с. Б. към гр. Пловдив.
Било тъмно, времето студено, пътната настилка в областта на настъпилото ПТП асфалтова,
суха, без неравности. Подсъдимият управлявал автомобила на къси светлини, при
което видимостта му била около 15-20 м. На предната седалка до него пътувала
съпругата му – св. Н.. На задната седалка били свидетелите Н. и И..
Около 6,45 ч. подсъдимият се движел
по ул. „***” в гр. Асеновград, в дясното плътно за движение. Пътното платно
било еднопосочно, с две ленти за движение. Скоростта му движение била около
60-65 км/ч. Пред него се движел л.а. „Ауди 80” с ДК *** МН, управляван от св. П.Г..
В същия автомобил пътували свидетелите А.И. – на предна дясна седалка и Б.Б. –
отзад. Подсъдимият предприел маневра изпреварване на МПС-то, движещо се пред
него. Когато автомобилът му бил на около 62-63 м. от пострадалата В. Ф., тя,
като пешеходка, предприела пресичане на пътното платно отдясно – наляво пред
автомобила на подсъдимия. Пресичала го на „спокоен ход”. Когато подсъдимият вече
бил току- що изпреварил автомобила на св. Г., не се бил върнал още в дясната
лента, но бил предприел маневра за това, той ударил пострадалата с предната
дясна част на управлявания от него автомобил. Скоростта му на движение непосредствено
преди произшествието и в момента на
удара е била около 67 км/ч. Ударът между автомобила, управляван от подсъдимия и
пострадалата настъпил в лявата лента на платното за движение. Конфликтната
точка на първоначалния контакт била по дължина на около 1 – 2 м. северно от
ориентира приет в огледния протокол, а
по ширина – на около 4,5 – 5,5 м. източно от западния край на платното за
движение. От удара пострадалата паднала на пътното платно, а подсъдимият натиснал
рязко спирачки и преустановил движението
на автомобила. Излязъл от автомобила, заедно с него излезли и пътуващите в
същия автомобил. По указание на подсъдимия племенникът му- св. И., се обадил на
тел. № 112, тъй като приближили до пострадалата и установили, че тя е жива. Поради забавяне на
идването на линейка двамата натоварили пострадалата в автомобила на подсъдимия
и я закарали в болница. Там, въпреки оказаната й медицинска помощ, тя починала.
В
хода на досъдебното производство са били изготвени, а в хода на съдебното
такова приети по предвидения от закона ред следните експертизи:
От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на труп
/л.85-93 от ДП/е видно, че при съдебномедицинското изследване върху трупа на В.
Г. Ф. е
установено:наличие на кръв в гръдната и коремната кухина; контузия на
белия дроб; разкъсвания на слезката с кръвонасядане на околния
паренхим;травматични кръвоизливи под пояженовидната обвивка, с кръв в мозъчните стомахчета; мозъчен оток;
счупване на черепните кости; счупване на ребра двустранно; счупване на дясна ключица;счупване
на тазови кости; счупване на напречни израстъци на поясните прешлени; счупване
на дясна бедрена кост; счупване на дясна малко- и голямо-пищялни кости;
изкълчване на лява раменна става;травматични увреди в двете коленни стави и в
дясна глезенна става;кръвонасядания по меките черепни обвивки; кръвонасядане по
шийните мускули; кръвонасядане по мезото на тънкото черво;кръвонасядане по
обвивките на двата бъбрека; охлузвания, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана
по главата; напуквания на корема;драскотини, охлузвания и кръвонасядане под
левия горен крайник;разкъсно-контузна рана, охлузвания и кръвонасядане по
десния долен крайник; кръвонасядане по левия долен крайник.
Причини за смъртта на В. Г. Ф. са политравматични увреждания /черепно-мозъчна,
гръдна и коремни травми и др./ довели до остра кръвозагуба.
Установените увреждания са причинени по механизма на действието на твърд
тъп предмет и е възможно да са получени при възникналото ПТП на 13.12. 2012 г.
– пешеходец ударен от лек автомобил, с последващо падане на пътната настилка.
Състоянието на трупа, преценено по послесмъртните изменения, отговаря на
смърт от около 24 часа.
Съдът кредитира изцяло заключението, като добросъвестно и задълбочено
изготвено от лице с необходимите специални знания и опит.
Според заключението на изготвената
съдебно-автотехническа експертиза /л.49-69 от ДП/, изготвена в хода на
досъдебното производство и приета в хода на съдебното такова:
Ударът е настъпил върху лявата лента на платното за движение в конфликтна
точка на първоначален контакт, която приблизително се намира: по дължина на
около 1-2 м. северно от ориентира приет в протокола за оглед и по ширина на
около 4,5 – 5,5 м. източно от западния край на платното за движение.
Скоростта на движение на л.а. „Ауди 80” в момента на удара е била около 67
км./ч.
В анализираната пътна ситуация, ако водача на л.а. „Ауди 80” бе реагирал в
момента на навлизане на пешеходката на платното за движение пред автомобила,
той е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара
и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Водачът на л.а. „Ауди 80” е имал техническа възможност да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране със скоростта, с която се е
движел, ако бе реагирал в момента на навлизане на пешеходката на платното за
движение пред автомобила.
Скоростта на движение на л.а. „Ауди 80” – 67 км./ч./ е била технически
съобразена в конкретната пътно-климатична обстановка при движение на къси
светлини, която е била 77 км./ч.
Най-вероятен, от техническа гледна точка е следният механизъм на
анализираното пътнотранспортно произшествие:
Водачът Н.В.Н. е управлявал л.а. „Ауди 80” по лявата лента на платното за
движение на ул. „***” в гр. Асеновград в посока от север на юг. По това време
пешеходката В. Г. Ф. е била в дясно /западно/ от платното за движение. Когато
л.а. „Ауди 80” е бил на около 62 – 63 м. пешеходката е предприела пресичане на
платното за движение в посока от запад на изток, от дясно на ляво пред
автомобила. Водачът на л.а. „Ауди 80” не е реагирал своевременно на опасността
от удар с пешеходката и така след около 3,3 сек. е настъпил удар в предната
дясна част на л.а. „Ауди 80”. От удара пешеходката В. Г. Ф. е била отхвърлена
на юг, където е паднала на платното за движение в близост до червените петна
отразени в протокола за оглед. След удара л.а. „Ауди 80” е спрял, след което е
бил преместен от местопроизшествието.
Основни причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са:
Пешеходката В. Г. Ф. е предприела пресичане на платното за движение на
неосветено място в момент, когато това не е било безопасно.
Водачът на л.а. „Ауди 80” Н.В.Н. не е реагирал своевременно на опасността
от удар с пешеходката В. Г. Ф..
Съдът кредитира посочената експертиза с изключение на частта, в която сочи,
че скоростта на движение на лекия автомобил е била съобразена с пътната
обстановка. Тази скорост е извън максимално допустимата за населено място и по
силата на самия закон се явява несъобразена.
В хода на досъдебното производство е била изготвена, а в хода на съдебното
приета по предвидения процесуален ред и Допълнителна АТЕ. Според заключението на
същата, депозирано на л.74-80 от ДП:
В анализираната пътна ситуация, при
движение на пешеходката В. Г. Ф. с „бърз ход” и реакция на водача на л.а. „Ауди
80” в момента на навлизане на пешеходката на платното за движение пред
автомобила, той е нямал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Водачът на л.а. „Ауди 80” би имал
техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, при
движение на пешеходката В. Г. Ф. с „бърз ход”, ако той е реагирал в момента на
навлизане на пешеходката на платното за движение и ако автомобилът се е движел
със скорост по-малка от 59 км./ч/.
Експертизата е добросъвестно изготвено, но не
може да бъде възприета в частта, в която се сочи невъзможност на подсъдимия да
преустанови автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. В тази част тя е изградена при прието от вещите
лица движение на пешеходката „ на бърз ход”. От кредитираните от съда
доказателства такъв ход на придвижване не се установява.
В хода на досъдебното производство е изготвена, а в хода на съдебното
такова и прочетена по предвидения процесуален ред и още една допълнителна АТЕ. От заключението й /л.140-164 от ДП/е видно, че
според вещите лица :
Ударът е настъпил върху лявата лента
на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която
приблизително се намира: по дължина на около 1-2 м. северно от ориентира приет
в протокола за оглед и по ширина на около 4,5 – 5,5 м. източно от западния край
на платното за движение.
Скоростта на движение на л.а. „Ауди 80”
непосредствено преди произшествието и в момента на удара е била около 67
км./ч.
В анализираната пътна ситуация, при движение на пешеходката със „спокоен
ход”, ако водачът на л.а. „Ауди 80” бе реагирал в момента на навлизане на
пешеходката на платното за движение пред автомобила, той е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието, чрез безопасно екстрено спиране.
В анализираната пътна ситуация, при движение на пешеходката с „бърз ход”,
ако водачът на л.а. „Ауди 80” бе реагирал в момента на навлизане на пешеходката
на платното за движение пред автомобила, той е
нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
удара и да избегне произшествието, чрез безопасно екстрено спиране.
В анализираната пътна ситуация, при движение на пешеходката със „спокоен
ход”, водачът на л.а. „Ауди 80” е имал техническа възможност да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране със скоростта, с която се е
движел, ако бе реагирал в момента на навлизане на пешеходката на платното за
движение пред автомобила.
В анализираната пътна ситуация, при движение на пешеходката с „бърз ход”,
водачът на л.а. „Ауди 80” би имал
техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако бе
реагирал в момента на навлизане на пешеходката на платното за движение и
автомобила се е движел с всяка скорост по – малка от 59 км/ч., включително и
със скорост 50 км./ч.
Скоростта на движение на л.а. „Ауди 80”
67 км./ч. е била технически съобразена в конкретната пътно-климатична
обстановка при движение на къси светлини, която е била 77 км./ч.
Най-вероятен, от техническа гледна точка е следният механизъм на
анализираното пътнотранспортно произшествие:
Водачът Н.В.Н. е управлявал л.а. „Ауди 80” по лявата лента на платното за
движение на ул. „***” в гр. Асеновград в посока от север на юг. По това време
пешеходката В. Г. Ф. е била в дясно /западно/ от платното за движение. Когато
л.а. „Ауди 80” е бил на около 62 – 63 м. /при движение със „спокоен ход”/ или
на около 49-50 м./при движение с „бърз ход”/
пешеходката е предприела пресичане на платното за движение в посока от
запад на изток, от дясно на ляво пред автомобила. Водачът на л.а. „Ауди 80” не
е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката и така след около
3,3 сек. /при движение със „спокоен ход”/ или след около 2,7 сек. /при движение
със „бърз ход”/ е настъпил удар в предната дясна част на л.а. „Ауди 80”. От
удара пешеходката Венета Георгиева Филипова е била отхвърлена на юг, където е
паднала на платното за движение в близост до червените петна отразени в
протокола за оглед. След удара л.а. „Ауди 80” е спрял, след което е бил
преместен от местопроизшествието.
Основни причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са:
Пешеходката В. Г. Ф. е предприела пресичане на платното за движение на
неосветено място в момент, когато това не е било безопасно, тъй като от лявата
й страна са приближавали два автомобила.
При движение на пешеходката със „спокоен ход” водачът на л.а. „Ауди 80” Н.В.Н.
не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката В. Г. Ф..
При движение на пешеходката с „бърз ход” водачът на л.а. „Ауди 80” Н.В.Н.
се е движел със скорост, която не му е позволила да спре преди мястото на
удара, тъй като при движение с всяка скорост
по-малка от 59 км./ч., включително и със скорост 50 км./ч. той би имал
тази възможност.
Съдът кредитира това заключение с изключение на частта, в която се сочи „
съобразеност” на скоростта на движение с пътната обстановка. Вече бе посочено
по- горе, че скорост, несъответстваща на ограничението за движение в градска
среда, не може да е съобразена. Съдът не кредитира заключението и в частта, в
която се основава на движение на пострадалата с „ бърз” ход. Такъв ход на
придвижване на пострадалата не е установен по делото, напротив, установява се
спокойно придвижване.
Съдът намира посочената фактическа
обстановка за установена по несъмнен и категоричен начин от следните
доказателства, които кредитира:
Съдът кредитира отчасти обясненията
на подсъдимия Н., депозирани в хода на досъдебното производство в протокола му
за разпит от 04.04. 2013 г. – л. 30 от досъдебното производство. Същите бяха
прочетени и присъединени като доказателство по делото по предвидения от закона
ред, тъй като в хода на съдебното производство подсъдимият се възползва от
правото си да не дава обяснение. Обясненията му от досъдебното производство
съдът кредитира в частта, в която сочи, че той е управлявал лекия автомобил, с
който е станало произшествието, че е управлявал същия непосредствено преди произшествието
паралелно с изпреварваната от него кола, при което се е намирал в лявата лента
по посока на движението; че се е движел „нощем”, карал е на къси светлини, че в
момента, в който встрани от него е останал изпреварвания автомобил, без да е
възприел пресичащата жена, забелязвайки я като движеща се сянка, е настъпил
удар между автомобила управляван от него и същата. Съдът кредитира и
обясненията му, че той именно е наредил на племенника си- свид. И. веднага да
се обади на тел. № 112 и че с помощта му е качил още живата пострадала в колата
си, закарал я е до болницата и там я е свалил.
Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която сочи , че управлявал
автомобила си със скорост „малко над 50 км/ч.” ; че в този момент се е получило
кръстосване на светлините със сенки от насрещно движещи се автомобили; че е
намалил скоростта непосредствено преди удара, че пострадалата се е движела с
ускорени крачки по начин, възприет от подсъдимия като „самоубийствен акт”, че е
натиснал спирачки преди удара, че според него пътната обстановка е била такава,
че той не е имал възможност да спаси попадналата в опасната му зона пострадала.
В некредитираната част обясненията на подсъдимия имат ярко изразен защитен
характер, противоречат на останалите доказателства по делото и на изготвените
експертизи.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелката Х. – личен лекар на пострадалата.
От тях се установява, че тя не е имала някакви сериозни здравословни проблеми,
с изключение на нарушение на слуха, което е консултирала със специалист „Уши, нос
и гърло” и поради което е ползвала слухов апарат.
Съдът
кредитира частично показанията на св. П.Н. – съпруга на подсъдимия, депозирани
в хода на съдебното следствие. От тях се установява, че на инкриминираната дата
около 06.30 ч. те са потеглили с личния им автомобил за гр. Пловдив, заедно със
сина им и племенника им, че ПТП е станало около 6,40-6,45 ч. пред входа на
бившето ТКЗС на Асеновград, времето било тъмно, мрачно и студено, че
непосредствено преди удара са изпреварвали кола, която е намалила скоростта си
на движение, че в момента, в който са били задминали тази кола, подсъдимият
леко е навил волана към другото платно, за да се върне обратно в него, в който
момент тя чула удара и видяла сянка; че съпругът й е управлявал автомобила на
къси светлини; че в момента непосредствено преди удара в съседната лента не е
имало други коли освен изпреварваната кола, че съпругът й и племенникът й са
позвънили на Бърза помощ и след като тя не е дошла между пет и десет минути
след обаждането, са качили жената в колата и са я закарали в болница. В тази
част показанията й са съответни на останалите кредитирани от съда
доказателства. Въпреки заинтересоваността на свидетелката от изхода на делото,
с оглед качеството й на съпруга на подсъдимата, поради съответствието на
депозираните показания с изводимото от останалите доказателствени източници, в
посочените по- горе части съдът ги възприема. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Н. в частта относно
семейните и трудови обязаности на нея и на подсъдимия.
Съдът
не кредитира показанията на тази свидетелка, че съпругът й е управлявал лекия
автомобил със скорост не повече от 50-55 км/ч., че от другата страна на шосето
са идвали коли, което е довело до насрещно осветление „ облещване”, че поради
това тя е видяла само сянка, тъй като е блестяло в очите й. В некредитираната
част показанията й противоречат на останалите
ценени от съда доказателства, израз са на желание да подкрепи защитната
версия на съпруга си и не следва да бъдат ценени. Те са и непоследователни.
Първоначално свидетелката заяви, че в момента на удара от другата страна на шосето са идвали коли и
се получило такова осветление, че тя видяла само сянката. В края на същия
разпит сочи, че непосредствено преди удара в района не е имало други коли освен
колата, която са изпреварвали. Един от аргументите съдът да приеме за недостоверни
показанията на свидетелката в посочените части е и заявеното от нея след
констатиране на противоречия, че след инцидента двамата със съпруга й многократно
са обсъждали обстоятелствата за настъпилото ПТП /логично поведение, с оглед
съпружеството им/.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката, депозирани в хода на досъдебното
производство, в протокола й за разпит на 13.12. 2012 г.- л. 33-34 от ДП,
приобщени като доказателство по делото по надлежния процесуален ред. В същите
свидетелката сочи, че първото й възприятие за инцидента е чут удар отпред
вдясно, при което помислила, че стъклото се е счупило от камък, изобщо не е
видяла пресичащата жена, съпругът й също не я е видял; че съпругът й е натиснал
спирачки веднага след удара.
Съдът
не кредитира показанията на същата свидетелка от същия разпит, че времето не
било тъмно, а вече се е съмвало, че в този момент в съседната лента до тяхната
в дясно не е забелязала друг автомобил. В тази част показанията й противоречат
на останалите кредитирани от съда доказателства. Съдът отчита и че в този
първоначален разпит свидетелката не сочи никакви насрещно движещи се
автомобили, чийто светлини да са създали ефект на заслепяване, описан в
последващите разпити.
Съдът
кредитира частично присъединените показания на тази свидетелка от досъдебното
производство, депозирани в протокола й за разпит на 02.09. 2013 г. – л. 133 от
ДП. Същите следва да бъдат възприети в частта, в която сочи, че малко преди
удара са изпреварвали други автомобили, че
съпругът й е участвал в качването на пострадалата в автомобила им и откарването
й в болница. Съдът не кредитира заявеното от тази свидетелка в този разпит, че
поради насрещното движение се образувало нещо като мъгла пред техния автомобил,
което е затруднявало движението му и че съпругът й, поради това е намалил
скоростта, че непосредствено преди да се чуе удара в дясната страна на
автомобила, тя е забелязала нещо като сянка отпред, че съпругът й в този момент
почти рязко е натиснал спирачките. В тази част показанията й противоречат на
показанията на същата свидетелка за същите факти, кредитирани от съда. Противоречат
на изводимото от показанията на свид. И.- също пътуващ в техния автомобил и на
останалите кредитирани от съда свидетелски показания. Съдът констатира, че
заявеното от свидетелката относно насрещно движещи се автомобили, чийто
светлини са затруднявали видимостта за тях, че е видяла сянката на пресичащата
жена и в този момент , непосредствено преди удара мъжът й е натиснал спирачки е
теза, която тя започва да развива в един по-късен етап на разследването, когато
съпругът й има вече качество на обвиняем по делото. В първоначалният си разпит
за първото обстоятелство тя дори не
намеква. Крайно непоследователни са показанията й и досежно момента, в който
подсъдимият е намалил скоростта на управлявания от него автомобил. В последния
цитиран разпит тя сочи и намаляване на скоростта преди удара, поради осветлението
от насрещно движещи се автомобили. Същевременно, в края на разпита сочи „не мога да посоча дали
съпруга ми натисна спирачката преди удара или след това”. Непоследователността
в показанията на тази свидетелка съдът приема като логична, с оглед качеството
й на съпруга на подсъдимия по делото, целяща в некредитираната част на
показанията й да подкрепи изградената негова защитна теза, за да докаже непредвидимост
на ПТП, изцяло законосъобразно поведение на подсъдимия като водач на МПС и
настъпването на ПТП по начин и в момент, в което то е било неизбежно по
причини, стоящи извън водача.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля В.Н., депозирани в хода на досъдебното
производство, с изключение на частта, в която сочи че ударът е настъпил след
като баща му е натиснал спирачки на автомобила, че е управлявал автомобила
„бавно” с около 60 км.ч. В некредитираната част показанията на свидетеля целят
да подкрепят защитната теза на подсъдимия, противоречат на останалите
кредитирани доказателства и заключенията на експертите.
Съдът
кредитира показанията на този свидетел дадени в хода на досъдебното
производство и присъединени като доказателство по делото по предвидения
процесуален ред, от които се установява, че в момента, в който подсъдимият е
подминавал кола в съседната лента, в този точно момент е чул удар от предна
дясна страна и тогава баща му е натиснал спирачки. Тези показания не могат да
бъдат кредитирани в частта, в която свидетелят твърди, че този автомобил е бил
спрял, тъй като от наличните доказателства по делото се установява, че спрели
автомобили в посоката на движение на управлявания от подсъдимия автомобил не е
имало.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля З.И. депозирани в хода на съдебното
производство. Макар и в близки родствени
отношения с подсъдимия и с преждеобсъжданите двама свидетели, то показанията на
И. са съответни на останалите кредитирани от съда доказателства. От тях се
установява освен конкретната пътна обстановка, така също и фактът на
неприключила маневра „ изпреварване” от подсъдимия, настъпването на удара в
този точно момент, липсата на каквато и да е реакция от „калеко” му
непосредствено преди самия удар, вкл. и натиснати спирачки- „Преди удара аз не съм усетил нашия автомобил
да намаля скоростта. Имаше реакция от страна на калеко в момента на удара. Той
заби спирачки”.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля депозирани в хода на досъдебното
производство в протокола му за разпит от 13.12. 2012 г. , в които сочи, че
лично е проверил пулса на пострадалата и че тя е била жива.
Съдът
възприема и показанията на св. П.Д.Г. – водач на изпреварваната непосредствено
преди и по време на местопроизшествието кола, депозирани в хода на съдебното
следствие. По отношение на констатираните противоречия с депозираното от
свидетеля при разпита му в хода на досъдебното производство – л. 39-40 от ДП,
съдът кредитира за тези обстоятелства заявеното от свидетеля именно в
досъдебното производство. Самият той, след констатирането на противоречия, заяви, че към онзи момент споменът му е бил
по-пресен.
Съдът
кредитира изцяло и показанията на св. А.И. депозирани в хода на съдебното
производство, като по отношение на обстоятелствата, за които бяха констатирани
противоречия със заявеното от същия свидетел в хода на досъдебното
производство, съдът кредитира показанията именно от досъдебното производство,
които свидетелят потвърди след прочитането им по надлежния процесуален ред.
Съдът
кредитира изцяло и показанията на св. Б.В. – както депозираните в хода на
съдебното производство, така и присъединените показания на същия свидетел от
досъдебното производство за фактите и обстоятелствата, за които съобщи, че няма
спомен към момента на разпита му пред съда. Присъединените показания от
досъдебното производство свидетелят потвърди изцяло след прочитането им.
Съдът
кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства – както в хода на
досъдебното производство, така и в хода на проведеното съдебно следствие,
кредитира и приложените по делото веществени доказателства.
При
възприетата фактическа установеност на извършеното, Пловдивският окръжен съд
намира за доказано по непораждащ никакво съмнение начин, че подсъдимият Н.В.Н.
е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението, визирано в чл. 343а, ал.1,
б.”б”, във вр. с чл. 343, ал. 1,
б. „в”, вр. с чл. 342, ал.1 от НК,
като на 13.12.2012 г. в град Асеновград,
област Пловдивска, при управление на моторно превозно средство лек автомобил
„Ауди 80”
с регистрационен № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
- чл. 20, ал.2 от ЗДвП и чл. 21, ал.1 от ЗДвП, при което по непредпазливост е причинил смърт на В. Г. Ф., като след
деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалата.
Подсъдимият е годен субект на престъплението. По делото е
безспорно установено, че той е лицето, управлявало автомобила, участвал в
пътно- транспортното произшествие, при което са причинени несъвместими с живота
телесни увреждания на пострадалата. Налице е
причинно- следствена връзка между нарушените от подсъдимия Н. норми на Закона
за движение по пътищата, посочени от обвинителната власт, и настъпилото ПТП,
летално увредило пострадалата В. Ф..
Като на водач на МПС подсъдимият Н. е бил задължен да спазва правилата на ЗДвП и Правилника за
прилагането му, които норми очертават дължимото поведение от всички участници в
движението по пътищата, вкл. и от водачите на МПС. Подсъдимият Н. е нарушил правилата за движение по пътищата и
в резултат на това е настъпило пътно- транспортното произшествие, при
което е причинен вредоносния резултат.
Нарушените норми, изпълващи бланкетния състав на
престъплението по чл. 343 от НК според възведеното от държавното обвинение, които
според настоящият състав на съда са в пряка причинно- следствена връзка с
настъпилото ПТП и вредоносния резултат, са следните:
1.Чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП. Посоченият текст, чрез
неизчерпателно примерно изброяване в
първото си изречение, установява дължимо поведение на водачите на МПС с оглед
конкретната пътна обстановка. Фактическото обвинение не обхваща нарушение на
установеното в изр. 1. Във второто изречение на цитираната норма изчерпателно и ясно е
посочено задължението им да намалят скоростта и да спрат във всички случаи на
възникнала опасност за движението. Фактическото и юридическо обвинение е именно
за това нарушение.
Да се намали скоростта или да се спре
превозното средство, за да се предотврати възникването на пътнотранспортно
произшествие в случай на създадена опасност в движението, е едно от най-
важните задължения на водачите на ППС.
Намаляването на скоростта е начин за предотвратяване на произшествието,
при който чрез забавяне на движението на ППС ще се даде възможност на
застрашения обект да се отдалечи от мястото където би настъпил удар, т.н.
„конфликтна точка”. Спирането цели да преустанови движението на ППС и да не
позволи то да стигне до конфликтната точка. Това дължимо поведение на водача-
да намали скоростта или да спре, не е обвързано от законодателя с наличието или
не на каквито и да е предпазни действия от застрашения. То е безусловно
необходимо поведение за управляващия ППС. Изборът кое от двете предписани
действия да извърши- дали да намали скоростта или да спре, принадлежи на
шофьора. Задължението за намаляване на
скоростта или спиране съществува във всички случаи на възникнала опасност. Няма
никакво значение кой е създал тази
опасност, дали поведението му е правомерно или не. Това задължение е за всеки водач, който приближава до мястото
на опасността. Предписаните спасителни действия- намаляване на скоростта или
спиране са дължими независимо от това дали настъпването на ПТП ще бъде
предотвратено или не. Опитът за
предотвратяването му е задължителен винаги. Смисълът на това задължение е: ако
не може да се избегне произшествието, поне да се намалят последиците от него, а
те винаги са свързани със силата на удара. С намаляването на скоростта се цели
поне намаляване на силата на удара.
Именно това конкретно очертано от
законодателя дължимо поведение подсъдимият Н. не е изпълнил. По делото е
несъмнено установено, че ударът е бил предотвратим, ако той е предприел
дължимото да намали скоростта или да спре в момента, в който пешеходката е предприела
пресичане на пътя. Тя не е попадала в опасната зона за спиране. Действията за
намаляване на скоростта или спиране са безусловно дължими от момента, в който е
било възможно да се възприеме възникването на опасността. От кредитираните заключения на изготвените по
делото автотехнически експертизи се установява, че подсъдимият е имал
техническа възможност да избегне удара чрез намаляване на скоростта или спиране
от момента, в който пострадалата е предприела пресичане пред автомобила му. То
би било избегнато дори и ако пострадалата се е движела с „бърз ход”, ако
скоростта му на движение е била под 59 км/ч. Несъмнено е установено, че
придвижването й е било с нормален ход.
В некредитираната част
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите- близки негови родственици,
защитната теза, изложена от защитника и поддържана от подсъдимия, са насочени
към обосноваване на невъзможността подсъдимият да забележи пресичащата
пешеходка и да предприеме действия за предотвратяване на удара. В такава
невъзможност подсъдимият се е поставил сам. Извън съображенията за скоростта му
на движение, която съдът ще обсъди по- сетне, следва да се има предвид, че
пътната обстановка- движение в населено място, на неосветен участък, му е била
известна и по принцип, с оглед многократното му минаване по трасето, и в
частност на инкриминираната дата. В този именно неосветен участък е предприел „
изпреварване” на движещо се пред него МПС. Неочертано от обвинителната теза,
невъзведено като обвинение и поради това недопустимо при правната квалификация
на деянието да се приеме от съда като нарушаване на съответната норма на ЗДвП в
причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП е и безспорно установеното по
делото, че тази невъзможност да види пешеходката и да предотврати настъпването
на ПТП е безусловно обусловена и от други обективно съществуващи фактори на
движението, за които не е имало субективни пречки подсъдимият да ги вземе
предвид. Единият от тях е, че пътно- транспортното произшествие е настъпило в
района на кръстовище, при приближаването на което, само на това основание,
водачът е бил задължен да кара с повишено внимание. Съобр. чл.
42 ал. 1 т. 2 от ЗДвП водач,
който ще предприеме изпреварване, е длъжен да извърши поредица от действия,
вкл. и „да се убеди, че има видимост”. Възражението,
че подсъдимият не е имал възможност да забележи пресичащата пешеходка и това
налага извод за непредвидимост на появата й е неоснователно с оглед това му
предписано дължимо поведение. Ако не е имал достатъчна видимост към другите
участници в движението, причината за това е в неизпълненото задължително
предписание на закона. Тук следва да се отбележи и още един факт, невключен в
правната квалификация на деянието чрез попълване на бланкетната норма на чл.
343 от НК с конкретно нарушената норма на ЗДвП, който съдът взема предвид като
обстоятелство, благоприятстващо настъпилото ПТП и с оглед индивидуализиращите отговорността на
дееца обстоятелства, но без да го включва във фактическото и юридическо
обвинение, очертано от прокурора. От огледния протокол, скицата към него,
приложените скици към изготвените АТЕ, гласните доказателства по делото е
несъмнено установено, че ПТП е настъпило „ в гр. Асеновград, на кръстовище
образувано от… „. От същите доказателствени източници се установява, че това
кръстовище не е било обозначено като установяващо път с предимство измежду
образуващите го. То има характеристика на кръстовище на „равнозначни пътища”. Съобр.
чл. 43 т. 2 от ЗДвП, изпреварването
на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е
забранено на кръстовище на равнозначни
пътища. Самият законодател е презюмирал повишената опасност за движещите се
през кръстовище и е установил забрана за
извършване на маневра, която допълнително може да създаде опасност за движението- изпреварване. Тези
две неизпълнени от подсъдимия задължителни предписания на ЗДвП / предприемане
на изпреварване, което не е било приключило в района на кръстовището, в което е
забранено; предприемане на същата маневра без
да е осигурил необходимата за безопасността видимост/ не позволяват да се направи извод, че
подсъдимият е управлявал автомобила правомерно и възникналият пътен инцидент за
него е настъпил при условията на
непредвидимост, която не е бил длъжен и не е могъл да прогнозира. Самият
законодател в цитираните норми ги е предвидил и е въвел задължителни
предписания за него като водач на МПС, които той не е изпълнил. Деянието би
попадало под хипотезата на чл. 15 от НК само ако водачът на МПС не по своя вина
е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните
последици.
Пешеходецът, какъвто е била пострадалата, е участник в движението и когато, правомерно
или неправомерно се намира, в движение или не, на пътното платно, той следва да
бъде своевременно, според обективната възможност, забелязан от водачите на МПС,
които са длъжни да съобразят скоростта на управление на МПС с него като
опасност за движението, включително с реалната степен на предвидимост на
поведението му на пътя. Несъобразяването
на тези обстоятелства е нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП . Наличието на пътното платно или в близост до него на
невнимателни пешеходци е потенциална опасност за движението. При обективна
възможност за своевременното възприемане на такива участници в движението и
непредприемане на нормативно предписаните мерки водачите следва да носят
отговорност за последващите съставомерни последици, независимо от приноса на
пострадалите / Решение № 367/13.08.1984 г. по н.д. 353/ 83 г. ВС. В посочения
смисъл е и Тълкувателно решение № 28 от
28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, в т.
5 от което ВС указва, че чл. 15 от НК
може да намери приложение и когато
водачът е изпълнил задълженията си по правилата за движение досежно скоростта,
той не следва да носи наказателна отговорност за настъпилите общественоопасни
последици. В случая подсъдимият не е изпълнил задълженията си по спазване на
правилата за движение по пътищата и това неизпълнение е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП.
2. Подсъдимият Н. е
допуснал и вмененото му от държавното обвинение нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма съдържа безусловно ограничение на скоростта, с която
е допустимо да се управлява МПС в населено място- 50 км/ч. Пътно транспортното произшествие е станало в
гр. Асеновград, т.е. в населено място.
Скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, напосредствено
преди удара и в момента на удара е била 67 км/ч . Това е несъмнено установено
по делото. Скоростта, при която ударът между лекият автомобил и пострадалата не
би настъпил, дори при „бърз ход” на движение на пострадалата, експертно
установена по делото, е 59 км/ч. А тя се
е придвижвала спокойно и е могла да бъде забелязана на по- голямо отстояние от
мястото на удара от отстоянието, при което би била забелязана при по- бързо
придвижване. При това положение, безспорно е, че ако подсъдимият беше изпълнил
задължението си да управлява МПС със скорост от под 50 км/ч, съгласно
императивното правило на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, процесното ПТП, с
установения по делото механизъм и резултат - смъртта на пострадалата Филипова,
изобщо не би настъпило. В този смисъл в пряка причинна връзка с инкриминираното
ПТП се оказва нарушението на правилата за движение, допуснато от дееца,
свързано с режима на скоростта- по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В резултат на него,
наред и с рисковото изпреварване в
забранен участък, без предприемане на
действия по намаляване на скоростта или спиране в момент, в който пресичащата
пешеходка е била предвидима опасност за движението, е настъпил и инкриминираният удар. Предвид обсъдените до тук данни, не може да
се приеме, че в е налице "случайно деяние" по смисъла на чл. 15 НК. Нарушавайки
правилата за движение, касаещи режима на скоростта и тези, свързани с действията
на водача при внезапно възникнала опасност за движението, подсъдимият Н. е бил
длъжен и е бил в обективна възможност да предвиди настъпването на
общественоопасните последици.
Пловдивският окръжен съд намира, че деятелността на
подсъдимия следва да бъде ангажирана не по основния състав на престъплението,
за което е предаден на съд- чл. 343 ал. 1 б. „в” вр. с чл. 342ал. 1 от НК, а по
привилегирования такъв- чл. 343 а ал. 1 б. „б” във вр. с чл. 343 ал. 1 б. „в”
вр. с чл. 342ал. 1 от НК. Безспорно се установява от доказателствата по делото,
че той е извършил поредица от действия, покриващи изискването „направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата”. Веднага след
произшествието е отишъл до нея, установил е, че е жива, разпоредил е на
племенника си- св. Здр. И. да се обади
за медицинска помощ и след като не е пристигнала веднага линейка, отново с
помощта на племенника си, я е натоварил в собствения си автомобил и я е закарал
до най- близката болница. Непосредствено след произшествието пострадалата е
имала видими признаци на живот- пъшкане, пулс. Помощта е била оказана на живо
лице. Независимо от настъпилия летален изход е била необходима. Подсъдимият е
изчерпал възможните действия за осигуряване на необходима помощ- и като
медицинска намеса, и с оглед личните му действия за бърза такава. Ето защо
правната квалификация на извършеното следва да е съобразена с тези му
последващи инкриминираното деяние действия. Налице са основните изисквания, очертани в т.
5 б. б от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г. на Пленума на ВС за прилагане на по- леко
наказуемия състав на престъплението. Деецът е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалата съобразно обстановката в която е действал и тази помощ е
била необходима- оказана е на жив човек,
и е била насочена субективно и обективно към запазване
здравето или спасяване живота на пострадалия.
По вида и
размера на наказанието.
Пловдивският
окръжен съд намира, че наказанието на подсъдимия Н. следва да бъде определено
при следните индивидуализиращи отговорността му обстоятелства:
Като
смекчаващи такива съдът взе предвид чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни- трудово ангажиран, с изключително добри характеристични
данни от местоработата си и в населеното място, в което живее. Като смекчаващо
отговорността му обстоятелство съдът приема и поведението на пострадалата,
която е предприела пресичане извън обозначените за това места, на място с
ограничена видимост- тъмно, с което е
допринесла, макар и в неголяма степен,
за настъпването на ПТП.
Отегчаващите
отговорността му обстоятелства са: Настъпването на ПТП при нарушаване на повече
от едно правила за движение по пътищата- две измежду основните такива. И
задължението за съобразяване на скоростта на движение в населено място, и
задължението за спиране или намаляване на скоростта на движение при възникнала
опасност на пътя, са измежду най- важните правила, целящи гарантирана
безопасността на участниците в движението по пътищата. И двете нарушения са в
пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. Като такива съдът взе
предвид и наличието на други нарушения на правилата за движение по пътищата,
извън съставомерните, за които подсъдимият е предаден на съд- предприемането на
маневрата „ изпреварване”, неприключила в района на кръстовище от равнозначни пътища,
където е нормативно забранена. Маневрата е предприета преди кръстовището, но в
края му, където е конфликтната точка, тя не е била още приключила съобразно
дефинитивно определеното за тази маневра в чл. 41 ал. 2 от ЗДвП.
Като отегчаващо
отговорността му обстоятелство съдът взе предвид данните и за друго допуснато
нарушение на правилата за движение по пътищата, което е извън причините за
настъпване на произшествието, но е
значимо с оглед преценката на дисциплинираността му като водач на МПС.
Пряка последица от това нарушение е лишаване на пострадалите от пълния обем
ефективни механизми за възстановяване на причинените им вреди- и имуществени, и
неимуществени.От приложената на л. 112 дос. произв. Комбинирана застрахователна
полица за управлявания от подсъдимия Н. автомобил е видно, че срокът на
действие на договора за застраховка „Гражданска отговорност „ е изтекъл в 23.59
ч. на 10.12.2012 г. На 31-я час след изтичането му е настъпило ПТП. Обстоятелството,
че същият автомобил не е имал действаща застраховка от посочения вид се
установява и от показанията на свид. Н., депозирани в хода на съдебното
следствие. Съобр. чл. 100. ал. 1 т. 3 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за моторното превозно средство, което
управлява. Фактът, че подсъдимият е управлявал МПС при липса на задължителни за
притежаване документи, при която липса управлението е недопустимо, налага извод за недостатъчна дисциплинираност
като водач на МПС и склонност към нарушаване на задължителни предписания за
движение по пътищата. Установените множество нарушения на правилата за движение
по пътищата, които са извън съставомерните белези на престъплението, тъй като
не са включени от обвинителната власт в запълващите бланкетната норма на чл.
343 от НК правила, следва да бъдат взети предвид като отегчаващо отговорността
на дееца обстоятелство. В своята съвкупност те налагат извод за водач на МПС,
нарушаващ императивни предписания за движение по пътищата. Липсата на
дисциплина към спазване на ЗДвП и ППЗДвП, установена от доказателствата по
делото, е характеристична данна, която съдът не може само да констатира и да не
вземе предвид.
При посочените
индивидуализиращи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът счита, че наказанието
на
подсъдимия Н. следва
да бъде определено при лек превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства. За справедливо, съответно на установеното за обществената
опасност на деянието и дееца и годно да постигне целите, визирани в чл. 36 от НК Пловдивският окръжен съд намира, че е наказанието от една година и осем месеца лишаване от свобода.
Налагането
на наказание в по- нисък размер не би постигнало нито генералната, нито
специалната превенция на закона. Не са налице основания за определяне на наказанието
при хипотезата на чл. 55 от НК. По делото не се установява нито такава
многобройност на смекчаващите отговорността му обстоятелства, нито наличието на
едно, но изключително, което да налага извод за възможно определяне на
наказанието по посочения ред.
На
основание чл. 343г, във вр. с чл. 343а, ал.1,
б.”б”, във вр. с чл. 343, ал. 1,
б. „в”, вр. с чл. 342, ал.1, вр. с чл.
37, ал.1 т. 7 от НК подсъдимият следва да бъде лишен и от право да управлява
МПС. Изложеното по- горе относно извънсъставомерните негови нарушения на ЗДвП
не позволява определяне на това наказание в най- ниския възможен размер
/съвпадащ изцяло с размера на наказанието лишаване от свобода/, каквото искане
направи защитата. За постигане целите на наказанието подсъдимият Н.Н. следва да бъде лишен от право
да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в
сила. Налагане на наказание в по- висок размер от посочения, с оглед
установеното по делото за трудовата ангажираност не само на него, но и на
останалите работещи членове на семейството му извън населеното място в което
живеят, необходимостта от придвижването им с лек автомобил, управляван от
подсъдимия, налагат извод, че целите на
наказанието биха били постигнати с този именно срок на лишаване от
правоуправление.
Подсъдимият Н.
до момента не е осъждан. Същият е много добре интегриран в средата, в която се
движи- и в населеното място, в което живее, и сред трудовия колектив, в който
работи. Наложеното му наказание е под 3 години лишаване от свобода. Налице са
формалните предпоставки за приложение на чл. 66 от НК. Налице е и специалната
такава- данните за личността му налагат еднопосочен извод, че целите на
наказанието могат да бъдат постигнати и
без изолирането му от обичайната семейна, трудова и битова среда. Ето защо и на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието от една година и
осем месеца лишаване от свобода следва да бъде отложено с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Веществените
доказателства по делото – влакна, парчета пластмаса и крушка от автомобилен
фар, като вещи без стойност, следва да бъдат
унищожени след влизане на присъдата в сила.
С
оглед на постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски
следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, в полза на органа, който ги е
направил и на частните обвинители. Подсъдимият Н. следва да заплати направените по делото разноски на
частните обвинители В.Г.Ф. и Г. В. Ф., последната представлявана от баща си и
законен представител В.Г.Ф. сумата от по 500 /петстотин/ лв. на всеки един от
тях- направени разноски по делото за адвокатско представителство в хода на
досъдебното и съдебно производство, по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив сумата от
1043 / хиляда и четиридесет и три/ лв. -
разноски по делото в хода на досъдебното производство и по сметка на ВСС сумата
от 135 / сто тридесет и пет/ лв. - направени разноски по делото в съдебното
производство.
Причини
за извършване на престъплението- недисциплинираност на подсъдимия като водач на
МПС и склонност към нарушаване на правилата за движение по пътищата.
Воден
от горното, съдът постанови присъда си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
/п/