Р Е Ш Е Н И Е
№ 260011
Димитровград, 21.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Секретар: Силвия Димова
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№171 по описа
за 2021г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба ищецът „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД твърди, че на 11.04.2019г., между нея и ответника Ж.А.К. бил сключен
Договор за потребителски кредит №**********, съгласно който на последната бил
предоставен кредит в размер на 646,91лева. Съгласно Договора, към предоставения
кредит се включвала еднократна такса за оценка на риска в размер на 77,63 лева,
дължима в деня на подписване на Договора, като тя се възстановявала от
потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план. Тази
еднократна такса се финансирала от кредитора. Съгласно чл.7 т.2.1 от процесния
договор, кредиторът превежда средствата по кредита по сметка на продавача на
стоката, избрана от потребителя, за заплащане на продажната й цена. В
настоящият случай била преведена сума в размер на 599 лева, видно от фактура
№*********/11.04.2019г. Видно от декларацията, част от Договора, ответника е
декларирала, че е получила стоката от нейния продавач. Общото крайно задължение
на К. възлизало на 786,65 лева, която сума била разсрочена на 12 погасителни
вноски, 11 от които в размер на 65,55 лева и последна изравнителна вноска в
размер на 65,60 лева. Уговореният между страните лихвен процент, с който се
олихвявал предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент бил в
размер на 15,46%. Посочва, че длъжникът преустановила плащанията по Договора, а
считано от 15.04.2020г. той бил падежирал. На 29.07.2020г. ищецът депозирал в
РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу Ж.А.К.. Образувано било ч.гр.д.№792/2020г., по което на 31.07.2020г.
съдът издал Заповед №357 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, с която разпоредил на длъжника да заплати на ищеца
сумата от 376,20 лева главница, неизпълнено задължение по Договор за
потребителски кредит №**********/11.04.2019г., договорна лихва за периода от
15.11.2019г. до 15.04.2020г. в размер на 17,11 лева, обезщетение за забава за
периода от 15.11.2019г. до 14.07.2020г. в размер на 42,38 лева, законна лихва
от 29.07.2020г. окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 75 лева
разноски по делото, от които 25 лева- платена държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения срок ответника депозирала възражение
срещу тази заповед за изпълнение, като заявила, че не дължи изпълнение на
посочените в нея суми. Предвид това за ищеца възникнал правен интерес за
предявяване на настоящия установителен иск против нея. Иска съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, че Ж.К. дължи на „Ти Би Ай Банк“ЕАД
сумите, визирани в горепосочената заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.д.№792/2020г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане на
деловодните разноски в заповедното производство, както и тези по настоящото
дело.
Ответникът Ж.А.К., чрез особения
си представител- адв.В.К., депозира отговор на исковата молба, в който
поддържа, че оспорва изцяло по основание и размер предявените искове, като
неоснователни, поради което моли съда да ги отхвърли. Ответникът била получила
сумата от 599 лева, а в Договора главницата била в размер на 646,91 лева, към
която сума били прибавени две застраховки на обща стойност 47,91 лева и такса
за оценка на риска от 77,63 лева. Начислена й била и лихва ,като общо дължимата
от К. сума била 786,65 лева. Счита, че договора противоречи на добрите нрави и
на закона, тъй като по скрит начин ищеца начислил скрита лихва, заобикаляйки
закона, което водело до недействителност на договора. Не били спазени
изискванията на чл.11 ал.1 т.9 и 11 от ЗПК, като договора не съдържал посочване
на лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. От съдържанието
на договора не ставало ясно каква сума ще бъде считана за главница при ежемесечното
изчисляване на лихвата. В чл.7 от Договора се предвиждали две различни суми:
общ размер на кредита-646,91 лева; такса 77,63 лева, която се олихвява като
кредита. Съдържанието на процесния договор не позволявало да се извърши
преценка относно обхвата на задължението на потребителя и съществено
ограничавало правата на последния, поради което договора трябвало да се приеме
за недействителен. Последица от тази недействителност било връщането само на
чистата стойност по кредита без лихви или други разходи. От представеното от
ищеца извлечение от счетоводните книги се установявало, че ответника е
заплатила по договора общо 6 вноски, които според погасителния план се равняват
на сумата от 393,30 лева. Поради това, сумата усвоена за такси, лихви и други
вземания без главница, се явявала платена при налична липса на основание и
трябвало да се приеме ,че е заплатена за погасяване на главницата. Предвид
изложеното, искът се явявал основателен до размера от 205,70 лева, като в
останалата си част бил неоснователен и трябвало да се отхвърли. Представеният
договор за заем бил недействителен, като се иска съдът да го обяви за такъв.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно Заявление
–декларация за установяване на договорни отношения, на 11.04.2019г. ответника е
кандидатствала пред ищеца за получаване на потребителски кредит, като заявила,
че желае да бъде извършена предварителна проверка на нейната платежоспособност
с оглед сключване на Договор за потребителски кредит между тях. В т.7 от същия
документ Ж.К. е заявила, че дава съгласието си да й бъде сключена застраховка
„Живот“ по Специалните условия на Групова полица на ЗК“Уника Живот“АД,
действаща чрез Банката като застрахователен агент, приема условията на
застраховката и потвърждава, че ще спазва задълженията на застраховано
лице. В т.6 от Заявлението пък декларира
своето съгласие, при одобрение на молбата й за кредит и в случай, че сключения
договор за потребителски кредит предвижда плащане от нейна страна на еднократна
такса за оценка на риска, същата тази такса да бъде финансирана от Банката, а
тя да й я възстанови на месечни вноски, съгласно погасителния план към Договора
за кредит. Във връзка с подписаното Заявление-декларация, на 11.04.2019г.
ответникът подписала Потвърждение за приемане и съгласие по Застрахователен
договор №81001NLB2011 за застраховка Живот,
Нежелана безработица/Хоспитализация, като потвърдила, че е получила подписан от
представител на застрахователя екземпляр
от Специалните условия за застраховка с покритие застраховка Живот,
Нежелана безработица/Хоспитализация на кредитополучатели на „Ти Би Ай Банк“ЕАД,
в сила от 01.06.2018г., представляващи неразделна част от застрахователния
договор, запозната е със съдържанието им, приема ги и е съгласна с тях. С оглед
изразеното желание за сключване на застраховка, на 11.04.2019г. Ж.К. е
подписала Преддоговорна информация за програма „Защита живот, безработица/хоспитализация“,
както и Застрахователна програма „Защита живот, безработица/хоспитализация“,
Застрахователна полица №81001NLB2011, сключена със ЗК“Уника Живот“АД. Съгласно застрахователната полица,
началото на застраховката било от 12.04.2019г. и същата важала за периода на
срока по договора за кредит. Застрахователната премия, която Банката платила на
застрахователя във връзка със сключената застраховка била в размер на 47,91
лева.
На същата дата- 11.04.2019г.,
страните са подписали Рамков договор за платежни услуги за физически лица,
както и Договор за потребителски кредит №**********. Съгласно този договор, „Ти
Би Ай Банк“ЕАД е предоставила на Ж.А.К. потребителски
кредит за закупуване на стока в размер на общо 646,91 лева. Получен е вида на
стоката –телевизор „Самсунг“, както и нейната стойност - 599 лева. Със същия
Договор ответника се е съгласила да бъде застрахована от Банката в ЗК“Уника“АД
със застраховка „BANK КОМБО Живот“ за което трябвало да плати застрахователна премия от 23,72
лева, както и застраховка „BANK КОМБО Безработица“, за което трябвало да плати застрахователна премия от
24,19 лева. Наред с това, К., се съгласила да заплати и еднократна такса за оценка на риска в
размер на 77,63 лева, която била дължима в деня на подписване на договора,
финансирала се от кредитора и се възстановявала от потребителя с дължимите
месечни вноски, съгласно Погасителния план. Така общата дължима главница, която
ответника трябвало да върне на Банката била в размер на 724,54 лева. Страните
се договорили също така, че лихвения процент, с който се олихвява предоставения
кредит, изразен като годишен лихвен процент, е 15,46% /чл.9.1 от Договора/. При
просрочие потребителят дължал и лихва в размер на законната лихва върху
просрочената сума за периода на просрочието. Годишният процент на разходите бил
определен в размер на 43,72%. Изрично е посочено, че общата дължима от ответника
сума е в размер на 786,65 лева. Същата трябвало да бъде върната на 12 месечни
вноски, 11 от които в размер на 65,55 лева и една в размер на 65,60 лева. Първата
вноска била дължима на 15.05.2019г., а последната на 15.04.2020г. Така
посочения Договор бил подписан от страна на Ж.К. на 11.04.2019г., като
непосредствено преди да положи подписа си, тя писмено е декларирала, че е
получила стоката, описана в чл.8 от Договора за потребителски кредит от
продавача й.
Видно от приетата
като доказателство по делото фактура №**********/11.04.2019г., издадена от
магазин „Техномаркет“-Димитровград, Ж.К. е получила закупен телевизор
„Самсунг“, на стойност 599 лева, която сума е заплатена с ТВІ кредит.
Поради това, че Ж.К.
не изпълнила задължението си по Договора, на 29.07.2020г. ищецът подал в
РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, с което искал съдът да издаде заповед за незабавно изпълнение по отношение
на длъжника за сумата от 376,20 лева, дължима по Договор за потребителски
кредит №********** от 11.04.2019г., договорна
лихва за периода от 15.11.2019г. до 15.04.2020г. в размер на 17,11 лева,
мораторна лихва за периода от 15.11.2019г. до 14.07.2020г. в размер на 42,38
лева, законна лихва върху главницата считано от 29.07.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, както и направените деловодни разноски в размер на 75
лева.
В РС-Димитровград
било образувано ч.гр.д.№792/2020г., по което съдът издал Заповед №357/31.07.2020г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Със същата заповед съдът разпоредил на ответника да плати на ищеца, посочените
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми. Тази заповед за
изпълнение била връчена лично на ответника на 25.11.2020г., като тя депозирала
възражение пред РС-Димитровград против нея с твърдение, че не дължи изпълнение
на вземането по нея. Поради това за ищеца възникнал правен интерес за
предявяване на настоящия установителен иск.
За изясняване на
обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и прие заключение
на съдебно-счетоводна експертиза. Според тази експертиза, размерът на платеното
по процесния договор към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК-30.07.2020г. е общо 395,63 лева. Останалите неплатени вноски по Договора
към същата дата възлизат на обща стойност от 435,73 лева, от които главница
376,20 лева, договорна лихва 17,11 лева, начислена за периода от 15.05.2019г.
до 15.04.2020г., и обезщетение за забава 42,42 лева към 14.07.2020г. Ищцовото
дружество е изпълнило задължението си по процесния договор, като е превело
заемната сума в полза на магазин „Техномаркет“ на 12.04.2019г. по
разплащателната му сметка. На 14.05.2019г. ищецът превел по сметка на
Застрахователя средствата за заплащане на застрахователните вноски по
застраховките. При главница в размер на 599 лева, която трябва да се погаси на
12 месечни вноски, всяка в размер на 65,65 лева, размерът на дължимата лихва е
42,40 лева. В този случай пълното погасяване на кредита би се извършило още при
10-та вноска. ГПР по кредита, изчислен при зададените параметри е в размер на
16,58%.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявения
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато
съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№357/31.07.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№792/2020г.
Между страните не
се спори, че на 11.04.2019г. „Ти Би Ай Банк“ЕАД и Ж.А.К. са сключили Договор за
потребителски кредит №**********. Безспорно се установи, че по този договор на
ответника е бил предоставен кредит за закупуване на стока- телевизор „Самсунг“
от магазин „Техномаркет“-Димитровград, чиято стойност, съгласно фактура
№**********/11.04.2019г. е 599 лева. В
тази връзка, ответникът е следвало да върне кредита на 12 месечни вноски в общ
размер на 786,65 лева, като в тази сума са включени освен сумата по кредита,
такса за оценка на риска, платени застрахователни премии по застраховки „BANK КОМБО Живот“ и „BANK КОМБО Безработица“, както и
договорна лихва. Не се спори по делото, че до изтичане срока на договора- 15.04.2020г.,
ответникът не е превела в полза на ищеца част от уговорените в погасителен план
вноски, а именно тези дължими, считано от 15.11.2019г. Не се оспорва от страна
на ищеца, че до този момент К. е платила по процесния договор сумата от 395,63
лева.
Спорно по делото е
дължи ли и какви суми Ж.К. на „Ти Би Ай
Банк“ЕАД, налице ли е нищожност на клаузи от сключения между страните договор
за кредит, поради противоречието им на закона и добрите нрави.
В настоящото
производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в
тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените
предпоставки за недължимост на сумата.
Основните възражения на ответника в
настоящото производство по предявения против него иск по чл. 422 ГПК се отнасят
за това, че съдържащия се в Договора погасителен план посочвал
само общия размер на дължимите вноски и датите на техния падеж, като не ставало
ясно каква част от тях е главница, договорна лихва, такса и застрахователна
премия; клаузата на претендираната такса за оценка на риска била нищожна;
недействителна била и уговорката на страните за сключване на двете застраховки
„Живот“ и „Безработица“, поради което ответника не дължала на Банката платената
сума за застрахователна премия от 77,63 лева.
На първо
място, съдът счита, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК е било депозирано в РС-Димитровград на 30.07.2020г., към който
момент вече е бил настъпил падежа и на последната от дължимите по процесния
договор месечна вноска- тази с падеж на 15.04.2020г. С оглед на това, към този
момент всички неплатени от ответника суми вече са били изискуеми без да е
необходимо изрично изявление на кредитора за това.
На
следващо място, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че съдържащия
се в Договора погасителен план посочвал само общия размер на дължимите вноски и
датите на техния падеж, като не ставало ясно каква част от тях е главница,
договорна лихва, такса и застрахователна премия. В настоящия случай, съдът
счита, че не е налице нарушение на нормата на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК.
Последната въвежда изискването договорът да съдържа информация за условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план с данни за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
процесния случай е уговорено кредита да се погасява при фиксиран лихвен процент
за целия срок на договора, т.е. няма промени в лихвения процент за срока на
отпускане на кредита, поради което и не се изисква предоставяне на информация
за последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени
суми. Договорът съдържа погасителен план, в който са описани броя погасителни
вноски /12/, тяхната периодичност /месечна/, размер /65,55 лева/ и падеж /15-то
число на месеца/. В тази връзка, следва да бъде посочено, че законът не вменява
изискване за посочване размера на договорната лихва, още повече, че същия е
лесно определяем като разлика между общата стойност на плащанията и размера на
отпуснатия кредит, застрахователната премия и таксата за оценка на риска.
В случая
не е допуснато и нарушение на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, тъй като в т.9.1 от
Договора е посочен размера на ГЛП по кредита- 15,46%, а в т.9.2- начина на
начисляване на лихвата- ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния
размер на главницата, която информация заедно с уговорения срок на договора
съдържа и условията за прилагането му.
На
следващо място, съдът намира за неоснователни направените от ответника
възражения във връзка с включване на задължението за плащане на застрахователни
премии от общо 47,91 лева за застраховка „Живот“ и застраховка „Безработица“,
сключени със ЗК“Уника Живот“АД. В чл. 19 от процесния Договор изрично е посочено, че при
сключване на договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое
желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от
застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми,
предлагани от Кредитора, без това обаче да е задължително условие за
сключването на самия договор. Предвид това, съдът счита ,че сключването на
въпросните застраховки не е част от условията за отпускане на кредита, като
това е станало по изрично искане на самия ответник, направено в подписаното от К.
на 11.04.2019г. Заявление
–декларация за установяване на договорни отношения.
Предвид изложеното, съдът счита, че между страните по договора за кредит е
било постигнато съгласие кредитополучателя да се застрахова със застраховка
„Живот“ и застраховка „Безработица“ в ЗК“Уника Живот“АД, като платените за това
от страна на ищеца застрахователни премии в размер на общо 47,91 лева следва да
се включат като част от главницата в дължимите вноски за погасяване на кредита
от страна на ответника.
По отношение на сумата 77,63 лева, представляваща такса за
оценка на риска, дължима в деня на подписване на процесния договор, съдът намира,
следното:
Уговорката за такса за оценка на риска е нищожна, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 10а, ал.
4 ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. Посочената таксата е
уговорена в чл. 7.1 от Договора като задължителна.
Според тази клауза таксата е еднократна, дължима в деня на подписване на
договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя
с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план и предвид заявеното му
желание в искането-декларация. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря
на разпоредбата на чл. 10а, ал.
4 ЗПК, тъй като е неясна - не става ясно за какво
точно действие (услуга) се дължи въпросната такса. Следователно се заобикалят
изискванията на закона и като такава клаузата е нищожна по аргумент на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съдът счита също така, че доколкото оценката
на риска предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването
на кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони, на основание чл. 10а, ал.
2 ЗПК. Клаузата противоречи и на чл. 16 ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.
Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на риска, на практика прехвърля
върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, вменени й с посочената норма и води до неоправдано
допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. От изложеното
следва, че искането за плащане на такса
за оценка на риска в размер на 77,63 лева, която е
част от главницата по договора, следва да бъде отхвърлена като
недължима.
На
основание чл.162 от ГПК, с помощта на електронен калкулатор от сайта https://www.kik-info.com, при зададена главница от 646,91
лева /получен кредит от 599 лева и застрахователна премия от общо 47,91 лева/,
ГЛП 15,46%, за периода от 15.05.2019г. до 15.04.2020г. и дължими 12 месечни
вноски, съдът установи, че размера на всяка една от тези вноски следва да бъде 58,53
лева, като в нея освен главницата се включва и съответната договорна лихва.
Чрез същия електронен калкулатор и като взе предвид заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която по процесния договор
ответника е заплатила главница в размер на 348,34 лева, съдът установи, че
размера на дължимата и неплатена от нея главница е в размер 298,57 лева.
С оглед
на това, съдът счита, че ответника дължи на Банката-кредитор неплатена главница
по процесния Договор в размер на 298,57 лева, като иска над тази сума до пълния
предявен размер на главницата от 376,20 лева следва да се отхвърли като
неоснователен.
В чл.9
т.1 от Договора страните са уговорили ГЛП по кредита в размер на 15,46%. Ищецът
претендира договорна лихва в размер на 17,11 лева за периода от 15.11.2019г. до
15.04.2020г. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че ответника е заплатила по Договора договорна лихва в размер на общо 45 лева.
Предвид това, че от главницата по Договора за кредит следва да отпадне като
недължима таксата за оценка на риска от 77,63 лева, то същата е в размер на
646,91 лева, а не както е определена първоначално 724,54 лева. Отново на
основание чл.162 от ГПК, с помощта на електронен калкулатор от сайта https://www.kik-info.com, при зададена главница от 646,91
лева, ГЛП 15,46%, за периода от 15.05.2019г. до 15.04.2020г. и дължими 12
месечни вноски, съдът установи, че за процесния период от 15.11.2019г. до 15.04.2020г.
ответника дължи договорна лихва в размер на 15,31 лева. Същевременно от
договорната лихва за периода от 15.05.2019г. до 15.04.2020г., която е в размер
на общо 55,45 лева следва да се приспадне платената от ответника договорна лихва,
която съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза е в размер на 45
лева, като разликата от 10,45 лева се явява неплатеното от Ж.К. задължение за
договорна лихва за периода от 15.11.2019 г. до 15.04.2020г. До този
размер претенцията за договорна лихва е основателна и следва да се уважи, като
над него до пълния предявен размер от 17,11 лева следва да се отхвърли.
В чл. 15.1 от Договора страните са постигнали съгласие, че в случай че потребителят е
допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и
законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от
датата на падежа, до датата, на ефективното изплащане на сумата.
Изчислена на основание чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор от сайта на НАП, лихвата за забава върху неплатените вноски за периода от 15.11.2019 г. до 14.07.2020 г. възлиза на 9,85 лева. В останалата част над тази сума до пълния предявен
размер на лихвата за забава от 42,38 лева иска се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
С оглед на гореизложеното съдът
счита, че предявения от ищеца против ответника иск с правно основание чл.422 от ГПК се явява основателен и доказан, като следва да бъде признато за установено,
че Ж. Г. К. дължи на „“Ти Би Ай Банк“ЕАД по Договор за потребителски кредит №********** от 11.04.2019г. сумата лева - 298,57 лева главница, договорна лихва за периода
от 15,11,2019
г. до 15,04,2020г. в
размер на 10,45 лева, обезщетение за забава за периода от 15.11.2019 г. до 14.07.2020 г. в размер
на 9,85 лева, ведно със законна лихва от 29.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед
№357/31.07.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№792/2020г. по описа на РС-Димитровград, като иска в частта
му за главница над 298,57 лева до пълния предявен размер от 376,20 лева, за
договорна лихва над 10,45 лева до пълния предявен размер от 17,11 лева и за
обезщетение за забава над 9,85 лева до пълния предявен размер от 42,38 лева,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото, на
основание чл.78 ал.8 вр.ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в настоящото производство, съобразно уважената
част от иска в размер на 687,96 лева, както и деловодни разноски по ч.гр.д.№792/2020г.
по описа на РС-Димитровград в размер на общо 54,89 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.А.К., с ЕГН **********,***, че по Договор за потребителски кредит №********** от 11.04.2019г. дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, представляван от Александър Чавдаров Димитров и Николай Г. Спасов- изпълнителни директори, сумата 298,57 лева /двеста деветдесет и
осем лева и петдесет и седем стотинки/ - главница, договорна лихва за периода от 15,11,2019 г. до 15,04,2020г. в
размер на 10,45 лева /десет лева и четиридесет и пет стотинки/, обезщетение
за забава за периода от 15.11.2019 г. до 14.07.2020 г. в размер на 9,85 лева /девет лева и осемдесет и
пет стотинки/, ведно със законна лихва от 29.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед
№357/31.07.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№792/2020г. по описа на РС-Димитровград, като иска в
частта му за главница над 298,57 лева до пълния предявен размер от 376,20 лева,
за договорна лихва над 10,45 лева до пълния предявен размер от 17,11 лева и за
обезщетение за забава над 9,85 лева до пълния предявен размер от 42,38 лева, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Ж.А.К., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.
София, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, представляван
от Александър
Чавдаров Димитров и Николай Г. Спасов - изпълнителни директори, сумата от 687,96 лева /шестстотин осемдесет и
седем лева и деветдесет и шест стотинки/, деловодни разноски по настоящото
дело, както и 54,89 лева /петдесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/
разноски по ч.гр.д.№792/2020г. по описа на РС-Димитровград.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: