Решение по дело №317/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М. Ю. Р., подадена чрез адв.Т., против Решение № 1733/01.12.23г. по НАХД №3292/2023г. на ВРС, 37 състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 445а-15/21.04.23г., издадено от Началника на РУ-Аксаково при ОД на МВР-Варна, с което му е наложено административно наказание на основание чл.264, ал.1 ЗМВР глоба в размер на 500лв. за нарушение на чл.64, ал.4 ЗМВР. С решението са присъдени и разноски.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди, че решаващият състав не се е произнесъл по твърденията за нищожност на оспорения акт, поради липсата на компетентност на издателя, както и по възражението за неговата незаконосъобразност поради издаването му след изтичане на преклузивния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Твърди, че постановлението е издадено въз основа на съставен АУАН серия АА № 591532/14.02.2021г., като не са представени доказателства, а и не се твърди наличието на основания за спиране на административнонаказателното производство, а постановлението на ВРП № 2396/2021г. за прекратяване на наказателно производство по ДП 46/21 е образувано срещу неизвестен извършител, поради което счита, че срокът за издаване на НП по цитирания АУАН е изтекъл на 14.08.2021г. Твърди, че ВРС не се е произнесъл по направените възражения за нарушение на процесуалните правила при издаване на оспорения акт, изразяващо се в липсата на произнасяне по направеното възражение срещу съставения АУАН, както и относно липсата на проведено разследване по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Счита за необосновани изводите по възражението за несъответствие на НП с изискванията на чл.57 от ЗАНН и нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Твърди, че от мотивите на оспорения акт може да се направи извод, че наказаното лице не е изпълнило разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, осуетява проверка и възпрепятства изпълнението на служебните му задължения. Изрично е посочена нарушената разпоредба като чл.64, ал.4 от ЗМВР, а в същото време е наложено наказание по чл. чл.264, ал.1, което се предвижда за лице, което противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си. Счита, че НП е съставено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, с което е нарушено правото му на защита. Твърди и че в нарушение на процесуалния закон не е извършена преценка относно приложението на чл.28 от ЗАНН, като в НП липсва такава от административнонаказващия орган, а неправилно и необосновано решаващият състав е приел, че в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима. Счита, че не е съобразено, че не е бил просто пътник в автомобила, а негов собственик и предвид инцидента с нанесени щети на автомобила му е нормално да иска да даде сведения по случая, но такава възможност не му е осигурена, което е и възможната причина за проявеното недоволство срещу служителите на МВР. Моли решението на ВРС да бъде отменено, като бъде отменено и издаденото НП. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба- Началник на РУ-Аксаково при ОД на МВР-Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. Л.-А., оспорва жалбата и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай че се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли да бъде присъден минималния размер.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е основателна. Счита, че по делото не са установени факти, относими към състава на вмененото нарушение, поради което решението на ВРС следва да бъде отменено, като се отмени и НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на М. Ю. Р. против наказателно постановление № 445а-15/21.04.23г., издадено от Началника на РУ-Аксаково при ОД на МВР-Варна, с което му е наложено административно наказание на основание чл.264, ал.1 ЗМВР глоба в размер на 500лв. за нарушение на чл.64, ал.4 ЗМВР.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че с акт за установяване на административно нарушение, Серия АА, бл. № 591532 от 14.02.2021 г., съставен от св. В. - полицай OOP, при РУ - Аксаково, ОД МВР - Варна е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора за това, че на 14.02.2021 г., около 20:35 ч. на АМ „Хемус“, около 420-ти километър, посока [населено място] при извършена полицейска проверка по възникнало пътно транспортно произшествие полицай „OOP“ В. многократно е разпоредила на Р., явяващ се пътник в един от автомобилите, да остане в л.а. „***“ с pег. № ****, като същият осуетява проверката, отказва да изпълни разпореждане отправено от униформен служител и възпрепятства изпълнението на служебните му задължения по охрана на обществения ред. Нарушението било квалифицирано по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, с което на Р. е наложено административно наказание глоба на основание чл.264, ал.1 ЗМВР.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на наказаното лице, като в случая жалбоподателят не е изпълнил полицейско разпореждане, дадено устно, възпрепятствал е изпълнението на служебните задължения по охрана на обществения ред, като е осъществил състава на вмененото нарушение, а наложената му санкция е адекватна по размер и в достатъчна степен гарантира целите на индивидуалната и генералната превенции. ВРС е приел и че разпоредбата на чл.28 ЗАНН е неприложима.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

Наказателното постановление е издадено за това, че при извършване на полицейска проверка по възникнало пътно транспортно произшествие служител на МВР многократно е разпоредил на наказаното лице да остане в един от автомобилите, като същият осуетява проверката, отказва да изпълни разпореждане отправено от униформен служител и възпрепятства изпълнението на служебните му задължения по охрана обществен ред.

ВРС е потвърдил издаденото НП, но в решението му липсват мотиви конкретно какво е установил относно вмененото нарушение и доказано ли е то. ВРС се е позовал на констатациите в АУАН, но не е обсъдил възраженията на наказаното лице. В жалбата си Р. е твърдял, че НП е издадено след изтичане на преклузивния срок по чл.34 ал.3 ЗАНН и че оспорва посоченото в НП обстоятелство, че е налице образувано досъдебно производство срещу него, прекратено с Постановление № 2396/2021г. на ВРП. С оглед хипотезите по чл.33 и чл.36 ЗАНН ВРС е следвало да събере доказателства относно това, образуваното административнонаказателно производство с АУАН №591532 от 14.02.2021г. прекратявано ли е, спирано ли е, изпращани ли са материалите по него по реда на ал.2 на чл.33 ЗАНН на съответния прокурор, като извърши и преценка налице ли е хипотезата на чл.36 ал.2 ЗАНН с издаване на постановлението на ВРП на 23.02.23г., съответно спазен ли е срока по чл.34 ЗАНН за издаване на НП. Липсват мотиви в оспореното решение и по отношение на останалите възражения в подадената пред ВРС жалба.

Предвид горното, настоящата инстанция е в обективна невъзможност да извърши преценка относно законосъобразността на постановеното решение.

Настоящата инстанция намира, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за изясняване и проверка на фактическата обстановка по делото, относно спорните факти по делото, не е извършил преценка на доказателствата по делото и възраженията на наказаното лице, като не се е произнесъл и относно налице ли е нарушение, кои доказателства го установяват, извършено ли е от наказаното лице и приложена ли е правилно санкционната норма за вмененото нарушение. Не се произнесъл и относно компетентността на АНО.

Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение, което води до нарушаване правото на защита и на двете страни в производството, и препятства проверката за правилността на постановеното решение.

Предвид изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че решението на виззивния съд, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да се отмени и делото да се върне на ВРС за разглеждане от друг състав, като при новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да събере доказателства относно това образуваното административнонаказателно производство с АУАН №591532 от 14.02.2021г. прекратявано ли е, спирано ли е, изпращани ли са материалите по него по реда на ал.2 на чл.33 ЗАНН на съответния прокурор, съответно постановлението на ВРП, посочено в НП, въз основа на тях ли е постановено, да извърши проверка и преценка на доказателствата по делото, съгласно указанията, дадени по-горе, както и за съставомерността на деянието и законосъобразността на оспорения пред нея акт, и относно разноските.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1733/01.12.23г. по НАХД №3292/2023г. на ВРС, 37 състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 445а-15/21.04.23г., издадено от Началника на РУ-Аксаково при ОД на МВР-Варна, както и в частта на разноските и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно дадените указания.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.