№ 804
гр. София , 07.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600724 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
С определение от 15.06.2021г. по НЧД №2094/2021г. по описа на СГС, НО, 20-ти състав,
съдът е оставил без уважение искането на лишения от свобода К. Д. И. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” за срок от 9
години, определено му по НЧД №8232/2018г. по описа на СРС, НО, 109-ти състав.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба от осъдения И., с която
се иска отмяна на определението на първата инстанция и уважаване на молбата на
осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. В жалбата, осъденият поддържа, че
за досегашния му престой, администрацията на затвора не е провела активна и адекватна
корекционната политика спрямо него, като не ставало ясно какви мерки биха взели за
малкия остатък на наказанието.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и след като в съответствие с
чл.345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че
същото трябва да бъде потвърдено поради следните съображения:
Производството по делото е образувано по искане на осъдения И. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода” в размер
на 9 години, определено му като общо най-тежко и увеличено по реда на чл. 24 от НК,
измежду осъжданията по НОХД №694/2012г. на РС-Петрич, НОХД № 1447/2013г. на СГС,
НОХД №17109/2012г., НОХД № 21270/2012г., НОХД № 12611/2012г., НОХД № 7083/2014г.
и НОХД № 6952/2018г., всичките по описа на РС- София.
Към датата на съдебното заседание на първата инстанция - 15.06.2021г. осъденият И. е
1
изтърпял фактически седем години, осем месеца и двадесет и осем дни, като остатъка за
изтърпяване се равнява на два месеца и шестнадесет дни.
При това положение е налице формалната законова предпоставка по чл.70, ал.1, т.2 НК -
осъденият да е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“.
В същото време липсват каквито и да било доказателства по смисъла на чл.439а НПК за
неговото поправяне по време на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“.
Наказван е многократно за нарушаване на режимните условия. В изготвените становища на
НС „СДВР“ и зам.-началник на „РНОД“ се акцентира на сериозни проблемни зони, свързани
с отношението на лишения от свобода към извършеното от него престъпление. Налице е
информация за формална мотивация за промяна, лишена от конкретни стъпки и начини за
постигане. Отношението на затворническата администрация към осъдения в местата за
лишаване от свобода е адекватно и съобразено с неговото положение, но последният по
никакъв начин не е дал доказателства за своето поправяне - рискът от рецидив е в средния
регистър -70 точки /запазвайки първоначалните си стойности/, а риска от вреди за
обществото е висок и не са изпълнени по никакъв начин целите на наказанието „лишаване
от свобода”, доколкото при осъдения не е установена мотивация за промяна, и същият по
никакъв начин не е посочил осъзнаване и поправяне.
Трябва да се отбележи и това, че условното предсрочно освобождаване не е право на
осъденото лице, а привилегия, която се получава при строго определени условия - ако
изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” е оказало очевидно
положително въздействие върху поведението и личността на осъдения и целите на
наложеното наказание са постигнати преди неговото пълно изпълнение. В настоящия случай
липсват положителни промени в личността и поведението на осъдения И. и е необходимо
той да изтърпи в цялост определеното му наказание. По повод възраженията на осъдения
относно осъществената корекционна дейност, следва да бъде посочено, че в препланирания
план към присъдата ясно са отбелязани задачите над които да се работи, начина,
отговорните служители, както и времевата продължителност на мерките за въздействие, но
последните няма как да бъдат осъществени без активното участие на осъденото лице в
корекционния процес, което в случая очевидно не е налице.
Предвид тези съображения, решаващият съд резонно е приел, че изтърпяното до момента
наказание не е постигнало целите си. Това от своя страна води до невъзможност да се
направи извод за положителна прогноза за живот на свобода, както и за цялостна позитивна
личностова промяна вследствие на приложеното възпитателно и корекционно въздействие, с
оглед което е необходимо продължаване на изтърпяване на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ до приключване на определения от съда срок на наказанието. Още
повече, че малкия остатък от наказанието, което следва да се търпи, не може да бъде
критерий, който сам по себе си да влече автоматично прилагането на института на
2
условното предсрочно освобождаване.
Ето защо, определението на СГС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2 НПК‚
Софийски апелативен съд, НО, 5-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.06.2021г. по НЧД №2094/2021г. по описа на СГС, НО,
20-ти състав, с което съдът е оставил без уважение искането на лишения от свобода К. Д. И.
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”
за срок от 9 години, определено му по НЧД №8232/2018г. по описа на СРС, НО, 109-ти
състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3