Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 311 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 08.08.2016 г. „Х.Т.“ ЕООД, в
качеството му на изпълнител е сключил със „С.И.“ АД, в качеството му на
възложител договор за полагане на машинна мазилка и машинна подова замазка на
обект „Многофункционална жилищна сграда“ в гр. София. Посочва, че се е задължил
срещу възнаграждение да положи машинна мазилка и машинна подова замазка на
обекта, а възложителят се е задължил да му заплати така извършената работа,
съгласно чл. 3 от договора. Твърди, че изпълнил точно и навреме своите
задължения. Ответникът приел извършената работа без забележки. За извършената
работа издал фактура № 86/08.06.2018 г. за сумата от 96 514,32 лева и №
91/06.07.2018 г. за сумата от 25 880,18 лева, като ответникът заплатил
частично по първата фактура сумата 50 000 лева. Твърди, че ответникът не е
заплатил сумата от 46 514,32 лева като остатък по първата фактура и изцяло
сумата 25 880,58 лева по втората фактура. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се осъди „С.И.“ АД да заплати на „Х.Т.“ ЕООД
сумата от 72 394,90 лева, представляваща остатъка от цената по договора за
изработка от 08.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
иска до окончателното изплащане на сумата, и сумата 4 772,94 лева дължима
за забавено плащане по всяка една от фактурите за периода от 15.02.2019 г. до
датата на исковата молба. Претендира разноски. Ищецът не подава допълнителна
искова молба.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. Счита, че същите са неоснователни и недоказани. Твърди, че ищецът не е
изпълнил точно и навреме поетите договорни задължения. Издадените фактури нямат
описание на количества и стойности по пера. Посочва, че на 12.06.2018 г. в
присъствието на управителя на ищеца П.Е.и на двама представители на ответника
бил изготвен списък със забележки относно извършените СМР по всеки един от
етажите на ръка. П.Е.отказал да се подпише под списъка със забележки, като поел
пред свидетели ангажимент дружеството да отстрани така констатираните
забележки, като това не е извършено от ищеца. С оглед изложеното иса да се
отхвърлят исковете. Претендира разноски.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на разглеждане са предявени от ищеца
обективно кумулативно съединени искове за заплащане на сумата 72 394,90
лева като остатък от дължимо възнаграждение по договор за изработка, сключен на
08.08.2016 г. и сумата 4 772,94 лева лихва за забава.
Страните не спорят, че на 08.08.2016 г. са сключили
договор, с който „С.И.“ АД като възложител възлага, а „Х.Т.“ ЕООД като
изпълнител приема да извърши „Полагане на машинна мазилка и машинна подова
замазка“ на обект „Многофункционална жилищна сграда“, находящ се в гр. София. С
чл. 3, ал. 1 е предвидено, че цената за извършването на работите по чл. 1 се
определя на 1 кв.м. Цената е без ДДС, с включен труд и материал и конкретно:
полагане на варогипсова машинна мазилка – 9 лева; полагане на вароциментова
машинна мазилка – 9 лева и полагане на подава замазка – 9,20 лева. Условията на
плащане на сумата по чл. 3, ал. 1 е определена по следния начин: 3.1. Аванс в
размер на 5 % от общата стойност на договора и 3.2. Плащания, съобразно
стойността на изпълнения етап СМР, платими до 3 дни след завършване на СМР за
съответния етап и приемането му, което се удостоверява с подписване на
приемо-предавателен протокол обр. 19. Приспадането на аванса се извършва
правопорпорционално на изпълнените СМР по приложение към договора. В чл. 9.9. е
предвидено, че възложителят е длъжен в тридневен срок след представяне от
изпълнителя на изготвен Акт обр. 19 за обекта – предмет на договора, да подпише
и върне оформен екземпляр от същия. При липса на върнат екземпляр от протокола
в указания срок работата, извършена от изпълнителя се смята за окончателно
изпълнена със съответните последици от това. При наличие на забележки по
работата възложителят е длъжен да върне оформения екземпляр от протокол Акт 19,
както и да посочи конкретните си забележки относно изпълнението.
По делото са приети като доказателства фактура №
**********/08.06.2018 г., издадена от „Х.Т.“ ЕООД до „С.И.“ АД, с наименование
на услугата: плащане по договор за сумата 96 514,32 лева с ДДС и фактура №
**********/06.07.2018 г. със същото наименование на услугата за сумата
25 880,58 лева с ДДС.
Установява се, че с нотариална
покана от 11.12.2018 г., връчена на ответника на 13.12.2018 г., „Х.Т.“ ЕООД е
поканило „С.И.“ АД да му заплати по първата фактура сумата 46 514,32 лева,
при отчитане плащането в размер на 50 000 лева и по втората фактура –
25 880,58 лева.
Видно е от приложената по делото
електронна кореспонденция, че от П.Е.са изпратени до****** имейл на 05.07.2018 г. и на
18.04.2018 г. с приложени 2 бр. актове образец 19. Видно е, че актовете
съдържат описание на извършените строително монтажни работи, мярка, количество,
единична цена и обща цена, и съответстват на сумите по претендираните с
представените към исковата молба 2 бр. фактури.
При разпита свидетелят И.Д.В.заявява,
че работи като изпълнителен надзор към „Х.Т.“ ЕООД и знае за процесния договор,
който бил сключен между страните за обект „Тера“ в ж.к. „Младост 4“, като
съвместно дружествата са работили само по този проект. Посочва, че е бил на
обекта през 95 % от работните дни. На обекта работили над 20 човека. Последната
строителна дейност била шлайфан бетон в подземните гаражи. Заявява, че каквито
и забележки да е имало, в процеса на работа са отстранявани своевременно.
Нямало е отправени забележки в писмен вид, а основно се предавали устно.
Въпреки че имало неизплатени суми към дружеството, продължили да работят до
последно в обекта. Дължимите суми били за стари дейности, като знае от управителя,
че фактурите били изпратени. Знае, че била проведена среща между представители
на дружеството. Имало издадени и подписани актове. Кореспонденцията се водела
по електронна поща. Актовете обр. 19 за обекта се изготвяли между П.Е.и Н.Д.. Заявява,
че мазилките и замазките са изпълнени в максимално кратък срок. Обектът бил
огромен и организацията много тежка, но се справили в срока, определен в
договора.
При разпита свидетелят Н.Д.Д.сочи,
че работи при ответника от м. февруари 2018 г. и е син на едни от членовете на
съвета на директорите на дружеството. При постъпването му на работа бил
запознат, че ищецът е нает да извършва мазилки в обект „Тера“. Имало неизяснени
отношения като комуникирал с П. и със св. В.. Открили, че има доста забележки.
Провели среща м. юни 2018 г., като забележките записали на лист на ръка. Ищецът
поел ангажимент да ги оправи, но не го направил. Впоследствие разбрал по
отношение на цената, че „Х.Т.“ ЕООД искали да фактурират дейности на 10 лева за
1 кв.м., а не на 9 лева, како е по договор. Знае, че ищецът изисквал от тях
плащане, а те – да изпълни това, което е договорено. Посочва, че неравностите
не били коригирани, нито е била довършена мазилката. Сочи, че гипсовите мазилки
се полагали машинно, както е предвиден в договора.
С молба от 21.11.2019 г. „С.И.“ АД
изрично заявява, че процесните фактури с номера № **********/08.06.2018 г. и №
**********/06.07.2018 г. са осчетоводени при ответника.
При
съобразяване ангажираните доказателства – подписания между страните договор за
изработка, осчетоводените от двете страни фактури и разменената кореспонденция,
по която ответникът е получил на вписания в договора имейл адрес *******@abv.bg копие от актовете образец 19, които по стойност отговарят
на процесните фактури, съдът намира за доказано по делото, че между страните е
възникнало валидно договорно правоотношение по договор за изработка, по който
ищецът се е съгласил да извърши по искане на ответника „Полагане на машинна мазилка и машинна подова замазка“ на обект
„Многофункционална жилищна сграда“, находящ се в гр. София. Включването
на процесните две фактури в счетоводството на ответника по съответните сметки
представлява признание на
задълженията и доказва тяхното съществуване. В посочения смисъл са решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по
т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 96/26.11.2009 г. на ВКС, І Т.О.,
решение № 46/27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 42
от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 23 от
07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О.
Съгласно трайно формираната съдебна практика по реда
на чл. 290 ГПК – решение № 65 от 24.04.2012 г. по т.д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ
Т.О., решение № 34 от 22.02.2010 г. по т.д. № 588/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 94 от 02.03.2012 г. по т.д. № 133/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др.,
възнаграждението, съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД се дължи за извършена и приета
работа, като установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с
различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства
/приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно
подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и
др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Сред основните
задължения на възложителя по договор за изработка е да приеме извършената
съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и
да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се открият по-късно. При липсата на такива възражения, съгласно
чл. 264, ал. 3 ЗЗД работата следва да се счита приета. В разглеждания случай от
приетите по делото доказателства съдът приема за установено, че ответникът е
получил по имейл преди издаване на процесните фактури актове образец 19, в
които са конкретизирани видовете работи, за които се търси плащане. Ответникът
не е изпълнил задължението си по чл. 9.9. от договора в тридневен срок след
представяне от изпълнителя на изготвен Акт обр. 19 за обекта – предмет на
договора, да подпише и върне оформен екземпляр от същия. Вследствие на това
следва да се счете, че извършената от изпълнителя работа се смята за окончателно
изпълнена със съответните последици от това. Не са налице и оформени по
предвидения в цитираната разпоредба начин забележки, който текст гласи, че при
наличие на забележки по работата възложителят е длъжен да върне оформения
екземпляр от протокол Акт 19, както и да посочи конкретните си забележки
относно изпълнението. Доколкото протоколите са изпратени на посочения в
договора адрес за кореспонденция на дружеството, същите следва се считат за
достигнали до ответника, който изрично заявява че е осчетоводил издадените въз
основа на тях фактури. Предаването на работа се доказа и от показанията на
разпитания по делото св. В., който е имал непосредствено впечатление върху
работа на обекта и който сочи, че мазилките и замазките са изпълнени на място в
максимално кратък срок.
За да се освободи от заплащане на
възнаграждение по чл. 266 , ал.
1 ЗЗД при предпоставките на чл. 265, ал. 1 ЗЗД, възложителят е длъжен да
направи възраженията си за неправилно изпълнение при приемане на работата. По
делото не са представени доказателства – изготвени и подписани от ответника
забележки, както е предвидено в договора между страните по възложената работа. За
такива не могат да се приемат представените към отговора на исковата молба
листи, тъй като същите нямат характера на писмен документ, доколкото не е ясно
от кой и кога са съставени. От показанията на св. Донев може да се направи
извод, че е имало забележки по работата на ищеца, но няма доказателства, че
същите са налични към датата на изпращане на протоколите и фактуриране на
дължимото възнаграждение. Наред с това следва да се посочи, че в практиката на
Върховния касационен съд, обективирана в решение № 187/13.01.2020 г. по т.д. №
3093/2018 г. на ВКС, ІІ Т.О.; решение № 99/11.07.2017 г. по т. д. № 2483/2016
г. на ВКС, І Т.О. и др., постановени по чл. 290 ГПК безпротиворечиво се приема,
че недостатъците на престирания резултат, който е предмет на изработката, не
погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното
възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по
реда на чл. 265 ЗЗД. Едно от основните задължения на възложителя е да приеме
извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение,
освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появят по-късно.
При доказано изпълнение
на работата съобразно изготвените актове образец 19 следва да се приеме, че в
тежест на ответника е възникнало задължение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД да заплати
уговореното между страните възнаграждение за изработеното. По първата фактура
ответникът е извършил частично плащане, като няма доказателства, че е заплатен
претендираният остатък от 46 514,32 лева, както и сумата 25 880,58
лева по втората фактура. Предвид изложеното предявеният иск за главница следва
да се уважи за пълния предявен размер. Основателно е искането на ищеца за присъждане на
законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
От приетите доказателства се установи, че
протоколите образец 19 са изпратени в по-ранен момент от издаване на фактурите.
Подписан екземпляр от тях ответникът не е върнал в предвидения в чл. 9.9. от
договора срок, поради което следва да се считат за приети. В чл. 3.2. има
уговорен срок за изпълнение, който е настъпил към датата, от която се
претендират законни лихви – пет дни след издаване на всяка фактура. Съгласно
чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Срокът прави вземането
изискуемо и има значение на покана за изпълнение и поставя длъжникът в забава
със самото си настъпване. Ето защо предявеният иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД следва
да се уважи за заявените периоди от 14.06.2018 г. до 15.02.2019 г. по отношение
на първата фактура и от 11.07.2018 г. до 15.02.2019 г. по втората фактура, в
общ размер на 4 772,94 лева.
С оглед изхода на спора право на
разноски има ищецът. От негова страна са извършени разноски в общ размер на
7 287 лева, от които 3 087 лева за държавна такса и 4 200 лева
за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че преводът на хонорара по сметка на адвокатското дружеството не
доказва плащане. Видно е, че това е сметката посочена в сключения между ищеца и
процесуалния представител договор за правна помощ и именно по него е следвало
да се извърши плащането. Представени са доказателства, че такова е направено,
поради което този разход следва да се признае за извършен.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва
банкова сметка, ***ните суми, а именно: банкова сметка *** „Първа инвестиционна
банка“ АД, IBAN: ***, BIC: ***,
с титуляр: „Х.Т.“ ЕООД.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД „С.И.“
АД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, офис
1, пертар № **, да заплати на „Х.Т.“
ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, сумата в размер на 72 394,90 лева с ДДС /седемдесет и две хиляди триста деветдесет и
четири лева и деветдесет стотинки/, представляваща неизплатено
възнаграждение по договор за изработка, сключен на 08.08.2016 г., за което са
издадени фактури с номера, както следва: фактура № **********/08.06.2018 г., издадена от „Х.Т.“ ЕООД до „С.И.“ АД, с
наименование на услугата: плащане по договор за сумата 96 514,32 лева с ДДС
и фактура № **********/06.07.2018 г. със същото наименование на услугата за
сумата 25 880,58 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху присъдената
сума от датата на предявяване на исковата молба 15.02.2019 г. до окончателното
изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 4 772,94 лева /четири хиляди
седемстотин седемдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща
лихва за забава върху сумата от 46 514 лева в размер на 3 191,38 лева
за периода от 14.06.2018 г. до 15.02.2019 г. и върху сумата от 25 880 лева
в размер на 1 581,56 лева за периода от 11.07.2018 г. до 15.02.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „С.И.“
АД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, офис
1, пертар № **, да заплати на „Х.Т.“
ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, сумата в размер на 7 287 лева /седем хиляди двеста осемдесет и седем лева/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: