Решение по дело №121/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 91/09.08.2012г., постановено по гр.д. № 1474/2012г., К.йският районен съд е наложил мярка за защита срещу домашно насилие в полза на Б. Р. Х. от С., общ. Ч.срещу Ш. Р. Х. от с.с., като е задължил Ш. Р. Х. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б. Р. Х. и му е забранил да приближава молителя и жилището, в което същия живее, на разстояние по - малко от 10м. С решението си съдът е наложил на Ш. Р. Х. глоба в размер на 200 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Ш. Р. Х., който го обжалва като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди в жалбата, че събраните по делото доказателства не отразявали по адекватен начин фактическата обстановка; те били анализирани поотделно и без взаимовръзка. Съдът кредитирал безрезервно показанията на св.Б. Х., която била заинтересована от изхода на делото, а приетото по делото съдебно-медицинско удостоверение не доказвало авторството на получените от молителя телесни увреждания. В декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН не било посочено в какво се състояли ¯бидите и заканите. Моли да се постанови решение, с което се отмени атакуваното и се постанови друго, с което се отхвърли молбата на Б. Р. Х.. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбодателят се представлява от адвокат-пълномощник. Чрез него поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата Б. Р. Х. чрез пълномощника си в съдебно заседание я оспорва и моли да се остави в сила атакуваното решение като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски.

Въззивният съд при извършената проверка при и по повод подадената жалба, констатира, че жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е сезиран с молба от Б. Р. Х. от С., общ. Ч., в която моли да бъдат наложени мерки за защита срещу домашно насилие срещу ответника по молбата Ш. Р. Х. от с.с., който бил негов брат. Твърди, че ответникът подлагал на системно физическо и психическо домашно насилие него и съпругата му, като на 05.07.2012г. около 16ч. в нивата му, находяща се в местността Кьой търла, го нападнал с брадва и с тъпата й страна му нанесъл удари по двете ръце. Изсипал порой от закани и псувни. Съпругата на молителя била на около 50м. от тях и видяла всичко това. Свидетели били и други две лица, които обаче отказвали да се явят пред съда поради страх от неприятности. Моли да бъде издадена заповед за незабавна защита. Към молбата е представил декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдебномедицинско удостоверение №127/2012г. от 06.07.2012г., и експертно решение №2376 от 25.09.2007г., издадено от МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски”, гр.К..

От фактическа страна се установява следното:

Подадена е молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Не се спори по делото, че молителят и ответникът са братя. С декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителят е декларирал, че е обект на домашно насилие- физическо и психическо, от страна на брат му Ш. Р. Х..

Отношенията между страните по делото били влошени след завръщането на ответника от РТ.. На посочената дата 05.07.2012г. последният нападнал молителя и го ударил с тъпата страна на брадва по двете ръце; отправил обиди и закани по адрес на молителя и съпругата му. На следващия ден съдебният лекар прегледал пострадалия и констатирал оток и кръвонасядания по горните крайници, получени при действието на твърд тъп предмет, и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелствуваният.

Фактическата обстановка се установява от показанията на св. Б. Х., които са последователни и непротиворечиви, макар последната да е съпруга на молителя, както и от декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и приложеното съдебномедицинско удостоверение.

С оглед на така установеното от фактическа страна съдът намира молбата за основателна по следните съображения:

Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване на морално укоримо поведение от страна на конкретния ответник по отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, и същото да е извършено на твърдяната дата от посочения в молбата ответник. За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище. Законът за защита срещу домашното насилие предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл.12, ал.1 с възможност за събиране на доказателства от страните съгласно чл.13 от ЗЗДН. По този начин се охраняват и правата на защита на ответника в производството, който иýа възможността да опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, установена в чл.13, ал.3 от ЗЗДН, чрез представяне на съответни доказателства. Декларацията на молителя по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е доказателствено средство относно изложените в нея обстоятелства и съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация. Обвързващата доказателствена сила на тази декларация е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които да я оборват. В настоящия случай, както вече се посочи, установява се по делото от показанията на св. Б. Х., че молителя е бил подложен на физически тормоз от страна на ответника, изразяващ се в нанасяне на удари, които представляват домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН и няма други доказателства, които да оборват посоченото в декларацията. Впрочем, налице са основанията за издаване на заповед за защита, поради което молбата следва да се уважи. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Поради това жалбата на ответника по молбата е неоснователна и не следва да се уважава, а атакуваното решение следва да се потвърди. За пълнота следва да се отбележи, че действително първоинстанционният съд е пропуснал да определи срок за изтърпяване на така наложените мерки, което обаче може и следва да бъде изправено от въззивната инстанция с настоящия съдебен акт. Като съобрази, че актът на домашно насилие, предмет на настоящия процес е първи такъв, за който молителя съобщава, съдът намира, че мерките следва да се изтърпят за срок от 6 месеца.

При този изход на делото жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата разноски за тази инстанция в размер на 150 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното окръжният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 91/09.08.2012г., постановено по гр.д. №1474/2012г. по описа на К.йския районен съд и определя срок за изтърпяване на мерките по чл.5, т.2 и 3 от ЗЗДН в размер на 6 месеца от датата на влизане на решението в сила, а именно, от 03.12.2012г.

ОСЪЖДА Ш. Р. Х. от С., общ. Ч., с ЕГН * да заплати на Б. Р. Х. от с.с., с ЕГН * разноски по делото за тази инстанция в размер на 150 лв.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/