Р Е Ш Е Н И Е №
06.01.2017г. ,гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД,гражданска
колегия, в открито съдебно заседание, проведено на шести декември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
с
участието на секретаря И.П., като разгледа докладваното от съдията ХАРИЗАНОВА гр.д.№1771 по описа на
съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба против А.К. П. с ЕГН **********
*** ищецът П.Г.К. с ЕГН ********** *** твърди, че с ответницата са бивши
съпрузи, чиито брак е прекратен с решение за развод от 19.04.2013г. по
гр.д.№5065/2012г по описа на ПРС. Твърди се, че по време на брака им, сключен
на 20.06.1992г. в периода от началото на 1994г. до към края на 1998г. въз
основа на учредено в полза на ищеца
право на строеж в държавно дворно място – парцел VII кв.3 при граници: изток-улица, запад-парцел VIII, север парцел VI и юг улица по действащия ЗРП на
село Мирянци, община Пазарджик построили жилищна сграда на един етаж. До
въвеждането и в експлоатация през есента
на 1998г. живели с тричленното си тогава
семейство в жилището на ищеца , находящо се в същото село. Твърди се, че всички
необходими суми- за заплащане на правото на строеж, за проектиране на строежа,
закупуване на строителни материали и заплащането труда на строителни за отделните видове строителни работи били
осигурени от родителите на ищеца и в повечето случаи били заплащани лично от
тях с дарствено намерение. Това било неизбежно, тъй като доходите на ищеца и
ответницата от трудовите им възнаграждения били скромни и доколкото ги имали / ответницата е без
професия, почти не е работила и не е имала трайни доходи, а ищецът е
ел.заварчик/- не достигали дори за издръжката на семейството им и в това отношение също разчитали на
родителите на ищеца. Твърди се, че последните
по това време освен получаваните трудови възнаграждения се занимавали
допълнително със земеделие и с отглеждане на животни/ крави , овце, кози/, от
което имали значителни допълнителни доходи , които влагали в строителството на
къщата. Твърди се, че строежът бил извършван на няколко етапа. През 1994г. –
само изкопа и основите на строежа. През 1995г – само избения етаж ,включително
и жилищно бетонната плоча над него. През 1996г. – първият етаж до таванската
плоча. През 1997г – таванската плоча на първия етаж, мозайки на стълбището,
покривна конструкция , В и К инсталация, ел. инсталация, вътрешна мазилка,
дограма. През 1998г – външна мазилка и вътрешна шпакловка на етажа. Ищецът твърди , че вложените в строителството
и в придобиването на правото на строеж парични средства на родителите му са
дарение за него. Поради това както правото на строеж, така и жилищната
сграда са само негова лична собственост
, тай като дарените му парични средства са изцяло преобразувани в придобиването
на въпросните права. Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено, че е едноличен собственик на жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено от Държавата право на
строеж в парцел VII в кв.24 по ЗРП на село Мирянци,
община Пазарджик, при граници : изток-улица, запад- парцел VIII, север – парцел VI и юг-улица. В подкрепа на твърденията ищецът ангажира доказателства.
В срока по
чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се оспорва
предявения иск.Твърди се, че процесният имот е съпружеска имуществена общност,
придобит по време на брака със съвместен принос- труд и средства от закупуване
на правото на строеж от община
Пазарджик, извършено с договор от 03.02.1993г. за отстъпване на право на строеж върху чужда земя до издаване на разрешение за ползване на
сградата №794/27.10.1998г. и декларирането на новопридобития имот в местни
данъци и такси- декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№440209/26.03.1998г.Това е
станало по време на брака на страните, сключен на 20.06.1992г. и прекратен с
развод на 28.05.2013г. Ответницата не оспорва факта, че ищецът има по-голям
принос, изразяващ се в труд и парични средства в изграждане на жилището. Твърди
се , че през времето, през което строяли бъдещото им семейно жилище ответницата
забременяла , а впоследствие родила и отгледала дъщеря им А.П. К. , родена на ***г.
По –късно се родило и второто им дете – Е.П. К. , родено на ***г. Ответницата твърди, че през цялото време,
докато се извършвало строителството на процесната къща, тя именно се е грижела
за домакинството/ готвене, чистене, пране/. Гледала децата. Помагала с каквото
можа и на строежа. Твърди, че през периода 01.10.1992г до 28.02.1995г. е
работела на линия за окомплектоване на кашони в „Тракия папир“-Пазарджик. След
това работила като помощник-машинист и магазинер до края на 1995г. За периода
от 01.07.1997г до 26.11.1997г. работила в Радио“Алматея“ като технически
секретар. Парите,които получавала отивали в общия семеен бюджет. С тях се
хранели, отглеждали децата, закупували строителни материали за бъдещото им
жилище. Твърди се , че през периода 1995-1996г., когато първото им дете
пораснало, вече го гледала майката на
ответницата, а последната, заедно със
съпруга си, отглеждали в село Мирянци краставици в оранжерия.Ответницата лично
ходела в град София да продава продукцията. Всичко, което получавали като доход
от оранжериите влагали в строителството на къщата. Твърди, че родителите и през 1996г. продали
свой собствен недвижим имот- магазин с площ от 30 кв.м. в град Пазарджик и
средствата от тази продажба в размер на 1000 долара веднага дали на ищеца, а в последствие дали на ответницата два пъти по 500 долара,
за да вложат тези пари в строителството на къщата, което и сторили. Ответницата
твърди, че дядо и С.У. помагал в строежа от първия ден- изкопаване на
основите до окончателното построяване на
сградата. Когато сградата вече била готова и започнали да монтират прозорците и
вратите, дядо и оставал да спи в сградата , за да пази имота от крадци. И така
до построяването на сградата – през деня работи и помага на строителите, а през
нощта пази имота. Приятели и колеги на нейните родители са помагали на строежа,
за да довършат сградата по-бързо. Твърди, че през цялото време докато строили ,
а въобще и до развода им, винаги ищецът е твърдял, че това жилище е и на двамата. Двамата заедно декларирали
жилището като тяхна собственост през 1998г. и от тогава до сега и двамата
заедно плащат данъци за имота по равно.
В съдебно
заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез
представените по делото писмени бележки.
В съдебно
заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор. Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез
представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото
не е спорно, а това се установява и от представените писмени доказателства, че
ищецът и ответницата са сключили граждански брак на 20.06.1992г, от който брак
имат родени две деца- А.П. К., родена на ***г. и Е.П. К., родена на ***г.
Бракът им е прекратен с развод на 28.05.2013г.
Установява
се от представените в тази насока писмени доказателства/ договор за отстъпено
право на строеж върху държавна земя, заповед №195/11.02.1992г./, че на
03.02.1993г. в полза на ищеца е учредено право на строеж върху държавно урегулирано
място от 160 кв.м., представляващо парцел VII в кв.24 по ЗРП на Мирянци при граници: изток –улица, юг-улица, север-
парцел VI и запад-парцел VIII.Правото е било учредено възмездно за сумата от 1 536лв., която сума е
платена с квитанция №63/3 от
12.01.1993г.Правото на строеж е реализирано и на 27.10.1998г по надлежния ред е издадено разрешение за ползване на
построената жилищна сграда. Във връзка с
реализиране на строителството на процесната жилищна сграда ищецът е ангажирал
множество писмени доказателства - фактури, стокови разписки/ съдържащи се на
лист 11-40 от досието на делото/ за закупени през периода 1992-1997г строителни
материали, като в документите като получател фигурират имената Георги К. и А.К..
За
изясняване на спора от фактическа страна са изслушани две експертизи- съдебно
техническа и съдебно –икономическа. От заключението на съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се
установява, че в УПИ-VII-общ.в кв.3 по ПУП на село
Мирянци е изградена сграда от основно застрояване с жилищно предназначение със
застроена площ/ измерена по външни конструктивни очертания на сградата/ от
132.00 кв.м. на два етажа- полуподземен етаж/ подът на който е разположен под
нивото на прилежащия терен до 1.40 м.л./ със св.височина от 2.15 м.л. и редовен
жилищен етаж със св.височина от 2.60 м.л. Експертизата установява, че с Разрешение
за ползване№794/27.10.1998г. обектът е въведен в експлоатация. Стойността на
процесната сграда,опредЕ. към посочените периоди на изграждане/ включваща цени
на СМР, цени на труд, цени на материали и разходи за доставка е както следва :
1994г-изкоп на основани – 12 730 лв., 1995г.- груб строеж на първи полуподземен
етаж- общо 503 174 лв./ от които земни работи -831лв,
зидария-2 665лв., стоманобетон-883 лв., необхванати-351лв- 4730 лв.x
106.38 кв.м. ЗП/, 1997г-ж.б.плоча и таван първи етаж, мазилки, покривна
конструкция, ВиК и ел. инсталации, дограма- груб строеж-194 300 лв.,
покрив- 19 800 лв., подови замазки-18 200лв., мазилки-28 340 лв.
, дограма-47 800 лв., водопровод-4 000лв., канализация-2 000лв.,
ел.инсталация-40 760 лв.общо 408 400 лв. х 132 кв.м.= 53 922 000лв.,
1998г –външна мазилка, вътрешна шпакловка/ външна мазилка 139 кв.м. х
2 501лв=347 639, вътрешна шпакловка 268
кв.м.х1 804лв.=483 472 лв. – общо 831 111лв.+83 111лв/
печалба/ общо 914 222лв.
Установява се от
заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът кредитира
като компетентно и обосновано изготвено, че
за периода от 1994-1998г общият размер на доходите на ищеца е както
следва : брутен трудов доход – 2 161 997.42 лв/ неденоминирани/,
нетен доход-1 637 375.25 лв./неденоминирани/, помощи за
деца-51 464.00 лв. /неденоминирани/. За периода 1994г.-1998г. общият
размер на доходите на ответника е: БТВ- 410 242.66 лв./ неденоминирани/,
нетен доход-308 230.77 лв./ неденоминирани/. Според експертизата по данни
на НСИ средния годишен доход/СГД/ на домакинство за периода 1994-1998г е както
следва : 1994г.-64 672 лв. при БТВ на ищеца за 1994г.- 23 457.60 лв. и БТВ
на ответника за 1994г- 25 134.00 лв., за 1995г- СГД- 95 885 лв. при
БТВ за на ищеца за 1995г-70 548.82
лв. и БТВ през 1995г за ответника
88 408.66лв., за 1996г- СГД- 185 880 лв. при БТВ за 1996г на ищеца в
размер на 139 918лв., за ответника – няма данни за БТВ през 1996г., през
1997г.СГД-1 658 864 лв. при БТВ за 1997г за ищеца 1 164 778.00 лв. и БТВ за 1997г на
ответника 296 700.00лв., през 1998г СГД – 2 382 000 лв. при БТВ
за 1998г на ищеца -763 295.00 лв.
За
изясняване на спора от фактическа страна
по делото са ангажирани гласни доказателствени средства.От разпита на свидетеля
И.Л. се установи, че същият е взел участие в строежа на процесната къща.Според
свидетеля строителството започнало през есента на 1994г. поетапно и приключило
1997-1998г.Свидетелят уточни, че през 1994г се положили само основите на
къщата. На следващата година отляли плочата над основите. Според свидетелят
през 1996г. започнало изграждането на жилищния етаж и на следващата
година-1997г покрили къщата.Свидетелят допълни, че бащата на ищеца го наел за строителството на
къщата и той му плащал. Според свидетелят бащата на ищеца бил постоянно на
строителния обект и помагал.Свидетелят Б.Г. допълни, че също е работил на къщата в село Мирянци като извършвал довършителни
работи Правил мозайка по стълбището и шпакловка.Свидетелят заяви, че бил нает
от майката на ищеца и тя му плащала. Свидетелят
не познава дядото на бившата съпруга на ищеца и никога не го е виждал на
обекта. Свидетелят А.М. обясни, че бил нает от бащата на ищеца – бай Георги да направи В и К инсталацията на
къщата в село Мирянци. Свидетелят допълни, че бай Георги му платил за свършената
работа. В тази насока са и показанията на свидетеля Р.А., поради което не се
налага подробния им анализ. Свидетелят А. обясни, че е правил дограмата на процесната къща, като бил
нает за това от майката на ищеца, която му и платила за свършената работа.
От
показанията на свидетеля Й.Г. се установи, че същият е арматурист по професия и
е правил арматурата на избения етаж на процесната къща в село Мирянци. Майката на ищеца го наела , а с бащата на ищеца е
договарял цената на труда си. Свидетелят
допълни ,че бащата на ищеца му плащал поетапно. Къщата се строила в продължение
на 4-5години като свидетелят взел участие в изграждане и на таванския етаж. Според свидетеля
строителството за почнало през 1994г.
като към онзи момент трудно се строяло, тъй като нямало материали.
Докато е работел свидетелят не е виждал роднини на ответницата да помагат на
строежа.
Като
свидетел по делото бе разпитана А.К.- майка на ищеца. Свидетелката К. обясни,
че дала пари на сина си, за да заплати отстъпеното право на строеж. Строежът на
къщата започнал през 1994г като през тази година се направили изкопните работи.
Според свидетелката през 1995г се изградил
избения етаж. През 1996г. се направил кофраж над избата и се отляла плочата.
Над тази плоча се изградил етажа до
таван. През 1997г се отляла плочата на тавана и се направил покрива.
Довършителните работи според свидетелката се извършили през 1997-1998г. Според
свидетелката изцяло тя и съпруга и поели разходите по изграждане на къщата.
Бащата на ищеца работел като оператор на бетонов център и допълнително
отглеждали животни – крави , овце, кози с цел търговия като с отглеждането на животните основно се
занимавала свидетелка. Тогава тя била безработна и от ТКЗС-то взела една крава
и ги „развъдили“ до 15 / крави, телета/. Според свидетелката една част от тези
пари влагали в строителството на къщата, а друга част в издръжката на
семейството като семейството на сина им живеело заедно с тях. Според
свидетелката синът и казал, че родителите на ответницата им дали 500 евро, но с
тези пари по-късно купили обзавеждане за къщата.
По делото като свидетел бе
разпитана и Е. К. - майката на ответницата. Според показанията на св.К. в селото било взето решение на всички млади
семейства да се даде земя с отстъпено право на строеж. Според свидетелката
ищецът и ответницата закупили правото на строеж с намерение да строят къща за
тях двама и започнали да строят с помощта
на всички от двете фамилии. Строителството продължило дълго. Според
свидетелката в изкопаване на основите на къщата се включил и дядото на
ответницата/ баща на свидетелката/, заедно с негови приятели. Свидетелката
заяви, че лично дала на зет си сумата от 1 000 долара за строежа на къщата
като тези средства свидетелката получила от продажбата през 1994г. на нейн
магазин, находящ се в гр.Пазарджик, ул.“Мария Луиза“№157. Свидетелката допълни,
че на дъщеря си дала два пъти по 500 долара също за строежа на къщата.
Свидетелката обясни, че след навършване
на две годишна възраст на голямата дъщеря на страните, тя поела грижите за
детето, а дъщеря и съпруга и направили
оранжерия , в която отглеждали краставици и средствата от продажбата на
продукцията влагали в строежа на къщата. Свидетелката заяви, че лично от бащата
на ищеца чула, че новата къща се строи за младите.
Въз основа на така очертаната по
делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК.
Безспорно се установи, че бракът
на страните по делото е бил сключен при действието на Семейния кодекс от 1985г.
и е бил прекратен по време на действие на семейния кодекс от 2009г. в сила от
01.10.2009г. Съгласно параграф 4 от Преходните и заключителни разпоредби на СК
от 2009г. правилата на този кодекс относно имуществените отношения между
съпрузите се прилагат и за имуществата , придобити от съпрузите по заварените
бракове. В случая процесното имущество е придобито по време на заварен от новия
Семеен кодекс брак. Приложимият режим по отношение на заварените бракове е
законовия режим на общност , което се извлича логически от чл.18, ал.2 от СК и
от ал.2 на пар.4 от ПЗР на СК.
При законовия режим на
общност съгласно чл.21, ал.1 от СК
вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи , независимо на чие име са придобити.
Съвместния принос според ал.2 може да се изрази във влагане на средства, на
труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, а според ал.3 съвместния
принос се предполага до доказване на противното.
Съгласно чл.23, ал.1 от СК лични
са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. Вещните
права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по
наследство и по дарение , принадлежат на съпруга, който ги е придобил според
разпоредбата на чл.22, ал.1 от СК.
Законовата презумпция за
съвместен принос според разпоредбата на чл.21, ал.3 от СК е оборима. Приносът
се предполага се до доказване на противното . Критерият за преобразуване на лично
имущество в придобит по време на брака имот е изцяло обективен – изследва се
характерът на вложените в придобиването средства.Независимо от конкретния
придобивен способ, законът приема, че щом вещта е придобита с лично имущество,
тоест изцяло с личен принос на единия съпруг , тя е лично имущество на този
съпруг.
Ищецът основава своята
претенция по чл.23, ал.1 от СК за пълна
трансформация на лично имущество, излагайки твърдения, че построения по време
на брака жилищен имот- къща, находяща се в село Мирянци, е изграден изцяло със
средства,дарени му от родителите.
Поради установената презупция на
чл.21, ал.3 от СК за съвместен принос при придобиването на имот от съпрузите,
същата следва да бъде оборена по категоричен начин, като в тежест на съпруга,
който твърди наличието на пълна трансформация, е да установи при пълно и главно
доказване , че при придобиването на вещните права са вложени негови лични
средства, чиито размер също следва да се установи по категоричен начин/ В тази
насока е съдебната практика- решение №581 от 02.08.2010г по гр.д.№1329/2009г на
Iг.о. на ВКС, решение №843 от
21.07.2011г на ВКС по гр.д.№315/2010г на IV г.о. на ВКС.
В светлината на тези
разсъждения съдът намира, че от анализа
на доказателствената съвкупност се установи, че по време на брака на съпрузите
, сключен на 20.06.1992г., през 1993г в
полза на единия съпруг – ищеца по делото е учредено право на строеж върху
държавна земя. Правото на суперфиция е учредено възмездно. По делото се събраха
противоречиви доказателства досежно обстоятелството, кой е платил сумата от
1 536 лв.Свидетелката К. заяви, че
сумата е платена изцяло от родителите на ищеца, а свидетелката К.- сумата е
платена от двамата съпрузи.Тук е момента да се отбележи, че този факт е без
значение, тъй като в задължителната съдебната практика/ решение №1197/10.01.2008г
по гр.д.№3506/2007г на трето г.о. на ВКС, решение №932/31.10.2008г по
гр.д.№4144/2007г на ВКС първо г.о., решение №181 от 07.07.2011г по
гр.д.№1159/2010г на второ г.о. на ВКС, решение №216/15.10.2013г по
гр.д.№2925/2013г на ВКС/ е прието, че ако по време на брака съпрузите са
построили сграда върху чужд имот на основание право на строеж, отстъпено в
полза на единия съпруг безвъзмездно или срещу личен имот, построената по време
на брака сграда ще придобие статут на съпружеска имуществена общност дори
съпругът – титуляр на правото на строеж да не е прехвърлил идеална част от него
на другия съпруг. Тази практика е приложима и в настоящия случай като съдът
приема, че съпрузите са станали собственици при режим на съпружеска имуществена
общност на построеното по време на брака им /
в периода от 1994-1997г./ по стопански начин жилище.
Правата на съсобствениците – бивши
съпрузи се определя към момента на придобиване на вещното право по съответния
юридически способ. Имотът е придобит по оригинерен способ- чрез построяване по
стопански начин на жилище въз основа на придобито право на строеж.В конкретния
случай е от значение моментът на
завършване на жилището в груб строеж, тъй като оттогава възниква самостоятелен
обект на правото на собственост от
упражняване на вещното право на строеж. От обсъдената доказателствена
съвкупност/ писмени и гласи доказателствени средства/ по безпротиворечив начин се установи, че процесното жилище е било завършено през
1997г./ изградено до покрив/, от който момент съдът приема, че е възникнало
правото на собственост на съпрузите върху построеното по време на брака им
жилище.
По отношение на вложените в построяването не това жилище средства предвид
легалната дефиниция на понятието „груб
строеж“, дадена в т.46, пар.5 от ДР на ЗУТ, според която „груб строеж“ е сграда
или постройка,на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със
различна степен на изпълнение на довършителни работи и съобразявайки заключението на вещото лице Г. съдът приема, че стойността
на построеното възлиза на сумата от 54437лв/
деноминирани/.
По делото не се установи по
категоричен и несъмнен начин тези парични средства да са изцяло лични на ищеца, дарени от родителите му.Действително
всички разпитани свидетели, които са взели участие в строителството на
процесната къща,еднопосочно заявиха, че
са наети от родителите на ищеца за извършване на строителните дейности , както
и че родителите му са им плащали за
положения труд. Не се установи обаче всичко това да е правено с дарствено
намерение единствено и само спрямо ищеца- техния син. По делото се установи, че родителите на ищеца в
този период са имали допълнителни доходи
от стопанска дейност/ отглеждане на животни/, но не се установи, какъв е бил размера на тези
доходи и каква част от тези доходи са
вложени в строежа на къщата, а и намерението им , с което са вложени- да
надарят сина им или да помогнат младото
семейство в изграждане на новия им дом. Анализираните по-горе фактури за
закупуване на строителни материали, издадени на името на родителите на
ищеца, не могат да обосноват извод, че
всички вложени в строежа на къщата материали са закупени единствено от родителите на ищеца, защото този
въпрос не е изследван,а в тежест на ищеца бе да обезпечи доказателствено този
факт . Но дори и да е така, този факт сам по себе си няма как да мотивира извод за
наличие на дарствен акт в полза на
ищеца.От неопроверганите гласни доказателствени средства, ангажирани
от ответната страна, се установи, че и
родителите на ответницата са ги
подпомогнали както с труд , така и с
парични средства за строежа на къщата ,като намерението е било да се построи
дом за младото семейство. Установи се, че през периода 1996-1997г- най-
активния етап от строителството на къщата-ищецът и ответницата са имали
допълнителен източник на доходи- от реализирана лично от тях земеделска
продукция и тези доходи също са влагани
в строежа на жилището им. Не без значение е факта, че през 1994г и 1995г
ответницата е била трудово ангажирана и е получавала трудово възнаграждение в
по-висок размер от ищеца. Няма как са се игнорира и релевантния и безспорен
факт, че през този период ответницата е полагана непосредствени грижи по
оглеждане на първото им дете, родено
през 1993г.
Предвид изложеното съдът намира, че към момента на придобиване
на собствеността на процесното жилище и двамата съпрузи са разполагали както с
техни общи семейни средства, така и със средства , предоставени им от техните
родители , поради което и при липса на категорични и убедителни доказателства за построяване на
жилището само със средства , дарени на единия съпруг, следва да се приеме, че е
налице съвместен принос при придобиването. Не бе оборена презумпцията за
съвместен принос. Не е налице нито пълна нито частична трансформация на лично
имущество, поради което придобитото по
време на брака не е станало лична собственост.
Предвид изложеното съдът намира,
че предявеният иск по чл.23, ал.1 от СК се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата сумата от 1580 лв. разноски по делото.
Воден от горното Пазарджишкият
районен съд
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Г.К. с ЕГН **********
*** срещу
А.К. П. с ЕГН **********
*** иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК за признаване за установено, че е собственик вследствие на пълна трансформация
на лично имущество на следния недвижим имот- жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж в
парцел VII в кв.24 по ЗРП на село Мирянци,
община Пазарджик, както и на правото на
строеж, при граници : изток-улица, запад- парцел VIII, север – парцел VI и юг-улица.
ОСЪЖДА П.Г.К.
с ЕГН ********** *** да заплати на А.К. П. с ЕГН ********** *** сумата от 1580
лв. разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: