Решение по дело №1165/2021 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ________

 

 

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря	Ангелина Георгиева	и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов	изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 1165/2021г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, чрез юрк.В.П., против Решение № 260487/12.04.2021г. на ВРС, ХХХVI-ти състав, постановено по НАХД № 4913/2020г. по описа на същия съд, с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № ********** на АПИ, с който за нарушение на чл.139, ал.5 и 6, вр.чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, вр.чл.187а, ал.1 от ЗДвП, на И.П.П.,
ЕГН: **********, е наложена глоба, в размер на 300,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – касационно основание чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди, че преценката на съда е извършена въз основа на безспорно установена по делото фактическа обстановка, идентична с твърдяната от административнонаказващия орган /АНО/, но ВРС е достигнал до необосновани правни изводи, несъответни на приложимия материален закон. Конкретно сочи, че електронният фиш е издаден при спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания, и в съответствие с целта на закона, притежава всички реквизити по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, като по ясен и недвусмислен начин са очертани изпълнителното деяние, нарушените законови разпоредби, предвидената в закона имуществена санкция, както и срока, и начините за доброволното ѝ плащане. Позовава се на разпоредбата на чл.2 от Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998г. относно признаването във вътрешния трафик на общността на отличителния знак на държавата членка, в която са регистрирани моторни превозни средства и техните ремаркета, и на чл.24, ал.1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като твърди, че идентифициращият код на държавата по регистрация е част от регистрационния номер на превозното средство, поради което неправилното му деклариране означава липса на валидна електронна винетка. Твърди и че електронната система и АНО не могат да предвидят, а и нямат законово задължение да изследват, възможните грешки допуснати от потребителя. За валидното плащане на винетна такса от значение е единствено въвеждането на коректни данни за автомобила, с който ще бъде ползвана платената пътна мрежа. Твърди и че неправилно ВРС е приел, че нарушението е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка сочи, че неплащането на винетна такса само̀ по себе си е административно нарушение, с чието извършване автоматично се нарушава установения ред на държавно управление съгласно чл.6 от ЗАНН. Същото винаги е извършено виновно и във всички случаи има една и съща обществена опасност, по един и същи начин нарушава установения ред на държавно управление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк.П., която поддържа касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се потвърди електронен фиш № ********** на АПИ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенцията. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът - И.П.П., чрез адв.М., оспорва касационната жалба. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно, законосъобразно и добре мотивирано. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 03.04.2020г. И.П.П. закупил електронна винетка от „Теленор България“ ЕАД – годишна винетка, със срок на действие от 00,00 часа на 04.04.2020г. до 03.04.2021г., за лек автомобил до 3,5 тона с
рег.№ В***НР. Посочена била националност на МПС – VU – В. На 24.05.2020г. около 07.07 часа, л.а. Ауди с рег.№ В***НР преминал покрай устройство – елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-9, км. 150+249, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Устройството отчело, че автомобилът се движи без заплатена винетна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. При така установеното и след справка в системата на АПИ, срещу собственика на автомобила – И.П.П., бил съставен
ЕФ № **********, в който било описано установеното нарушение, квалифицирано като такова по чл.139, ал.5 и ал.6, вр.чл.102, ал.2 от ЗДвП. За така установеното нарушение на основание чл.179, ал.3, вр.чл.187а, ал.1 от ЗДвП, на П. била наложена глоба, в размер на 300лв. В срок не било постъпило компесаторно плащане на такса по чл.10, ал.2 от ЗП.

За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че собственикът на автомобила не е следвало да бъде наказван. В тази връзка е съобразено, че на 03.04.2020г. за автомобила е заплатена винетна такса, като е посочена грешна страна на националност на МПС - VU – В , а не Република България. От деянието не са произтекли каквито и да било вредни последици за състоянието на пътя, както и за здравето и живота на останалите граждани. Безспорно е налице неточно вписване на данните при заплащане на винетната такса, но предвид установеното и факта, че се касае за първо установено нарушение, е прието, че извършеното нарушение е с изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради което е налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Така постановеното решение е неправилно.

ВРС е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, установил е вярно фактическата обстановка по случая, но е стигнал до необоснован от закона и доказателствата по делото извод за маловажност на нарушението и наличие на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: [т.1] такса за ползване на платената пътна мрежа-винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а, ал.7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа; [2]…

Съгласно чл.139, ал.5 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Според ал.6 на с.р., водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

Съгласно чл.5, ал.1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, винетната такса се дължи от собственика или от ползвателя на пътното превозно средство, като може да бъде заплатена в левове по електронен път и чрез банков превод, чрез картово разплащане и в брой – в пунктовете за продажба, както и чрез терминали за самотаксуване. При заплащане на винетната такса собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно периодите, посочени в чл.4, ал.2, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното лице – ал.2. Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса – ал.3.

Съгласно чл.6, ал.1 от Наредбата, при заплащането на винетната такса се издава електронна винетка, която представлява електронен документ с текстови запис по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Според ал.2 на с.р., електронната винетка съдържа уникален идентификационен номер, данни за регистрационния номер на пътното превозно средство, държавата, в която е регистрирано, неговата категория, датата на заплащане на таксата и периода на валидност. Според ал.3 на с.р., при издаване на електронна винетка тя се изпраща под формата на електронно съобщение на електронен адрес, в случай че такъв е посочен при закупуването ѝ, като същата се отразява и в електронната система за издадените електронни винетки, поддържана от Агенция „Пътна инфраструктура“.

При заплащане на винетната такса по начин, различен от предвидения в чл.7, ал.2 – по електронен път, чрез електронната страница на АПИ, ползвателят получава платежен документ, потвърждаващ заплащането на съответната такса за заявения период и пътно превозно средство. Съгласно ал.4, удостоверяването на заплащането на винетната такса се извършва от съответните контролни органи чрез проверка за съществуването на надлежно генерирана и валидна електронна винетка в електронната система по ал.3, като ползвателите не са задължени при проверка да представят издадената им електронна винетка или доказателства за извършеното плащане. 

Съгласно чл.179, ал.3 от ЗДвП, водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.

Съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП, електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. 

Съгласно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното ѝ заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

От събраните пред ВРС доказателства безспорно се установява, че на 24.05.2020г., с устройство № 20912, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път І-9 км.150+249 - включен в обхвата на платената пътна мрежа, е заснето движението на л.а. с рег.№ В***НР, без за същото да е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от ЗП. От представените ел.винетка и фискален бон за закупуването ѝ на 03.04.2020г., безспорно се установява, че е въведена грешна националност на лекия автомобил, а именно VU - В.

Съгласно чл.2, т.1 от Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 година относно признаването във вътрешния трафик на Общността на отличителния знак на държавата членка, в която са регистрирани моторни превозни средства и техните ремаркета, „отличителен знак на държавата членка по регистрация“ означава комбинация от една до три главни букви на латиница, които показват държавата членка, в която е регистрирано превозното средство.

Съгласно чл.24, ал.1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, при постоянна регистрация свидетелството за регистрация е без срок за валидност, а регистрационният номер се състои от: 1/ графично изображение на българския идентифициращ код „BG“ и националното знаме на син фон или европейското знаме от дванадесет жълти звезди на син фон съгласно Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998г.; 2/ буквен код за регистрация – една или комбинация от две букви; 3/ пореден номер – четирицифрена комбинация на числата от 0 до 9; 4/ серия - една или комбинация от две букви. Съгласно ал.3 на с.р., синята лента, символът „BG“ и изображението на националното или европейското знаме са неразделна част от външната повърхност на табелата и не могат да се отстраняват без нарушаване на тази повърхност.

Тоест, графичното изображение на идентифициращия код на държавата на регистрация, е част от регистрационния номер, и съответно – задължителен реквизит на електронната винетка съгласно чл.6, ал.2 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.

Предвидените в закона реквизити са част от императивните изисквания за валидност на заплатената винетна такса, поради което следва извод, че за процесното МПС не е заплатена винетна такса, тъй като при заплащането ѝ не е посочена правилно държавата на регистрация, т.е налице е грешка в регистрационния номер, а съгласно чл.5, ал.3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, в този случай се счита, че за ППС не е заплатена дължимата винетна такса.

Неправилно ВРС е приел, че така допусната грешка е основание да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Задължение на водача е да извърши съответната проверка дали за автомобила, с който се движи по платената републиканска мрежа, има платена винетна такса, с което жалбоподателят не се е съобразил. Още повече, всички изискуеми данни са видни от разпечатаната ел.винетка и обективно е било възможно да бъдат проверени от лицето, заплатило таксата, респ. да бъде установено грешното въвеждане на държавата по регистрацията.

Административното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от същия вид. Задължението за заплащане на винетни такси и контролът за спазването му са свързани със събираемостта на приходите относно поддържането на републиканската пътна мрежа. В този смисъл няма основание да се приеме, че случаят е маловажен. Наложеното административно наказание е от категорията на абсолютно определените и не подлежи на индивидуализация. Същото е определено правилно и законосъобразно в съответствие с чл.179, ал.3 във вр. с чл.139, ал.6 ЗДвП.

Като е стигнал до други правни изводи ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се потвърди обжалвания електронен фиш.

При този изход на спора на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Варненският административен съд, І-ви касационен състав

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ Решение № 260487/12.04.2021г. на ВРС, ХХХVI-ти състав, постановено по НАХД № 4913/2020г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № ********** на АПИ, с който за нарушение на чл.139, ал.5 и 6, вр.чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, вр.чл.187а, ал.1 от ЗДвП, на И.П.П., ЕГН: **********, е наложена глоба, в размер на 300,00лв.

 

ОСЪЖДА И.П.П., ЕГН: **********,***, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

Решението е окончателно.

Председател:                                               

 

Членове:       1.                                

 

2.