№ 2491
гр. Бургас, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120104388 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.310, ал.1, т.1 от ГПК и е образувано по искова молба на М. П.
М. против „ЕКОСТРОЙ 2011“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск за неизплатено
трудово възнаграждение на ищеца.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се
оспорва иска.
С определение № ***/20.09.2024 г. съдът откри на основание чл.193 от ГПК
производство по оспорване истинността (автентичността) на следните документи: трудов
договор № 80/*** г., длъжностна характеристика на длъжността „***“ от дата *** г.,
допълнително споразумение № 1-80 към трудовия договори от *** г., допълнително
споразумение № 2-80/29.12.2023 г. към трудовия договор досежно положените в тези
документи подписи.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи иска
и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
отхвърли иска и да присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На *** г. ищецът сключва с ответното дружество трудов договор № 80, по силата на
който приема да изпълнява длъжността „***“ при основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 710 лева, с период на изплащане до 25-то число на месеца, следващ месеца на
полагане на труда, и с допълнително възнаграждение в зависимост от трудовия му стаж,
възлизащо на 0,6 % за всяка прослужена година. С допълнително споразумение от *** г.
основното трудово възнаграждение е увеличено на 780 лева, а с допълнително споразумение
от 29.12.2023 г. основното трудово възнаграждение е увеличено на 933 лева.
Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от 31.05.2024 г. Според
показанията на свидетеля А. В. В. ищецът е бил част от бригада, като е работил в ответното
1
дружество през целия месец май 2024 г. и не е имал отсъствия. Свидетелят посочи, че
трудовото възнаграждение се изплаща по банков път.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и на показанията на свидетеля А. В. В..
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.128, т.2 от КТ.
Възражението на ответника, че не е налице трудово правоотношение между страните,
остана недоказано. Трудов договор е подписан, но и дори изискването за форма на трудовия
договор да не е спазено, отношенията между страните се уреждат както при действителен
трудов договор и трудово възнаграждение се дължи, ако се установи, че работникът е
добросъвестен и действително е положил труд – в този смисъл Решение № 467 от 31.01.2014
г. на ВКС по гр. д. № 2392/2013 г., IV г. о. Установи се, че през месец май ищецът е полагал
труд в ответното дружество. В тежест на ответника бе да докаже, че за процесния период
(май 2024 г.) е изплатил на ищеца трудово възнаграждение, но такова доказване не бе
проведено.
В молба от 10.10.2024 г. ищецът изрично е посочил, че претендира брутно трудово
възнаграждение. В този смисъл, за месец май 2024 г. ответникът дължи изплащане на
брутно трудово възнаграждение в размер на 933 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
При иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ може да се присъди брутно трудово
възнаграждение, като това се отрази ясно в диспозитива на съдебното решение – аргумент
от Решение № 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009 г., III г. о. Когато е присъдено
брутното трудово възнаграждение, дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят
от събраните суми в изпълнителното производство – в този смисъл цитираното решение на
ВКС.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта за присъдениото трудово възнаграждение.
По оспорването на документи:
Оспорването на истинността (автентичността) на документите трудов договор №
80/*** г., длъжностна характеристика на длъжността „***“ от дата *** г., допълнително
споразумение № 1-80 към трудовия договори от *** г., допълнително споразумение № 2-
80/29.12.2023 г. към трудовия договор досежно положените в тези документи подписи,
остана недоказано, защото ответникът, който носи доказателствената тежест, не ангажира
никакви доказателства за това. Извън горното, след като работодателят депозира до НАП
уведомление по чл.62, ал.3 от КТ за прекратяване на трудовия договор с ищеца, считано от
31.05.2024 г., то „признава“, че такова правоотношение е съществувало в периода *** г. –
31.05.2024 г.
Съдът се произнася по оспорването само в мотивите, но не и в диспозитива –
аргумент от т.9 от ТР № 1/04.01.2001 г., по гр. д. № 1/2000 г., на ОСГК.
По въпроса за разноските:
Според разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК такси и разноски не се внасят от
ищците – работници по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Искът, предявен
от ищеца, произтича от трудово правоотношение, поради което той не е внесъл държавна
такса за него. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати по сметка на съда сумата от 50 лева, представляваща дължима държавна такса за
уважения иск по чл.128, т.2 от КТ.
При този изход на делото само ищецът има право на разноски, които са в размер на
500 лева, изплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕКОСТРОЙ 2011“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на М. П. М.,
ЕГН – **********, с адрес гр. Б. ****, следните суми: 933 (деветстотин тридесет и три)
лева, представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за периода 01.05.2024 г. –
31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба на 28.06.2024 г. до окончателното й изплащане; 500 (петстотин) лева, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЕКОСТРОЙ 2011“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати в полза на
съдебната власт по сметка на БРС сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща дължима
държавна такса за уважения иск.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта за присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 03.12.2024 г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3