Р Е
Ш Е Н
И Е № 70
гр.Хасково
28.05.2019г.
Хасковският окръжен съд………………… .наказателна колегия
В открито заседание на двадесет и осми май през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Стратимир Димитров
ЧЛЕНОВЕ : 1.Боряна Бончева
2.Красимир Димитров
При секретаря В.К. и
с участието на Прокурора Делчо Лавчев,
като изслуша докладваното от чл. с. Бончева ЧНД № 187 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 44 и сл.
от ЗЕЕЗА.
Образувано е въз основа на постъпили в ОС-
Хасково Европейска заповед за арест,
издадена от компетентните съдебни власти на Р Г.,
с която се иска задържане и предаване на същите власти на ****гражданин Д.А.Г.
с ЕГН **********, а именно: Европейска заповед за арест, издадена на 03.01.2019
г. на Зам. Апелативен прокурор при Апелативна прокуратура- Т., с цел изпълнение на влязло в сила на
16.12.2013 г. Решение №1/2013год., вписано под № 291 в Специалната Книга на
съда за непълнолетни, тричленен състав, гр. К., Р .
Горепосочената Европейска заповед за арест
е депозирана от прокурора при Окръжна прокуратура- Хасково с надлежен превод на
******** език, ведно с искане за вземане на мярка за неотклонение спрямо лицето
на основание чл. 43, ал.1
от ЗЕЕЗА, което
искане е разгледано.
Прокурорът на Окръжна прокуратура-Хасково
не поддържа искането за предаване на лицето. Изразява становище, че издадената
Европейска заповед за арест макар да отговаря на всички формални изисквания,
позволяващи нейното изпълнение, е налице едно от относителните основания за отказ, което било наложително в случая да
бъде приложено.
Защитникът на поисканото за предаване лице
– адв. Ч. оспорва искането, като заявява, че е налице едно от относителните
основания за отказ, регламентирани в чл. 40, ал.2 от ЗЕЕЗА, а именно неучастие на лицето в
проведеното спрямо него наказателно производство. Конкретизира се, че
поисканият за предаване не бил уведомен за образуваното и проведено
производство, поради което и бил лишен от възможността на участва в него и да
узнае постановения съдебен акт. Липсвала гаранция, че в случай на уважено
искане за предаване, на лицето ще бъде предоставено правото на възобновяване на
наказателния процес с възможност да сочи доказателства и получи отмяна на
съдебния акт, въз основа на който е била издадена европейската заповед за
арест..
Поисканото за предаване лице възразява
срещу искането за предаване.
Хасковският окръжен съд, като се запозна с
всички събрани по делото писмени доказателства и след преценката им поотделно и
в тяхната взаимна връзка и зависимост, както и като анализира приложимите
национални и европейски норми по настоящия казус, отчитайки и становищата на
страните в процеса, намира за установено следното:
Представената Европейска заповед за арест
отговаря на всички формални изисквания по чл. 37 от ЗЕЕЗА и
приложението към него, поради което принципно подлежи на изпълнение. Заповедта
е издадена на 03.01.2019 г. от зам. апелативен прокурор при Апелативна
прокуратура Т.. Посочено е, че се издава въз основа на влязло в сила Решение
№1/2013год., вписано под № 291 в Специалната Книга на съда за непълнолетни,
тричленен състав, гр. К., Р Г. както и че цели изпълнение на влязла в сила присъда,
наказанията по която са кумулирани /обединени/. Съгласно отбелязаното в
решението, определеното общо наказание, което Д.Г. следва да изтърпи, се
равнява на "25 години лишаване от свобода". Разглежданата европейска
заповед за арест съдържа сведения за мястото на извършване и датата на
деянията, за които Г. е признат за виновен и осъден в издаващата държава.
Изложени са и фактическите елементи на престъпната дейност, посочена е правната
квалификация съобразно приложения национален закон. Фактическото описание на
престъпленията сочи, че Г. е бил осъден за
четири инкриминирани деяния, извършени в състав на продължавано
престъпление, квалифицирано като сексуална експлоатация на деца и детска
порнография, както и изнасилване. Съгласно описаното в европейската заповед, с
присъдата на съда в гр. К. 16.12.2013 година
Г. е признат за виновен за съставомерни според националното
законодателство на четири деяния,
извършени на 13.05.2012год. и на 19.05.2012год., квалифицирани по чл. 336, ал. 1,
чл. 339, ал. 1а и б. вр. чл. 1, 5, 12, 14, 17, 18а, 26, 27, ал. 1, 42, ал. 1, 51,
57, 79, 94, ал. 1, чл. 121, 126, ал. 3, 127, ал. 1 НК на Р Г.
Заповедта е издадена също така и до
изземване и предаване на предметите, които е възможно да бъдат използвани като доказателства,
както и до тези, придобити от издирвания като резултат от наказуемото деяние.
Изложеното дотук, наред с коректно
отразените в заповедта за арест данни за издаващия орган и самоличността на
исканото лице, както и относно правната квалификация на престъпленията според
закона на Р Г., дава основание да се приеме, че са
удовлетворени поставените в Рамково
решение 2002/584/ПВР
изисквания за формална редовност. Изпълнено е и условието за двойна
наказуемост, което предвид липсата на визираните в ал. 3 на чл.
36 от ЗЕЕЗА
предпоставки, е наложително да бъде преценено. Деянията, насочени към половата
непикосновеност на непълнолетни лица/ глава „Разврат „ по ****НК/, са наказуеми
и според Наказателния кодекс на РБългария, в който разпоредбите в чл. 149-152 НК криминализират както блудствените
дейснствия, така и изнасилването на непълнолетни лица.
На следващо място, освен условията на чл. 36 и чл. 37 от ЗЕЕЗА, е
наложително да бъдат обсъдени и основанията за отказ
по чл. 39 и чл. 40 от
същия закон.
Абсолютните основания за отказ да бъде
изпълнено искането за предаване в случая очевидно липсват – престъплението не е
амнистирано в Р.Б. /същото попада под нейната юрисдикция, тъй като лицето е ********
гражданин/, поисканият за предаване не е малолетен, а българският съд не е уведомен Г. да е бил осъден за
някое от престъпленията, за които се иска предаването, с влязла в сила присъда
на ******** съд или на съда на трета държава-член на ЕС. Отсъстват по делото
данни Г. да е привлечен като обвиняем или да е подсъдим в страната ни преди
получаването на заповедта за арест и то за същото престъпление, за което е
издадена. Представените от прокурора Справка от информационната система на
Прокуратурата на Р.Б. и справка за съдимост, изготвена към настоящия момент,
сочат, че в РБългария срещу Г. липсват неприключили, нито са образувани и
висящи към настоящия момент наказателни производства, поради което относителните
основания за отказ по т.1 и 1а на чл. 40,
ал.1 от ЗЕЕЗА не са
налице. Освен това, не е налице и хипотезата на т. 2 от ал. 1 на същата
разпоредба, тъй като макар престъплението да е подсъдно и на ******** съд
съгласно чл. 4, ал.1
от НК, давностният
срок за изпълнение на наказанието не е изтекъл според законодателството ни -
предвид изложеното в ЕЗА, присъдата е влязла в сила на съда 16.12.2013год., от
който момент до момента на издаване на ЕЗА, касаеща това осъждане, не е изтекъл
предвидения в чл. 82, ал. 1,
т. 2 от НК
петнадесетгодишен давностен срок. На следващо място, визираното в заповедта
престъпление не е извършено нито изцяло, нито частично на територията на
РБългария, нито на територия, извън тази на издаващата държава, което да
поставя въпроса за отказ от изпълнение,
основан на регламентираното в т.5 на чл.
40, ал.1 от ЗЕЕЗА
основание. Видно е от обстоятелствата, описани в заповедта, че инкриминираната
дейност е осъществена в Р Г., т.е. на територията на
издаващата държава, а от друга страна в законодателството на РБ. Не е
предвидена забрана за наказателно преследване на такова деяние, извършено извън
нейната територия. Отсъстват по делото и данни Г. да е изтърпял наказание по
влязла в сила присъда за престъплението, предмет на искането за предаване, в
държава, която не е член на Европейския съюз, което да налага подробно
обсъждане на визираното в чл. 40, ал.1,
т.3 от ЗЕЕЗА
относително основание за отказ.
Подлежат на по-подробен коментар основания
за отказ, посочени в т. 4 на ал. 1 и в ал. 2 на чл.
40 на ЗЕЕЗА, тъй
като те касаят случаите, при които предаването се иска за изпълнение на влязла
в сила присъда, какъвто е и разглежданият. В тази връзка на първо място следва
да се посочи, че според сведенията, представени от защитата и от самото
поискано за предаване лице, съдебната фаза от наказателните производства е била
проведена в отсъствието на осъдения, като той не е бил лично уведомен за
провеждания съдебен процес. Отбелязано е, че Г. не се е явил на съдебния
процес, в който е постановено решението, чието изпълнение се цели, след което е
посочено, че същият не е бил призоваван лично за процеса, на "чрез други
средства – разписка за връчване от 20.11.2012год./ на гръцки език (без превод) действително
е получил официална информация за определената дата и място на съдебния процес,
вследствие на който е постановено решението, по начин, който недвусмислено
доказва уведомяване за насрочения процес и за възможността за постановяване на
решение и ако не се яви на процеса". На следващо място, не е отбелязано в
заповедта, че постановените осъдителни решения /присъди/ са били връчени на Г.,
както и че той е бил уведомен за възможността да ги обжалва или да иска
повторно разглеждане на делото с негово участие, с право да представя
доказателства и да претендира отмяна на постановените актове. Не е указана в
заповедта за арест регламентацията на възможността за повторно разглеждане на
делата, липсва информация за срока, в който осъденият може да направи искане за
това. Липсата на гореизброените сведения в съдържанието на европейската заповед
наложи съдът да поиска допълнителна информация по тези въпроси, които съгласно
постановеното в съдебно заседание от 26.03.2019год. и 16.04.2019год. протоколни
определения бяха формулирани в писма, а те- в превод на гръцки език бяха
изпратени на посочените от издаващия орган електронни адреси. Със тези писма
издаващият орган беше уведомен, че определеният срок за предоставяне на
информацията е съобразен с датите на съдебните заседания, които бяха посочени.
В проведените на 16.04.2019 година, 14.05.2019год. и днешното съдебни заседания
се констатира, че отговор на направеното запитване не е бил депозиран, като
след преценка на възможностите
за предоставяне на сведенията в аспекта на закриването на Съда за непълнолетни
в гр. К., беше преценено, че първоначалният срок вероятно се е оказал
недостатъчен, поради което съдът предостави нов срок – до датата на следващите съдебни
заседания. И в последващите съдебни заседания се установи липсата на отговор на
изпратеното по електронен път писмо, съдържащо въпросите, по които се искат
допълнителните сведения. Отново се прецени, че следва да бъде предприет пореден
опит за получаване на информацията от издаващата държава, като се разпореди
изпращане на искането както на адресите за контакт с издаващия орган, така и на
адреса на централния орган, упоменат в европейските заповеди за арест. Към 28.05.2019
година, когато беше проведено последното по делото съдебно заседание, отговор
отново не бе получен. В резултат на това съдът достигна до следните изводи:
Присъдата, за чието изпълнение е
издадена европейската заповед за арест,
е постановена в процес, в който осъденият не се е явил и за който не е бил
призован лично. Отразеното в раздел "г" т. 3.1б на всяка заповед
уведомяване на осъдения "чрез други средства", сочещи недвусмислено
получаване на информация за насрочения процес и за възможността делото да бъде
решено задочно, не може да се счита за действително, доколкото във всички
случаи издаващата държава е длъжна да уведоми изпълняващия орган по какъв начин
в конкретния случай е било реализирано правото на лицето да разбере датата и
мястото на съдебния процес, както и правото да бъде информиран, че делото може
да бъде разгледано и в негово отсъствие. Както вече се посочи, сведения за това
отсъстват в европейската заповед за арест, такива не бяха депозирани и след
отправените към издаващия орган запитвания. Този орган не информира съда и по
друг, съществен за изпълнението на заповедта въпрос, а именно – гарантирана ли
е съгласно законодателството на издаващата държава възможността на задочно
осъдения да обжалва постановените съдебни актове или да иска повторно
разглеждане на делото с личното му участие, включително и по същество с
представяне на нови доказателства и възможност да отмяна на първоначалния акт.
В получените образци на ЕЗА тези гаранции не са заявени от издаващия орган,
като вместо тях, както вече се посочи, е отбелязано "уведомяване за
процеса чрез други средства", което обаче съдът прие за неудовлетворяващо
стандарта за информираност и поради това го изключи като елемент, запълващ една
от хипотезите в чл. 40, ал.2,
т.1 от ЗЕЕЗА, при
които относителното основание за отказ
не би било приложимо. Следва да се отбележи също, че органът, издал
разглежданите искания за предаване, не е попълнил и раздела "срок, в който
осъденият може да иска повторно разглеждане на делото", при което и поради
непостъпването на исканите допълнителни сведения по този въпрос, съдът прецени,
че действителното реализиране на правото да се преразгледа делото с участието
на лицето, не може да се счита за категорично обезпечено съгласно закона на
издаващата държава.
Изложеното даде основание на съда да
приеме, че в случая са налице визираните в чл. 40, ал.2
от ЗЕЕЗА
относителни основания за отказ, изводими от
описаните по-горе информационни дефицити и невъзможността за отстраняването им
след установеното непостъпване на изисканите от съда допълнителни сведения от
издаващия орган. Съдът прецени, че тези основания налагат отхвърляне на
искането за предаване, доколкото не бяха установени причините, довели до
нарушеното право на осъдения Г. да бъде уведомен за провеждания спрямо него
процес, а от тук и обусловеността на предприетото задочно производство от
несъвместимо с възможността за надлежно призоваване поведение на осъдения. От
друга страна, отсъстват гаранции, че накърненото право на ефективна защита ще
бъде или би могло да бъде компенсирано чрез обезпечаващи повторен процес процесуални
механизми, готовност за прилагането на каквито издаващата държава не потвърди.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТКАЗВА изпълнение на Европейска заповед за арест,
издадена на 03.01.2019 г. от Зам. Апелативен прокурор при Апелативна
прокуратура - Т., с цел изпълнение на
влязло в сила на 16.12.2013 г. Решение № 1/2013год., вписано под № 291 в
Специалната Книга на съда за непълнолетни, тричленен състав, гр. К., Р Г и отказва предаване на същите власти на ****гражданин
Д.А.Г., роден на ***г. в гр. ********, живущ ***, ЕГН ********** за изпълнение
на наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 25 години за
престъпления по чл. 336, ал. 1, чл. 339, ал. 1а и б. вр. чл. 1, 5, 12, 14, 17, 18а,
26, 27, ал. 1, 42, ал. 1, 51, 57, 79, 94, ал. 1, чл. 121, 126, ал. 3, 127, ал. 1
от НК на Република .
Изменя взетата по отношение на Д.А.Г., със снета по делото самоличност, мярка за неотклонение
от „Задържане под стража“ в „Подписка“ до влизане на решението в сила.
Заверен препис от решението след влизането
му в сила да се изпрати на прокурора от Окръжена прокуратура - Хасково, на
Върховната касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието.
Да се уведоми издаващата държава.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-Пловдив в 5-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: