Р Е Ш Е Н И Е №
21.01.2019г., гр.Кърджали
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
КЪРДЖАЛИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина Байданова
при секретаря Марияна Суркова, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 1717 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е с пр.осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415
от ГПК във вр. с чл.143, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗДД по отношение на лихвата от
завеждане на заповедното производство
и е образувано
по искова молба, подадена от „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД, гр.София против Х.Г.Х. *** за установяване на дължимост на сумите, за които по е издадена Заповед за
изпълнение № 718/01.11.2017г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1497/2017г. по описа на РС-Кърджали. Твърди се,че между телекомуникационният
оператор ”Мобилтел” ЕАД /понастоящем „А1 България“ ЕАД/, гр.София, извършващ съпътстващи търговски дейности, на
11.11.2016г. е сключен Договор за продажба на изплащане №
*********/11.11.2016г. и на основание т. 1 и т.2 от Договора, с неговото
подписване купувачът - Х.Г.Х. закупил и станал собственик на устройство
"Handset Sony Xperia М5 Black" със сериен номер 354188072522324, а
съгласно т.10.2.1 от Договора купувачът се задължил да заплати на
„Мобилтел" ЕАД продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към
Договора. Поради неплащане в срок на дължима сума, договорът между „Мобилтел"
ЕАД и ответника бил бил прекратен предсрочно на основание т.12.3 от Договор за
продажба на изплащане № ********* и непогасената сума до края на срока в размер
на 574,54 лв. станала предсрочно изискуема на основание чл. 12.3. от Договора.
Твърди се още, че на 07.11.2014г. между „Мобилтел" ЕАД, ЕИК *** и
„Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД, ЕИК ***, бил сключен Договор за
поръчителство и на основание т.3 от Договора за поръчителство ищецът се
задължил в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати,
сключили с „Мобилтел" ЕАД Договор за продажба на изплащане. Поради
неплащане на дължимата сума от страна на ответника по Договор за продажба на
изплащане, на основание чл. 143 от ЗЗД и чл. 2.2.4. от Договора за
поръчителство от 07.11.2014 г., ищецът, в качеството си на Поръчител, уведомил
длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му към „Мобилтел"
ЕАД. Поради липса на доброволно плащане
от страна на длъжника, след като бил поканен за това и на основание чл. 2.2.3
от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., ищецът твърди, че заплатил на
„Мобилтел" на 18.08.2017г. сумата от 574,54 лева, представляваща дължима и
изискуема сума от ответника по Договора за продажба на изплащане от 11.11.2016
г. Твърди се още, че на 13.11.2017г. по сметка на дружеството е постъпила
сумата от 325,00 лв., внесени от длъжника Х.Г.Х., като същата не е била
достатъчна, за да погаси дълга му. Счита, че по този начин, длъжникът признава,
съществуване на вземането, за сумите, претендирани от „Състейнъбъл бизнес
солюшънс" АД. Сочи, че за ищеца все още бил налице правен интерес от
претендиране на сумите по издадената заповед за изпълнение след приспадане на
плащането от страна на длъжника в размер на 325,00 лв. В този смисъл ищецът, в
качеството си на поръчител, имал изискуемо и ликвидно вземане към ответника Х.Г.Х.,
ЕГН *********** по Договор за продажба на изплащане № *********/11.11.2016г.
Моли да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че
ответникът дължи сумата от 574,54 лв. на
ищеца сума по Договор за продажба на изплащане № ********* от 25.06.2016 г.,
която сума е заплатена от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД в
качеството му на поръчител на „Мобилтел" ЕАД по Договор за поръчителство
от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
подаването на настоящото заявление до окончателно заплащане на дължимата сума.
Претендира разноски по представен списък на разноските. В съдебно заседание
чрез упълномощен адвокат поддържа исковете и моли съда да ги уважи. Прави
възражение за прекомерност по чл.78,ал.5 от ГПК по отношение на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът е депозирал в срока по чл.131 от ГПК отговор чрез
представител по пълномощие, с който намира предявените искове за неоснователни.
Оспорва изцяло предявената искова претенция, като счита, че не дължи на ищеца
сумата в размер на 574,54 лв., представляваща – главница. Счита, че няма
парични задължения към ищеца на заявените в исковата молба основания, тъй като
не е налице валидно сключен договор за поръчителство между ищеца и
„Мобилтел" ЕАД, поради което оспорва подписите под договор за
поръчителство от 07.11.2014г и анекс към договора за поръчителство от
08.10.2015г,. положени от представителите на страните по тях. Счита, че
Договорът за поръчителство от 07.11.2014г. и анексът към договора за
поръчителство от 08.10.2015г. между ищеца и „Мобилтел" ЕАД нямат
достоверна дата, поради което същите нямат действие спрямо ответника. Счита, че
Договорът за поръчителство от 07.11.2014г и анексът към него нямат действие
спрямо ответника и с оглед нормативното правило на чл.21, ал.1 от ЗЗД, което
изрично предвижда, че договорът поражда действие само между страните, а спрямо
трети лица-само в предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящия
процесен такъв. Оспорва и наличието на основанията за реализиране на
отговорността на поръчителя по чл. 2.2 .1. до т.2.2.5. от договора за
поръчителство от 07.11.2014г. Счита за невярно и необосновано твърдението в исковата
молба, че договорът между „Мобилтел" ЕАД и ответника бил прекратен на
посочено в исковата молба основание. Оспорва твърдението в исковата молба, че
ищецът е уведомил ответника, че ще изпълни вместо него задължението, както и че
ответникът е получил уведомление по чл. 143 от ЗЗД. Оспорва истинността на
положените подписи в уведомление, представено към исковата молба, без дата в
него, с бар код- 9017071000609. Оспорва твърдението на ищеца, че последния като
поръчител е заплатил на „Мобилтел" ЕАД исковата сума в размер на 574,54лв,
представляваща дължима такава от ответника по договор за продажба на изплащане
от 11.11.2016г. Счита, че представеното по делото уведомление по т.2.2.6 от
договора от 07.11.2014г с изх. № 9178/05.09.2017г. не представлява първичен
платежен документ и не доказва извършеното плащане. Оспорва и твърдението в
исковата молба, че ответникът е извършил плащане на ищеца в размер на 325 лв.
Твърди се в отговора, че в действителност, закупеният на 11.11.2016г мобилен
телефон „Handset Sony Xperia М5 Blask", със сериен номер 354188072522324,
месец по-късно на 30.12.2016г, е бил противоправно отнет от ответника, след
нанесен върху него тежък побой. Счита за неоснователна и претенцията за заплащане на разноски в
заповедното и исковото производство. Моли предявените срещу ответника искове да
бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски. В съдебно заседание
чрез упълномощен адвокат оспорва исковете и моли съда да ги отхъврли. Представя
аргументи в писмени бележки.
С влязло в сила определение производството по делото е
частично прекратено по отношение на
предявения установителен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 13,79 лева, поради
оттеглане на иска от ищеца.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в съвкупност, както
и доводите и възраженията на страната и въз основа на своето вътрешно
убеждение, намира за установено следното:
С доклада по делото е признато за безспорно,че по заявление от 01.11.2017г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е издадена Заповед № 718/01.11.2017г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1497/2017г. по описа на
РС-Кърджали, е било разпоредено длъжникът /ответник
в настоящото производство/ да заплати на заявителя сумата 574,54 лева - главница за заплатена
сума по Договор за поръчителство от 07.11.2014г., сумата от 13,79 лева – лихва
за забава за периода от 18.08.2017г. - датата на заплащане на главницата от
заявителя на „Мобилтел“ ЕАД до 31.10.2017г. - датата на подаване на
заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 01.11.2017г. до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски от 25,00 лева – внесена държавна такса
за образуване на делото и 360,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Признато е за безспорно,
че в срока по чл. 414 , ал.2 от ГПК е постъпило възражение от ответника, с
което същият възразява срещу издадената заповед и че
в срока по чл. 415 от ГПК е предявен настоящия установителен иск. Признато е безспорно, че на 11.11.2016г. между
„Мобилтел“ ЕАД и Х.Г.Х. е сключен Договор за продажба на изплащане с №
********* /11.11.2016г., с който ответникът е закупил устройство "Handset Sony Xperia М5
Black" със сериен номер 354188072522324 .
В производството на осн. чл.193,ал.1 от ГПК е открито
производството по оспорване истинността на следните документи:
- Договор за поръчителство от 07.11.2014 г. и Анекс към договор от 07.11.2014
г. от дата 08.10.2015 г. относно автентичността на подписите, положени в двата
документа;
- Анекс от 15.03.2015 г., сключен между „Мобилтел" ЕАД и „Състейнъбъл
бизнес солюшънс" АД към Договор за поръчителство от 07.11.2014г. и Анекс
от 12.12.2016 г. сключен между „Мобилтел" ЕАД и „Състейнъбъл бизнес
солюшънс" АД към Договор за поръчителство от 07.11.2014г.;
- Нареждане за касов паричен превод с референция с номер 023DCN173170001 от
13.11.2017г., извършен по сметка с IBAN *** „Състейнъбъл бизнес солюшънс"
АД досежно автентичността на подписа на вносителя.
Установяват се изложените в исковата молба обстоятелства относно сключване
между „Мобилтел“ ЕАД и ответника Х.Г.Х. на Договор за продажба на изплащане №
*********/11.11.2016г. на устройство "Handset Sony Xperia М5 Black"
със сериен номер 354188072522324, като собствеността е прехвърлена с
подписването на договора срещу което е възникнало задължението за плащане на
продажната цена в размер и при условия, определени в Договора и приложенията
към него. Така, страните по договора за продажба са договорили, че ответникът
на осн. чл.4 от същия при получаване на устройство заплаща първоначална вноска
в размер на 24,98 лв., а остатъкът от 574,53 лв. се дължи на 23 равни месечни
вноски по погасителен план, приложен към договора. Съгласно чл.6 първоначалната
вноска се заплаща от купувача при предаването на вещта, а всяка следваща в
сроковете за плащане на сумите по месечните фактури, издавани от продавача по
договора за мобилни услуги, а съгласно чл.9.1.2 от договора продавачът има
право да обезпечи с поръчителство от трета страна вземането си от купувача. В чл.12,
т.3 от договора е договорено при неплащане на най-малко 2 вноски продавачът да може
да прекрати договора като всички дължими до края на срока на договора суми
стават изискуеми от датата на издаване на съответната фактура. Ищецът твърди,че
сключеният договор за продажба на изплащане е бил прекратен именно поради
неплащане на договорените вноски и на осн. чл.12.3. от Договора, за което,
обаче обстоятелство не ангажира доказателства за осчетоводяване предсрочно
остатъчните задълженията на ответника по договора за продажба на изплащане,
дължими до края на срока на договора. При това не може да се направи категоричен
извод за възникване в тежест на ищеца задължението му в качеството на поръчител
по Договор за поръчителство от 07.11.2014г. за предприемане на действия по
изпълнение задълженията на ответника към „Мобилтел“ ЕАД. С посочения Договор за
поръчителство операторът е възложил на ищеца да извършва и ”гарантиране чрез
поръчителство” на вземанията му от абонатите - страни по договорите за продажба
на изплащане, сключени въз основа на скоринг и одобрение от ищеца до размера на
кредитния лимит. Отговорността на поръчителя е с начало спиране достъпа на
абоната до мрежата в резултат на просрочено плащане по договор за продажба на
изплащане, сключен с „Мобилтел“ ЕАД /въз основа на одобрение от ищеца/ за
всички случаи с просрочени задължения, по които са изтекли повече от 30 дни
след спирането чрез предоставяне на справка за съответните просрочени плащания
по съответните договори за продажба на изплащане. С Анекс от 08.10.2015г. към
Договора от 07.11.2014г. „Мобилтел“ ЕАД е упълномощило ищеца да изпраща писмени
уведомления на абонатите от името на мобилния оператор, с които да ги информира
относно настъпването на изискуемостта на вноските, оставащи до крайния срок на
сключените с тях Договори за продажба на изплащане, както и да ги покани да
платят дължимата сума.
Изпратеното до длъжника уведомление по чл.143 от ЗЗД от
ищеца в качеството му на поръчител за настъпилата предсрочна изискуемост на
неплатените вноски по погасителния план и предстоящото плащане от страна на
поръчителя за погасяване на задължението към „Мобилтел“ ЕАД е изключено от
доказателствата по делото, при което не може да се приеме, че изявлението по
чл.143 от ЗЗД е достигнало до ответника и че това действие поражда правото на
поръчителя, който е изпълнил задължението да иска от длъжника главницата ,
лихвите и разноските , които е направил, след като го е уведомил за предявения
срещу него иск.
Към договора за поръчителство са приложени списъци на абонати
на оператора и размера на просрочените им задължения, гарантирани от ищеца,
вкл. просроченото задължение на ответника в размер на 574,54 лв., които ищецът
е заплатил по банков път в общ размер на 30718,81 лв.
Представено е по делото нареждане за касов паричен превод
от 13.11.207г. за сумата от 325,00 лв. от ответника в полза на ищеца с посочено
основание: „изп.д № 1497/2017г. /номер на образуваното в РС-Кърджали заповедно производство/, дог.
*********/11.11.2016г.“ Истинността на така посочения документ е надлежно
оспорена и в тази връзка от заключението по назначената съдебно-графологична
експертиза, което не се оспорва от страните и изцяло се възприема от настоящия
състав като пълно, обосновано и комепетентно изготвено, вкл. устният доклад на
вещото лице в с.з. се установява,че подписът положен в графа „подпис на
вносителя“ в оригиналния документ на Нареждане за касов паричен превод номер
023DCNC173170001 не е положен от
ответника Х. Г.Х., а от друго лице. При
това положение не може да се направи извод,че с плащането на част от дължимата
сума, ответникът признава в тази част вземането срещу него.
Установява се по делото ,че ищецът е заплатил
на оператора дължимите суми от ответника по договора за продажба от 11.11.2016г.,
чиито размер възлиза на 574,54 лв.
С оглед установеното по-горе, съдът намира предявените
искове за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1, изр.1 от ЗЗД,
поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата
лихвите и разноските, след като уведоми длъжника за предявения срещу него иск. В тоз смисъл в тежест на ищеца е да докаже налично валидно облигационно
правоотношение между ответника и „Мобилтел“ ЕАД по Договор за продажба на
изплащане № *********/11.11.2016г. на устройство "Handset Sony Xperia М5
Black" със сериен номер 354188072522324, поетото поръчителство спрямо ответника
с Договор от 07.11.2014г., сключено между ищеца и „Мобилтел“ ЕАД и липсата на
изпълнение за заплащане на дължимите по договора на изплащане вноски.Следва на
последно място, да бъде установен фактът, дружеството-ищец в качеството му на
поръчител, е заплатил задълженията на Х.Г.Х. към „Мобилтел“ ЕАД по договора за продажба на
изплащане.
Съдът намира,че по делото не бе установено по безспорен
начин наличие на валиден договор за поръчителство между „Мобилтел“ ЕАД и ищеца, с който да е обезпечено вземането на
оператора по процесния Договор за продажба на изплащане №
*********/11.11.2016г. До този извод съдът стига, след като съобрази,че по
силата на договора за поръчителство поръчителят се задължава към кредитора на
длъжника, а не към длъжника. По смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗД изпълнилият чуждо
задължение поръчител, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника,
макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство. Т.е., съгласие от
длъжника за поемане на поръчителство не се изисква. В този смисъл Решение №
1647 от 3.12.1984 г. по гр. д. № 803/1984 г. на I г. о. и Решение № 351 от
12.06.1995 г. по гр. д. № 2635/1994 г. на V г. о. Поръчителството е каузален
договор с основание кредиторът да бъде обезпечен и с основание на поръчителя да
обезпечи кредитора, като неговият предмет съответства на предмета на главния
дълг и престацията е предварително определена и известна. Доколкото не съществува изрично
законово ограничение върху задълженията, които могат да бъдат обезпечени с
поръчителство, договор за поръчителство по см. на чл. 138 ЗЗД за бъдещ дълг е
действителен, като в тежест на ищеца е да установи в процеса, че между него,
като поръчител и кредитора е постигнато изрично съгласие за гарантиране на
задължение именно от този вид и при това към момента на сключване на процесната
сделка. Доказателства в тази насока, обаче, не са представени по делото. В
случай на поето преди сключване на главната сделка обезпечение страните по
договор за поръчителство следва да посочат размера на обезпечения дълг. В този
смисъл Решение 52/10.09.2010г., по т.д.№ 63/2009г., II т.о., ТК, в което прието,
че при отсъствие на въведено от законодателя ограничение върху задълженията,
подлежащи на обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство може да
предхожда по време сключването на главната сделка, но в този случай основните
параметри, индивидуализиращи главния дълг, който поръчителят обезпечава, следва
изрично да са посочени в сключения между поръчителя и кредитора договор за
поръчителство, като при паричен дълг основният индивидуализиращ елемент е
неговият размер. Доколкото, обаче, в процесния договор за поръчителство не са
посочени основните параметри, индивидуализиращи главния дълг, а в Раздел IV,
чл. 3 от договора за поръчителство страните са договорили задължение на
поръчителя да отговаря пред мобилния оператор за задължения на абонати,
сключили Договор за продажба на изплащане с „Мобилтел“ ЕАД, в резултат на
получено одобрение от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД, в рамките на извършен
„Скоринг“, или, посоченият текст обуславя извод за неопределеност на
договорите, които ще бъдат обезпечение с поръчителство, предметът на тези
договори и размерът на обезпеченото вземане, следва ,че Договорът за
поръчителство от 07.11.2014г. по аргумент от чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, е нищожен
поради невъзможен предмет. В този смисъл постановеното по реда на чл.290от ГПК Решение
№ 52/10.09.2010г. по т.д. № 63/2009г., II т.о., ТК, съгласно което при
отсъствие на въведено от законодателя ограничение върху задълженията, подлежащи
на обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство дори може предхожда
по време сключването на главната сделка, но в този случай основните параметри,
индивидуализиращи главния дълг, който поръчителите обезпечават, следва да са
изрично посочени в сключената между последните и кредитора сделка,като при
паричен дълг това е неговият размер.
Предвид така обсъдените доказателства, следва да се признае
за доказано оспорването на Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., Анекс към договор от 07.11.2014
г. от дата 08.10.2015 г. относно автентичността на подписите, положени в двата
документа, Анекс от 15.03.2015 г., сключен между „Мобилтел" ЕАД и
„Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД към Договор за поръчителство от
07.11.2014г., Анекс от 12.12.2016 г. сключен между „Мобилтел" ЕАД и „Състейнъбъл
бизнес солюшънс" АД към Договор за поръчителство от 07.11.2014г. и
Нареждане за касов паричен превод с референция с номер 023DCN173170001 от
13.11.2017г., извършен по сметка с IBAN *** „Състейнъбъл бизнес солюшънс"
АД досежно автентичността на подписа на вносителя и посочените доказателства да
се изключат от доказателствата
по делото.
С оглед изхода на
делото ищецът няма право на разноски.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят деловодни
разноски - 100,00 лв. внесен депозит за
вещо лице и 300,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира
възражението по чл.78,ал.5 от ГПК за неоснователно, предвид обстоятелството, че
договореният и заплатен размер на адвокатско възнаграждение е определен на
минимума, посочен в чл.7, ал.2 т.2 от НМРАВ.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
ДОКАЗАНО ОСПОРВАНЕТО по чл.193 от ГПК НА Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., Анекс към договор от 07.11.2014
г. от дата 08.10.2015 г. относно автентичността на подписите, положени в двата
документа, Анекс от 15.03.2015 г., сключен между „Мобилтел" ЕАД и
„Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД към Договор за поръчителство от
07.11.2014г., Анекс от 12.12.2016 г. сключен между „Мобилтел" ЕАД и
„Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД към Договор за поръчителство от
07.11.2014г. и Нареждане за касов паричен превод с референция с номер
023DCN173170001 от 13.11.2017г., извършен по сметка с IBAN *** „Състейнъбъл
бизнес солюшънс" АД досежно автентичността на подписа на вносителя и ги ИЗКЛЮЧВА от доказателствата по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от С.Х.Б. и Г.Н.П., с адрес за съобщения и кореспонденция: *** -
адв.К.К. против Х.Г.Х.,
ЕГН **********,***, установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за сумата
от 574,54 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателното изплащане, за която е издадена Заповед № 718/01.11.2017г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1497/2017г. по описа на
РС-Кърджали.
ОСЪЖДА „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Х.Г.Х., ЕГН **********,***, направените
по делото разноски в размер на 400,00
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: