О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Гр. С., 08.06.2016г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на ТРЕТИ
ФЕВРУАРИ през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря Е.К.
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 934 по описа за 2010г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на .чл.692 от ТЗ.
Синдикът
е изготвил списъците на предявените и приети вземания на осн.чл.685
от ТЗ и ги е публикувал в ТР на 17.07.2015г. Същият е изготвил списъците на предявените и
приети вземания по реда на чл.688 от ТЗ и ги е публикувал в ТР на 18.09.2015г.
В срока по чл. 690 от ТЗ са
постъпили шест възражения – пет от длъжника – О.П.К. ЕООД,
като три са срещу приети вземания на кредитори по първия списък и две срещу
приети вземания на кредитори от втория списък и едно от кредитор – Х.Б. ООД срещу прието
вземане на кредитор по втория списък.
По първия списък :
І. Възражение от длъжника О.П.К.
ЕООД вх.№ 95288 от 22.07.2015г. срещу приетото от синдика вземане на Б.П.Б. АД
в размер на 3 544 807.17 лв. на основание Договор за инвестиционен
кредит № 410 /2008г. от 29.05.2008г. и 7 броя анекси към него. Твърди се, че
кредитът е целеви и е отпуснат за С.то на сграда- за финансирането
до 58 % от общата стойност на С.то на жилищна сграда от апартаменти, гаражи и
магазини с обща РЗП от 7 926 кв.м. находяща се в
УПИ 550, 551,1149,1150 кв.42 от 2 985 кв.м. по плана на гр.С.,р-н В., ВЕЦ С..
Реално теглените суми не са били разходвани по предназначение и реално не са
постъпвали към основния кредитополучател О.П.К. ЕООД. Всички банкови операции
са извършвани от Т.Т., съдружник и в двете дружества,
и целта му е била обогатяване за сметка на дружеството. Банката е следвало да
упражни контрол и да провери как се усвояват средствата. Оспорва размерът на
предявената главница от 2 573 128.48 лв., тъй като не е ясно как е
формирана . Не е ясно как е формирана главницата, , за кой период и за кои вноски
се отнасят сумите. Твърди, че за вземането на банката има образувано исково
производство – т.д.4868/2013г., VІ-7 св., СГС, образувано от Б.П.Б. на осн.чл.415 вр.чл.422 ГПК, по
което длъжникът е направил възражение за нищожност на договора поради
противоречие с добрите нрави, като са направени и възражения и за нищожност на
отделни клаузи от договора.
КРЕДИТОРЪТ Б.П. АД
оспорва изцяло възражението на длъжника. На първо место твърди, че е
недопустимо, тъй като твърденията в така направеното възражение могат да са
предмет само на исково производство по чл.694 ТЗ, но не и в производство по
оспорване на вземанията. Наред с това не е необходимо доказателствата да
установяват по несъмнен начин вземанията ,а е достатъчно само да ги
удостоверяват. Не е ясно кои от уговорките противоречат на добрите нрави и
защо. В анекс № 3 и двете страни по
договора за кредит са се съгласили изрично, че сумата по договора за кредит е
усвоена според уговореното между страните. Ако е имало усвояване на средства по
кредита без представителна власт е следвало да се възрази при подписване на
анексите, наред с това е приложима и нормата на чл.301 от ТЗ , тъй като
представляващия ответното дружество не е възразил веднага след като е установил
усвояване на средствата без представителна власт, т.е. приел е тези действия.
Неоснователни са и твърденията, че липсва уговорен падеж за заплащане на
лихвите – в чл.6,ал.2 от договора за кредит е уговорено, че лихвата се
начислява и издължава на падежа всеки месец. Поради неплащане кредитът е
направен целия предсрочно изискуем на дата 08.06.2012г. чрез връчване на
нотариална покана. Липсват представени доказателства за извършвани погашения по
кредита и тези твърдения на длъжника се явяват голословни. Вземането не е
погасено по давност, тъй като кредитът е станал предсрочно изискуем на
08.06.2012г., а заявлението е подадено на 13.07.2012г. т.е. един месец след падежиране на всички вземания по кредита, като е издаден и
изпълнителен лист на 03.08.2012г. т.е. отново един месец след подаване на
заявлението. Образувано е изпълнително дело, а във връзка с подадено възражение
е образувано и исково производство по чл.422 вр.чл.415 ГПК пред VІ-7 св., СГС, т.д. 4868/13г., което изрично е посочено и в
заявлението, с което е предявено вземането. Моли възражението да бъде оставено
без уважение.
СИНДИКЪТ изразява
становище, че възражението е в срок и е допустимо. Намира, че за твърденията си
за нищожност и противоречие с добрите нрави следва възразилия длъжник да
ангажира доказателства пред синдика и в настоящото производство независимо от
наличието на друго такова висящо съдебно производство, за да бъдат съобразени
както от синдика, така и от съда в настоящото производство. Ирелевантно
за настоящия процес се явява обстоятелството как са разходвани средствата, тъй
като касаят вътрешните отношения между съдлъжниците,
които в случая са неотносими. От значение е само
получаването на средствата от кредитополучателя. Намира, че в тежест на
кредитора е да представи доказателства за падежите на вземането за лихви и начина
на формиране на техния размер. По възражението за изтекла погасителна давност
на вземанията със срок възникнали преди три години до датата на подаване на
молбата, намира че в тежест на кредитора е до представи доказателства за
спиране или прекъсване на давността.
СЪДЪТ като съобрази
становищата и по така приетите по списъка вземания на Б.П.Б. АД намира следното
:
Кредиторът е
представил с молбата си договора за банков кредит в едно с седемте анекса
подписани между страните, в едно с техните приложения. От съдържанието на
договора се установява, че кредитът е целеви – за покриване на 58 % от общата
стойност на С.то на жилищна сграда от апартаменти, гаражи и магазини с обща РЗП
от 7 926 кв.м., находяща се в УПИ VІІ – 550,
551,1149,1150, кв.42, с площ от 2 985 кв.м. , по арх.план на гр.С. и е
следвало да се отпуска под стриктния контрол на банката и само при определените
в договора предпоставки, като етапите на отпускане на сумите от по 250 000
евро са 8 и са обвързани с представяне на актове обр.19
, и съответния акт установяващ етапа на строителства като втория етап е
обвързан с акт обр.14 . Първоначално е договорена с
основния договор сума за предоставяне общо в размер на 2 000 000
евро, като с Анекс № 3, сумата по главницата е намалена с 500 000 евро или
е предоставена от банката главница в размер на 1 500 000 евро. С
анекс № 7 от 21.03.2011г. към договора страните са уговорили, че просрочената
главница се прибавя към редовната такава и към датата на този анекс дължимата
сума за главница възлиза в размер на 1 315 619.70 евро.Към този анекс
е приложено и Приложение № 3 към Договор № 410/ 2008г. , с което страните са
разсрочили погасяването на главницата, както във времето, така и са намалили
месечните вноски по размер. Налице са три такива приложения, две предходни към
анексите, с които са променяни периода и размера на погашенията, но съдът
намира, че дори и да приеме, че такова приложение има характер на погасителен
план, то същото следва да се приеме за такъв само относно главницата. За това,
че страните са договорили заплащането и на лихви, говори чл.5 от договора, а
именно договорено е, че главницата по кредита ще се олихвява с годишна лихва
като сбор от Базисен Банков Лихвен процент плюс надбавка от 4 %/ четири
процента/. Към погасителните планове на анексите, макар и да няма разбивка на
месечните погашения за договорната лихва, е посочено формирането на годишната
лихва ББЛП плюс надбавка от 4.5 %. Видно от справката от счетоводните книги и
нотариалната покана кредитът е направен предсрочно изискуем поради просрочие на главницата към 06.03.2013г. в размер на
1 315 619.70 евро. Възнаградителната лихва
за периода 15.07.2011г.-12.07.2012г. се дължи в размер на 27 808.77 евро.
, наред с останалите административни такси, застрахователни премии и др. За
сумите е проведено и заповедно производство и е издаден изпълнителен лист, като
се води и исково производство, предвид подадено възражение. Съдът намира, че следва
да приеме вземането на банката така както е предявено.По отношение на
твърдението за нищожност поради противоречие с добрите нрави на целия договор,
както и на отделни негови клаузи, то се твърди, че такива са направени в
рамките на заведеното исковото производство. Неговото евентуално продължаване е
по преценка на всяка от страните, след произнасяне по настоящото производство при
хипотезите на чл.637 от ТЗ. По настоящото възражение съдът намира, че вземането
за главницата е безспорно установено, че сумата е предоставена и след като
кредита е станал изискуем изцяло, то подлежи на връщане. Вярно е, че етапа на
изграждане на сградата не е съответен на отпускането на цялата сума, но това би
било основание да се търси обезщетение от страна на длъжника, ако възможността
за такова е била уговорена, но не би могло да не се приеме вземане за главница
по кредит, който е реално усвоен. Лихвите не са договорени с конкретен
погасителен план, и от размера на задължението към датата на изискуемостта може
да се предположи, че са били погасявани. Съдът не може да приеме възражението,
че няма договорени лихви – има посочен начин на формиране годишния лихвен
процент и договорните лихви са определяеми. Може да се извърши прихващане ако
се твърди, че сумата е била надвишена и че е била за погашения по главницата,
но без конкретни твърдения и установяване по размер на извършените до този
момент вноски, не може да се приеме недължимост на договорна лихва. Предвид на тези съображения
съдът намира, че е следвало и правилно синдикът е приел изцяло вземанията на
банката така както са предявени, тъй като са конкретно установени чрез
извлечението от счетоводните книги. Длъжникът има възможност на основание
чл.637,ал.3,т.2 от ТЗ да установи вземанията си като се продължи производството
по общия исков ред във връзка с установяване на вземанията. Законът предвижда
такава изрична възможност при подадено възражение срещу прието вземане. Тъй като няма ясно
разписан текст съдът намира, че следва да се произнесе изрично по възражението,
а не само да изключи вземането от списъка, а съответно подалата възражението
страна вместо да проведе производство по чл.694,ал.1 ТЗ има възможност да
проведе производство по чл.637,ал.3,т.2 ТЗ т.е. да се възобнови водения във връзка с този спор висящо исково
производство, ако е спрян. В този случай следва да се съобрази от синдика разпоредбата
на чл.694, ал.5 вр.ал.1 вр.чл.693,пр.2
от ТЗ.
ІІ. Възражение от длъжника О.П.К.
ЕООД вх.№ 95269 от 27.07.2015г. срещу приетото от синдика вземане на Х.Б. ООД в
размер на 4 949 882.61 лв. на основание предварителен договор за
покупко-продажба на недвижими имот от 21.04.2006 г. , съдебни разноски по
проведени дела за установяване на вземанията, незаплатена цена за прехвърлено
право на строеж. Приетото вземане е формирано от няколко такива, като се
излагат следните възраженията срещу приемането им:
І. незаплатено право на строеж – главница от 1 996 913.77
лв.съгл.т.ІІІ от нот.акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 117,д.№ 1356/2006г.,нотариус Р.Р.,
законна лихва от 1 593 782.37 лв.за периода 21.04.2008г.-02.07.2015г.
Твърди, че задължението е с уговорен конкретен падеж – 21.04.2008г.и след този
момент то е станало изискуемо, то давността му съгласно чл.110 от ЗЗД е изтекла
на 21.04.2013г.и тъй като не се прилага служебно с възражението длъжникът
изрично възразява за погасяване на задължението. По отношение на лихвата и
доколкото периодът и е от деня на забавата , също прави възражение за погасяването
на това задължение с кратката 3 годишна давност , доколкото се касае за
обезщетение за забава. Доколкото задължението за главницата е погасено по
давност, то и задължението за лихва – мораторна и
законна също намира, че изцяло
не се дължи, т.е. не се дължи и не следва да се приема сумата от 3 590 696.14 лв. Молбата за приемане на
това вземане е и неоснователна. С нотариалния акт правото на строеж предмет на
нотариалния акт е прехвърлено на трето физическо лице – Е.Р. той е поел
задължение за заплащане на цената и то до определен срок 21.04.2008г. , т.е. за
насрещната престация и няма твърдения, че сделката е симулативна, нито пък твърдения за наличие на прикрита
сделка. Предявилия вземането се позовава на тристранно споразумение от
30.12.2006г. в чиято т.2 длъжникът се е съгласил да преведе от името и за
сметка на Е.Д.Р. останалата дължима сума
по нотариалния акт за правото на строеж. Длъжникът твърди, че това споразумение
е нищожно, тъй като не е подписано от лицето представляващо към този момент
длъжника, а именно от Б.К.. Твърденията си обосновават с факта, че в друго
съдебно производство кредиторът се е отказал от ползването на този документ,
тъй като при изискването да го представи в оригинал неговия представител е
заявил, че не разполага с оригинал. С частна графологична
експертиза експерта Г. М., вещо лице от списъка на СГС експертно установява, че
подписът не е положен от Б.К.. Предвид на тези съображения споразумението е
нищожно поради липса на изразена воля, и длъжникът юридическо лице не е имал
задължение да поема задължението на купувача на правото на строеж физическо
лице.
ІІ. По отношение на вземанията по двете фактури № 37/07.10.08г. и №
..07/4.11.2008г. за сумата от 53 092.52 лв. и 25 354.08 лв. законна
лихва върху главницата за периода 08.10.2010г. – 02.07.2015г-, законната лихва
от предявяване на молбата до окончателното заплащане на сумата, както и
направените съдебни разноски от 6 163.30 лева, доколкото всички тези
претенции са предмет и разноските са направени по т.д.№
5920/2013г., VІ-2 св., ТО на СГС. Твърди се, че разноските не се следват,
тъй като са по съдебно производство, което е спряно и не са присъдени. Наред с
това се твърди, че по това дело, от приетата експертиза се установява, че подписите под фактурите, както и под
изготвените актове образец № 19 – 2 и 3 не са положени от представляващия
ответното дружество. Факта, че са
осчетоводени, не следва да се приема, като такъв, че се признават като
задължение вземанията по тях, тъй като счетоводителя е длъжен да ги осчетоводи,
след като са редовни от външна страна. Справките декларации също са подавани от
лице – г-н Т.Т., като същите не са били изрично
потвърдени от управителя на дружеството, а освен това подалия ги е бил съдружник
и в кредитора предявил това вземане, както и в трети мним кредитор на длъжника.
Към третото лице Е.Р. е издадена една единствена данъчна фактура № 2 от
03.01.2007г. с основание право на строеж на апартаменти, складови помещения,
магазини и гаражи, съгласно договор и нотариален акт. Фактури за СМР към Е.Д.Р.
не са издавани, като такива са издавани само към длъжника, който към този
момент е имал наименование У.П.И. ООД . Твърди, че всички извършени от този длъжник
плащания са общо на стойност 1 466 400 лева следва да се отнесат като
негови плащания към този кредитор за извършени СМР, като трите плащания общо от
по 488 750 лв. на 05.01.09, на 23.01.09г. и на 20.06.09г. също са част от тези плащания и не представляват плащания от името и за
сметка на Е.Р.. Наред с това плащанията са от получения банков кредит, който е
усвояван целево и представлява 58 % от стойността на СМР за изграждането на
сграда А.. Плащането в размер на 201 262 лв. направено преди изповядване
на сделката е направено от дружеството, тъй като към този момент единствено
обвързан от сключения между страните предварителен договор е ищцовото дружество.
ІІІ. Оспорва и предявеното вземане и прието такова в размер на
1 274 567.50 лв., включващо сумата от 795 095.46 лв. главница по
фактура № 43 от 28.08.2009г., законна лихва в размер на 479 441.04 лв.,
законна лихва за забава върху главницата за периода 28.08.09г. – 02.07.2015г. и
40 лв. разноски по т.д.5696/14, VІ-19 св. Твърди се, че това производство пред
VІ – 19 състав е било образувано по молба по чл.625 от ТЗ , като пред този
състав е представен акт образец № 19 – 5, който обаче не е подписан от
представител на ответникът, а единствено от представител на Х.Б. ООД, т.е.
възложителя, длъжник в производството не е изразил воля за приемане на
извършените СМР. За втория етап от предварителния договор стойността на СМР
които са били възложени и е следвало да бъдат извършени възлиза в размер на
1 191 284.40 евро, а крайния срок за изпълнение на тези СМР е бил
21.04.08г.Този Протокол обр.19 № 5 / 28.08.09г. е
изготвен повече от година след уговорения краен срок за изпълнение на този
етап, налице е неизпълнение на договорно задължение от страна на изпълнителя и
същия дължи обезщетение за забава на възложителя. Този протокол обр.19 намира, че няма характер на годен документ, както и
не съставлява годен протокол по смисъла на Наредба № 3 от 31.07.03г. за
съставяне на актове и протоколи по време на С.то. Изявлението на Б.К.. е управител
на дружеството ответник от 22.08.2013г., а към момента на потвърждение на
вземанията не е имал представителни функции спрямо дружеството, а и
потвърждението е само с оглед осчетоводяване и няма характер на признание на
това вземане. В случай, че съдът приеме това вземане възразилия длъжник прави
възражение за прихващане със сумата от 1 449 083.17 лева
представляващо вземане за неустойка, като обезщетение за забава на изпълнителя
по чл.15,ал.4 от предварителния договор за периода 21.04.08г. – 07.10.13 г. ,
както и със законната лихва върху тази сума, като това възражение за прихващане
е направено и в производството по т.д.№ 5920/2013г., VІ – 2 св., ТО на СГС.
Имота е изграден и изпълнен до ниво – акт обр.№ 14 от
Наредба № 3 от 2003г. и този акт не го
въвежда в експлоатация. Моли възражението да бъде уважено и да се изключат
изцяло от списъка на приетите вземания цялото прието от синдика вземане на Х.Б.
ООД общо за сумата от 4 949 882.61 лв.
КРЕДИТОРЪТ оспорва
изцяло възражението . По отношение на вземането в размер на 3 590 696
лв. твърди, че същото не е погасено по давност, тъй като давността е прекъсната
с признаване на вземането от страна на Б.К... Твърди, че задължението за
правото на строеж принадлежи на ответното дружество, тъй като същото в
продължение на три години е извършвало плащания на това задължение от името и
за сметка на Е.Р.. Изрично заявява, че няма да се ползва от оспореното
тристранно споразумение от 31.12.2006г. По отношение на вземанията по фактури №
37 и № 07 сочи, че фактурите са осчетоводени от страна на длъжника и са
включени в дневниците за покупко продажби. Дори и при
тях да се приеме, че са налице действия без представителна власт от страна на
длъжника се прилага правилото на чл.301 от ТЗ, тъй като същият не се е
противопоставил на издадените фактури веднага след като е узнал за тяхното
съществуване, а напротив осчетоводил ги е и е ползвал данъчен кредит. Твърди,
че и вземането по фактура № 43 от 28.08.2009г. се дължи, тъй като тази фактура
е приета от страна на ответника и е осчетоводена, а протокол образец № 19 – 5 е
подписан само от страна на представител на изпълнителя, и то по-късно, тъй като
възложителя не е оказал съдействие за това . По същество длъжника нарушава
забраната на чл.293,ал.3 ТЗ , позовава се на неспазената писмена форма, но се е
възползвал от резултата на сделката, приемайки издадената му фактура. Неспазването
на сроковете по С.то твърди, че са резултат от поведението на длъжника, който е
спрял да извършва плащанията си, които са били дължими. Твърди, че длъжникът с
виновното си поведение е поставил изпълнителя си кредитор в забава, поради
което и не му се следва обезщетение за забавеното извършване на СМР.
СИНДИКЪТ изразява
становище, че кредиторът при направено възражение за изтекла погасителна
давност носи тежестта да установи нейното спиране и прекъсване и че вземането
му не е погасено. Намира, че възражението срещу приемане на направени разноски,
е неоснователно, тъй като законът не изисква влязло в сила решение по
съответното производство . За вземанията по останалите три фактури намира, че
страните следва да ангажират допълнително доказателства за етапа на изпълнение
и дължимостта на сумите. Прихващането не може да бъде
преценено, тъй като е при евентуалност и може да се разгледа и уважи едва след
приемане на вземането на кредитора.
От приетата по
делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че издадените от
изпълнителя, кредитор в производството, фактури № 037/ 7.10.2008г., № І -07/
4.11.2008г., № 042/ 30.03./ 2009г. са
осчетоводени и при ищеца и при ответникът, но извършените от ответникът
длъжник плащания са осчетоводени по
начин различен от тези при кредитора – при кредитора трите плащания всяко едно
от по 488 900 лв. са осчетоводени като плащания по правото на строеж
закупено от третото за спора лице Е.Р. и по фактура № 02, и само плащането от
91 000 лв. извършено по банков път на 03.12.2008г. е осчетоводено като
плащане за СМР по фактура № 037 от 07.10.2008г. и по тази фактура остават дължими само 3 957.80 лв.
При длъжника по тази фактура – 02 от 03.01.2007г. за правото на строеж няма
осчетоводени плащания, а само такива по фактурите издадени във връзка с
извършените СМР или това са и трите процесни фактури-
37, 07, 043, както и още една която не е предявена – 042 общо в размер на
894 187.98 лева, а надплатеното от 571 790.60 лв. по счетоводна сметка 401 остава с тази сума с
дебитно салдо. Към 31.12.2009г. това дебитно салдо е закрито и е осчетоводено
вземане от О. П.кампани ЕООД от Х.Б. ООД по
счетоводна сметка 4985 общо в размер на 571 790.60 лв. Общо от
експертизата се установява, че длъжникът е изплатил към този кредитор сумата от
1 557 400 лв. / едно плащане от 91 000 лв. и три плащания от по
488 900 лв./.
При така
установеното съдът намира следното :
1.
По вземането за правото на строеж – съдът намира, че
страна по договора за право на строеж е Е.Р. и при непозоваване на тристранното
споразумение не може да се направи безспорен извод, че юридическото лице
длъжник по производството е поел задължението да изплати изцяло от името и за
сметка на физическото лице цялата сума по правото на строеж. Ако дори и се приеме, че до този момент, както сочи самия
кредитор всички плащания общо посочени 13 на брой на обща стойност
3 672 111.25 лв. са заплатени от фирмата длъжник, и касаят погашения
за правото на строеж, което е прехвърлено на физическото лице Р., то тези
плащания са извършени доброволно от това трето лице за сделката лице, длъжник в
настоящото производство и без конкретен договор и поемане на задължението за
цялата договорена сума като цена на правото на строеж съдът не може да приеме и
да направи извод за поемане на задължение от страна на юридическото лице за целия размер на цената на правото на строеж
договорен с нотариалния акт.
По отношение на давността, съдът намира, че същата касае вземането от самия
купувач – Е.Р., и след като няма изрично поемане или встъпване в дълг, то
признания от страна на третото лице плащащо част от задълженията не би могло да
прекъсне тази давност. Няма изрично волеизявление от страна на купувача и съдът
приема, че непогасената част от задължението за заплащане на цената на право на
строеж № 117 , д.№ 1356/2006г. може да се приеме за погасено погасена по
давност, тъй като е била дължима към 21.04.2008г. Независимо от това доброволно
изпълненото дори и от трето за сделката лице следва да се приеме, за редовно
дадено, но липсва процесуална възможност за признаването му и присъждането му
по съдебен ред.
Както се установи от експертизата и не се спори и от самия кредитор
последните три плащания от по 488 750 лева са направени от дружеството
длъжник, като е посочено основание – от името и за сметка на Е.Р. и акт обр.19. В счетоводството си ответникът е обвързал тези три
плащания с етапа на С.то. Без обаче да е разграничил ясно, както това е сторено
в предварителния договор подписан между двете страни, каква част от плащането
касае плащане от името и за сметка на физическото лице и каква част и коя от
издадените фактури за извършено СМР съдът не може да приеме тезата на нито една
от двете страни, а именно, че това са суми само за погашения на правото на
строеж и съответно само за извършени СМР. В настоящото производство вземанията
се приемат въз основа на писмени документи, които по безспорен начин може да
установят съответното вземане. В конкретния случай не се установи задължение на
дружеството длъжник да поеме пълния размер на цената на правото на строеж по нот.акт № 117 дължима от Е.Р., поради което вземането на
ответното дружество кредитор Х.Б. ООД за сумата от 1 925 442 лв.
следва да се изключи от списъка на приетите вземания и се включи в списъка на
неприетите вземания. След като вземането за главницата е недължимо, не се
следва и вземането за претендираната лихва, поради
което и вземането в размер на 1 593 782.37 лв. лихва за периода
21.04.08г. до 02.07.2015г. и за законната лихва е неоснователно като недължимо
и съответно следва да се изключи от
списъка на приетите вземания и се включи в списъка на неприетите вземания.
2.
По вземанията по
фактури 037/ 07.10.08г. и 07/
04.11.2008г. предявени общо за сумата от
53 092.52 лв. –
3 957.80 лв. по първата фактура, останала неиздължена от обща цена от
94 957.80 лв., а по втората изцяло неиздължана
за извършени СМР на стойност от 49 134.72 лв. се установи, че вземанията са осчетоводени и
при двете фирми, като при длъжника се водят погасени, тъй като същият е
осчетоводил последните си три плащания
към изпълнителя от по 488 750 лв. като такива за извършени СМР, но при
ответникът се водят непогасени, тъй като тези три плащания на длъжника същият е
осчетоводил, като такива по фактура 02/ 03.01.07г. за погасяване правото на
строеж на третото лице Е.Р. . Съдът приема, че доколкото ответникът спори, че негов представител е подписал акт обр.19 за извършени СМР, които са послужили за издаване на
тези две фактури, след като ги е осчетоводил в своето счетоводство, а
счетоводството следва да се води при спазване на принципите на обективност и
истинност, то сме пред хипотезата на чл.301 от ТЗ или търговецът ги е приел,
след като не се е противопоставил изрично, след узнаването и. Съдът приема, че след като при плащанията от 05.01.09 -
488 900 лв., от 23.01.2009г. – 488 750.00 лв., от 17.06.09г. – 488 750
лв. длъжникът, възложител по договора за С. е посочил като основание от името и
за сметка на Е.Р., прот.обр.19,
без да сочи конкретна дата на протокол обр.19, съдът
приема, че това са последните плащания, които юридическото лице е поело
доброволно като задължение да извърши от името и за сметка на физическото лице
придобило правото на строеж върху обектите предмет на С., още повече, че
съгласно предварителния договор плащанията за правото на строеж същото са
предвидени да са на части и в зависимост от етапите на изграждане на сградата. Предвид
на това съдът приема, че конкретните две фактури, първата частично, а втората
изцяло се явяват незаплатени . Предвид на това съдът намира, че вземанията по
тези две фактури по отношение на главницата са правилно приети от синдика и не
следва да се изключват от списъка на приетите вземания.
По отношение на претендираната лихва и
направените възражения за изтекла погасителна давност съдът намира, същите за
основателни, доколкото вземанията за лихва се погасяват с тригодишна давност.
Предвид на това вземането за лихва следва да се приеме само за периода
02.07.2012г. до 02.07.2015г. и същото изчислено чрез ел.калкулатор възлиза в размер
на 16 236.53 лв. Лихвата за разликата до пълния предявен размер от
25354.08 лв. / т.е. сумата от 9 117.55 лв./ следва да се изключи от
списъка на приетите вземания и да се включи в списъка на неприетите такива.
Правилно се явява приета лихвата за периода от откриване на производството и
погасяване на това задължение.
От друга страна съдът намира, че доколкото страните не спорят, че тези
вземания са били предмет на друго търговско дело, което е спряно с оглед
производството по несъстоятелност, и по него има и възражение за прихващане, то
сме пред хипотезата на чл.637,ал.3, т.1 и т.2 от ТЗ и това вземане – неговата дължимост или недължимост може да
се установи по исков ред като
производството по първоначалното т.д. 5920/13г. се възобнови . В настоящото производството
съдът намира, че синдикът следва да съобрази приемането му в хипотезата на
чл.693,пр.второто вр.чл.694,ал.5 от ТЗ.
3.
По третото вземане по фактура 043 от 28.08.2009г. за
сумата от 795 095.46 лв. съдът намира възражението също за неоснователно.
Фактурата е приета от ответника и осчетоводена независимо, че не се спори, че
възложителя не е подписал акт образец 19 – 5 . Само този факт установен чрез
ССЕ показва, че длъжникът е приел като извършено С.то и своето задължение за
неговата цена. Както се посочи и в т.2 при обсъждане дължимостта
на вземания по горепосочените две фактури в счетоводството на длъжника част от
плащанията – три на брой и на стойност 488 750 лв. на 05.01.09, на
23.01.09г. и на 20.06.09г. и посочени
като основания – от името и за сметка на Е.Р., акт обр.19
т.е. обвързани са и с извършването на СМР, без да е посочено с кои точно СМР, са
осчетоводени като погасяващи негови задължения именно по фактура № 043 и по
горепосочените две и обсъдени там две фактури. При Х.Б. ООД те са осчетоводени,
като такива погасяващи задължения на третото лице Р. по фактура №02 за право на
строеж. Съдът приема, че не може да се приеме, че длъжникът е погасил именно
тези свои задължения за СМР по фактура
на 043, тъй като последното от плащанията е от дата 20.06.09г., а фактурата е с
дата 28.08.2009г. и не се спори, че няма подпис на акт обр.19
т.е. тези СМР не са изрично приети от ответникът, и същият едва с получаване на
фактурата след нейното издаване следва да е узнал и приел тяхната стойност и
съответно дължимата от него тяхна цена. Предвид на тези съображения съдът
приема за правилно приемането и включването на това вземане в размер на
795 095.46 лв. цена на СМР по прот.19 -5 и
фактура № 043 от 28.08.09г. в списъка на приетите вземания от синдика.
По
възражението за изтекла погасителна давност върху част от вземането за лихва,
която е приета в размер от 479 441.04 лв. съдът намира същото за
основателно. Претенцията за лихва се погасява с три годишна давност и съответно
вземането може да бъде прието само за период от 02.07.2012г. до 02.07.2015г. ,
като изчислено с ел.калкулатор възлиза в размер на 243 153 лв. Сумата за
разликата до пълния предявен размер от 479 441.04 лв. / т.е.
236 288.04 лв./ следва да се изключи от списъка на приетите и се включи в
списъка на неприетите вземания.
Възражението за прихващане на ответника съдът намира, че може да се
разглежда в производство по чл.692 от ТЗ само ако е ясно определено по размер и
период, ликвидно и изискуемо и установено със съответните доказателства, а в
конкретния случай е неликвидно и неустановено по размер, поради което не може
да се прихване със сумите дължими към кредитора.
Сумата
от 6 163.30 лв. следва да се изключи от списъка на приетите вземания, тъй като
съдът споделя становището, че доколкото се касае за вземане по адв.възнаграждение в хода на провеждано съдебно
производство следва да се приемат само присъдените съдебни разноски.
ІІІ. Възражение от длъжника О.П.К.
ЕООД вх.№ 95278 от 27.07.2015г. срещу приетото от синдика вземане на Х.Б. ООД в
размер на 952 239.18 лв. на основание предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 09.05.2005г., анекс към него и нот.акт за покупко-продажба на НИ № 197,т.V,д.№888 от
30.10.2006г. на нотариус Р. Излагат се
следните съображения против приемане на това вземане : Съгласно чл.8,ал.1 от
договора кредиторът е имал две години за реализиране на строителните дейности и
узаконяване на строеж. Съгласно ал.4 на същия член ако продавачът е изпълнил
задълженията си страните подписват приемо-предавателен
протокол , с който се удостоверява приемането на имота. Анекс от 30.10.06г., на
който кредиторът се позовава за удължаване срока за изпълнение не е представен.
Длъжникът прави възражение за некачествено изпълнение и за забавено С., за
което се позовава и на експертно становище на арх.Личев. Сезирана е
прокуратурата. Намира, че претендираната сума за СМР
не се дължи. Има спор за задълженията и различно осчетоводяване на плащанията
при двете фирми – в единия случай е осчетоводявано плащане за право на строеж,
а при другата фирма е осчетоводявано плащане на СМР по едни и същи фактури. Не
е налице признание, тъй като потвърждение е само за нуждите на одита. Намира,
че експертизата в първата фаза на производството не установява вземането и
неговия размер, тъй като експертизата установява финансовото състояние на
ответникът , но решението не е задължително за вземането и същото подлежи на
установяване и приемане във втората фаза
на производството по несъстоятелност. По отношение на лихвата от
450 346.84 лв. намира, че за периода от 01.06.2007г. и до 03.07.2007г. и в
размер от 302 187.91 лв. е погасена по давност. В останалата си част и за
сумата от 4 183.73 лв. следва лихвата да се приеме по т.9 от чл.722,ал.1,
а по отношение адвокатското възнаграждение пред САС от 6 525 лв. намира,
че не следва да се приема, тъй като няма характер на разноски за производството
по несъстоятелност, а ако се приемат, следва да са не пот.3, а по т.12 от
ТЗ. Моли така приетите вземания да се
изключат от списъка на приетите и се включат в списъка на неприетите вземания,
а ако се приемат, да се съобразят възражението за погасителната давност за мораторните лихви и поредността
на вземанията.
КРЕДИТОРЪТ оспорва
изцяло възражението на ответникът за некачествено изпълнение, тъй като сградата
е въведена в експлоатация още през 2008г., изтекли са 5 годишните давностни срокове. Наред с това твърди, че давността за
вземанията му не е изтекла, тъй като е била прекъсната с изрично признание от
страна на ответникът през 2010г., а наред с това неговото вземане от търговската
сделка – продажба на правото на строеж е признато в решението за откриване на
производството по несъстоятелност.
СИНДИКЪТ намира за
основателно възражението единствено относно промяна поредността
на вземането за лихви след откриване на производството по несъстоятелност в размер на 4 183.73 лв., по т.9 на чл.722,ал.1 ТЗ и досежно давността на претенцията за мораторна
лихва, намира, че вземането в пълния му размер е в тежест на предявилия
вземането кредитор да бъде установено.
Съдът намира, че
вземането на кредитора е установено от нот.акт № 107,
д.№ 888 от 2006г., с който Х.Б. ООД е продало на У.П., със сегашно наименование
О. П. К. ЕООД право на строеж върху
конкретни обекти в сградата изграждана в УПИ ІІІ – 4, кв.53, пл. на гр.С., ул.**********
. Представено е разрешение за ползване на изградената в имота сграда ДК – 07 –
234 от 23.05.2008г. от което се установява, че същата е въведена в експлоатация
и от този момент тече 5 годишен гаранционен срок за недостатъци съгласно чл.264
и чл.265 от ТЗ. Към момента на подаване на възражението този срок е изтекъл,
поради което съдът намира, че възражението на ответникът за прихващане поради
некачествено извършени СМР е погасено по давност. Наред с това същото не е
конкретизирано нито като вид на недостатъците, нито като размер на вземането.
За вземането си кредитора е издал фактура № 016 от 16.11.2006г., в общ
размер от 684 268 лева, която
длъжникът е осчетоводил, и освен това е и извършил е частични плащания, признал
е осчетоводяването и наличие на задължението по тази фактури и през 2010г.. Факт е, че едно такова признание
от счетоводител е за нуждите на счетоводната отчетност, но самата тя отразява
или следва да отразява вземанията и задълженията на търговеца така както са
възникнали, т.е. счетоводството следва да се води при спазване на определени
счетоводни принципи, един от които е на вярно и честно представяне. Ако
длъжника е смятал, че това задължение е недължимо било поради недостатъци, било
поради изтекла давност е следва да вземе съответната счетоводна операция,
поради което съдът приема, че с това свое волеизявление длъжникът е признал
наличието на това свое вземане през 2010г. и съответно е прекъснал давността.
Съдът намира, че независимо, че решението на СГС и САС при откриване на
производството по несъстоятелност няма сила на присъдено нещо по отношение на
това вземане, същото е било предмет на установяване като задължение и в
конкретния случай, приема, че давността за това вземане е прекъсната.
С оглед на горните съображения съдът приема, за правилно вписването на това
вземане от 485 367.34 лв. в списъка на приетите вземания от страна на
синдика и съответно . Правилно е приета и законната лихва върху тази сума от
предявяване на вземането.
По възражението за изтекла погасителна давност върху част от вземането за
лихва, която е приета в размер от 450 346.84 лв. съдът намира същото за
основателно. Претенцията за лихва се погасява с три годишна давност и съответно
вземането може да бъде прието само за период от 02.07.2012г. до 02.07.2015г. ,
като изчислено с ел.калкулатор възлиза в размер на 148 433.16 лв. Сумата
за разликата до пълния предявен размер от 450 346.84 лв. / т.е. 214
058. 80 лв./ следва да се изключи от списъка на приетите и се включи в
списъка на неприетите вземания.
По отношение на включените разноски за проведеното съдебно производство
съдът намира, че същото е неправилно, доколкото те не са присъдени. САС е
следвало да се произнесе както за промяна в присъдените разноски пред СГС, така
и с изричен диспозитив за разноските пред САС. Тъй
като няма произнасяне за разноските пред СГС съдът намира, че същите не могат
да се приемат, а доколкото има пропуск в решението на САС в диспозитива,
страната може да се възползва от производството по чл.247 ГПК, съотв.чл.248 ГПК, а към настоящия момент сумите следва да
се изключат от списъка на приетите вземания.
Вземането за лихва след откриване на
съдебното производство в размер на 4 183.73 лв. следва да е с поредност на удовлетворяване по т.9 от чл.722,ал.1 ТЗ.
По втория списък:
І . Възражение от длъжника
О.П. К. ЕООД вх.№ 115189 от 28.09.2015г. срещу приетото от синдика вземане на Ф.
ООД в размер на 1 176 239.68 лв. , като излагат следните съображения
:
Твърди се, че вземането на този кредит, който се основава на договор за
цесия от 11.09.2013г. – за главница от 443 892.80 евро, произтича от
споразумение от 17.12.2009г. към предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 27.07.2005г., в едно с два анекса към него - № 1 от
18.12.2009г. и № 2 от 19.01.2010г. и
съответно законната лихва за периода 01.02.2012г.-02.06.2015г. в размер на
157 509 евро с левова равностойност от 308 060.83 лв. Твърди, че
вземането по договора за цесия, доколкото е покупка на основно вземане, което е
станало незабавно изискуемо на 19.01.2010г., предвид неизпълнение на трите
предвидени в споразумението предпоставки следва да се счита погасено към
19.01.2015г., за което прави изрично възражение, че същото е погасено по
давност. Твърди се само, че за част от сумата предвид заведеното дело – т.д. 8498/
2013г. в размер на 12 986.77 евро главница и за сумата от 306.77 евро
законна лихва вземането може да се приеме за дължимо, доколкото с предявяване
на частичния иск е прекъсната давността само в тази част. Моли вземанията за
лихва и главница да се изключат от списъка на приетите вземания и се включат в
списъка на неприетите такива.
КРЕДИТОРЪТ оспорва изцяло възражението. Излага
съображения, че страните са приели, че с нот.акт №
2/2010 страните са определили падежа на задължението от 1 750 000
евро на 31.01.2012г. Твърди също, че с предявяване на исковете, макар и
частични давността е спряна, с оглед възможността в хода на съдебното
производство размерът на вземанията да бъде увеличен. По възражението за
забавено и некачествено С. намира, че същото е общо, че не е спазен срока по
чл.194 ЗЗД, тъй като строителя не е бил незабавно уведомен за твърдените и
съответно вземането за което е направено възражението е погасено по давност.
СИНДИКЪТ излага
съображения, че в тежест на кредитора е да опровергае възражението за
погасителна давност.
ІІ. Възражение от длъжника
О.П. К. ЕООД вх.№ 115199 от 28.09.2015г. срещу приетото от синдика вземане на
ФСП – ФОТ С. И П. ООД в размер на
3 460 959.77 лв., левова равностойност на 1 306 107.20
евро, формирани от
2 554 523.65 лв. задължения въз основа на споразумение от
17.12.2009г. към предварителен договор за покупко-продажба от 27.07.2009г. и два
анекса № 1 и № 2 , както и законна лихва на 463 453.43 евро с левова
равностойност в размер на 906 436.12 лева. Твърди, се че вземанията са
погасени по давност, тъй като основното вземане е станало изцяло изискуемо на
19.01.2010г. и към 19.01.2015г. е изтекла погасителната 5 годишна давност.
Твърди се, също така че е предявен частичен иск за главница и лихви, като само за
тях – за сумата от 12 986.77 евро
главница и 306.77 лв. лихва давността може да се приеме за прекъсната предвид
завеждането на т.д.8498/ 2013г., VІ – 3 св. т.о. на СГС. Излагат се
съображения, че за да породят анексите действие, предвид изрично съглашение
между страните е следвало да се сключат с нотариална заверка, която не е
спазена, не са спазени и условията на споразумението от 2009 г. за да се отложи
изискуемостта на вземането, поради което същото е станало изцяло изискуемо в
началото на 2009г. Моли вземанията за лихва и главница да се изключат от
списъка на приетите вземания и се включат в списъка на неприетите такива.
Твърди, че по висящото дело е направено възражение за прихващане със сумата от
1 800 000 евро, представляващи стойността на скритите недостатъци и
неизпълнени СМР.
КРЕДИТОРЪТ оспорва
изцяло възражението. Излага съображения, че страните са приели, че с нот.акт № 2/2010 страните са определили падежа на
задължението от 1 750 000 евро на 31.01.2012г. Твърди също, че с
предявяване на исковете, макар и частични давността е спряна, с оглед
възможността в хода на съдебното производство размерът на вземанията да бъде
увеличен. По възражението за забавено и некачествено С. намира, че същото е
общо, че не е спазен срока по чл.194 ЗЗД, тъй като строителя не е бил незабавно
уведомен за твърдените и съответно вземането за което е направено възражението
е погасено по давност.
СИНДИКЪТ излага
съображения, че възражението касаещо изискуемостта на вземането и давността е
основателно.
Съдът разглежда и двете възражения заедно, като вземанията произтичат от
едно и също основание – споразумение от 2009г., като цесионера
е придобил част от него по силата на договора за цесия и съображенията
навеждащи на извод за погасяване на вземанията по давност са идентични.
Не се спори, че се
касае за вземания за извършени СМР по изграждане на сграда в УПИ І – 1267,
ІV-1267, ІІІ – 1267, гр.С., м.ВЕЦ С.. Със споразумение от 17.12.2009г.
подписано между ФСП – ФОТ С. и П. ООД
ЕИК ******* като изпълнител и ответникът У.П.И. ООД като възложител страните са
приели, че във връзка с първоначално сключения предварителен договор между
същите страни от 27.07.05 г. и двата анекса към него № 1 от 20.03.06г. и Анекс
№ 2 от 03.10.09г. и нот.акт за покупко-продажба на
правото на строеж № 96, д.№ 35782/25.08.2006г.
страните са се договорили, че възложителя е задължен към строителя за
извършеното С. със сумата от 1 750 000 евро, като тук са съобразени и
възможните възражения от страна на възложителя за обезщетения за забава и
некачествено изпълнение. Договорено е, че вземането става изцяло изискуемо към
19.01.2010, ако не се учредят посочените в чл.4 обезпечения – ипотеки върху
имоти в С. и Слънчев бряг, собствени на длъжника и на трети лица, както и да
подпишат предварителен договор за покупко-продажбата на офисите и паркоместата собствени на длъжника и посочени в Приложение
№ 1 към това споразумение. Видно от представения нотариален акт за учредяване
на ипотека № 2 от 19.01.2010г. с него ответникът е учредил за обезпечаване
вземането на този кредитор в размер на 1 750 000 евро първа по ред
договорна ипотека върху 7 офиса и 6 подземни гаражни клетки . В него е прието, че срокът за издължаване на
сумата е 31.01.2012г. Представени са и два анекса към споразумението със дати
18.12.2009г. и 19.01.2010г., които обаче макар и да правят промени касаещи
уговорките със споразумението относно задълженията на фирмата длъжник, както по
отношение на гаранционната поддръжка на сградите и задълженията към строителя,
така и във връзка с обезпеченията, но същите изискват и двата посочени анекса да се
сключат в писмена форма с нотариална заверка на подписите, но последната не е
осъществена, поради което съдът приема, че не са породили действие поради липса
на форма.
С договор за цесия от 11.09.2013г. ФСП – ФОТ С. и П. ООД прехвърля на Ф.
ООД част от своето вземане от общо признатите от длъжника задължения от
1 750 000 евро или 3 422 702.50 лева в левова равностойност
или това е сумата от 868 178.85 лева, срещу цена равна на стойността на
прехвърлената част от вземането. Длъжникът не е уведомен изрично по реда на
чл.99,ал.3 ЗЗД за прехвърляне на част от вземането от страна на цедента на цесионера.
При така представените доказателства съдът намира, че синдика правилно е
приел вземането на ФСП – ФОТ С. и П.
ООД както за главницата, така и за
лихвите, тъй като приема, че независимо, че анексите, с които се изменя
споразумението от 2009г. да не са сключени в договорена форма – писмена с нот. заверка на подписите, то след като с нотариалния акт,
с което е учредено едно от обезпеченията – а именно 7
офиса и 6 подземни гаража в сградата на ул.А. Б., и в този нот.акт
изрично е посочен срок за издължаване на вземането по споразумението от 2009г.
– 31.01.2012г., и съответно с нот.акт са удостоверени
подписите и съдържанието на сделката между страните, то съответно съдът приема,
че с този нот.акт страните са изменили уговореното в
чл.4 от споразумението от 17.12.2009г. относно обезпеченията
и срока на издължаване на задължението за цена на СМР от страна на длъжника и
крайния срок за това е 31.01.2012г. Към датата на предявяване на вземането
28.09.2015г. не е изтекла пет годишната давност и това вземане правилно е
включено в списъка на приетите вземания от страна на синдика, съответно
правилно е прието и вземането за лихва – изтекла и такава след предявяване на
вземането.
Съдът намира обаче ,че вземането на Ф. ООД неправилно е включено в списъка
на приетите вземания. За да породи действие спрямо длъжника договорът за цесия
съгласно изричната уредба в ЗЗД – чл.99,ал.3
следва да е съобщен на длъжника от цедента,
т.е. от предишния кредитор. В конкретния случай няма приложени доказателства за
това. Исковата молба, с която е
образувано дело пред VІ – 3 състав съдът намира, че не може да играе ролята на
такова уведомление, тъй като има предназначение да събере вземане, което следва
вече да е породило действие спрямо длъжникът. След като прехвърлянето на
вземането не е породило действия спрямо длъжникът съдът намира, че не може да
се приеме като негово задължение и поради това следва да се изключи от списъка
на приетите вземания и да се включи в списъка на неприетите вземания, както и
претенцията за лихва върху това вземане, която е обусловена от дължимостта на главницата.
Доколкото и двете вземания са предмет на друго исково производство, то
синдикът следва да съобрази разпоредбите по чл.637,ал.3,т.2 и чл.694,ал.5 ТЗ
при евентуално продължаване от заинтеросаваната
страна на съдебното производство.
ІІІ. Възражение от кредитора
Х.Б. ООД вх.№ 117 210 от 01.10.2015г.
срещу приетото от синдика вземане на Ф.И. САЩ в размер на 9 779 150 лв.
Твърди се, че към предявеното вземане няма доказателства, които да установяват,
че този имено кредитор, твърдящ че е внесъл допълнителна парична вноска,
предоставена на длъжника на осн.чл.134 от ТЗ
съобразно решение на едноличния собственик на капитала от 09.10.13г.,. е внесъл
сумата от 5 000 000 евро по сметката на длъжника О. П. К. ЕООД в банка
СВI, клон А. към 02.02.2014г.. От представеното извлечение от банкова сметка ***ата
по сметка на длъжника, но не е ясно кой е превел сумата, т.е.че Ф.И. е превел
сумата по банков път.Моли това вземане да се изключи от списъка на приетите
предявени вземания.
КРЕДИТОРЪТ Ф.И. САЩ не
взема становище.
СИНДИКЪТ изразява
становище, че възражението е подадено след изтичане на седмодневния срок и
следа да се остави без разглеждане.
СЪДЪТ като съобрази твърденията
, приема следното: Вземането е предявено след изтичане на 7 дневния срок от
публикуване на списъка в ТР и следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението на Х.Б. ООД срещу вземането на Ф.И. САЩ .
ИЗКЛЮЧВА
ОТ СПИСЪКА НА ПРЕДЯВЕНИТЕ И ПРИЕТИ ВЗЕМАНИЯ ВЗЕМАНЕТО НА Х.Б. ООД за разликата
над сумата общо 1 107 577.05 лв. / един милион сто и седем хиляди
петстотин седемдесет и седем лева и пет стотинки/ , като останалата част до
пълния предявен размер включва в списъка на неприетите вземания .
ИЗКЛЮЧВА
ОТ СПИСЪКА НА ПРЕДЯВЕНИТЕ И ПРИЕТИ ВЗЕМАНИЯ НА Х.Б. ООД за разликата над сумата общо
637 984.23 лв. / шестстотин тридесет и седем един милион сто и седем
хиляди петстотин седемдесет и седем лева и пет стотинки/, като останалата част
до пълния предявен размер включва в списъка на неприетите вземания .
Изменя поредността на удовлетворяване на вземането на Х.Б. ООД за
сумата от 4 183.73 лева, лихва дължима след откриване на производството по
несъстоятелност, като същата е с поредност на
удовлетворяване чл.722,ал.1,т.9 от ТЗ.
ИЗКЛЮЧВА ОТ СПИСЪКА НА ПРЕДЯВЕНИТЕ И
ПРИЕТИ ВЗЕМАНИЯТА ВЗЕМАНЕТО НА ФОТ ОД изцяло и го включва в списъка на
неприетите вземания.
ОДОБРЯВА
СПИСЪЦИТЕ НА ПРИЕТИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА О. П. К. ЕООД и публикувани в ТР на 17.07.2015г.
и на 18.09.2015г. , със направените в тях и посочени по-горе изменения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се обяви в Търговския
регистър към Агенцията по вписвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: