РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Търговище, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОНКА В. ЯНКОВА
Членове:МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
ЙОРДАН П. ИВАНОВ
при участието на секретаря ИРИНА П. В.А
в присъствието на прокурора В. Анг. В.
като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Частно наказателно
дело № 20233500200023 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции ( ЗПИИРКОРНФС ).
Образувано е по постъпило в Окръжен съд гр. Търговище – Удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции, издадено от несъдебен орган на Република Австрия, по
дело ( досие ) № BH-ND/03/191000053019/19, постановено на 04.01.2020 год. влязло в
закона сила на 26.02.2020 год. по отношение на българския гражданин Г. Г., роден на
********* год.
Към удостоверението са приложени – покана за доброволно плащане на български и
на немски език. Решението е издадено за извършено нарушение на Закона за движение по
пътищата: „на 03.07.2019 г. в 07:02 часа в Nickelsdorf, A 4, StrKm 61,950, Fahrtrichtung
Ungarn с автомобил с рег. № Т 05 19 ЕВ при максимално разрешена скорост от 80 км/ч се е
движил с превишена скорост от 19 км/ч ( след изваждането на допустимата погрешност
на измерването)“, с което е нарушен Закона за движение по пътищата на Австрия.
Наложените финансови санкции се изразяват в налагане на задължение на глоба в размер на
80 евро.
При направената справка в НБД се установи, че трите имена на лицето са Г. Н. Г.,
1
роден на ******* год. в гр. *********, с постоянен и настоящ адрес с. ********, общ.
*******, ул. „*******“ № ****, с ЕГН **********.
В съдебното заседание прокурорът посочва, че Удостоверението не следва да бъде
признато поради изтекла давност по българското законодателство.
Засегнатото лице Г. Г. редовно призован не се явява, не се явява и упълномощения
адвокат Анита Станчева. От същата е постъпила писмена защита, като се оспорва
полученото Удостоверение и се предлага да не бъде признато, като се навеждат доводи, че е
изтекла предвидената в ЗАНН давност, както и, че номера на МПС бил на платформа, а не
на влекач.
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази
следното:
Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции от
несъдебен орган на Австрия, който е постановил Решение ( дело) № BH-
ND/03/191000053019/19, постановено на 04.01.2020 год. влязло в закона сила на 26.02.2020
год. по отношение на българския гражданин Г. Г.. Същото се отнася за извършено
нарушение на закона за движение по пътищата на Австрия, а именно управление на МПС с
превишаване на максимално допустимата скорост, каквото нарушение е и по българското
законодателство, каквото е изискването на чл.30, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Това нарушение
е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на
българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно, като отговаря на
изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на
принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Не са събрани доказателства, че
срещу извършилото нарушение лице за същото деяния в Република България или в друга
държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или
привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението
недопустимо. В приложеното удостоверение не е посочено да е извършено частично
плащане, не са представени доказателства и пред настоящият съд.
Съдът констатира, че изпълнението на решението е С ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ по
българското законодателство. В Удостоверението е посочено, че давността по австрийското
законодателство изтича на 26.02.2023 год. Видно от разпоредбата на чл. 35 т.3 от
ЗПИИРКОРНФС, за да признае решението за наложена финансова санкция, не следва да е
изтекла давността не по законодателството на издаващата държава, а по българското
законодателството. Видно от Удостоверението наложената финансова санкция е наложена
от несъдебен орган, т.е. касае за административно нарушение. По българското
законодателство при административните нарушения се спазват ЗАНН. Видно от
разпоредбата на чл. 82, ал.1 „административното наказание не се изпълнява, ако са
изтекли – б. „а“ две години, когато наложеното наказание е глоба“. Видно от разпоредбата
2
на ал.2 на същия член „Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е
наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето
спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност.“ Както се посочи по-горе към
удостоверението е приложено покана за доброволно плащане на български и немски език.
Не е посочено изрично кога е изпратена тази покана. На поканата преведена на български
език е изписано с химикал 26.02.2020 год. Други доказателства за събиране на наложената
глоба не са представени.
След като това е така съдът приема, че изпълнението на наложената глоба е
започнала да тече от 26.02.2020 год. и е ИЗТЕКЛА на 26.02.2022 год.
Поради, което не е налице чл.82, ал.3 от ЗАНН „Независимо от спирането или
прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1“.
Съдът прецени, че въпреки разпоредбата на чл.32, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС не следва
да изиска (консултира) с компетентните органи на издаващата държава поради следното:
при преценка дали е изтекла давността се прилага българското законодателство;
австрийските власи са изпратили всички документи свързани с изпълнението на решението (
покана за доброволно плащане на български и немски език); не на последно място,
давността по австрийското законодателство изтича на 26.02.2023 год. и като се вземат
предвид останалото време до тази дата, изпращането и получаване на отговор не би
пристигнал в съда преди тази дата.
При така представените доказателства се установява, че е налице основание, да се
откаже признаване и изпълнение, а именно изтекла давност.
Предвид това съдът няма да обсъжда наведените доводи в писмената защита.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТКАЗВА признаването и изпълнение на решение BH-
ND/03/191000053019/19, постановено на 04.01.2020 год. влязло в закона сила на 26.02.2020
год. по отношение на българския гражданин Г. Н. Г., роден на ******* год. в гр. *******, с
настоящ и постоянен адрес с. *******, общ. *******, ул. „*******“ № ****, с ЕГН
**********, от несъдебен орган на Република Австрия, с което е наказана да заплати
„Глоба“ в размер на 80 евро, за извършено административно нарушение – превишаване на
максимално разрешена скорост, с което е нарушен закона за движение по пътищата
Република Австрия, поради ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ по българското законодателство.
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава в Австрия, чрез
формуляр, както и Министерството на правосъдието на Република България.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес, пред
Апелативен съд гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4