Решение по дело №2137/2021 на Административен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№       65                                   21.01.2022 година                     гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,        XIX-ти административен състав,

на тринадесети януари                             две хиляди двадесет и втора година,

В открито заседание в следния състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

            ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ

               2. ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря И. Г.

с участието на прокурора А.Ч.

като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 2137 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „Ванесия“ ЕООД, с.Равда, ул. „Христо Ботев“ №6, с ЕИК *********, представлявано от управителя П.А.Б.Д.против решение № 260038/14.07.2021г., постановено по НАХД № 230/2020г. по описа на Районен съд – Поморие. С обжалваното решение е изменено наказателно постановление № 434579-F437533/12.04.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на дружеството – жалбоподател, за нарушение на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС във връзка чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г. на МФ, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лв., като нарушението е преквалифицирано по чл.185, ал.2, изр. второ, вр. ал.1 от ЗДДС, имуществената санкция е намалена от 4000 лв. на 1000 лв. и „Ванесия“ ЕООД е осъдено да заплати на ЦУ на НАП разноски в размер на 80 лв.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. В условията на евентуалност се иска намаляне на имуществената санкция. Излагат се подробни съображения, според които решението на районния съд е неправилно. Твърдят се съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Сочи, че не е уточнено какъв е характерът на разликата в касовата наличност в размер на 360,20 лв. – положителна или отрицателна, твърди, че сумата била приготвена за плащане и отчетност. Не е ясно за неизпълнение на какво задължение било санкционирано дружеството, което довело до невъзможност да организира защитата си. Санкционната норма е неправилно приложена. Оспорват се изводите на съда за доказаност на нарушението.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касация – ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща представител. Не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт Районен съд – Поморие е приел фактическата обстановка за безспорно установена. Намерил, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът приел за доказано, че жалбоподателят е осъществил административното нарушение за което е ангажирана отговорността му. Изложени са мотиви за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. С оглед липсата на доказателства за извършени от дружеството други нарушения и предвид размера на касовата наличност, съдът приел размера на санкцията за завишен и намалил същия на 1000 лв.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

В обстоятелствената част на НП е посочено, че на 28.10.2018 г. била извършена проверка в търговски обект – кафе, находящ се в гр.Бургас, ул. „Професор Стоянов“ 7, стопанисван от „Ванесия“ ЕООД. Било установено, че промяната в касовата наличност не се отчита с монтираното и работещо в обекта фискално устройство. Такова било налично и въведено в експлоатация. Била установена разчетена касова наличност от ФУ – нула лева и фактическа наличност 360,20 лв. Разликата между фактическата наличност и разчетена касова наличност от ФУ не се отчитала с ФУ, което притежавало операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“. За извършената проверка бил съставен протокол.

Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ предвижда задължение за търговците да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. За неизпълнение на това задължение разпоредбата на чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС предвижда имуществена санкция за търговеца в размер от 500 до 2000 лв.

Анализът на посочените разпоредби налага извод, че на търговците императивно е вменено задължение да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби, като са указани операциите на фискалното устройство, посредством които става това. Т.е., когато търговецът извършва промяна в касовата наличност той не може да избира нито дали да я отрази в устройството, нито по какъв начин, а единствено изпълнява указанията на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Следва да се подчертае, че промяната в касовата наличност трябва да бъде отразена незабавно, в момента на нейното фактическото извършване – извеждане или въвеждане на сумата. Отразяването става чрез една от операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Действието по отразяване на промяната не може да бъде извършено в по-ранен или по-късен момент, а единствено в монета на промяната. Неизпълнението на това задължение се санкционира по реда на чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС.

Всички възражения, изложени в касационната жалба са неоснователни.

На първо място, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е съставен от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, НП е издадено от компетентен орган. Пред касационната инстанция е представена служебна бележка, според която, на 12.04.2019 г., издателят на НП Д.В.– началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП не е бил в платен/неплатен годишен отпуск и не е бил в отпуск поради болест. От допълнително депозирано писмо от ответника се установява, че наказателното постановление е изготвено в програмен продукт Word от Вълканов и след връчването му е отразен и записан в регистър на АНП. Спазени са изискванията на закона относно срокове на издаване и съдържание на АУАН и НП.

На следващо място следва да се изясни, че хипотезата на нарушената правна норма не установява характер на сумата – положителна или отрицателна, който характер да е предпоставка за изпълнение на вмененото с правната норма задължение. Без значение е също конкретната причина, поради която сумата се е намирала в касата на търговския обект. Налице е единствено изискване за отразяване във фискалното устройство на извеждане или въвеждане на съответната сума, без значение произходът или моментът на придобиване.

Не е нарушено правото на защита на търговското дружество. Проверката е била извършена в присъствието на работник (барман) в обекта, който е подписал съставения протокол; АУАН и НП са били предявени лично на управителя на дружеството. Същото е упражнило в пълен обем правото си на защита чрез жалба срещу НП.

Правилно, в съответствие с ново тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., районният съд е упражнил правомощието да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, което е позволило преквалификация от съда.

Имуществената санкцията е определена в размер, който съответства на тежестта на нарушението и на целите по чл.12 от ЗАНН. Не са налице и предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, с оглед значимостта на обществените отношения, защитата на които се гарантира.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260038 от 14.07.2021 г., постановено по НАХД № 230/2020 по описа на Районен съд – Поморие.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                           

2.