О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
град Велико Търново, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, VI - ти
състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
като разгледа докладваното от докладчика адм. дело № 354/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.41, ал.3 вр. с
чл.127ж от ДОПК.
Жалбоподателят „Нат Еко Фрут“ ЕООД –Дебелец,
чрез процесуалния си представител ***М.Й.Т. от ВТАК обжалва действията по
обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол №010102594239-3/11.05.2023
г. на органи по приходите при дирекция „ФК“ при ЦУ на НАП, потвърдени изрично с
решение №105/17.05.2023 г. на директора на ТД на НАП – В.Търново. Поддържа, че
потвърдителното решение на директора на ТД на НАП – Велико Търново е нищожно,
като издадено от некомпетентен орган с оглед неустановяване на подписването му
с надлежен квалифициран електронен подпис. Поддържа и, че оспореният протокол е
нищожен, доколкото издателите му не могат да налагат обезпечителни мерки,
каквито можели да наложат единствено публичните изпълнители при НАП. Освен това
липсва и изискуемата се по закон форма по чл.195 от ДОПК. Най – сетне се
поддържа незаконосъобразността на протокола, доколкото не са налице
предпоставките по чл.121а, ал.1 и ал.2 от ДОПК.Сочи, че не отговаря на истината
твърдението, че дължимия за месец април ДДС не е бил платен, доколкото същият е
платен на 16.05.2023 година.
Ответникът,
директорът на ТД на НАП – В.Търново, е изразил
становище за неоснователност на жалбата, приложено по преписката.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е допустима. Спазен е срока по чл.41, ал.3
от ДОПК, тъй като ответникът е издал потвърждаващото действието решение на 17.05.2023
година, като същото, видно от представеното удостоверение, е връчено по
електронен път на 17.05.2023 година, като жалбата до съда е подадена чрез ТД на
НАП –В.Търново на 23.05.2023 година, т.е. в предвидения седемдневен преклузивен
и решителен срок. От друга страна жалбоподателят е легитимиран да оспори
действието на приходните органи, тъй като - видно от съдържанието на протокола,
който ги обективира, дружеството е засегнато от правния им ефект.
По същество жалбата е основателна.
От преписката се установява следната обстановка :
На 11.05.2023 година в 5:11ч. от органи по
приходите в дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП е извършена проверка
на стоки с висок фискален риск –ананаси от 48, 7 килограма, банани пресни от
160 килограм, кайсии от 98 килограма, грозде сушено от 65, 2 килограма, авокадо
от 157, 20 килограма, авокадо от 393 килограма,
домати пресни или охладени от 147, 3 килограма, круши – пресни от 462, 4
килограма, цитрусови плодове от 1009 килограма, портокали - други от 10421
килограма, праскови, вкл. брюнони и нектарини от 313 килограма, кайсии от 225
килограма, цитрусови плодове от 100 килограма, пресни череши от 60 килограма,
маслини от 200 килограма, маслиново масло и негови фракции от 80 кг. , дини от
1379, 92 килограма и пъпеши от 631, 6 килограма , които стоки с висок фискален
риск са превозвани от превозвача „Ивекс 8“ЕООД София с товарен автомобил с регистрационен № ***
и ремарке с № ***. В протокола са вписани и
деветте доставчика на тези стоки с висок фискален риск.
Съответно, на посоченото средство, е поставена пломба в присъствието на водача
му. По – късно на същата дата в 15,20
часа пломбата е отстранена, видно от протокола за отстраняване/поставяне на
техническо средство за контрол, като е
констатирано, че средството е с ненарушена цялост.
С протоколът, отразяващ оспореното действие на
органите по приходите /лист 53 от делото/, на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК
на оспорващото дружество е наложено обезпечение в общ размер на 10 271,
01 лв. представляващо според тях 30% от стойността на посочените стоки, като е
посочено, че стойността на стоките, въз основа на която е определено и
обезпечението, е определена въз основа на протоколи, изготвени от орган по
приходите от отдел „Анализ и последващ
контрол“ в дирекция ФК при ЦУ на НАП при прилагане на разпоредбите на Наредба
Н-9 от 14.08.2006 година да реда и начините за прилагане на методите за
определяне на пазарните цени, като е бил използван метода на сравнимите
неконтролирани цени между независими търговци. Посочено е как са съпоставяне
цените и защо според органите по приходите е предпочетен този метод. Въпросният
протокол е приложен по преписката. Органите по приходите приемат, че при
последващо разпореждане със стоките, събирането на дължимите данъци значително
ще се затрудни, поради което и на основание чл.121а, ал. З, във вр. с чл.121а,
ал. 2 от ДОПК налагат посочените обезпечителни мерки.
Съответно, видно от протокол №010102594239_7 от 12.05.2023 година, след внасяне на определеното обезпечение година, стоката
е освободена.
Обжалваните действия са извършени от оправомощени органи и в рамките на
тяхната компетентност, въведена с разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 6 от ДОПК. В случая длъжностите лица, които са извършили действията и съставили
посочения протокол, който ги обективира, имат качество на органи по приходите,
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Несподелими са оплакванията в жалбата за
това, че органите по приходите, наложили обезпечението на доказателствата, не
разполагали с функционална компетентност за това. В случая не става въпрос за
обезпечение, наложено по реда на чл.121а, ал.5 от ДОПК, а за обезпечаване на
доказателства, процесуалния ред на което действие е предвиден в разпоредбата на
чл.40 от ДОПК, като това процесуално действие се извършва от органите, посочени
в разпоредбата на чл.127а, ал.1 от ДОПК, тъй като процедурата по обезпечаването
на доказателствата се извършва в рамките на това производство. В процесният
случай функционалната компетентност на извършилите обезпечението на
доказателствата при проверката на стоките с висок фискален риск се черпи от
заповед №ЗЦУ -28/06.01.2010 година, изменена със заповед №ЗЦУ – 159/10.02.2014
година, и двете на ИД на НАП.
Съгласно чл. 121а от ДОПК, органът по приходите има оперативна
самостоятелност да поиска от при извършване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск
от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни
мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията
за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от
пазарната стойност на стоката в изрично изброените в ал.1 и 2 хипотези. Наред с
това правомощие същият съгласно ал. 3 в тези случаи органът по приходите
предприема и действия по чл. 40 за обезпечаване на доказателства със срок на
действие до 72 часа без разрешение на съда и определя размер на обезпечението,
като стоката и документите за стоката се изземват. В този случай забраната за
разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 продължава своето действие, а стоката се
освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема
банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на
сто, съответно 10 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на
разноските по изземването и съхранението й. Обезпечението, предоставено в пари
или безусловна и неотменяема банкова гаранция, се освобождава от компетентната
териториална дирекция по чл. 8..
Спорния между страните въпрос е относно наличието на основания за
предприемане на действия по обезпечаване на доказателства чрез определяне на
обезпечение във връзка с бъдещо налагане на предварителни обезпечителни мерки.
Органите на Дирекция „фискален контрол" се позовават на хипотезата
на чл. 121а, ал.2 от ДОПК, а именно - при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Тези изводи са обосновани с посочване на следните обстоятелства, а именно:
разминаване между декларациите на задълженото лице и данните в информационните
масиви на НАП, недекларирани ВОД на стоки за периода март – декември 2022
година, което е индикация за риск от недеклариране на приходи и на риск от
невнасянето им. посочено е и, че липсват активи за обезпечаване на задълженията
за данъци, които биха възникнали след реализацията на стоките, които са предмет
на твърдените вътреобщностни придобивания. В решението на ответника се
отбелязва и, че към 17.05.2023 година не е внесен ДДС за данъчен период месец
април 2023 година. Освен това е посочено, че дружеството е основано през 2021
година, а за 2022 година е подадена декларация по ЗКПО с нулев резултат.
Според нормата на чл.121а, ал.2
от ДОПК мерките
по ал. 1 могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че при
последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни, като тук законът има предвид
обезпечителните мерки, които има право да наложи публичният изпълнител.
Очевидно е с
оглед смисъла и телеологията на института, че възникването на обезпечителната
нужда за налагане на обезпечителни мерки е приравнена от законодателя на обезпечителната
нужда при обезпечаването на доказателства. Както е посочено в самата норма на
чл.121а, ал.1 от ДОПК, наличието на обезпечителна нужда не всякога води до
налагане на обезпечителни мерки, тъй като органът по приходите, извършващ
фискалния контрол, има оперативна самостоятелност по въпроса дали да поиска от
публичния изпълнител налагането на такива мерки. Обратно, от редакцията на
нормата на чл.121а, ал.3, изрч. първо на ДОПК следва, че при обезпечаването на
доказателства чрез изземане на документи и на стока, тези органи действат в
условията на обвързана администрация.
При това
положение, за да са законосъобразни действията, извършвани при тези условия,
следва предпоставките на процесуални закон от една страна да са стриктно
спазени, като от друга страна мотивите за предприемането на действието следва
да са ясни и недвусмислени и подкрепени с релевантни доказателства за сочените
факти.
Съдът
намира, че изискването за форма на процесният протокол, установяващ съответното
действие на органите по приходите не е налице, респ. това компрометира
законосъобразността на процесуалното действие, представляващо обезпечаване на
веществени доказателства – изземане на стока и документи за нея.
Преди всичко
заслужава да се отбележи, че нито в протокола, нито в потвърждаващото решение
на ответника е отразено какъв именно данък няма да може да бъде събран, респ.
ще е затруднено да се събере, и за койданъчен период такъв данък би възникнал. От
изложените лаконични мотиви не става ясно и какъв би бил размера на такъв данък
и дължим/изискуем ли е той. ОТ тези мотиви не става ясно как последващото
отчуждаване на плодовете и зеленчуците, иззети първоначално като веществено
доказателство, обективно ще доведе от една страна до възникване на конкретно по
вид и предполагаемо като размер данъчното задължение, и от друга, до
затрудненост на събирането му, респ. до невъзможността изобщо да се събере –
арг. за по-силното от чл.127а, ал.5 от ДОПК. Следва да се отбележи, че само по
себе си неотразяването на ВОД, ако не се дължи на грешка в декларирането не
води след себе си възникване на нетно данъчна задължение за съответния данъчен
период по ЗДДС, доколкото по принцип оператора сам начислява дължимото ДДС и
декларира приспадането му в декларацията си. От друга страна, посоченото от
ответника досежно дължимото ДДС е невярно, доколкото пред съда са представени
доказателства за внасянето на този данък
- лист 18 от делото.
Посоченото означава, че обжалваното действие е
немотивирано и процесуално незаконосъобразно само на това основание.
Извън дотук
изложеното следва да се констатира, че както според органите по приходите,
издали протокола, възпроизвеждащ действието по обезпечаване, така и според
ответника релевантни са следните обстоятелства, а именно: разминаване между декларирано и данни в информационните
масиви на НАП, индикация за риск от недеклариране и укриване на приходи,
невнасяне на данъци и отклонение от облагане, както и липса на активи, които да
послужат за обезпечение.
Първото наведено основание за налагане на
обезпечението се явява недоказано - не са представени справки-декларации и/или
счетоводни данни, които да удостоверят размера на оборотите, начисления данък
добавена стойност и ползваното право на данъчен кредит, като липсва и
доказателство за това какви данни за съответните данъчни периоди се съхраняват
в информационните масиви на НАП. В какво се състои индикацията за невнасяне на
данъци не става ясно, след като – както
съдът посочи – единственият твърдян като невнесен данък за конкретен данъчен
период /ДДС за месец април на 2023
година/ се установява като издължен. Няма никакви доказани индикации или данни
за системно неизпълнение на задължението за документиране на извършваните от
дружеството продажби на дребно и на едро, за да се твърди, че това е сигурно
доказателство за избягването на заплащането на косвен или пряк данък.
Третото
основание за налагане на обезпечението е неотносимо към затрудняването на
събирането на данъци или към невъзможността да се съберат, доколкото няма
никакви данни, че дружеството е длъжник по изпълнително дело, по което са
налице несъбрани публични задължения, при липса на годно за обезпечаването им
имущество.
Жалбата е
основателна и следва да се уважи.
Разноски за дружеството не се следват, тъй като
не са претендирани.
Водим от горното Великотърновският административен съд, шести състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
действията по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол №010102594239-3/11.05.2023
г. на органи по приходите при дирекция „ФК“ при ЦУ на НАП, потвърдени изрично с
решение №105/17.05.2023 г. на директора на ТД на НАП – В.Търново.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: