ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260445 02.04.2021г., гр. П.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на втори
април две хиляди двадесет и първа година:
Председател:Минка Трънджиева
Членове:Венцислав
Маратилов Димитър
Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.ч.гр.д.№223 по описа
за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.419, ал.1, във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по повод на
подадена частна жалба с вх.№2509/12.02.2021г. от А.В.Т., чрез пълномощника му
адвокат Т.К. *** срещу разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в
Заповед за изпълнение №1379/26.10.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№20205220102831/2020г. по описа на РС- П..
В жалбата се твърди, че
постановеното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.
В тази насока се визира, че Т.
не е бил уведомяван за паричните му задължения по сключения между страните
договор, договорът не е обявен за предсрочно изискуем от страна на кредитора,
съответно, задълженията на жалбоподателя са погасени по давност.
В този смисъл се излагат
доводи.
Искането е да се отмени
издадената Заповед №1379 по чл.417, ал.1, т.2 от ГПК за изпълнение на парично
задължение.
Към жалбата е приложено
възражение срещу издадената заповед.
Постъпил е в срок отговор на
частната жалба от „П.И.Б.“ АД, чрез пълномощника- юриск.В.Д..
В него са изложени съображения
в насока неоснователност на подадената частна жалба.
Искането е същата да бъде
оставена без уважение и недопустима в частност.
Моли се за присъждане на
направените разноски в настоящото производство в размер на 100лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на частния
жалбоподател и взе предвид данните по делото, намира от фактическа страна
следното:
Производството по ч.гр.д.№2831/2020г.
по описа на РС- П. е образувано е по заявление подадено от „П.И.Б.“ АД,
представлявана от Ч. Г. З. и С.А.П., в качеството им на изпълнителни директори
за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците А.В.Т. и Н.А.Т.
за сумата: 106693лв., от която 58146,27лв.- главница, солидарно с/със
5681,27лв.- лихва от 28.06.2010г. солидарно непогасени разсрочени лихви,
дължими, съгласно т.1.3 и т.1.4 от Анекс №2 към Договора за кредит; с/със
34363,46лв.- договорна лихва от 07.09.2013г. до 06.10.2020г. солидарно
непогасена договорна лихва, дължима на основание т.3.2 от Анекс №4 към Договора
за кредит; с/със 5928,86лв.- друга лихва от 07.08.2013г. до 12.03.2020г.
солидарно просрочена наказателна лихва, дължима на основание т.1.2 от Анекс №4
към Договора за кредит; с/със 890,99лв.- друга лихва от 14.05.2020г. до
07.10.2020г. солидарно просрочена наказателна лихва, дължима на основание т.1.2
от Анекс №4 към Договора за кредит; с/със 102лв.- друго допълнително вземане от
06.08.2007г. от 06.08.2007г. солидарно Разноски за връчване на покани за
предсрочна изискуемост, вреда за банката; с/със 175,52лв.- договорна лихва от
13.03.2020г. до 13.05.2020г.- солидарно непогасена договорна лихва, дължима на
основание т.3.2 от Анекс №4 към Договора за кредит; с/със 193,82лв.- законна
лихва от 07.10.2020г. до 18.10.2020г. солидарно законна лихва, дължима на
основание Тълкувателно решение на ВКС от 27.03.2019г.; с/със 347,46лв.- такса
от 06.08.2007г. солидарно такса за подновяване на ипотеката, начислена съгласно
т.9.4 от Договора за кредит; с/със 846,10лв.- друго допълнително вземане от
06.08.2007г. солидарно комисионни за управление за 2014г., 2015г., 2016г.,
2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. до изплащане на вземането солидарно, както и за
сумите: 2133,88лв.- държавна такса и 50лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Към заявлението е приложено Извлечение
от счетоводните книги на ПИБ, съгласно чл.417, т.2 от ГПК, Договор за
предоставяне на Юнионкредит „Домът“ /ипотечен банков кредит за покупка на
недвижим имот /№325-297/06.08.2007г. /договор а кредит/, ведно с Анекс №1 от
23.082007г.,; Анекс №2 от 28.06.2010г.; Анекс №3 от 27.01.2012г.; Анекс №4 от
28.02.2013г.; Договор за поръчителство от 06.08.2007г.; Покана до А.В.Т. и
Покана до Н.А.Т..
За сумите посочени в
заявлението, първоинстанционният съд е издал Разпореждане инкорпорирано в Заповед №1379/26.10.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
съгласно което е разпоредено длъжниците А.В.Т. и Н.А.Т., да заплатят на
кредитора „П.И.Б.“ АД посочените в заявление суми. Съответно въз основа на тази
заповед е издаден Изпълнителен лист от 26.10.2020г. за посочените в заповедта
суми.
Видно от приложени към
заявлението покани, уведомления, протоколи и разписки се установява, че е
налице надлежно връчване на уведомлението на банката за настъпване на
предсрочната изискуемост и на двамата длъжници посочени в заявлението на
банката.
При тези данни от фактическа страна, от правна такава, следва да се
приеме следното:
По допустимостта на подадената частна жалба.
Частната жалба с
вх.№2509/12.02.2021г. е подадена в едномесечния срок от издаване на процесната
заповед №1379/26.10.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, като поканата за доброволно изпълнение е връчена на А.Т.
на 02.02.2020г.
Същевременно в този срок е
постъпила частната жалба, ведно възражение по реда на чл.414 от ГПК, с вх.№2509/12.02.2020г.
По основателността на подадената частна жалба.
Заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист по смисъла на чл.418, ал.1 и ал.2 от ГПК се издават, само
при наличието на кумулативно изискуемите законови предпоставки: изпълнителното
основание да е едно от изчерпателно изброените в чл.417 ГПК, като същото е
редовно от външна страна и удостоверява годно за принудително изпълнение
притезание в полза на заявителя срещу лицата, против които се иска издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Счетоводна информация
трябва да е достатъчна като съдържание и обем, за да обоснове и удостовери
задължението на кредитополучателя към съответната кредитна институция. При
положение, че се касае за вземане, произтичащо от банков кредит, безусловно
извлечението следва да съдържа и данни за това към датата на издаването си
освен размера на кредита по договора, данни за това кога е усвоен, данни за
това каква част от него е погасена и до кога, коя е последната внесена
погасителна вноска, нейният размер и за кой месец се отнася, коя или кои
следващи погасителни вноски не са платени, размера им и за кои месеци се отнасят,
какъв е размерът на остатъка от задължението и договорна лихва за забава /ако
има уговорена такава/, кога е настъпил падежът на всяка от вноските, кои
месечни вноски и в какъв размер не е платил в посочените от договора срокове,
тоест, сбъднало ли се е условието за предсрочна изискуемост на кредита. Тази
информация безусловно е необходима, тъй като проверката на съда се свързва и с
установяване верността на твърдението на заявителя за настъпила предсрочна
изискуемост и ликвидност на целия кредит, което по същество представлява
проверка за наличието на подлежащо на изпълнение вземане в полза на банката.
В конкретният казус, настоящият
съдебен състав намира, че представеното изпълнително основание по чл.417, т.2
от ГПК- Извлечение от счетоводни книги на „П.И.Б.“ АД, удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане по отношение на претендираните със заявлението суми.
В настоящия случай в
представеното извлечение съдържа минималното изискуемо от закона съдържание и е
в съответствие с установената съдебна практика.
От същото се установява, че са
индивидуализиран длъжниците /единият от които е жалбоподателя/, кредиторът и
договорът за ипотечен банков кредит, пораждащ вземането.
Посочена е датата на настъпване
на предсрочната изискуемост- 07.08.2013г., общ размер на дължимите главница и
лихви, броят на вноските за главница и договорна лихва, които са просрочени,
както и общият им размер, размерът на предсрочно изискуемата се главница,
общият размер на непогасената част от общи размер на дължимата сума, включваща
непогасена главница и непогасена договорна лихва, общият размер на
обезщетението за забава на просрочените плащания, както и е посочено
основанието от договора за кредит за настъпване на предсрочна изискуемост. От
извлечението се установява, че е индивидуализиран поотделно- по вид, размер и
падеж, като отново е посочен общия размер на различните по вид просрочени
вноски.
Ето защо, настоящия въззивен
състав няма основание да не приеме извод, че представеното по делото извлечение
от счетоводните книги на банката представлява редовен от външна страна
счетоводен документ.
В този аспект следва да се
посочи, че възражения в жалбата относно обстоятелството, че този документ не
отговаря на установените изисквания не са налице.
По отношение на първото
възражение наведено в жалбата и което е в насока, че длъжникът не бил
уведомяван за паричните му задължения по сключения между страните договор до
момента на издаване на разпореждането и заповедта, то настоящата инстанция не
намира, че следва да го приеме за основателно. Основанието за този си извод,
настоящата инстанция извежда от установените данни в насока, че е налице Покана
за доброволно изпълнение на просрочените задължения по договора за кредит и
уведомление до длъжника, че при непогасяване в срок на просрочените задължения,
банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем е била връчена на
длъжника на 10.07.2020г.
В тази насока следва да се
посочи, че от материалите по заповедното производство, в случая към подаденото
заявление, заявителя- „П.И.Б.“ АД е приложила заверени преписи от поканата до
длъжника, разписка за връчването на поканата, както и протокол от съдебния
изпълнител, който е връчил поканата с подробно описание на начина на връчване.
Налице са данни, че от страна
на съдебният изпълнител е направена справка от ГРАО, след което е посетен
настоящия и постоянен адрес на длъжника три пъти, като между трите посещения
има интервал повече от една седмица, след което е залепено уведомление.
Установява се, че длъжникът не
е потърсил книжата в рамките на две седмици от залепване на уведомлението. След
което, в съгласие в разпоредбата на чл.47, ал.З от ГПК, съдебният изпълнител е
направил справка за местоработата на длъжника и е разпоредил връчване на
поканата по местоработата на длъжника, а именно „МБАЛ- гр.П.“ АД.
В тази връзка следва да се
посочи, че на практика, съобщението до длъжника е връчено чрез работодателя на
длъжника на 10.07.2020г., като същото се установява от представена разписка с
подпис на лицето П.И., на длъжност касиер при „МБАЛ- гр.П.“ АД, която е приела
поканата със задължение да я предаде на длъжника.
Това връчването е реализирано
по реда на чл.46, ал.2 от ГПК, който начин на връчване е определен от
законодателя като легитимен и правно обвързващ способ за уведомяване.
Не се установява след връчването на поканата за доброволно изпълнение на
просрочените задължения по договора за кредит, длъжникът Т. да е погасил
просрочията е предоставеният му седемдневен срок.
В тази насока следва да се
отбележи, че Банката с тези си действия на практика е обявила и кредита за
изцяло и предсрочно изискуем на дата 07.10.2020г., който факт е описан както в
представеното извлечение от счетоводните книги на банката, така в самото
заявление.
Категорично се установява от
съдържанието в цитираната по- горе покана, че при непогасяване на просрочените
задължения, същата следва да се счита за писмено уведомление за предсрочна
изискуемост по смисъла на договора за кредит с всички произтичащи от този факт
последици.
Така установеното определя и
неоснователността на второто възражение направено от страна на жалбоподателя,
чрез неговия процесуален представител, че договорът за кредит не бил обявен за
предсрочно изискуем от кредитора.
Относно третото възражение на
жалбоподателя в насока, че е изтекла пет годишна давност на задълженията по
договора за кредит, то по отношение на същото настоящата инстанция няма
основания да се произнася.
Този й извод се определя от
обстоятелството, че доколкото длъжникът има право да се позове на изтекла
давност, дали основателно или не, тези възражения не са предмет на обсъждане в настоящото
производство, а могат да бъдат предмет на възражение, установяване и доказване евентуално
в един бъдещ исков процес.
При така изложените съображения
частната жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение, а
атакуваното с нея разпореждане следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото, в
тежест на А.В.Т., с оглед направено искане, следва да се присъдят направените
от страна на „П.И.Б.“ АД, съдебно-
деловодни разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Предвид на гореизложеното, на
основание чл.419, във вр. с чл.278 от ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение
№1379/26.10.2020г., постановено по ч.гр.д.№20205220102831/2020г. по описа на
РС- П..
ОСЪЖДА А.В.Т.
***, с ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на
„П.И.Б.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Д.Ц.“
№37, представлявана от Ч. Г. З. и С.А.П.- Изпълнителни директори, сумата от 100/сто/лв.,
представляващо юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.