Решение по дело №10233/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 227

гр. Велико Търново, 16.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ДИАНА КОСТОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ЕВТИМ БАНЕВ                                                                                                                             КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ 

 

при секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура - Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10233/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

           

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н.К.Д. ***, в качеството му на управител на „Юнигаз- ВТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Страхилово, ул. „Петнадесета“ № 10, чрез *** Цв. С. от ВТАК с адрес ***, срещу Решение № 383 от 29.07.2020 г. по АНД № 1035 от 2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С решението на районния съд е потвърден Електронен фиш за глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 2942971, издаден от ОД на МВР – гр. Велико Търново, с който на Н.К.Д., за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с  чл. 182, ал. 2, т. 3 от същия закон, му е наложена глоба в размер на 100,00 лева. С подробно развити доводи касаторът твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуални правила - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Позовава се на съдебна практика на районни и административни съдилища по аналогични казуси. От настоящата инстанция се иска да разреши спора по същество, като отмени решението на ВТРС и потвърдения с него електронен фиш. В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозираното становище поддържа жалбата и моли за даване ход на делото в негово отсъствие поради служебната му ангажираност. Претендира направените по делото разноски за заплатено ***ско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, не  ангажира становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че изводите на районния съд са законосъобразни и правилни, основани на събрания доказателствен материал, след обсъждане на всички наведени пред него оплаквания. Намира, че електронния фиш съдържа всички изискуеми реквизити. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. 

           

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

 

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на наличните в делото доказателства се установи, че обратно на поддържаното в касационната жалба, фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд.

На дата 12.08.2019г., в 16:25 часа на ПП I-5, км. 66+400, община Полски Тръмбеш, в посока към гр. Велико Търново, при въведено с пътен знак В26 ограничение в скоростта извън населено място от 60 км/ч, моторно превозно средство – товарен автомобил „Рено Мастер” с рег. № ***, собственост на „Юнигаз - ВТ“ ООД, се е движел със скорост 84 км/ч (определена след приспадане на толеранс от 3 км/ч). Скоростта е била фиксирана с автоматизирано техническо средство /АТС/ - преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, за което е изготвен снимков материал. На Н.К.Д. – представляващ по закон дружеството, чиято собственост е процесният товарен автомобил, е издаден Електронен фиш Серия К № 2942971, като няма данни и не се твърди да са предприети действия по чл. 189, ал. 5 – ал. 7 от ЗДвП. Електронният фиш е обжалван пред РС – Велико Търново в срока по чл. 189, ал. 8, предл. първо от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото документи, вкл. представените с административната преписка доказателства за годността и техническата изправност на АТС, снимковия материал, собствеността на автомобила. С жалбата пред районния съд нарушителят е оспорил констатациите във фиша с доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. С писмено становище от 27.07.2020 г. са наведени допълнителни възражения за незаконосъобразност на ЕФ, тъй като не са спазени изискванията за форма - липсва точно, ясно и пълно описание на нарушението, на нарушената разпоредби, неяснота относно координатите на мястото, където е измерена скоростта и т.н. Изброените възражения са били преценени като неоснователни от решаващия съд, който въз основа на приобщените към делото доказателства, е приел, че ЕФ съдържа предвидените в чл.189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, безспорно са установени противоправното деяние, времето и мястото на извършване, годността на техническото средство, с което е установено нарушението и надлежното му използване, удостоверено с протокол за използване на АТСС. Приел е, че административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на Н.К.Д., като законен представител на дружеството, чиято собственост е процесния автомобил, както и че извършеното деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на електронен фиш, установяващ и санкциониращ посоченото деяние, правилност на дадената квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по индивидуализиране на наказанието.

Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.

 

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното в касационната жалба, въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения, някои от които неотносими към конкретните установени факти. Същият е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването, вкл. служебно, на допустими и относими доказателства. Това, че при преценката им съдът е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да е налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение на процесуалните правила. Във въззивното производство Д. не е оборил фактическите установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

Решението на районния съд не е постановено в нарушение на закона. Касационният съд споделя фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, като съответстващи на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон. Касационната жалба съдържа оплаквания, вече изложени пред въззивния съд. Последният ги е обсъдил обстойно и на всички тях е даден законосъобразен и обоснован отговор в мотивите на обжалваното решение, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. За пълнота следва да се посочи следното:

Правилно районният съд е приел, че в разглеждания случай е приложима  процедурата по санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и електронният фиш съдържа предвидените в нормата реквизити. Няма основание да се приеме, че някои от отразените в него параметри, вкл. мястото на извършване и описание на нарушението са неверни и неясни и същият се явява редовно съставен. Обратно на твърдяното в касационната жалба, в електронният фиш изрично се посочва на кой участък от кой именно път се е движил касаторът и каква е била посоката му на движение, както и обстоятелството, че въведеното ограничение на скоростта касае движение по пътя извън населено място. За място на извършване на нарушението е посочен главен път I – 5, км. 66+400, посока гр. Велико Търново, а в приложения снимков материал са отразени конкретните координати на мястото, където е извършено нарушението, поради което съдът намира, че изчерпателно е описано местоизвършването на деянието.

По делото липсва снимка на разположението на уреда, но посоченото нарушение съдът намира за несъществено, доколкото неговото положение се установява от приложения протокол за използване на АТСС, т.е. същото е разположено върху полицейския автомобил със съответната регистрация. Използването на мобилната АТСС на съответното място за контрол, както се посочи по- горе е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в сила от 16.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи/, съставен от обслужващия полицейски служител, в който изчерпателно са посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис. Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС, доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално разрешена скорост за същия от 60км/ч. Използвано е автоматизирано техническо средство АRH CAM S1, което съставлява одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 07.09.2027 г., видно от Удостоверение №17.09.5126, издадено от Български институт по метрология. Използваната мобилна система за видеоконтрол на скоростта е преминала последваща проверка за годност към датата на установяване на нарушението според представения Протокол за проверка № 71-С-ИСИ/ 29.10.2018 година.

Правилно е ангажирана отговорността на представляващия дружеството – собственик на автомобила, който в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е представил декларация да е предоставен автомобилът по време на нарушението на друго лице. Извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на избраната от водача на автомобила скорост с въведеното ограничение. То осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер.

            Цитираната в жалбата съдебна практика на различни районни и административни съдилища в страната няма задължителен характер, какъвто имат приетите тълкувателни решения и тълкувателни постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, поради което не могат да представляват аргумент за незаконосъобразност на електронния фиш в полза на едно или друго становище.

При така изложеното, настоящият състав преценява, че обжалваното решение на РС – Велико Търново не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, неоснователно е искането на касатора за присъждане на сторените в производството разноски за ***ско възнаграждение.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

Оставя в сила Решение № 383 от 29.07.2020 г., постановено по АНД № 1035 от 2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

 

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :

           

                                                                               ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

                                                                                         2.