№ 1609
гр. Пазарджик, 23.10.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседА.е на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220103600 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Ищцата А. П. Ч. се явява лично, редовно уведомена от предходното
съдебно заседА.е и с адв. К.-П., редовно упълномощена да я представлява
отпреди.
Ответникът К. К. Ч., редовно уведомен от предходното съдебно
заседА.е се явява лично. Представлява се от адв. Г., редовно упълномощена
да го представлява отпреди.
Явява се вещото лице М. К.
Явява се свидетеля Н. В., редовно призована.
АДВ. К.-П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Докладват се постъпилите по делото писмени доказателства, както
следва писмо от РП – Пазарджик, с приложено постановление за изпращане
на преписка по компетентност, писмо от Второ Районно управление –
Благоевград, писмо от ДСП – Благоевград, ведно с приложени писмени
доказателства, писмо от РУ – Септември, с приложени материали.
АДВ. К.-П.: Да се приемат.
АДВ. Г.: Запозната съм с постъпилите материали. Да се приемат, но ще
имам допълнителна искА.я.
С оглед становището на стрА.те, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото постъпилите писмени
1
документи, както следва: писмо от РП – Пазарджик, с приложено
постановление за изпращане на преписка по компетентност, писмо от Второ
Районно управление – Благоевград, писмо от ДСП – Благоевград, ведно с
приложени писмени доказателства, писмо от РУ – Септември с приложени
материали.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ДОПУСНАТАТА
СЪДЕБНО-ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА. По отношение на
заключението е спазен предвиденият в чл. 199 от ГПК срок.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
М. И. К. – на 44 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, с висше образовА.е, без родство и служебна ангажираност със
стрА.те.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Обещавам да дам вярно заключение. Представила
съм заключение, което поддържам. Изследването на майката се проведе на
датата, на която се изследва детето В., а изследването на бащата се проведе на
датата на изследването на детето М.. Наблюдавах децата по време на
довеждане за изследването, след това при взимането. Специално нещо
впечатление да ми е направило, по-скоро не. Децата се държаха нормално.
Изследването на всяко едно от децата е без присъствие и участие на
родителите. Това беше моя молба към родителите, за да проведа изследването
на децата. В присъствието на родителите децата са склонни към влияние.
Всяко едно от децата е самостоятелно изследвано. Не съм изследвала
поведението на децата в присъствието на родителите. От проведените тестови
методики, психологическа беседа и лонгитюдно изследване установих, че
родителите имат родителски капацитет и могат да полагат грижи за
възпитА.ето на децата си. Няма нещо в техните личностови характеристики и
или характеристики като родител, което да буди съмнение в тази насока. В
случая конфликтите между родителите неминуемо влияят върху емоциите и
поведението на децата. Не е необходимо, според мен, да обследвам децата в
присъствието на родителите. При наличие на родителски конфликти, в такива
ситуации, децата винаги стават свидетели на отношенията между родителите.
Почти е невъзможно деца на тази възраст да не бъдат въвлечени в този
конфликт, т.е. те са информирА. за всичко, което се случва между родителите
им и са поставени в ситуация, специално тези две деца, да избират страната
на един от двамата родители. Висш родителски капацитет би било децата да
не са въвлечени, но това би било изключение от това правило. Нямам спомен
в моята практика това да се е случило. В случая говорим за съзнателна
възраст на две умни и емоционални деца. Те са въвлечени в родителския
конфликт. Направи ми силно впечатление, че М. в беседата каза, че майка му
е с руса коса. Аз не я бях виждала тогава и останах с впечатление, че майката
е с руса коса. При срещата с майката я попитах дали някога е била с руса, но
тя отрече. Попитах и В., дали има спомен майка й да е била с руса коса.
Детето също не потвърди. Моето обяснение е, ако по едно твърдение можем
да правим логически причинно-следствени връзки, е че М. толкова се опитва
да изтласка образа на майка си, че той я вижда в друга светлина. Казвам това
2
и във връзка с първата част от изречението, което той каза: „ако бяхме заедно,
щеше да е добра“. Това на мен направи силно впечатление. Когато едно дете е
жертва на насилие, то няма двойствен образ за родителя. За него този родител
ще бъде или добър или лош, няма да има „ако“. Тоест, ако тя удовлетвори
моето желА.е аз да имам едно пълно семейство, такова каквото е било преди,
аз съм съгласен да кажа, че тя е добра и ако кредитираме информацията, че аз
съм бил жертва на насилие, съм съгласен в тази ситуация това да го има и то
да присъства, защото аз го попитах – ако, майка ти не си промени
поведението и се съберете и се държи по същия начин има ли проблем, детето
каза - няма проблем. Когато едно дете е жертва на реално насилие, то няма да
заяви това. Това са моите причинно-следствени логически заключения от
нашата беседа, но аз все пак не съм разследващо лице. В неговото съзнА.е
това е реалността. В неговата детска психика, за да защити себе си и
семейството, в което е раснал, нещата трябва да бъдат така. Щом не се случва
така, тогава ще кажа нещо, което да ме върне преди. В случая М. не осъзнава,
че преди няма да се върне, докато сестра му В. много правилно е приела
фактите, че преди няма да се върне. Той обезличава това, че майка му не е
при него, че го няма значимия за него възрастен човек, тази привързаност,
която е имал към майката, защото той е бил привързан към нея, това е
неименуемо спрямо родителя, с когото детето е живяло. Не мога да твърдя
дали М. би могъл в един момент да отприщи агресия според резултата на
теста на Люшер. Реакциите са различни при различните хора. При някои хора
с нарушена емоционална връзка, агресията се насочва към себе си, т.е.
човекът ги трупа вътре в себе си при интровертните личности. При други
хора, когато емоциите са по-експлозивни, повече са насочени навън. Тогава
тази негативна енергия може да бъде насочена навън към заобикалящата
среда. М. е високо интелектуален, има добро ниво на интелект и може да
прецени в коя ситуация да прояви социалната си желателност, да се нагажда
според ситуацията, да казва това, което ще донесе удовлетворение на другия.
М. е интровертна личност. При него агресията ще се насочи по-скоро
навътре. Той е затворен в себе си, мълчалив, премислящ. Той трупа
преживявА.ята в себе си. Затова е хубаво понякога да изрази емоциите си.
Това, че не иска да се среща с майка си, е защитна реакция, за да запази
своето емоционално състояние, тъй като в момента се намира в измамно
спокойна среда, защото там, където живее, се чувства спокоен, обгрижен,
задоволени са всичките му базови потребности, но не и емоционалните, той
емоционално не е удовлетворен. Базовите му потребности са задоволени, но
не и емоционалните му потребности. Трудно ми е да коментирам сексуалните
отношения между родителите, тъй като в случая не съм имала такава задача.
Начинът на нетърпение на отказ, заявено от майката, не е коментирано с
бащата. Не съм изследвала този въпрос. Ние сме изследвали склонността към
насилие и не сме открили точно такъв вид насилие. Тя не е поставена в
ситуация да изразява мнение. Това са други динамики в семейството. Ако не
съм се заявила по отношение на нашите интимни отношения, как тогава се
заявявам в нашите други отношения. Между майката и М. няма синдром на
родителско отчуждение, но забелязах индикатор за пораждащо се отчуждение
между тях, тъй като детето отказва среща и емоционална връзка с майката. Но
най-важният индикатор в случая е, че той обича майка си, защото казва - ако
тя се върне, аз ще бъда щастлив - но това, че не иска да я вижда и не иска да
3
комуникира с нея, това е индикатор. Детето е наясно с цялата процедура, с
делата и е информирано за това от бащата. Между родителите липсва
всякакъв контакт, т.е. няма комуникация. Когато между родителите има
комуникация, тогава децата ще се чувстват спокойни и щастливи и ще могат
спокойно да комуникират, да се виждат, да осъществяват срещи с всеки един
от тях. Когато е прекъсната комуникацията между родителите и те са
негативно настроени един към друг, тогава се получава тази липса на
комуникация между едното дете с майката, другото дете с бащата, двете деца
помежду си, което е много жалко. Родителите са модел на поведение на
децата. Детето е най-тясно свързано с родителя, който го отглежда и
възпитава. Той му е всичко, т.е. детето иска да прилича на него във всеки
един аспект от живота си. От него то се учи на емоции, чувства, характерови
особености. Няма как родителите да не влияят на децата. Това е невъзможно.
Най-важният индикатор за липсата на синдром на родителско отчуждение е
липсата на абсолютно отхвърляне на единия родител. Детето изразява
двойствено отношение към родителя, който в момента не го отглежда.
Запозната съм с всички материали по делото, включително и с докладите на
ДСП - Септември. Липсата на комуникация между родителите се отразява
върху емоционалното и психическото състояние на децата. Всеки един от
родителите не би трябвало да лишава детето да се срещне с другия родител, с
брат си или със сестра си. Видях искА.ята на К. Ч. да се види със децата си.
Видях и становището на майката. Това са личностови качества на родителите,
които те проявяват в един конфликтен период. Огромно значение има
развитието на децата в бъдещето им, за това, че те стават свидетели на тези
конфликти. И двамата родители трябва да имат комуникация помежду си. В
писмена форма не знам дали А. Ч. е направила искане да вижда децата си.
Материалите по делото бяха доста обемни, няма как всичко да се включи в
експертизата. Има доста допълнителни обстоятелства по това дело и дали
майката го е потърсила и как се е свързала, имала ли е отговор, тук говорим за
жив човек, за емоционалност и за чувства. Децата са жертва. Ако една майка
не си потърси детето в такъв период, има причина за това. НежелА.ето на
детето М. да живее с майка си е резултат от новата ситуация, в която то е
поставен, в нова среда, нов партньор на майката, ново училище, нов град, в
който живее. Това за него е стрес, както е и стрес за всеки възрастен. Това не
е резултат към отношението към личността на майката. Личността на майката
не е в негативна окраска, според мен. Запозната съм с двете експертни
заключения приложени по делото, но не мисля, че е етично да ги коментирам.
Писмени доказателства майката да търси сина си, не съм видяла. Би трябвало
това да става не писмено, а с комуникация между родителите. Ако те нямаха
този конфликт, всеки щеше да си вижда детето и нямаше да сме тук в
момента. И двамата родители го допускат това. Както и преди малко казах,
децата да са лесно внушаеми от възрастните, защото искат да им угодят.
Действителното желА.е на М. е да живее с баща си, той го е заявил - да, това
му е желА.ето, предполагам, че не лъже. Както казахме, той е сменил средата,
училището, родителя, който се грижи за него, няма нищо лошо да се върне в
средата, в която се е чувствал сигурен, в разширеното семейство, в
училището. В. също твърди, че в Благоевград много й харесвало.
Емоционалната връзка майка – дъщеря я има, тя е силно емоционално
привързано към майката. Не мисля в случая, че децата носят отговорността за
4
вземат решения. Личностовите характеристики на децата са обосновА. от
техния темперамент и характер и не са обвързА. с начина им на живот. Няма
такава логическа връзка. На стр. 32 от заключението, това, което е казано,
може да е свързано с начина на живот, както и с личностовите особености,
тъй като казахме, че В. е високо емоционална личност. Средното ниво на
тревожност и невротичните оплаквА.я от детето В. нямат обвързаност с
моментната среда. Това са личностови характеристики. Социалната
желателност при А. Ч. е в норма, т.е. не е повишена, докато при детето М. е
повишена. Социалната желателност е скала към Методиката на Айзенк, която
изследва личностови характеристики по няколко скали, една от тях е
социалната желателност. Това е резултат от стандартизираната за българската
популация тестова методика, която се иска на изследвА.те лица, за да се
установи неговата социална желателност. Обработката на този тест е сложна.
Към него има специален ключ. На всеки отговор може да се отговори с
отговор „да“ или „не“, като в резултат на обработката на теста и ключа се
достига до резултатите – висока или ниска социална желателност. Не е
възможно с предварителна подготовка да се постигне мА.пулация на теста.
За изготвянето провеждането обработката на този тест се искат специални
знА.я. Данните са от теста. Дори теста да го има в интернет тя няма ключа.
Дори А. Ч. да е отишла предварително на психолог, за да се подготви за теста,
тя няма как да знае точно какви методики аз ще избера и тя да се подготви.
Нямам спомен майката да ми е казала след привременните мерки да е
осъществявала лични контакти. К. каза, че е ходил до апартамента, до блока,
в който живее момичето, но по негови данни лични контакти не са
осъществени. По отношение на на стр. 22 от заключението, моето
впечатление е, че К. все още има емоционално отношение към А.. Той иска да
запази, съхрА. и върне семейството, което е било преди, но всички други
участници - бивши в това семейство, т.е. децата и А. заявяват, че това няма
как да се случи.
АДВ. К.-П.: Считам, че заключението е обосновано и мотивирано и с
разясненията, които даде вещото лице в днешното съдебно заседА.е, следва
да се приеме.
АДВ. Г.: Оспорвам експертизата. Същата е необоснована. Не е
изградена въз основа на всички материали по делото. Проявява се абсолютно
различен подход към двамата родители, като бездействие и
дезинтересираност на майката с години абсолютно не са обсъдени. Игнорират
се доказА.те актове на насилие и жаждата на детето М. да се отдели от
мястото, в което е насилен, не от училище. Вещото лице дори не е прочело
докладите от 2019 г., 2021 г. Детето никъде не се оплаква от училище. То не е
било тогава под ничии надзор и влияние. Считам, че става дума за женска
солидарност, но не и за експертно становище. Категорично оспорвам
експертизата в частта, в която се дават характеристики за родителския
капацитет на майката. Ще развия съображения допълнително. И ние имаме
житейската мъдрост, гледайки деца и внуци, че едно дете може да се
отдалечи, от който и да е човек, ако с години не е потърсен. Вещото лице се
опита да свидетелства като изтъкна причини, като на нито един въпрос,
свързан с бащата, не каза, че той е имал причина за това. Оспорвам
експертизата и няма да я коментирам с оглед колегиалност.
5
АДВ. К.-П.: Ще предоставя на съда, с оглед процесуална икономия и
евентуална дуплика.
СЪДЪТ счита, че следва да бъде прието заключението на вещото лице.
Същото е достатъчно мотивирано, в т.ч. и с изявленията, които даде днес
вещото лице в съдебно заседА.е. От заключението на вещото лице не може да
се направи извод, че се дава преимущество на единия от двамата родители.
Напротив, според вещото лице двамата родители имат еднаква способност да
се грижат за децата, поради това
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението, изготвено от вещото лице М. К. по
допуснатата съдебно-психологическа експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, съгласно представената от
нея справка-декларация в размер на 982.80 лв. На вещото лице М. К. да се
изплати възнаграждение в размер на 700 лв. от внесения депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата, в двуседмичен срок от днес, да внесе разликата
от 282.80 лв., след което сумата да се изплати на вещото лице.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ И
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА МУ, КАКТО СЛЕДВА:
Н. С. В. – на 53 г., българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство със стрА.те.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. В.: Работя като инспектор ДПС при РУ на МВР- Септември към
МВР – Пазарджик. Спомням си, че съм провеждала разговор с детето М. Ч. в
служебното ми качество. Работила съм, от кога трудно ми е да посоча, но от
2, 3 години, откакто г-жа Ч. се е установила с двете деца на територията на
Септември. Няколко пъти съм се срещала с М.. Поводът е бил подаване на
сигнали от г-н Ч. и това беше поводът да се запозная с А. Ч. и да се срещна с
детето. Ясно си спомням, че на два сигнала на телефон 112, заедно с мой
колега, сме реагирали за евентуално изоставяне и насилие на дете. Първият
път сигналът беше подаден от детето. Извършихме незабавна проверка. Беше
приложен Координиращ мехА.зъм за взаимодействие при случаи на деца,
жертви на насилие или в риск от насилие и при кризисна интервенция. Това е
междуинституционален мехА.зъм, при който водеща роля имат социалните
работници. Задължителни стрА. са полицията и общината, работим в екип.
МехА.змът е задължителен, защото проверката е задължителна от всички
институции. Посетихме дома, проведох разговор с детето и не установихме
данни за съответствие с подадения сигнал. Детето беше вкъщи, при
подходящи условия. Държа да отбележа, че говорих с него насаме, с
разрешение на майката. Детето беше съвсем спокойно, нямаше данни за
насилие. Оттогава повече не е получаван сигнал от детето М.. Следващият
сигнал беше подаден от бащата, пак за неглижиране и насилие над детето.
Ние пак проверихме сигнала, който пак не се потвърди. Изпратих преписка до
Второ РУ Благоевград г-н Ч. да не подава неверни данни на телефон 112.
Разговаряла съм с детето в присъствието на социални работници, не
установих проблеми, спокойно е детето. Случаят е сложен и за нашата
6
практика. При най-малко съмнение преписката се изпраща по компетентност
в районна прокуратура. Детето не даде точен отговор защо се е обадило на
телефон 112. Отбелязано е подробно в докладната записка. Просто каза, че не
е вярно това, което е съобщило на телефона 112. Никога не поставяме въпрос
твърде директно и въпрос, който да провокира отговор, който очакваме.
Детето, ако реши, ще сподели. Нас ни интересува моментното състояние на
детето, дали има насилие. НасочвА. са за консултация и децата, и родителите
към КСУДС. Ние работим екипно. Ние имаме протоколи от тези наши срещи.
В течение съм какво са препоръчали колегите. Оставаме на специалистите те
да преценят причината. За нас е важно детето да е живо и здраво. РУ се
намира в близост до мястото, където живее А. Ч., и тръгвайки си от работа, в
периода от 17.30 ч. и 17.45 ч., там където те живеят децата, играят с още едно
момиченце и съм ги виждала. Когато е светло и денят е голям, съм виждала
М. и В. да си играят с това момиченце и виждам, че са спокойни. По
преписките за насилие съм изисквала от учебното заведение ОУ „Хр Ботев“ -
Септември характеристиките от психолога. Всяка седмица съм в това
училище и имам възможност да виждам децата в самото учебно заведение, на
двора, а отделно се познавам с учителите. Провеждала съм разговори с тях
за децата, дали са имали проблеми. Никога, до момента, официално и
неофициално не съм получавала информация децата да не се чувстват добре.
Има изготвена докладна записка за какво точно е бил сигналът на телефон
112. Те са толкова много сигнали. Сигнал за домашно насилие от страна на
майката по отношение на децата не съм получавала. Не е моя работа дали
майката А. Ч. е осъждана. Това не е информация, която за мен е била нужна.
Децата са спокойни при всяка информация за тях. Не мога да кажа кога съм
виждала децата. Наскоро разговарях с В.. М. не съм го виждала от една
година, може и повече. Почти веднага, след сигнала на 112, отидох. Спомням
си, че дори не отидох сутринта на оперативка, значи съм отишла веднага.
Когато отидох там и майката, и съжителят й бяха там. Известно ми е, че К. Ч.
е депозирал жалби в РУ – Септември. Жалбите са за много неща, не мога да
кажа точно. Имало е жалби на К. Ч., че не може да се вижда с децата си. С
подробности не мога да се сетя. Задължително съм говорила с майката във
връзка с тези сигнали. Тя каза, че се страхува, че той ще вземе децата и
повече няма да ги види. Детето М. е споделяло, че иска да живее с баща си,
още след разговора по повод сигнала до 112. Детето се успокои след нашия
разговор. Нямаше видими признаци за насилие – най-напред физическо, след
това психическо. Детето се успокои и дори се разплака, когато му обясних, че
на този телефон се звъни, когато има наистина спешна нужда. Аз съм титуляр
на длъжността, определен със заповед на началника, и когато отсъствам имам
заместник. Не ме търсят когато не съм на работа, а в РУ постъпи сигнал.
Последните два, три месеца жалби, че детето В. не може да се види с баща си
ми е известно да са постъпвали. Разговаряла съм с детето В.. Тя ми каза като
факт, че „тате е бутнал мама“, това си го спомням. Когато се опитвам да
задавам въпроси за единия или другия родител, децата В. и М. не искат да
коментират родителите си. Има снето обяснение от детето за този случай. В.
каза, че й е мъчно за брат й. Конкретно за баща си и майка си тя не говори.
Предадено ми е от колегите от ОДЗ, че на 14.06.2022 г. бащата се е явил при
тях и казал, че е видял М. на улицата и го взима за малко, след което г-жа Ч. е
подала сигнал, че без нейно съгласие детето е заминало за Благоевград. Сега
7
се сетих, че когато отидох на сигнала, детето държеше телефон в себе си.
Когато отидох на сигнала, А. Ч. беше там и беше много учудена и изненадана,
че сме там. Много трудно снех обяснения от В., тя не искаше да говори за
случилото се и не ме гледаше в очите.
АДВ. К.-П.: Моля да приемете по делото, тъй като считам за относимо
Определение № 2463/25.09.2023 г. по гр.д. № 3435/2023 г. по описа на РС –
Пазарджик, ведно със Заповед за незабавна защита № 37 от същата дата по
същото дело, както и писмо от РУО – Благоевград до г-жа Ч.. Представям
същата в препис и за ответната страна. Считам същите за относими по
делото. От една страна, се касае за характеристики на ответника, предвид
осъществен от него акт на домашно насилие на 15-ти септември, поради
което доверителката ми се е снабдила със заповед за незабавна защита, а
писмото от РУО – Благоевград дава яснота, че в нарушение на Ваше
определение, с което са постановени привременните мерки, ответникът си е
позволил да запише детето В. в IV-то ОУ „Димчо Дебелянов“, макар
проверката да констатира обратното. Детето е съобщило на майка си, че е
отивало на училище да започне учебната година заедно с брат си. Считаме
тези писмени доказателства за относими за изясняване спора по делото.
Успоредно с това, моля да бъдат изслушА. децата, в присъствието на
социален работник, още повече, че М. е на 10 години.
АДВ. Г.: Вие сте изискала от Второ районно преписка, но те са върнали
отговор, че материалите по преписката са в прокуратурата. Положихме
усилие и доверителят ми по мое настояване пусна в РУ - Благоевград искане
за материали за сведение, включително номера на преписката. Към
настоящия момент от едно писмо на РУ - Благоевград установяваме номера
на преписката, която се търси. Правим искане да бъде изискана от РП –
Благоевград тази преписка и заверени преписи от всички материали по нея.
Това което успяхме да свършим е номера на преписката, а именно: преписка
вх. № 6712/2023 г., която отговаря на номера на преписката във Второ РУ,
като акцентирам, че по данни на РП Благоевград в нея са обединени две
преписки, най-вероятно насрещни. По отношение на днес представените
определение и заповед за незабавна защита доверителят ми не е получавал
съобщение за дело. Моля да ни бъде дадена възможност да се запознаем с
днес представените материали. Заповедта за незабавна защита по-скоро е
значима като подход на пишещия. С това се цели злепоставянето на
доверителят ми.
По отношение на отговора на РУО моля да ми бъде даден срок за да се
запозная със съдържА.ето, но виждам че бащата не подценява
образователните нужди на детето.
Моля от РУ – Септември да бъдат изискА. всички сигнали и преписки,
образувА. от 21.07.2023 г., образувА. по жалби или сигнали от К. Ч., заведени
в същото РУ.
Моля за същия период от време - 21.07.2023 г. от Второ РУ –
Благоевград да бъдат изискА. всички жалби и сигнали от А. Ч. да видим, дали
тя си е търсила децата.
АДВ. К.-П.: Моля от РС – Благоевград, от СИС да бъде изискана
информация по образувА. изпълнителни дела от А. Ч. за предаване на деца.
8
Делата са с номера 182 и 183 от тази година, какво е развитието по тези дела.
Съдебният изпълнител е В. Т.. Твърди се, че доверителката ми не желае да си
вижда децата, четири години не се интересува от тях.
АДВ. Г.: Всичките дела образувА. от А. Ч. започват със Заповед за
незабавна защита, след което се губят.
Съдът намира доказателствените искА.я на стрА.те за основателни,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на пълномощника на ответника до датата на
следващото съдебно заседА.е да се запознае с днес представените писмени
доказателства от пълномощника на ищцата и да вземе становище по
приемането им.
ДА СЕ ИЗИСКА от РП – Благоевград заверен препис от преписка с вх.
№ 6712/2023 г. по описа на РП – Благоевград.
ДА СЕ ИЗИСКА от РУ – Септември препис от всички жалби и сигнали
подадени от ответника К. Ч. в периода от 21.07.2023 г. до датата на изготвяне
на отговора.
ДА СЕ ИЗИСКА от Второ РУ - Благоевград препис от всички жалби и
сигнали подадени от ищцата А. Ч. в периода от 21.07.2023 г. до датата на
изготвяне на справката.
ДА СЕ ИЗИСКА от ДСИ при РС – Благоевград удостоверение за
предмета на изпълнително дело № 182 и № 183 и двете от 2023 г. за предмета
на делата, взискателя и за етапа, на който се намират изпълнителните дела.
АДВ. К.-П.: Ще доведем за следващото съдебно заседА.е детето В..
Имам становище от предишното заседА.е. Не ние, а ответната страна се
опитва да прави внушения, че доверителката ми злоупотребява с права. Ако
ответникът не беше шикА.рал процеса и по Хагската конвенция и онзи, който
е по решението на Атинския съд, то отдавна този казус щеше да е приключил.
Няма спор, че изпълнителният лист е след влязло в сила съдебно решение
март тази година по Хагска конвенция. Така, че моля да имате предвид
следното: не доверителката ми, а друг черпи права от собственото си право.
АДВ. Г.: Отново пред Вас се говори как някой живее в гр. Септември и
чака Хагска конвенция – да му се върне дете. Тази ищца е образувала дело и е
поискала привременни мерки абсолютно знаейки, че привременните мерки,
което и Вие установихте, са изтекли и са влезли само три месеца на
територията на Гърция. Ищцата е тази, ако е имала желА.е е могла да
образува производство и никаква Хагска конвенция, съжалявам, че
Апелативен съд – София, за да не влиза в усложнения не е е отчел нашето
уведомление, че как се иска деца да бъдат върнати в Атина, след като вече
никой не живее там. Това вече е злоупотреба с права и това няма нищо общо с
ответника по делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на родителите да осигурят присъствието на децата за
следващото съдебно заседА.е.
9
ДА СЕ УВЕДОМЯТ ДСП – Септември и ДСП - Благоевград да
осигурят социални работници за изслушване на децата.
За събиране на допуснатите доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 06.11.2023 г. от 11.30 ч.
АДВ. Г.: Аз имам дело от 10.00 ч. и не мога да дойда до 11.30 ч., ако
може по-късен следобеден час.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 11.12.2023 г. от 11.30 ч.
АДВ. К.-П.: Ангажирана съм с дело на тази дата. Не мога да се явя.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 18.12.2023 г. от 11:30 часа, за
която дата и час стрА.те уведомени от днес.
ДА СЕ ИЗГОТВЯТ писмата, посочени по-горе.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ ДСП Септември и ДСП Благоевград за
необходимостта да осигурят присъствие на социални работници за
следващото съдебно заседА.е.
Протоколът се изготви в съдебно заседА.е, което приключи в 13:15
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10