Р Е Ш Е Н И Е
№ 216
град Пловдив, 09.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на деветнадесети
януари през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
ЙОРДАН
РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ като разгледа
докладваното от Председателя Ангелов касационно АНД № 2843 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на М.Б.Б., с
ЕГН **********, чрез адв.М.Н., срещу Решение № 56 от 16.09.2021 г. постановено
по АНД № 494 от 2021 г. по описа на Районен
съд Асеновград, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 21-0239-000333/01.04.2021 г., издадено от Началника на РУ Асеновград
към ОД на МВР Пловдив, с което на М.Б.Б. на основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца
за нарушение по 174, ал.3 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на решението и на НП
изцяло.
В съдебното заседаниe М.Б. не се явява, не се представлява. С писмено
становище по делото адв. Н. поддържа жалбата, излага съображения по същество.
Ответникът – РУ
Асеновград към ОД на МВР Пловдив, не се представлява.
Прокурор от
Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за
неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Административен съд Пловдив, като взе предвид
становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените
касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна
проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с
материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за
неоснователна.
Пред Районен
съд Пловдив била установена следната фактическа обстановка.
М.Б. е
санкционирана за това, че на 01.03.2021 г. около 21:30 часа в град Асеновград,
на бул.,,България‘‘ до № 39 като водач на лек автомобил– „Рено Каджар“, с рег.№
***, отказва да бъде изпробвана за употреба на наркотици и техните аналози с полеви
тест „DRUG
CHECK“3000 с фабричен номер ARNM-0921. След издаден талон за медицинско изследване № 0041495
М.Б. не е дала и кръвна проба.
С подадената
касационна жалба не се обосноват касационни основания за отмяна на решението и
на НП.
Оспореното
решение е валидно, допустимо и правилно.
За да обоснове
крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП състав на Районен съд
Пловдив приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства
се установява извършване от страна на М.Б. на вменените и нарушения на ЗДв.П, а от друга, че не са
налице съществени нарушения на процесуалните правила осъществени в хода на
развитие на административно – наказателното производство.
Районният съд
правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните
фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава
оспореното пред него НП, предвид установената му законосъобразност, като
издадено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Подробните
съображения, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия
състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо.
Още повече, че
с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане
към мотивите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е детайлно и
точно описана, същата е възприета за несъмнено установена след подробен анализ
на съвкупния доказателствен материал по делото, в това число и разпита на
актосъставителя.
Съгласно
законовата разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на
касатора не е оборена тази доказателствена сила на акта.
При съставянето
на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При
съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към
съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от
материално и териториално компетентен орган.
Съгласно чл.
174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лева. Посочената разпоредба предоставя възможност на
всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо
средство „или“ да изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта си, което следва да му се издаде както в
случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде
тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в
закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно
от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В процесния случай безспорно се установява от
доказателствата по делото, че М.Б. е отказала да и бъде извършена проверка с
техническо средство, а и в последствие целта на проверката не е била постигната
по друг начин – чрез вземане на биологична проба за изследване употребата на наркотици
и техните аналози, т.е правилна е квалификацията на нарушението по чл. 174, ал. 3, предложение 2
от ЗДвП.
Посочената разпоредба предвижда едно
единствено нарушение – отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества, който отказ може да има различни форми . В настоящия
случай в обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление ясно е посочено в какво се състои
противоправното поведение на нарушителя, поради което той своевременно е бил
запознат с фактите, срещу които трябва да се защитава, и е била обезпечена
възможността му да упражнява адекватно и в пълен обем правото си на защита.
При проверката
се констатирало също, че водачът М.Б. била със силно разширени зеници, сочещо
към употреба на наркотици, а и същата заявила пред контролните органи, че преди
един ден е пушила марихуана и именно затова отказва да се тества.
Талонът за
изследване бил връчен от контролния орган, но Б. не посетила указаното здравно
заведение, като в бланката на талона тя саморъчно отразила, че отказва да бъде
тествана и да даде кръв. За констатираното нарушение на М.Б. бил съставен АУАН,
като актът бил съставен в нейно присъствие и същата го подписала, като в него
саморъчно отразила, че отказва да даде кръв и урина за тестване. Писмени
възражения не са били подадени в тридневния срок по 44, ал.1 от ЗАНН.
В процесния случай,
след като водачът Б. неколкократно е била поканена да даде проба за наркотици
чрез техническо средство, същата категорично е отказала, с което е реализирала
състава на горното нарушение. Същата и не е изпълнила и предписанието за
химико-токсилогично лабораторно изследване.
Изцяло
ирелевантни са наведените с касационната жалба доводи и възражения.
М.Б. е
реализирала от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174
ал.3 от ЗДвП и извършването му е установено по несъмнен начин. НП отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за това орган и е
подписано от него, в изискуемата от закона форма е. Описаното нарушение
правилно е било съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Същата в редакцията и действала към момента на извършване на нарушението
предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотици или не изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, за срок от две години и глоба
2000,00 лв.
При определяне
размера на наказанията – глоба и лишаване от право на управляване на МПС,
наказващият орган е съобразил основния критерий при определяне на наказанието
залегнал в чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. В случая и двете
наказания са предвидени в закона в абсолютен размер и оразмеряването им не
подлежи на преценката на административно-наказващия орган и като е наложил
наказанията именно в този размер същият правилно е приложил закона.
Обосновани са
мотивите на първостепенният съд относно наведените с първоначалната жалбата
възражения. Правилно съдът е посочил, че по същество се касае за категоричен
отказ от страна на водача да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества, поради което и на практика изобщо не се е стигнало до
процедурата уредена в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за
установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни
аналози/.
Процесното
деяние не представлява хипотеза на маловажен случай на административно
нарушение.
Ответникът не претендира разноски. Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административният съд Пловдив, двадесет и първи състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 56 от 16.09.2021 г.
постановено по АНД № 494 от 2021 г. по
описа на Районен съд Асеновград.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: