№ 254
гр. Варна, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110204990 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от И. В. П. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 22-0445-000674/30.08.2022г. на началник РУ в ОД на МВР-
Варна, РУ-Аксаково, с което на лицето били наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно. Отрича извършването на нарушението, като заявява, че не
му е било известно, че управляваното от него МПС е със служебно
прекратена регистрация. Изтъква, че по АНП липсват доказателства, че е бил
наясно с прекратяването на регистрацията на автомобила. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
1
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 26.03.2022г. бил сключен договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство между С. М. С. и Р. Д. С.а
като продавачи и И. В. П. като купувач, по силата на който последният
закупил лек автомобил марка и модел „Ауди 80“ с регистрационен номер ТХ
0495 СХ. В двумесечен срок след закупуването на автомобила П. не
предприел необходимите действия за пререгистриране на превозното
средство, поради което на 28.05.2022г. регистрацията му била служебно
прекратена, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
На 08.06.2022г. около 18,00ч. жалбоподателят управлявал посочения
автомобил по ул.“И. Вазов“ в с.Любен Каравелово, обл.Варна. Същевременно
на тази улица св.Н. И. Г.- служител при ОДМВР-Варна, РУ Аксаково,
осъществявала контрол по спазване на ЗДвП. Същата спряла жалбоподателя
за проверка, в хода на която установила, че автомобилът е служебно
дерегистриран и уведомила за това водача. П. попълнил писмено сведение, в
което отразил, че не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена.
Във връзка с констатациите при проверката на същата дата бил съставен акт
за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че
управлява лек автомобил, който е с прекратена от 28.05.2022г. регистрация,
на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на
нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не
били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Впоследствие преписката
била изпратена на ВРП, тъй като било счетено, че се касае за престъпление от
общ характер. Във връзка със случая била образувана Преписка с №8218/22г.,
с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление на ВРП
от 07.07.2022г. било отказано образуването на досъдебно производство, тъй
като било установено, че лицето не е било уведомено, че автомобилът е
служебно дерегистриран. Делото било изпратено на наказващия орган за
преценка за евентуално ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лицето. На 30.08.2022г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на И. П. била наложена глоба в размер на
200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за
извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на св.Н. И. Г., както
и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на разпитаната свидетелка следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. Същата не се е намирала в някакви особени
отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което
2
за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на нейните
показания.
С особено съществено значение за изясняването на фактическата
обстановка са приобщените копия на Договор за покупко-продажба на
моторно превозно средство, Справка за история за превозно средство (от
която се установяват датата на регистриране на договора, а също и датата и
основанието за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила),
попълненото от жалбоподателя писмено сведение (в което не отрича, че е
управлявал процесния автомобил на посочената в НП дата) и Постановление
за отказ да се образува наказателно производство от 07.03.2022г., ценено в
качеството му на писмено доказателство. Показанията на разпитаната
свидетелка и коментираните писмени доказателства позволяват изложената
фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от страна на
жалбоподателя, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на
законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва
да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с
оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на
приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление съдържа законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
реквизити. Същото е издадено в предвидените за това срокове, като при
връчването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
(видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи). Описанието на нарушението е достатъчно
пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно
защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
По силата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
3
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Според дефиницията на §2, т.4 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи
регистрацията представлява административно разрешение за превозното
средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.
Същевременно разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП дефинира
понятието „Водач“ като лице, което управлява пътно превозно средство.
Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на
жалбоподателя, че на процесната дата същият е управлявал процесния лек
автомобил, при което е имал качеството „водач“ на моторното превозно
средство. Не е спорно и обстоятелството, че автомобилът се е движел по път,
отворен за обществено ползване. В качеството си на водач на лек автомобил,
управляван по път, отворен за за обществено ползване, жалбоподателят е бил
задължен да управлява само моторно превозно средство, което е надлежно
регистрирано. Като е управлявал автомобил, чиято регистрация е била
прекратена служебно, тъй като не е бил пререгистриран в двумесечен срок от
придобИ.ето му, жалбоподателят несъмнено е осъществил от обективна
страна състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съдът счита обаче за основателни възраженията, изложени в жалбата,
че деянието не е осъществено виновно. Не може да бъде споделено
становището на наказващия орган, изразено в депозираните писмени
бележки, че като правоспособен водач жалбоподателят е бил наясно, че след
изтичането на срока за пререгистрация регистрацията на автомобила ще бъде
служебно прекратена. За наличието на умисъл за извършване на нарушението
е необходимо лицето да е съзнавало всички признаци на неговия състав, като
знанието следва да бъде безспорно установено. В случая доказателства в тази
насока липсват. По делото е установено, че П. не е бил уведомен за
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила (видно и от
постановлението за отказ да се образува ДП). В попълненото от
жалбоподателя писмено сведение той е заявил, че не е знаел, че
регистрацията на автомобила е прекратена. Същевременно наказващият орган
не е ангажирал доказателства, които да опровергаят тези твърдения. В
показанията си св.Г. не съобщава нарушителят да е направил в нейно
присъствие изявления, от които да е видно, че това обстоятелство му е било
известно. Напротив, същата заявява, че П. е бил изненадан, че регистрацията
е прекратена. Автомобилът също така е бил с поставени регистрационни
4
табели, при което жалбоподателят не е имал причина да предположи, че
превозното средство е нерегистрирано. При това положение съдът приема за
недоказано осъществяването на нарушението от субективна страна. В тази
насока е и практиката на ВАдмС по сходни случаи- в Решение № 655 от
9.06.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 546/2020 г. се приема изрично, че
след като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е
уведомен за служебно прекратената регистрацията на автомобила му, то не е
изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Посочва се също, че
след като регистрационните табели на автомобила са били на
предназначените за това места, (както е било и в случая), на водача не може
да му се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за това, че е
осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В аналогичен смисъл са и
Решение № 910 от 13.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 393/2020 г. (в
което се изтъква, че липсата на субективната страна за извършване на
нарушението е констатирана и в Постановлението на РП-Варна, заради което
е отказано образуване на наказателно производство за деянието), а също и
Решение № 2476 от 17.12.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2126/2019 г .
Изложените в цитираните съдебни актове становища се споделят изцяло и от
настоящия състав и са относими и към настоящия случай. След като няма
данни жалбоподателят да е бил уведомен за дерегистрацията на автомобила,
не би могло да се счете за доказано наличието на виновно поведение за
осъществяване на административното нарушение. Дори и да се приеме, че
като правоспособен водач жалбоподателят е следвало да е наясно с
възможността регистрацията на автомобила да бъде прекратена, за да е
налице административно нарушение той е следвало да има конкретна
представа, че служебното дерегистриране е извършено, както и датата, от
която регистрацията е отпаднала. Действително, по начало на
административно наказване подлежат и непредпазливите деяния. За да е
налице непредпазливост под формата на небрежност е необходимо деецът да
е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат. Както
беше посочено по-горе обаче, установената съдебна практика приема, че
незнанието за служебното прекратяване на регистрацията и наличието на
съответни регистрационни табели на автомобила изключват не само умисъла,
но и непредпазливостта.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова
следва да бъде отменено изцяло поради липса на осъществен от субективна
страна състав на административно нарушение.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, поради липса на
съответно искане, а и на данни такива да са били направени.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 22-0445-
000674/30.08.2022г. на началник РУ в ОД на МВР-Варна, РУ-Аксаково, с
което на И. В. П. от с.Любен Каравелово, обл.Варна, с ЕГН:**********, са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6