№ 6310
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело
№ 20241100512831 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 03.09.2024г., постановено по гр. дело № 20665/2022г. по описа на СРС,
156-ти състав е оставено без уважение искането на „Топлофикация София“ ЕАД за
допускане на поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК в
диспозитива на Решение № 12034/01.11.2022г., постановено по гр. дело № 20665/2022г. по
описа на СРС, 156-ти състав в частта на търговската фирма на третото лице-помагач.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София“
ЕАД срещу така постановеното решение по реда на чл. 247 ГПК, с която се обжалва
решението с оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебния акт. Изложени са
съображения, че с депозираната искова молба ищецът бил отправил искане за привличане
като трето лице-помагач на дружеството, извършващо услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, с което топлопреносното предприятие било в облигационни отношения.
Твърдят, че от договор от 2002г. се установявало, че между етажната собственост и
топлинния счетоводител „Топлоснабдителна агенция- енергиен сервиз- Нелбо инженеринг“
ООД бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия. През 2009г. било извършено преобразуване на дружеството „ТАЕС- Нелбо
инженеринг“ ООД по силата на Решение на ОС- гр. Велико Търново от 13.09.2007г. по
ф.дело № 1478/1998г. като чрез отделяне било учредено дружество „Нелбо“ ЕАД. Сочат, че
дейността по извършване на дялово разпределение на топлинна енергия се поемала от
„Нелбо“ ЕАД. През 2019г. била извършена промяна в правноорганизационната форма на
1
„Нелбо“ ЕАД от еднолично акционерно дружество в акционерно дружество като към
момента на депозиране на исковата молба по гр. дело № 20665/2022г. по описа на СРС, 165-
ти състав дружеството се намирало в облигационни отношения с „Нелбо“ АД, ЕИК
*********. Считат, че отправеното от страна на „Топлофикация София“ ЕАД искане за
привличане на „ТАЕС- Нелбо инженеринг“ ООД като трето лице-помагач по делото
представлявало формална грешка при посочване на наименованието на дружеството,
доколкото изложените в исковата молба аргументи относно наличието на правен интерес
касаели именно дружеството „Нелбо“ АД. Поддържат, че независимо от допуснатите от
ищеца и от съда формални несъответствия по делото фактически бил участвал „Нелбо“ АД.
Извод за волята на съда можел да се направи от извършените съдебни действия в
производството, а именно: съдебните книжа били връчени на адреса на управление на
„Нелбо“ АД; документите, които третото лице-помагач бил задължен да представи, били
депозирани от „Нелбо“ АД и същите били приети и кредитирани от съда. Считат, че волята
на всички участници в съдебното производство била по делото да участва „Нелбо“ АД.
Намират, че в случая се касаело за хипотеза на допусната очевидна фактическа грешка
поради противоречие с формираната действителна воля на съда в хода на съдебното
производство и нейното външно отразяване в диспозитива на решението. Искането към съда
е да отмени решението и да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива
на решението като постанови, че решението е постановено при участието на трето лице-
помагач „Нелбо“ АД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Р. Н. и
А. Н. Н.. В проведеното съдебно заседание на 09.10.2025г. процесуалният представител на
въззиваемите страни е оспорил въззивната жалба и е направил искане да бъде потвърдено
решението.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от третото
лице-помагач, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че било без правно
значение кое юридическо лице било в облигационна връзка с топлопреносното предприятие
и кое следвало да бъде привлечено в едно вече приключило производство. Намират, че
изводът на съда, че третото лице-помагач било конституирано в съответствие с това, което
бил поискал самият ищец и във връзка с изложените от него доводи за правен интерес
поради наличие на облигационни отношения, бил правилен. Искането към съда е да
потвърди решението.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
2
Видно от исковата молба, по която е образувано гр. дело № 20665/2022г. по описа на
СРС, 156-ти състав „Топлофикация София“ ЕАД са предявили положителни установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу М. Р. Н. и А. Н. Н. за признаване за установено,
че дължат при условията на разделност цена на предоставена топлинна енергия и дялово
разпределение за ап. 64, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда-3“, бл. 307, бл. В, ет. 5, аб. №
154293. На стр. 3 от исковата молба е посочено, че собствениците в СЕС, в която се намирал
имота на ответниците, били сключили договор за извършване на услугата дялово
разпределение с фирма „Топлоснабдителна агенция- Енергиен сервиз- Нелбо Инженеринг“
ЕООД, ЕИК ********* за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия. На стр. 5 от исковата молба е направено искане на основание чл. 219, ал. 1 ГПК да
бъде привлечено като трето лице-помагач „Топлоснабдителна агенция- Енергиен сервиз-
Нелбо Инженеринг“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тинтява“ №
15. В следващото изречение е посочено, че фактическите им твърдения обуславят правния
им интерес от привличане на „Нелбо инженеринг“ ЕООД. В частта, с която е направено
искане за допускане на съдебно-техническа експертиза е посочено, че вещото лице следва да
прегледа наличната документация в „Топлофикация София“ ЕАД, както и при „Нелбо
инженеринг“ ЕООД, извършващо дяловото разпределение за аб. № 154293. Релевирано е
доказателствено искане по чл. 190 ГПК, респ. чл. 192 ГПК „Нелбо инженеринг“ ЕООД да
представи всички относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на топлинна
енергия в топлоснабдения имот за процесния период. Същевременно към исковата молба е
приложен Договор № Дог-55 от 02.06.2017г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и
„Нелбо“ ЕАД с предмет извършване на услуга дялово разпределение.
С определението от 14.07.2022г., в което е обективиран проектът за доклад,
първоинстанционният съд се е произнесъл по доказателствените искания на страните. В
мотивите на определението съдът е посочил, че следва да бъде конституирано като трето
лице-помагач на страната на ищеца „Нелбо Инженеринг“ ЕООД, а в диспозитива на
определението е конституиран на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Техем Сървисис“ ЕООД. На
основание чл. 190 ГПК съдът е задължил трето лице-помагач „Нелбо инженеринг“ ЕООД да
представи документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за
процесния имот и период, както и документи във връзка с връчването на изравнителни
сметки, протоколи за неосигурен достъп и документи за сертификация на уредите за дялово
разпределение.
На 02.08.2022г. по делото е постъпила молба от „Нелбо“ АД, с която са представени
документи за аб. № 154293. Видно от протокола за проведеното по делото съдебно заседание
на 03.10.2022г. като трето лице-помагач е посочен „Нелбо инженеринг“ ЕООД.
С Решение № 12034 от 01.11.2022г., постановено по гр. дело № 20665/2022г. по описа
на СРС, 156-ти състав са отхвърлени предявените искове от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу М. Р. Н. и А. Н. Н. за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че М. Р. Н. и А. Н. Н. дължат разделно по равно на „Топлофикация София“ ЕАД сумата
3
от 2483,54 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр.
София, ж. к. ****, аб. № 154293 за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г., както и сумата от
361,96 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 20.01.2022г.,
както и сумата от 52,65 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.12.2018г. до 30.04.2021г., както и сумата от 9,91 лева, представляващи
мораторна лихва за периода от 31.01.2019г. до 20.01.2022г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.02.2022г. по ч. гр. д. №
3828/2022г. по описа на СРС, II ГО, 156-ти състав. В диспозитива на решението е посочено,
че същото е постановено при участието на трето лице-помагач „Нелбо Инженеринг“ ЕООД
на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Видно от отбелязването върху самото
решение същото е влязло в сила като необжалвано на 19.11.2022г.
На 13.05.2024г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която на
основание чл. 247 ГПК е поискано да бъде допусната поправка на очевидна фактическа
грешка като в диспозитива на решението бъде посочено, че решението е постановено при
участието на „Нелбо“ АД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Обект на въззивна проверка е решение, постановено по реда на чл. 247 ГПК.
Същностна черта на този тип актове е, че имат за последица отстраняването на порок, при
който е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението. Касае се за действие, допустимо да се извърши
от съда, който е постановил основния акт, по причина, че не става дума за изменение или
отменяне на формираната воля на съда, която е ясна (в противен случай приложим би бил
способа по чл. 251 ГПК – тълкуване на решението), но е отразена неточно. Решението, с
което поправката се допуска, има за задача да отстрани несъответствието между волята на
съда и нейния външен израз, без да подменя съдържанието на поправения акт. Ето защо, при
обжалване на решението относно поправката, горната инстанция е ограничена да провери
дали са били налице предпоставките по чл. 247 ГПК, като не разполага с правомощия да
упражнява контрол върху основния, поправения акт. По тази причина, когато наред с
констатацията за несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване, страната също така счита, че основното решение страда от неотстраним
от самия съд порок (нищожност, недопустимост или неправилност), пътят за защитата й е не
само да подаде молба по чл. 247 ГПК, но също така да подаде жалба (въззивна или
касационна) срещу основното решение. В противен случай - при отсъствието на жалба,
основното решение влиза в сила, а след влизане в сила и на решението за поправката,
основното решение ще важи с поправеното съдържание, при това считано от деня на
постановяването му, а не от деня на поправката.
В настоящия случай безспорно се установява, че в исковата молба, подадена от
„Топлофикация София“ ЕАД, са изложени противоречиви твърдения, както за сключен
4
договор с „Топлоснабдителна агенция- Енергиен сервиз- Нелбо инженеринг“ ЕООД, ЕИК
*********, което именно дружеството-въззивник е поискало да бъде конституирано като
трето-лице помагач на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, както и за наличие на правен интерес от
привличане на „Нелбо инженеринг“ ЕООД като трето лице-помагач, респ. е направено
искане да бъде задължено това дружество да представи писмени документи по делото, по
които вещото лице-топлотехник да работи. Същевременно към исковата молба са
представени доказателства за сключен договор за дялово разпределение с „Нелбо“ ЕАД
/трето дружество, различно от гореописаните/. Т.е. касае се за нередовност на исковата
молба в частта, с която е направено искане по чл. 219 ГПК, доколкото са изложени
твърдения за наличие на правен интерес от привличането на две отделни дружества,
извършващи дялово разпределение, както и са ангажирани доказателства за наличие на
облигационно правоотношение с трето дружество. Така описаната нередовност по
гореизложените съображения не може бъде санирана в производството по чл. 247 ГПК.
На следващо място, действително в определението по чл. 140 ГПК е допусната
техническа грешка от съда при постановяване на диспозитива по чл. 219 ГПК, но волята на
съда е ясно изразена в мотивната част на определението и в произнасянето по чл. 190 ГПК, а
именно като страна по делото да бъде конституирано дружеството, посочено от ищеца в
исковата молба- „Нелбо инженеринг“ ЕООД. За горепосоченото дружество ищецът
„Топлофикация София“ ЕАД е изложил конкретни фактически твърдения, обуславящи
правния му интерес от привличането на дружеството. В този смисъл първоинстанционният
съд се е произнесъл съобразно конкретното искане на страната в рамките на дължимата
защита съгласно диспозитивното начало, регламентирано в чл. 6, ал. 2 ГПК. По този начин е
отразена волята на съда и в протокола от проведеното съдебно заседание от 03.10.2022г.,
както и в постановеното решение от 01.11.2022г.
Действително, както е посочил въззивникът, дружеството „Нелбо“ АД е представил
писмени документи по делото, които впоследствие са били приети и кредитирани от съда с
решението по същество на спора, но горното обстоятелство не би могло да бъде взето
предвид в производството по чл. 247 ГПК. Това е така, доколкото не е налице
несъответствие между формираната воля на съда по отношение на спорния предмет и
нейното външно изразяване, нито е налице липса на формирана воля по част от искането.
Преценката на приетите по делото документи е извън предмета на производството по чл.
247 ГПК, доколкото въззивният съд, сезиран с жалба срещу решението по чл. 247 ГПК, не
разполага с правомощия да упражнява контрол върху правилността на основния съдебен акт.
Чрез привличането привличащата страна цели при неблагоприятен за нея изход на
делото да подчини привлеченото лице на силата на мотивите, за да обезпечи своето правно
положение в следващ процес между нея и привлеченото лице. За вътрешните отношения
между подпомаганата и подпомагащата страна важи задължителната сила на мотивите на
решението съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК. Привлеченото лице е обвързано от силата на
присъдено нещо и може да се позове на нея в отношенията си с насрещната страна
съобразно чл. 223, ал. 1 ГПК. След като източник на силата на присъдено нещо не са
5
мотивите на съдебното решение, а диспозитивът на решението, даващ констатация относно
спорното право, то отразяването в мотивите на съдебното решение на участието на
подпомагаща страна не е достатъчно, а участието на тази страна следва да бъде отразено и в
диспозитива на решението. В настоящия случай, както беше посочено, липсва произнасяне
от страна на първоинстанционния съд по отношение на дружеството „Нелбо“ АД, като
евентуална преценка на приетите по делото доказателства, както и на изложените доводи за
извършено преобразуване чрез отделяне на „Нелбо“ АД би имала за последица подмяна на
първоначално формираната правораздавателна воля в нарушение на забраната на чл. 246
ГПК.
Предвид което въззивният съд намира, че погрешното според въззивника отразяване
на третото лице-помагач в диспозитива на съдебното решение не може да бъде преодоляно
чрез поправяне на очевидна фактическа грешка поради липса на несъответствие между
формираната воля на съда по отношение на спорния предмет и нейното външно отразяване.
В този смисъл не е налице липса на формирана воля по искането или погрешно/неправилно
произнасяне по него. Напротив, първоинстанционният съд се е произнесъл съобразно
искането, въведено от ищеца с исковата молба в изпълнение на правомощията си по чл. 6,
ал. 2 ГПК, като правилността на произнасянето и обстоятелството кое дружество фактически
е извършило дяловото разпределение за процесния имот и период е извън предмета на
въззивна проверка на акта по чл. 247 ГПК.
При съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски имат въззиваемите страни, които не са
сторили и не претендират разноски.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 247, ал. 4 ГПК вр. чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 03.09.2024г., постановено по гр. дело № 20665/2022г.
по описа на СРС, 156-ти състав, с което е оставено без уважение искането на „Топлофикация
София“ ЕАД за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247
ГПК в диспозитива на Решение № 12034/01.11.2022г., постановено по гр. дело №
20665/2022г. по описа на СРС, 156-ти състав в частта на търговската фирма на третото лице-
помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Нелбо инженеринг“
ЕООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7