Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 22.03.3018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в
публичното заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря
Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско
дело № 14891 по описа за 2016 год., за
да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск
с правно основание чл. 226,ал.1 КЗ.
Ищцата А.К.К.
чрез адв. Г.Д. е предявила против ЗАД „ОЗК - З." АД гр. София иск за заплащане
на обезщетение за търпени неимуществени
вреди – болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП
от 21.10.2015 г. в размер на сумата от 40 000 лв., както и сумата от 353.84 лв.
– обезщетение за имуществени вреди за направени разходи за лечение, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на деликта – 21.10.2015 г. до
окончателното й изплащане и разноските по делото.
Твърди,че е
пострадала при ПТП настъпило по вина на водача на лек автомобил СУЗУКИ ВИТАРА с
рег.№ *******Д.И.Д.. За горния автомобил е имало валидна застраховка за
гражданска отговорност при ответното дружество.
Ищцата
поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на
разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.
ответникът ЗАД „ОЗК - З." АД гр. София оспорва иска
по основание и по размер над 30 000
лв. Евентуално прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата,която навлязла внезапно на пътното платно,на
необозначено място и без да се огледа,както и че не се е съобразила с
разстоянието и скоростта на приближаващия се автомобил. Прави възражение за
прекомерност на претенцията. моли
съда да отхвърли иска и претендира разноски.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От
представените констативен протокол за
ПТП 3405/21.01.2015 год.,протокол за оглед от същата дата със схема на
произшествието и постановление за прекратяване на наказателно производство от
06.01.2015 год. по пр.пр.№ 1009/2015 год. на Военно-окръжна прокуратура
гр.Сливен се установява, че на 21.10. 2015г., около 07:15 ч., в гр. Варна, на
бул. „Княз Борис I” преди кръстовището с ул. „Македония” е настъпило ПТП,при
което при което лек автомобил Сузуки Витара с д.к. № *******управляван от Д.И.Д.
*** Борис І в посока към Икономическия университет гр.Варна е блъснал
пешеходката А.К.К. ,в резултат на което й
причинил увреждане на лява бедрена кост и контузия на главата.
От
представената на л.77 застрахователна полица № 23115000754322/11.03.3015 год.
се установява,че за лек автомобил Сузуки Витара с д.к. № *******е имало валидна
застраховка за гражданска отговорност валидна към 21.01.2015 год.
От
заключението на вещото лице по възложената автотехническа експертиза, което
съдът приема като обективно и професионално, се установява,че мястото на удара
е върху първата пешеходна пътека в посока към Икономическия университет
гр.Варна по дължина на пътното платно, а по ширина - на около метър вляво от
десния край на пътното платно, пак в горната посока.
От
заключенеито на вещото лице по възложената съдебно-медицинска експертиза, което
съдът приема като обективно и професионално,се установява, че в следствие удара
ищцата е получила супракондилно счупване на лявата бедрена кост, контузия и
разкьсно-контузна рана на лявата челна област на главата, мозъчно сътресение,
ожулвания и кръвонасядания на челото и дясната хълбочна част на таза. Спешна
медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в МБАЛ„ Св.Анна“ Варна и на
29.10.2015г. пострадалата е била оперирана- открито наместване на бедрената
кост и стабилзиране на фрактурата с метална остеоснитезна плака и винтове в
следно-долната част на костта. Счупената бедрена кост е зараснала за срок до 6
месеца ,след което ищцата е провела рехабилитация. Общо лечебния и
възстановителен период на тази фрактура е приключил за 8 месеца. През посочения
период ищцата е търпяла болки и страдания ,като най интензивни те са били през
първите 2 месеца след злополуката и около месец по време на проведената
рехабилитация.
Лечебният и възстановителен период при ищцата
е протекъл в обичайния срок като при всички пациенти подобно счупване на
бедрената кост.
От показанията
на сина на ищцата,св.И.А.се установява, че непосредствено след катастрофата пострадалата
изпитвала силни болки, цялото й тяло било в синини.Не можела да се обслужва
сама,като това състояние продължило около 3 месеца след инцидента.Понастоящем
още изпитва болки в крака и куца.Металната имплатна не е извадена.
Св.Д.Д.
установява,че видял отдалече пешеходката,но когато тя тръгнала да пресича,той
не могъл да спре навреме.Пешеходката се движила отляво надясно спрямо посоката
му за движение.Ударил е с предната дясна част на автомобила.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл.226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във
връзка с чл. 45 от ЗЗД.
В настоящия
случай се установи, че са налице предвидените и изброени в закона предпоставки:
противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.
От доказателствата по делото се установява, че
произшествието е настъпило по вина на Д.И.Д., управлявал лек автомобил Сузуки Витара с д.к. № *******,
който блъснал ищцата,докато тя пресичала улицата на пешеходна пътека и с това й
причинил телесни увреждания-нарушение на чл.5,ал.2,т.1 ЗДвП- да бъде внимателен
и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и на чл.119,ал.1 ЗДвП , според който при приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.
Съдът
намира,че направеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата е неоснователно,доколкото
не се събраха доказателства последната да е извършила някое от нарушенията при
пресичане на пътя на пешеходна пътека визирани в чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДвП.
Установено е и
няма спор,че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното деяние.
За да се
ангажира отговорността на ЗАД „ОЗК - З." АД по чл. 226,ал.1 КЗ, е необходимо
наличието на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и
ответното дружество,като факта на налично такова е установен и не е спорен по
делото.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени
неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият
размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда,
че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът
следва да вземе предвид характера и степента на увреждането, претърпените
интензивни болки и страдания в началния период след злополуката. Пострадалата е
приета за лечение в болница за две седмици, последвала е хирургическа
интервенция,след което лечението е продължило в домашни условия около шест
месеца. следва да се отчете високата
възраст на ищцата в момента на увреждането – 74- години,което макар да не е
повлияло на срока необходим за зарастване на фрактурата,като цяло е допринесъл
за по-мъчителния оздравителен и възстановителен процес.
На основание
изложеното, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е основателен в
размер на 30 000 лв. ,която сума ответникът следва да заплати на ищцата,
ведно със законната лихва, считано от 21.10.2015 г. до окончателното й
изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед
претърпените от ищцата телесни увреждания,болки и страдания и тяхната
продължителност и интензитет и отговаря на принципа на справедливостта и
социално-икономическите условия на живот в страната.
Над уважения
размер до претендирания такъв от 40 000 лв. искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
Претенцията за
заплащане на имуществени вреди е доказана и съответно основателна до размер от
313.84 лв. ведно със законната лихва, считано от 21.10.2015 г. до окончателното
й изплащане,а над него до претендирания от 353.84 лв. следва да се отхвърли.
Съобразно
този изход на делото ищцата следва да
заплати на ответника разноски за експертизи и свидетел в общ размер от 119 лв.
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв. съобразно разпоредбата на
чл.78,ал.8 ГПК.
Ответникът
следва да заплати на ищцата съобразно
уважената част от иска разноски в общ размер на 1304 лв.,а по сметка на СГС
държавна такса в размер на 1212 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З." АД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление ***
да заплати на А.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника й
адв. Г.Д., със съдебен адрес:*** основание
чл.226,ал.1 КЗ/отм./ сумата от 30 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане настъпило при пътнотранспортно произшествие на 21.10.2015
год. в гр.Варна и 313.84 лв. обезщетение за имуществени вреди от същото
увреждане , ведно със законната лихва върху тези суми от 21.10.2015 год. до окончателното им изплащане и разноски в размер на 1304 лв.
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер до предявения такъв от 40 000
лв. за неимуществените вреди и до 353.84 лв. за имуществените такива като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З." АД, ЕИК *******
да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1212 лв.
ОСЪЖДА А.К.К., ЕГН ********** да заплати на
ЗАД „ОЗК - З." АД, ЕИК *******
разноски за експертизи,свидетел и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 369 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: