Р Е Ш
Е Н И Е
София, 29.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 11871/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от И.Т.Т., ЕГН **********,
чрез адв. К.П. – САК, със съдебен адрес:*** против ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и
чл. 86 ЗЗД за сумата 56 000 лв.,,
представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, претендирано направо от застрахователя, ведно
със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане
на сумата и сторените разноски, вкл. адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че на 10.11.2016 г. в
гр. Сливен, на бул. Бургаско шосе е станало ПТП, при което л.а. Мерцедес с
рег.№ ********, управляван от Н.А.Д. е блъснал пресичащия на пешеходна пътека
пешеходец И.Т., след което е напуснал мястото на ПТП. На ищеца са причинени
следните телесни увреждания: счупване на лъчевата кост на дясната ръка;
счупване на втората дланна кост на лявата ръка с дислокация на костните
елементи, довело до оперативно лечение; мозъчно сътресение; контузия на
главата, разкъсно-контузна рана на веждата, контузия в областта на дясното
рамо.
За ПТП е образувано ДП № 1524/2016 г. по описа на РУ на
МВР – гр. Сливен и НОХД № 843/2017 г. по описа на РС – гр. Сливен, което е
приключило със споразумение, влязло в сила на 26.06.2017 г.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищецът твърди да
е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество
по з.п. № BG/30/116002788551, валидна от 29.10.2016 г. до 29.10.2017
г.
Ищецът твърди, че е отправил към ответника искане за
заплащане на обезщетение и последния му е заплатил сума в размер на 4 000
лв.
В тази връзка е предявила
настоящия иск срещу ответното застрахователно дружество с правно основание чл.
432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер исковата сума, ведно със законните последици - лихва, считано от завеждане на делото
до окончателното изплащане на сумата 56 000 лв. и сторените разноски, вкл. адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Представила е писмени
доказателства, поискала е разпит на свидетели и назначаване на
съдебномедицинска експертиза.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък. Прави възражение досежно размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна..
Ответникът ЗАД „Д.Б.:Ж.И З.“ оспорва предявените
искове изцяло по основание и размер. Претендира разноски, в това число и
адвокатско възнаграждение.
Оспорва всички изложени в исковата молба обстоятелства,
на които ищецът основава претенцията си, нейния размер и връзка между
процесното ПТП и твърдените увреждания и техните предполагаеми последващи
усложнения.
Заявява наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия, тъй като същия не пресичал на обозначено за целта място.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени и имуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондиращ с
принципа за справедливост, както и с трайната съдебна практика в подобни
случаи.
Направил е искане на основание чл. 219 ГПК по делото да
бъде конституиран като трето лице – негов помагач водачът на лекия автомобил –
участник в катастрофата, Н.А.Д., ЕГН **********,***, като на основание чл. 219,
ал. 3 ГПК, е предявил обратен иск против него обратен иск в размер сумата по
първоначалната претенция.
Представил е писмени
доказателства. Поискал е допускане на свидетел във връзка с направеното
оспорване на механизма на станалото ПТП и назначаване на експертизи.
В хода по същество моли
съда да отхвърли предявените претенции, като отчете направеното плащане от
4 000 лв. Алтернативно, моли съда да присъди обезщетение по справедливост
в по –малък размер, отчитайки наличие на съпричиняване и обективните данни за
бърз възстановителен процес. Претендира разноски по списък Направил е възражение
за размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
По делото е конституиран като трето лице – помагач на
ответника Н.А.Д., ЕГН **********,***, който оспорва първоначално предявения и
обратния иск, като неоснователни с подробни съображения и доказателствени
искания. Оспорил е всички обстоятелства по исковата молба, като е направил и
възражения за съпричиняване от страна на пострадалаия. Възразил е срещу размера
на исковата претенция.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 10.11.2016 г. в гр.
Сливен, на бул. Бургаско шосе, е станало ПТП, като водачът на л.а. Мерцедес с
рег.№ ******** Н.А.Д. блъснал пресичащия на пешеходна пътека пешеходец И.Т.Т.,
след което е напуснал мястото на катастрофата
В резултат на станалото ПТП е пострадала ищецът, която
получила следните травматични увреждания: счупване на лъчевата кост на дясната ръка; счупване на
втората дланна кост на лявата ръка с дислокация на костните елементи, довело до
оперативно лечение; мозъчно сътресение; контузия на главата, разкъсно-контузна
рана на веждата, контузия в областта на дясното рамо.
По образуваното НОХД № 843/2017 г. по описа на РС – гр.
Сливен, приключило със споразумение от 26.06.2017 г., водачът на лекия
автомобил се е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3,
б. „а“, пр. 2-ро, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК и му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено за срок
от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Във връзка с направените от ответника оспорвания на
механизма на ПТП съдът допусна, назначи и прие заключенията – първоначално и
допълнително, на съдебно – автотехническа
експертиза.
Вещото лице дава следния механаизъм на
ПТП: На 10.11.2016 г. лек л.а. марка „Мерцедес” модел „Е 240” , Рег. № ******** с
водач Н.Д. *** и в района на бл. № 71, на пешеходна пътека блъска пресичащия по пешеходната пътека
пешеходец И.Т.Т., след което напуска произшествието. Вследствие на удара
пешеходецът е получил увреждания.
Заявява, че, според
Констативния протокол, произшествието е настъпило в гр. Сливен, ул „Бургаско
шосе” до бл. 71, в населено място при което може да се приеме, че разрешената
скорост на движение е била 50 км/ч. От деформациите по автомобила и
уврежданията на пострадалия може да се приеме, че тази скорост в участъка на
процесното ПТП не е била превишена. Липсата на протокол за оглед на
местопроизшествието / приложеният Протокол за оглед е всъщност Протокол за
оглед на лекия автомобил/ не дава възможност да бъде определено какви са били
пътните и атмосферни условия, състоянието на пътя и околната среда в района на
произшествието към момента на възникването му.
Пътният
участък в района на произшествието е предназначен за двупосочно движение с по
две ленти за всяка посока, без хоризонтална маркировка, освен разделителна
тревна площ. Забелязва се пешеходната пътека по която е пресичал пострадалия. В
района на произшествието е имало поставен пътен знак Б3 „Път с предимство” и
под него знак „Пешеходна пътека” –мМ8.1
тип „Зебра”. Няма данни за други знаци в
този пътен участък. Експертът е приложил интернет – снимка от мястото, но
отбелязва изрично, че тя е изготвена през 2012 г. и не е известно дали към
настоящия момент, респ. към момента на катастрофата, пътният участък към датата
на произшествието е без изменения.
В
хода на делото на вещото лице от ответника бе поставена допълнителна задача -
как е пресичал пешеходецът - отдясно наляво или отляво надясно, с коя част на
лекия автомобил е ударен и значи ли това, че при удара автомобилът е бил в
непосредствена близост на пешеходната пътека, или на самата пешеходна пътека.
Отговорът на експерта е, че, според
протокола за оглед на местопроизшествието, лекият автомобил, в резултат на
удара с пешеходеца, е получил следните деформации – „...В предната част на л.а.
в областта на предната броня счупване в областта на регистрационния номер;
вдлъбнатина на предния ляв калник, която започва на 40 см. от предния ляв фар;
липсва лявото странично огледало, като стои само пластмасовото покритие. В
областта на предната лява врата се намериха драскотини, които са в посока от
калника към задната част на л.а. и са изтичащи в посока дръжката на предната
лява врата...”
Инициалният
удар между пешеходеца и лекия автомобил е настъпил с предна средна част на
автомобила, в областта на регистрационния номер, като пешеходецът е бил в движение
и е бил с лявата странична част на тялото към удрящата повърхност на лекия
автомобил. При удара тялото му е бил завъртяно по посока обратна на
часовниковата стрелка, ударило се е в горната част на предния ляв калник с
последващо приплъзване по предна лява врата, при което е счупило лявото
странично огледало за обратно виждане.
С оглед на
това може да се направи изводът, че положението на тялото на пешеходеца към
момента на удара съответства на пресичане,
на платното за движение отдясно наляво за посоката на движение, на лекия
автомобил. По технически път не може да
бъде определено с точност дали при удара автомобилът е бил в непосредствена близост до
пешеходната пътека, или на самата
пешеходна пътека, тъй като не е известно мястото на падане, на пешеходеца, на
платното за движение. Може само да се каже, че при описания механизъм, тялото
на пострадалия не е отхвърлено на голямо разстояние и би паднало на около 4-6
метра след мястото на удара.
От
заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза, която
съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия
доказателствен материал, се установява, че, в резултат на катастрофата, ищецата
е получила следните травматични увреждания, в пряка причинно следствена връзка
с претърпяното ПТП : - Мозъчно сътресение, - счупване на
2-ра метакарпална кост в ляво, - счупване на дясната лъчева кост (радиус) на
типично място, - разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда и охлузване
на цялата лява лицева половина и челото в ляво.
Мозъчното сътресение съпроводено
с леко изразена общомозъчна и вегетативна симптоматика - обнубилацио
(замъгляване на съзнанието, най-лека степен на разстройство на съзнанието),
лека обърканост, главоболие е реализирало медико-биологичния признак временно
разстройство на З.то, неопасно за живота. Счупването на 2-ра метакарпална
(дланна) кост в ляво е реализирало медико-биологичния признак трайно
затруднение в движенията на левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни.
По отношение на мозъчното сътресение е проведено
медикаментозно лечение с вливане на Манитол, водно-солеви разтвори, Аналгин,
Деган. По отношение счупването на десния
радиус на типично място е извършена мануална репозиция и е поставена гипсова
имобилизация за срок от 30 дни с указание да бъде свалена на 12.12.2016 г. По
отношение счупването на 2-ра метакарпална (дланна) кост в ляво е предприето
оперативно лечение – кръвно наместване на счупването с метална остеосинтеза -
две Киршнерови игли и указание за свалянето им след 30 дни. Поставена е за
същия срок и гипсова лонгета. Според вещото лице, зарастването на описаните
счупвания и провеждането на рехабилитация и физиотерапия след сваляне на
гипсовата имобилизация е два месеца.
За период от два месеца Т. е търпял болки и
страдания, като за първия месец те са били с интензивен характер. Двете му ръце
за 1 месец са били с гипсова имобилизация, като за този период самообслужването
е било крайно затруднено.
Оздравителният период при ищеца е протекъл
нормално и няма медицинска документация, която да отразява усложнения
възникнали в оздравителния период. На И.Т. е проведено физиотерапевтично и
рехабилитационно лечение, което е видно от История на заболяването № 904/13.01.2017г.
– 20.01.2017г. на Отделение за ранна рахабилитация и физиотерапия при МБАЛ „Ив.
Селимински” АД – Сливен, а именно лечебна физкултура, йонофореза, магнит.
Според експерта,към настоящия момент е
налице пълно възстановяване, като няма медицинска документация показваща
усложнения в оздравителния процес.
По искане на ищеца и за
доказване на претърпените от нея неимуществени вреди, съдът допусна и разпита свидетелката С.Н.Т., негова майка.
В
показанията си тя заяви, че синът й е бил блъснат на пешеходна пътека, в гр.
Сливен, близо до блока, в който живеят. Видяла го е няколко минути след
катастрофата, на самото място. Бил е в линейката, имало е и полиция. По лицето
си е имал множество рани – пясък и кръв, имал е силни болки, долната част от
дрехите му е била разкъсана. Бил е транспортиран до Спешно отделение и същата
вечер е бил приет в Неврохирургията., имал е сътресение на мозъка. При рентгена
са установили счупване на двете ръце. Три дена е престоял в отделението, после
е бил прехвърлен в Ортопедията. Правили са му операция на лявата ръка с игли,
бил е гипсиран /и двете му ръце/ и не е можел да се обслужва, помагала му е
майка му. В главата си е усещал постоянно бучене и главоболие, не е можел да
гледа телевизия, да ползва компютър, телефон. Правили са му и рехабилитации, но
не е можел да се възстанови и отново са го пиели за една седмица за нови
манипулации, за да започне да се обслужва. След 6 месеца се е възстановил, но
при операцията на лявата ръка пръстите му останали по - тънки. Когато започнал отново да учи, болките в
главата се върнали, те също са продължили около шест месеца. Когато ес налага
да натоварва лявото коляно също има болки.
Майката
заяви, че синът й все още изпитва болки в главата при натоварване, станал е притеснителен,
затворил се в себе си, особено когато били гипсирани и двете му ръце и се
наложило майка му ад го гледа. Медикаменти за болките в главата не е вземал,
само за сътресението. Вече не участва в часовете по физкултура.
По делото не се спори за наличието на валидно
застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество по з.п. № BG/30/116002788551, валидна от 29.10.2016 г. до
29.10.2017 г.
Към
настоящия момент от страна на ответника е извършено плащане по образуваната във
връзка с настъпилото застрахователно събитие Щета, на сумата 4 000 лв.,
съобразно приложеното платежно нареждане от 28.08.2017 г.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“
АД обезщетение
за претърпени неимуществени вреди на ищцата от станалото на 10.11.2016 г. ПТП, изразяващи
се в болки и страдания в размер 56 000 лв. вследствие катастрофата, ведно
със законните последици – лихви и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по
безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД - от съда по
справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищеца вследствие получените от
катастрофата травми.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случаи, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП на ищцата са причинени както физически, така и душевни болки и страдания,
които са продължили през един продължителен период от време, като през първия
месец той не е можел да са обслужва сам, пред вид характера на уврежданията –
обстоятелство, което се установява от събраните и неоспорени писмени, гласни
доказателства и медицинска експертиза.
Настоящият състав, като съобрази всички
обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по основание, а при определяне техния размер
следва да се разгледа възражението на ответника за неговото намаляване вследствие съпричиняване от страна на ищцата и
той да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от
съда.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Доказано бе, че ищецът е претърпял травмите от инцидента, които са довели
до трайно затруднение движенията на левия долен крайник за срок по дълъг от
тридесет дни и по съществото си представляват две средни телесни повреди, като
към момента на изготвяне на заключението на медицинската експертиза се
предполага, че възстановяване е настъпило, но последиците не са отшумели.
Доказан бе и фактът, че тези травми са му причинявали и описаните от
експертизата болки и дискомфорт – както на физическо, така и от психологическо
ниво.
Съдът, обсъждайки всички доказателства по делото и, по –
конкретно, влязлото в сила решение на наказателния съд, намира, че в конкретния
случай не е налице съпричиняване, така, както това бе заявено и поддържано от
ответната страна.
Като взе пред вид описаните по-горе и доказани
болки и страдания на ищеца,
техния вид, интензитет и продължителност, съдът, съобразявайки принципа за
справедливост и икономическите условия в страната през 2016 г. и към настоящия момент, намира,
че обезщетение в размер 60 000
лв. било адекватна
обезвреда за
претърпените от ищеца
и доказани в производството неимуществени вреди и, с оглед извършеното от отевтника плащане на сумата 4 000 лв.,
счита, че тя следва да бъде приспадната от присъденото обезщетение.
Предявеният иск е
основателен и доказан така, както е предявен – за сумата 56 000 лв., като
основателен и доказан.
Върху присъдените суми следва да бъде присъдена и
законната лихва, така, както е поискано - от 18.09.2017 г. до окончателното на присъденото обезщетение.
На адвоката – повереник на ищеца следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение, платимо от ответника, на основание чл. 38 ЗА, в
размер 2 210 лв.
При този изход на спора съдът счита, че следва да уважи
изцяло предявения срещу третото лице – помагач на ответника обратен иск за
сумата 30 000 лв., така, както е предявен от ответната страна, на
основание чл. 500, т. 3 КЗ, вр. чл. 219, ал. 3 ГПК в пълния му размер със
законните последици, като в диспозитива на решението бъде постановено, че то е
постановено при участие на трето лице – помагач на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.Т.Т., ЕГН **********, чрез адв.
К.П. – САК, съдебен адрес:***, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата
56 000
лв.,, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано
направо от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от завеждане на
делото до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД да заплати на адв.
К.П. – САК, съдебен адрес:***, адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА, в размер 2 210 лв.
ОСЪЖДА Н.А.Д., ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“
АД сумата 30 000 лв.,,
7представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, на основание
чл. 500, т. 3 КЗ, вр. чл. 219, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице –
помагач на ответника Н.А.Д., ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: