Решение по дело №123/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 594
Дата: 7 февруари 2023 г. (в сила от 7 февруари 2023 г.)
Съдия: Жаклин Комитова
Дело: 20231100500123
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 594
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева

Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело
№ 20231100500123 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.436 – 437 вр. чл.435 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № на СГС 911/05.01.2023 г. на „С.В.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„******* III“, *******, чрез ст. мениджър правен отдел М.Л. против
Постановление за разноски от 25.10.2022 г. по изп.дело № 20228510402530
по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 с район на действие СГС, с което
отказва да намали приетото за събиране адвокатско възнаграждение.
В частната жалба се иска да бъде постановено решение, с което да се
намали размера на адвокатското възнаграждение до предвидения минимален
размер, както и да се отменят възложените в тежест на жалбоподателя
разноски в размер на 24 лв. – допълнителни разноски; както и сумата от 18 лв.
– дължима за налагане на запор. Иска се и преизчисляване на
пропорционалната такса по делото. Излага подробни съображения.

В срока по чл. 436 от ГПК е постъпило възражение от взискателя „Р.К.
М.“ ЕООД, в което са изложени съображения за недопустимост по
отношение на разноските, начислени по реда на ТТЗЧСИ, и за
неоснователност на жалбата в останалата й част по подробно изложените във
възражението съображения.

ЧСИ М.П., рег. № 851 с район на действие СГС е изпратил по реда на
чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви по обжалваните действия.

Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и
редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело и
1
представените от страните доказателства, намира следното:
Съдът намира, че частната жалба е подадена в срок, от активно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима и подадена в срок . В този смисъл доводите и
възраженията на ответника по частна жалба за неоснователни – в разрез с
правилата на ГПК ЧСИ М.П. е изпратил Съобщение за изпълнително дело, а
не ПДИ, по които частният жалбоподател незабавно е поискал – на 26.09.2022
г., отмяна на разноските като е представил изричен отговор на съобщението.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Видно от Изпълнителен лист, издаден на 17.12.2021 г. от СГС, ЧЖ-I-И,
по ч.гр.д.№ 11121/2021 г., „С.В.“ АД е осъдена да заплати на адв. К.Б.
сумата 15 лв., представляваща сторени разноски за държавна такса по
делото.
С Договор за цесия от 11.02.2022 г. К.И.Б. е прехвърлила на цесионера
„Р.К. М.“ ЕООД цялото си вземане срещу длъжника „С.В.“ АД, което му е
присъдено по ч.гр.д.№ 11121/2021 г. на СГС, ЧЖ-I-И. Цесията е съобщена на
длъжника по телепоща.
Изпълнително дело № 20228510402530 е образувано по молба от
14.09.2022 г. на взискателя „Р.К. М.“ ЕООД въз основа на Изпълнителния
лист от 17.12.2021 г. от СГС, ЧЖ-I-И, по ч.гр.д.№ 11121/2021 г. срещу
длъжника „С.В.“ АД за сумата 15 лв., представляваща сторени разноски за
държавна такса по делото.
Покана за доброволно изпълнение (наречена Съобщение за доброволно
изпълнение) е връчена на длъжника на 19.09.2022 г.
Задължението по изпълнителното дело е платено на следващия ден -
20.09.2022 г., за което са представени надлежни доказателства по
изпълнителното дело.
На 26.09.2022 г. длъжникът е депозирал възражение с вх. №
91057/26.09.2022 г. срещу размера на разноските и е поскал тяхното
възстановяване по посочена от него сметка.
С Постановление за разноски от 25.10.2022 г. ЧСИ М. П., е отказал да
намали приетото за събиране адвокатско възнаграждение и съответстващите
разноски, вкл. и тези по чл.26 от Тарифата.
С придружително писмо изх. № 62731/25.10.2022 г., получено на
31.10.2022 г. длъжникът е уведомен за отказа, за което е подал и частната
жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредба
на чл. 78, ал. 5 ГПК, се намира в гл. VIII „Такси и разноски” от част I „Общи
правила" от ГПК. Предвид систематичното й място в процесуалния закон,
разпоредбата е приложима за всички уредени в ГПК производства - исково,
обезпечително и изпълнително, доколкото липсват специални разпоредби,
които да дерогират приложението на уредените в част I от ГПК общи
2
правила.
Уважаването на искането за намаляването на възнаграждението на
адвокат, платено във връзка с воденето на изпълнителното производство,
предпоставя възнаграждението да е съобразено с фактическата и правна
сложност на делото – чл. 78 ал.5 от ГПК, както и с правния интерес, за защита
на който е ползвана правната помощ на адвокат - чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. При наличието на посочените предпоставки възнаграждението
може да бъде намалено под трикратния размер на възнаграждението по § 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – в този смисъл е задължителната практика на ВКС – т. 3 от
ТР на ОСТГК № 6/2012 г.
В конкретния случай, съдът намира, че делото не представлява
фактическа и правна сложност, тъй като единствените извършени от
пълномощника действия са действия по изготвянето на молбата за образуване
на изпълнително производство. В срока за доброволно изпълнение
длъжникът е изплатил изцяло дълга, и то още на следващия ден след
получаване на поканата на доброволно изпълнение. Не са били предприети
други съдебно-изпълнителни действия, извършени от адвоката на взискателя,
с цел удовлетворяване на паричните вземания. Положеният от
упълномощения адвокат труд е минималният, следователно и платеното
възнаграждение подлежи на намаляване поради неговата прекомерност до
сумата от 200 лв. (двеста лева) – минималното, което Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
предвижда като дължимо за образуване на изпълнително дело (договорът за
правна защита и съдействие за представителство, респ. образуването на
изпълнителното дело, са сключени при действието на Наредба № 1/ 2004 г. (в
редакцията обн. в ДВ, бр. 68 от 2020 г.).
Възложените в тежест на жалбоподателя разноски в размер на 146, 87
лв., представляващи разноски по изпълнителното дело също следва да бъдат
редуцирани. Дългът по изпълнителния лист е 15 лв., делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, в срока за доброволно изпълнение е платено и
то на следващия ден след получаване на ПДИ. Съгласно Тарифа за такси и
разноски към ЗЧСИ за образуване на изпълнително дело се събира такса от
20 лв., като настоящата съдебна инстанция намира, че възложената с
Постановление за разноски от 14.09.2022 г., следва да бъде редуцирана до
този размер – чл. 1 ТРЗЧСИ. Аналогично следва да се намали и таксата за
изготвяне и връчване на от съдебния изпълнител призовка и покана на
определената в тарифата на ЗЧСИ, сумата от 10 лв. – чл. 4 ТРЗЧСИ.
Основателна е и жалбата в частта на изменение на таксите по чл.26 ал.1
от ТТРЗЧСИ. Съгласно тази разпоредба таксите се начисляват върху
събраната сума, като със забележка е пояснено, че при частично събиране на
паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част,
съответстваща на събраната сума. Дългът се формира от размера на
паричното вземане по изпълнителния лист (главница и лихви), както и от
разноските на взискателя, които на основание чл. 79, ал. 1 ГПК, са за сметка
на длъжника. Съгласно Забележка № 4 към чл. 26 ТТРЗЧСИ, в размера на
паричното вземане не се включват авансовите такси, законодателят е
изключил от размера на вземането само този разход на взискателя, но не и
другите му разноски, сред които е и платеното адвокатско възнаграждение.
3
При спазване разпоредбите на т. 26 ТТРЗЧСИ, към момента на определяне
разноските по настоящото изпълнително дело дългът се формира от сумата
15 лева – задължение по изпълнителен лист и адвокатско възнаграждение в
размер на 200,00 лева. Или основата за изчисляване на пропорционалната
такса е в размер на 215 лева, а размерът на пропорционалната такса е 26.50
лева без ДДС, а с ДДС – 31.80 лева.
Останалите начислени такси от ЧСИ следва да бъдат отменени тъй като
длъжникът е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение,
като освен това няма данни по делото същите да са били извършени.

Водим от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за разноски от 25.10.2022 г. по
изпълнително дело № 20228510402530 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851
с район на действие СГС И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК поради прекомерност
адвокатското възнаграждение 400 лева на 200 лева.
НАМАЛЯВА начислените разноски по ТРЗЧСИ от 146, 87 лв. на
61.80 лв. (шестдесет и един лева и осемдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4