Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………….
гр.
Варна, 09.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ХХIХ
състав в публично съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесети първа
година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при секретаря Камелия Александрова като
разгледа докладваното от съдията административно дело №2140/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във
връзка с чл. 118, ал.1 и ал.3 от КСО.
Образувано
е по жалба от Д.И.Г., ЕГН **********, чрез адв. Н.С. срещу Решение № 2153-03-103/09.09.2021
г. на директор на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу
Разпореждане № **********/30.06.2021 г. на ръководител „ПО“ при ТП-Варна на
НОИ, с което на основание чл. 69 и чл. 69б, ал.1 от КСО, вр. чл. 18, ал.4 от
НПОС е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателката намира, че правото на един вид пенсия
за осигурителен стаж и възраст не изключва правото и на друг вид пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като законът не създава задължение за алтернативно
отпускане на отделен вид пенсия за осигурителен стаж и възраст само в случаите,
когато осигурените лица нямат право на друг вид пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В този смисъл осигуреното лице има право да избере какъв вид пенсия
желае да му бъде отпусната от всички видове, които са регламентирани в Раздел І
– Пенсии за осигурителен стаж и възраст, а пенсионният орган, действащ в
условията на обвързана компетентност е длъжен да преценява правото на лицето на
заявената пенсия без да има право да преценява, налице ли са предпоставките за отпускане
на друг вид пенсия. Намира за неправилен извода на директора на ТП на НОИ –
Варна, че след като не отговаря на предпоставките а чл. 69, ал.2 от КСО, няма
право на пенсия по чл. 69б, ал.1 от КСО. Нормата на чл. 18, ал.4 от Наредба
за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/
противоречи на чл.3, т.3 от КСО, с прилагането и е допуснато нарушение на
чл.15, ал.1 и ал.3 от ЗНА, което обуславя незаконосъобразност на оспорения
административен акт. Допуснато е нарушение на основните принципи на АПК – равно
и еднакво третиране на заинтересованите лица, предвиден в чл. 8, ал.1 от КСО,
тъй като с приемането на КСО от 01.01.2000 г. до 31.12.2015 г., при действието
на §4 от ПЗР на КСО и след тази дата, до настоящия момент на всички лица, които са работили в системата
на МВР са отпускани пенсии за осигурителен стаж и възраст без възражения и
забележки. Намира, че поставянето й в неравностойно положение от останалите
лица е в нарушение на принципите на административното производство. Отправено е
искане за отмяна на оспорения административен акт, връщане преписката за ново
разглеждане за отпускане на пенсия по чл.69б от КСО. В съдебно заседание, чрез
адв. С. жалбата се поддържа. Претендира присъждане на сторени разноски,
съобразно представен списък.
Ответникът
по жалбата - Директор на ТП на НОИ - Варна, чрез главен юрисконсулт К. оспорва
жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Оспорва претенциите от
страна на жалбоподателката за присъждане на разноски по отношение на размера и
моли за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Със
заявление до ТП на НОИ – Варна с вх. №2113-03-684/01.04.2021 г. Д.И.Г. е поискала отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал.1 от КСО.
С
Разпореждане № **********/30.06.2021 г. издадено от ръководител „Пенсионен отдел"
в ТП на НОИ - Варна „ПО“ на Д.И.Г. е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Прието е че същата има:
І
категория труд 21
г., 7 м., 16 дни
ІІІ категория труд 08
г., 0 м., 22 дни
Осигурителен
стаж превърнат към ІІІ категория труд 44 г., 1 м., 9 дни
Навършена
възраст към 01.04.2021 г. 53
г., 2 м., 14 дни.
При тези
установявания е направен извод, че съгласно чл.18, ал.4 от НПОС, заявителката
няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал.1 от КСО,
тъй като е изпълнила условията по чл. 69 от КСО по отношение на осигурителен
стаж – има 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени
като държавен служител към МВР.
Разпореждането е съобщено на
жалбоподателката на 30.07.2021 г. Подадена е жалба на 10.08.2021 г. срещу
посоченото разпореждане. С Решение № 2153-03-103/09.09.2021 г. на директора на
ТП НОИ – Варна е отхвърлена жалбата, с мотиви, че е приложим чл. 18, ал.4 от
НПОС, лицето трябва да е изпълнило условията на чл. 69 от КСО за навършена
възраст, но да не му достига изискуемия осигурителен стаж, а не обратното както
е в случая – жалбоподателката има необходимия осигурителен стаж, но няма
навършена изискуемата по посочената норма възраст, поради което основателно, в
съответствие с чл. 69б, ал.1 от КСО, вр. чл. 18, ал.4 от НПОС пенсионният орган
е отказал поисканата пенсия.
С оглед
установеното от фактическа страна, Административен съд – гр. Варна, при
преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания
акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1
от АПК, прави следните правни изводи:
Оспореното
решение е съобщено на 14.09.2021 г. Жалбата е подадена на 20.09.2021 г. в срока
по чл. 118, ал.1 от КСО, от надлежна страна пред компетентен съд, поради което
е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "а" от КСО, в рамките на предоставените му правомощия. Същото е в
писмена форма с посочване в обстоятелствената му част на фактическите и
правните основания, въз основа на които е постановено, със съответната
разпоредителна част, поради което са спазени изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 8 от АПК.
Няма спор
относно определения осигурителен стаж, категорията му и навършената възраст към
01.04.2021 г.
Спорният
въпрос между страните е приложим ли е чл.18, ал.4 от НПОС при определяне
правото за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал.1 от КСО.
Жалбоподателката,
за да придобие право на пенсия на основание чл. 69, ал.2 вр. ал.9 от КСО, към
01.04.2021 г. е следвало да има 27
години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като
държавен служител по ЗМВР /т.е. 18 г./ и да е навършила 53 г. и 8 месеца. Д.И.Г.
е имала общ осигурителен стаж 44 г., 1 м. и 9 дни, от които 21 г., 7 м., 16 дни
- първа категория като държавен служител по ЗМВР, т.е. отговаряла е на
изискването за стаж. Към 01.04.2021 г. е имала навършени 53 г., 2 м., 14 дни,
поради което не е отговаряла на изискването за възраст.
Жалбоподателката,
за да придобие право на пенсия на основание чл. 69б, ал. 1, т.1 вр. т.2 от КСО,
трябва да е работила 10 години при условията на първа категория труд, да е
навършила 49 г. и 8 месеца и да има сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за
жените. Към 01.04.2021 г. тя е отговаряла на тези изисквания, защото е имала 21
г., 7 м., 16 дни І – ва категория осигурителен
стаж, навършена възраст 53 г., 2 м., 14 дни и сбор от осигурителен стаж и възраст 97 г., 3 м.,
23 дни.
Предвидено
е с чл. 18, ал.4 от НПОС - Лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен
стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО.
Разпоредбите на
чл. 69 и чл. 69б от КСО съдържат различни материални предпоставки за
упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Уредените
хипотези по чл. 69 и чл. 69б КСО са еднакво приложими при наличие на фактически
състав, които уреждат, като норми от закон с еднакъв ранг. При наличие на една
от тях или при приложимост и на двете следва да се приложи по благоприятната
правна възможност за заявителя. Нормата от подзаконов нормативен акт - чл. 18, ал. 4 от НПОС не може да преустанови действието на норми от
по висок ранг каквито са чл. 69 и чл. 69б КСО. Нормите на чл. 17, ал. 2 и чл. 18, ал. 4 НПОС имат указателен характер, те са в противоречие с
нормите на чл. 69, ал.2 и ал.9 от КСО и чл. 69б, ал.1, т.1 и т.2 от КСО, поради това че въвеждат нови правила
различни от предвидените в нормите на КСО. При наличие на установеното
противоречие на основание чл.5, ал.1 от АПК следва да се приложат нормите на
КСО, които дават възможност за избор и жалбоподателката е направила такъв като
е посочила, че желае отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл. 69б, ал.1 от КСО. В този смисъл е съдебната практика: Решение
№ 2259 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10189/2020 г.
При тези
изводи обжалваното решение се явява постановено в нарушение на материалния
закон и в несъответствие с целта на закона, тъй като в случая не е отпуснатата
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при наличие на законоустановено
право за това.
Изложеното
обуславя извод за основателност на оспорването, поради което обжалваното
решение следва да се отмени, съгласно чл.172, ал.2 от АПК и на основание чл.
173, ал.2 от АПК преписката да се върне на компетентния административен орган -
Ръководителя на "Пенсионен отдел" в ТП на НОИ – Варна за ново
произнасяне, на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, за
издаване на разпореждане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст
на Д.И.Г. по чл. 69б, ал.1 от КСО.
Предвид
изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно по арг. на противното на чл. 143, ал.3 от АПК,
поради което се отхвърля от съда.
Жалбоподателката
е заплатила държавна такса 10 лева. Съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 15.09.2021 г., сключен между Д.Г. и адв. С. е договорено и платено
възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева. Ответникът е направил
възражение за размера на стореното възнаграждение. Делото не е с фактическа и
правна сложност, поради което на основание чл. 78, ал.5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът определя, че на жалбоподателката следва да се присъди възнаграждение
за адвокат в минималния размер от 350 лева, съгласно чл. 8, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Администрацията към която се числи ответника – ТП на НОИ – Варна, следва
да бъде осъдена да заплати на Д.И.Г. сумата от 360 лева.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 2153-03-103/09.09.2021 г. на директор на ТП на НОИ – Варна, с което е
отхвърлена жалбата на Д.И.Г., ЕГН **********, срещу Разпореждане № **********/30.06.2021
г. на ръководител „ПО“ при ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл. 69 и чл.
69б, ал.1 от КСО, вр. чл. 18, ал.4 от НПОС е отказано отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст.
ВРЪЩА
преписката на Ръководителя на "Пенсионен отдел" в Териториално
поделение на НОИ – гр. Варна за ново произнасяне съгласно дадените в мотивите
на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Варна да
заплати на Д.И.Г., ЕГН ********** сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева,
представляваща сторени разноски и възнаграждение за адвокат в производството по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: