Р Е Ш Е Н И Е № 227
гр. Сливен, 25.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При секретаря Ваня Костова и прокурора Красимир Маринов, като разгледа докладваното от съдия Бозукова адм.д. № 277 по описа за 2021 год. за да се произнесе съобрази:
Производството e по реда на чл.285 от ЗИНЗС във вр. с . с чл. 203 от АПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 28.07.2021 г., подадена от Л.С.Ц.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието гр. София, с която се претендира обезщетение в общ размер от 16 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в б. и в с. вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Сливен, свързани с битовите условия, при които изтърпява наложеното д.н.за периода от 05.04.2021 г. до 11.04.2021 г. – „6 денонощия в н.к.“; от 11.05.2021 г. до 17.05.2021 г. – „6 денонощия в н.к.“ и от 02.06.2021 г. до 06.06.2021 г. – „4 денонощия в н.к.“. За първия и за втория период се претендира обезщетение в размер на 6 000 лева за всеки период, а за третия - в размер на 4 000 лева.
Ищцата твърди, че е била настанена в н.к., в която нямала д. до течаща вода, до тоалетна, като за ф. си нужди била принудена да ползва к., каквато отказала, което я п. да пие по - малко течности, за да не се налага да й се ходи по н. Изтъква, че в к. нямало достатъчно въздух, поради което често се з.. В резултат на горното и поради престоя в н.к.ф. й здраве било у. – често я б. к. и б., п. не се ч. д. - била безкрайно у., з., което довело до п. и ф.проблеми, поради преживения с. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да й изплати исканото обезщетение в общ размер на 16 000 лева, ведно със законната лихва от датата на у. за всяка претенция до окончателното заплащане и разходите по делото.
В съдебно заседание се явява лично. Поддържа изцяло исковата претенция.Ангажира доказателства.
От ответника по иска - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието гр. София, е постъпил отговор на исковата молба, съгласно който приема иска за допустим, но по същество за неоснователен, поради което го оспорва по основание и размер. Моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли. Излага съображения, според които наличието на санитарен възел в н.к.не е сред задължителните условия на чл.96, ал.5 от ППЗИНЗС. Сочи, че липсата на санитарен възел и течаща вода в н.к.би могло да създаде известен д. и н. на настанените лица, но същите по степен и интензитет не надхвърлят прекомерно обичайните, които съпътстват л. от с., така че да бъдат квалифицирани като „и. и н. условия“ по смисъла на чл. 3 от КЗПЧОС, предвид краткия период на пребиваване там. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът по иска - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието гр. София, се представлява от ст. ю. С., която заявява, че оспорва исковата молба и поддържа писмения отговор на искова молба.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита, че искът е неоснователен и недоказан с оглед събраните по делото доказателства. Ако все пак съдът прецени, че искът е частично основателен и частично доказан в контекста на свидетелските показания, моли да уважаването му в много по-малък размер от този, който е претендиран от ищцата, като за конкретните размери предоставя на съда, с оглед преценка обстоятелствата на чл.52 от ЗЗД.
Административен съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Искът е подаден срещу ГД “ИН“ за
заплащане на обезщетение за претърпени с., у., п. и ф.проблеми, поради
преживения с. от условията в н.к.в Затвора Сливен, т.е. касае се за претенция
за неимуществени вреди за три периода: 1) от 05.04.2021 г. до 11.04.2021 г.; 2)
от 11.05.2021 г. до 17.05.2021 г.; 3) от 02.06.2021 г. до 06.06.2021 г.
По делото не е спорно, че в
периодите, посочени в исковата молба и в допълнителната искова молба, ищцата е била
л. от с. и н. в з. в гр. Сливен. Това се потвърждава и от представено по делото
писмо от 15.09.2021 год., подписано от началника на Затвора Сливен и
приложените към него заповеди от 26.11.2020 г.; 22.01.2021 г.; 11.05.2021 г. Същото е депозирано в изпълнение на
разпореждане от 31.08.2021 г., с което на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНСЗ на
ответника са дадени указания за предоставяне на информация за установяване на правнорелеванти факти по делото с оглед твърденията в
исковата молба, включително относно условията в н. к.
Със заповед на началника на Затвора
Сливен от 26.11.2020
г. на Л.Ц., за нарушение, извършено на 23.11.2020 г., е наложено д.н.„изолиране
в н.к.за срок от 3 денонощия“, като на
основание чл. 107, ал. 1 от ЗИНЗС изпълнението на н. е отложено за срок от 3
месеца.
Със заповед на началника на Затвора
Сливен от 22.01.2021 г. за нарушение, извършено на 06.12.2020 г., на Л.Ц. е
наложено д.н.„изолиране в н.к.за срок от
5 денонощия“. Съгласно депозираното по делото писмо от началника на Затвора
Сливен, н. е приведено в изпълнение и изтърпяно: от 16.03.2021 г. до 17.03.2021
г., т.к. ищцата е изведена по-рано, поради предстоящо к. за дело. Н. е д. в
периодите от 05.04.2021 г. до 08.04.2021 г.; от 09.04.2021 г. до 11.04.2021 г.; и на 23.04.2021 г.
Със заповед на началника на Затвора
Сливен от 11.05.2021 г. на Л.Ц. е наложено д.н.„изолиране в н.к.за срок от 10 денонощия“. Съгласно писмото от началника на Затвора Сливен, депозирано по делото,
д. н. е приведено в изпълнение и
изтърпяно: от 11.05.2021 г. до 20.05.2021 г., като ищцата е изведена по-рано от
н.к.по преценка на м. лица; и от 02.06.2021 г. до 05.06.2021 г.
В писмото е посочено, че в Затвора
Сливен има изградени 3 помещения, устроени за н. к., в които се осъществява изпълнение
на д.н.по чл. 101, т. 7 и т. 8 от ЗИНЗС, с квадратура 11.8 кв.м.; 9.00 кв.м.; 10.5
кв.м. Помещенията са разположени в зона за п. с. и са оборудвани с легло, шкаф
за съхранение на лични вещи, маса, стол, монтирани неподвижно. Помещението
разполага с прозорец с размери достатъчни да осигурят естествено осветление и
приток на пресен въздух. Мястото за спане е отделено с решетка от помещението
за хранене. В помещението липсва изграден санитарен възел, но преди
настаняването им в килията на лицата се разяснявала възможността при необходимост
да им бъде осигурен достъп до санитарен възел. На лицата се предоставя комплект
за спане, който се сменя веднъж в седмицата. Ползването на топла вода и престоят
на открито ставал ежедневно по график.
По делото е представено и м. становище
д. П. и м. е. М., според което з. състояние на ищцата позволявало настаняване в
н. стая. Посочени са и периодите, през които Ц. е била настанена в такава.
В хода на съдебното производство в
качеството на свидетел е разпитана л.с. К.В.С.. Според свидетелските ѝ показания
с ищцата се запознали в з., тъй като са в една група и в съседни к. С. също е
била в н.к.. Н. к. били три и трите ги е виждала и е била в тях. Условията във
всички били еднакви – няма тоалетна, раздавали им кофички. Килията била много
малка, имало едно легло, пред него решетка, след която имало една масичка, един
прозорец с решетка, който отключвали,
когато искали да се хранят. В к. нямало въздух. Възможно било прозорецът да
бъде оставен отворен, ако е топло, но вечерно време го затваряли. К. били
отключвани в 9:00 часа; в 13:00 часа и после в 18:00 часа. Имали 15-20 минути
за всичко - да пушат, да ядат, да се къпят и да изчистят килията, ако имат
възможност. Храненето ставало вътре в килията, където трябвало да ходят и до т.
в к.; там се и хранили. Не напускали н.к.за хранене. С Л. се засичали, когато
излизали през тези 15-20 минути. Ищцата била д. и се т., че не може да се и. нито
по малка и по голяма н.; почти не се хранела, не пиела вода, не можела да се
храни, за да не и. кофичката. Пиела вода, само когато отключвали н. к. Казала,
че ако и. тази кофичка няма къде да си измие ръцете, защото в к. нямало течаща
вода. Банята и тоалетната били далече. Общите тоалетни били две, също с лоши
условия. В н.к.имало камера, но за да я забележат надзирателите, трябвало да
вика и да маха на камерата с ръце. Въпреки това не ги извеждали, а им казвали,
че имат кофичка, която служи за т. Като х. в кофичката надзирателите ги наблюдавали
на камерата. След като били освободени от н.к.ищцата п. постоянно, била о. и се
г. от себе си.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и искове за присъждане на законна лихва върху претендираните обезщетения.
Исковете за присъждане на обезщетение
са предявени от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в
резултат на незаконосъобразна административна дейност – незаконосъобразни действия
и бездействия на длъжностни лица, служители на ответника. Искът е предявен срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра на
правосъдието, осъществяващо пряко ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода /чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС/, с териториални
служби, каквито са и затворите /чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС/. Следователно исковете
са подадени от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимиран ответник, по
аргумент от чл. 205 от АПК. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на
служители от администрацията на Затвора Сливен представлява административна
дейност, доколкото специализираната дейност по изпълнение на наложената м.за н.
„з. под с.” и по изпълнение на наложеното н. л. от с. не се ограничава с
прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на м.
и н., а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на
правата от з.и о. лица, и изпълнението на техните задължения, съобразно
правното им положение и статут.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС,
Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС е предвидено, че
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба,
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
С оглед изложеното съдът приема, че
предявените срещу ГДИН искове за обезщетение за неимуществени вреди са с правно
основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Разгледана по същество исковата молба
е частично основателна.
От съдържанието на исковата молба се
установява, че Л.Ц. претендира неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни бездействия на служители на ответника във връзка със
санитарно-хигиенните условия, при които ищцата е изтърпявала д.н.за периоди: от
05.04.2021 г. до 11.04.2021 г. – „6 денонощия в н.к.“; от 11.05.2021 г. до
17.05.2021 г. – „6 денонощия в н.к.“ и от 02.06.2021 г. до 06.06.2021 г. – „4 денонощия в н.к.“.
Основателността на иск за вреди с
правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС изисква кумулативното наличие следните
материалноправни предпоставки: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на
ищеца – неимуществената вреда се предполага до доказване на противното, по
силата на оборимата презумпция въведена с чл. 284,
ал. 5 от ЗИНЗС; и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Нормата на ал. 2
въвежда законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата
за лишаване от свобода, като приема за нарушение на забраната осъдените и
задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Изброяването на факторите, уронващи човешкото
достойнство или пораждащи чувство на страх, незащитеност или малоценност, в
разпоредбата не е изчерпателно.
Съгласно чл. 3 от КЗПЧОС, никой не
може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или
наказание. Държавата е отговорна за условията, при които задържаните и
осъдените лица изтърпяват съответно мярката и наказанието, и е задължена да
спазва чл. 3 от КЗПЧОС, като осигури на лицето условия, съответстващи на
зачитането на човешкото достойнство.
Ищцата твърди бездействие на
специализираните органи по отношение на задължението да осигурят нормални
санитарно-хигиенни условия за изтърпяване на д.н.за общо 16 денонощия в н.к., което
се изразява в н. на санитарен възел и течаща вода, както и „липса на въздух“ в
к. Вследствие на това бездействие същата е претърпяла неимуществени вреди с., с., у., п. и ф.проблеми.
Конкретните действия, бездействия или
обстоятелства следва да бъдат преценявани с оглед отражението на последиците от
тях върху л. от с. при отчитане на основните му човешки права.
В случая съдът намира за доказано
бездействие от страна на служителите на ответника по изпълнение на задължението
вменено им с разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ППЗИНЗС, което може да бъде
преценено като у. човешкото д. на ищцата и пораждане у нея на чувство за н. и м.
Разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ППЗИНЗС
сочи, че помещенията, устроени като н. к., трябва да отговарят на всички
хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна
светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване
и обезопасено легло. По този начин законодателят цели да гарантира защита на
основните права на л. от с. дори когато търпят изпълнение на д. н. Разпоредбата
на чл. 96, ал. 5 от ППЗИНЗС допуска възможността в н.к.да няма самостоятелен санитарен
възел, т.к. предвижда задължение на н. по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС л. от с. да се
осигурява сутрин, на обяд и вечерта необходимото съобразно конкретния случай
време за личен тоалет, ако в к. няма самостоятелен санитарен възел. Това обаче не означава,
че докато изтърпява д. н., на н. лице не следва да бъде осигурена възможност
при всяка необходимост да осъществява своите ф.нужди в съответното санитарно
помещение.
По делото не се спори, че в н.к., в
която ищцата е изтърпявала д. н., липсват санитарен възел и течаща вода. От
събраните писмени и гласни доказателства се установи, че лицето в н.к.няма
възможност да сигнализира по какъвто и да е начин за нуждата да отиде до
тоалетна; няма достъп до вратата; няма бутон за сигнализация. Единственото
излизане до тоалетна се осъществява по строго определен график, като последното
извеждане на лицата е в 18 часа.
Според ищцата, преди влизане в н.к.на
н. лица се предоставя к. за ф.нужди. Този факт се потвърждава от свидетелските
показания на л.св. С..
Доказателства за оборването му не са ангажирани от ответника, няма направени и
такива възражения, поради което съдът го приема за установено. В исковата молба
ищцата посочва, че е отказала да вземе и да ползва предоставената ѝ преди влизане в н.к.к.. Този отказ обаче няма отношение към задължението на ответника
за изпълнение на разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ППЗИНЗС.
В исковата молба се твърди още,
че поради липсата на санитарен възел и течаща вода, на ищцата се наложило да
ограничи п. на вода и храна, за да не се налага да ползва к., както и че в
моментите, когато е имала ф.нужди, същата се е с. докато дойде часът по график
за посещение на общата тоалетна в коридора. В тази тоалетна обаче условията
били лоши, т.к. не била самостоятелно отделена, а имало три клекала,
ползвани и от други жени от затвора. Това довело до с. на с. ѝ и до п. и ф.проблеми.
По делото няма спор между страните,
че лицата, които изтърпяват д. н., биват извеждани от н. к. по график. Необходимостта
в н. к. да има постоянно к., в която изтърпяващите д.н.да осъществяват ф. си
нужди, налага извод за ограничаване възможността им да посещават санитарен
възел при необходимост за това. По делото не се представиха доказателства за
наличие на система за сигнализиране от страна на лице в н.к.до служители на
затвора, както и осъществяване на съдействие от страна на служителите спрямо н.
лица за извеждането им за ползване на санитарните помещения при нужда за това.
Необходимостта в килията перманентно
да е налице к., в която ищцата да осъществява ф. си нужди и едновременно
необходимостта, тя да се храни и обитава за определен период от време тази
килия, както и липсата на течаща вода за измиване на ръцете след това, налага
извода, че в случая е налице липса на осъществени елементарни хигиенни и битови
стандарти. В резултат на бездействието на затворническата администрация, поставянето
на ищцата в тези условия само по себе си е у., н. човешкото д.
По делото са представени писмени
доказателства – писмо на началника на Затвора Сливен /л.35/ и м. справка,
изготвена от д. С. П. и м.е. М. /л.41/, от които се установява че по време на
изтърпяване на д.н. по чл. 107 от ЗИНС, ищцата е била извеждана от н. к..
Според посочените документи, ищцата е прекарала в н.к.следните периоди:
-
От 16.03.2021
г. до 17.03.2021 г.
-
От
05.04.2021 г. до 08.04.2021 г.
-
От 09.04.2021
г. до 11.04.2021 г.
-
На
23.04.2021 г.
-
От
11.05.2021 г. до 12.05.2021 г.
-
От
02.06.2021 г. до 05.06.2021 г.
Прекъсването на изтърпяване на н. се
дължало на конвоиране на ищцата за дела на 17.03.2021 г.; 08.04.2021 г.; на
09.04.2021 г. и поради о. на същата да п. храна и вода и преценка от м. лица на
12.05.2021 г.
Писмото на началника на Затвора Сливен
от 14.09.2021 г. и м. справка, изготвена от д. С. П. и м.е. М., не са оспорени от
ищцата, поради което относно конкретизираните в тях периоди, през които Ц. е била
настанена в н. стая и дните, през които е била извеждана от същата за
конвоиране по дела или по м. причини, съдът приема и с оглед останалите събрани
по делото доказателства следва да ги кредитира.
По отношение на изложените в исковата
молба твърдения за липса на достъп по прозореца, който бил заключен с катинар и
служителите на ответника заключвали след 20 ч. през първия посочен период, а
през останалите го оставяли отворен, но пак било задушно, като липсата на
въздух причинявала на ищцата постоянно г., съдът приема следното:
С разпореждане от 31.08.2021 г., на
основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНСЗ на ответника са дадени указания за
предоставяне на информация за установяване на правнорелеванти
факти по делото, с оглед твърденията в исковата молба, включително за
установяване на условията в н. к. С постъпило по делото писмо от 15.09.2021
год., подписано от началника на Затвора Сливен, е описано състоянието на н. к.,
според което това са 3 помещения с квадратура 11,8; 9,00 и 10,5 кв.м. за
единично настаняване. Помещението разполагало с прозорец, с размери „достатъчни
да осигурят естествено осветление и приток на пресен въздух“. Не са ангажирани
доказателства относно точните размери на прозореца, за да може да бъде
установено по делото дали твърденията за „достатъчни“ размери на прозореца са
основателни с оглед размера на самото помещение. Пасивното процесуално
поведение на ответника, въпреки дадените от съда указания в тази насока, води
до извод за недоказаност на твърденията му за изпълнение на задължението по чл.
чл. 96, ал. 2 от ППЗИНЗС за осигуряване на пряк достъп на дневна светлина и
условия за проветряване.
Предвид посоченото съдът намира, че в
периода от 05.04.2021 г. до 08.04.2021 г.; от 09.04.2021 г. до 11.04.2021 г.; от
11.05.2021 г. до 12.05.2021 г. и от 02.06.2021 г. до 05.06.2021 г. администрацията
е поставила изтърпяващата н. Ц. в н. положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че Ц. е
претърпяла твърдените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба н. п. и ф. състояния.
Налице е нарушение на нормата на чл.
96, ал. 11 от ППЗИНЗС, според която на н. по чл. 101, т. 7 и 8 ЗИНЗС не се
налагат допълнителни ограничения, освен законоустановените.
Поставянето на н. лице в условия, които з. здравето му и са у. за достойнството
му, не е сред предвидените от закона ограничения, свързани с изтърпяване на д.н..
Претърпяното от ищцата не е н. последица от ограниченията предвидени в закона
при изтърпяване на д. н.
Съдът няма основание да не кредитира
и свидетелските показания, касаещи битовите условия, в които ищцата е била
поставена през процесните периоди.
В производството по чл. 284 от ЗИНЗС, доказателствената
тежест е за ответника, т. е. той трябва да представи доказателства, чрез които
да обори въведената с ал. 5 на текста презумпция. Такива доказателства по
делото не са представени.
Освен противоправното
деяние за наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила
вреда, която е в пряка причинна връзка с противоправното
деяние. Вредата представлява с., н. или у. на човешки права, относими към имущество, т. цялост, здраве и душевно
състояние.
Съдът намира за доказана причинена
вреда от неимуществен характер, предвид необорената презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, но и защото
твърденията на ищцата за преживяно у. и с.се потвърждават от събраните в хода
на съдебното производство доказателства. Поставянето на ищцата в н. условия по
смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС само по себе си представлява
т., способно да породи у нея ф., е. и м. с. Такова условие според съда, е п.
ищцата да спи и се храни в помещение, в което няма с. в. и течаща вода, ф. нужди се задоволяват в к., а при липса или
отказ от ползване на такава, какъвто е настоящия случай, се налага лицето да
възприеме поведение, с което да ограничи до минимум нуждата от ползване на с.
помещение, поради липсата на свободен достъп до такова, както и липсата на
проветряване на помещението.
Като се отчете ефектът от посоченото
неблагоприятно за ищцата условие в Затвора Сливен, чието осъществяване пряко н.
ч. ѝ д. и само по себе си представлява у. третиране, следва да се направи
извод, че ищцата действително е претърпяла твърдените от нея неимуществени
вреди и тези вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното
бездействие на затворническата администрация. Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Предвид изложеното съдът намира, че
искът е доказан по основание за периода от 05.04.2021 г. до 08.04.2021 г.; и от 09.04.2021 г. до 11.04.2021 г.; от
11.05.2021 г. до 12.05.2021 г. и от 02.06.2021 г. до 05.06.2021 г.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД при претендиране на
неимуществени вреди, съдът определя обезщетението по справедливост. Предвид
характера на деянието, извършено от служителите на ответника, както и
естеството, и степента на претърпените м. с., при отчитане периода, през който
ищцата е била п. под въздействие на установеното неблагоприятно условие в
Затвора Сливен общо 9 денонощия, съдът счита, че справедливото обезщетение е в
размер на 90 лева.
В останалата част – за разликата над
90 лева до пълния претендиран размер от 16 000 лева и
за останалите периоди - за 08.04.2021
год., за дните от 12.05.2021 год. до
17.05.2021г. и за 05.06.2021г., искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Частично основателна е и претенцията
на ищцата за присъждане на законна лихва върху претендираното
обезщетение, но не от посочената в исковата молба дата. Вземането за обезщетение
на вреди възниква след признаване по законен ред незаконността на акта,
действието или бездействието на държавния орган. В настоящия случай
незаконността на бездействията на администрацията на затвора се установява със
самото решение за обезщетение, поради което, подаването на исковата молба
следва да се счита за покана, от който момент е дължима и лихвата. Поради
което, претенцията на ищцата за присъждане на законна лихва за забава се дължи
за периода от датата на подаване на исковата молба – 16.07.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата, в който смисъл е константната практика на
ВАС по сходни казуси.
С оглед изхода от спора, ответникът
ГД“ИН“ следва бъде осъден да заплати на ищцата сторените в процеса разноски,
съгласно разпоредбата на чл.
286, ал. 3 от ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Констатира се, че разноските,
направени от ищцата са в размер на 10 лева за заплатената държавна такса.
По отношение на претендираното
от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва
да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е
водено по специалния ред по чл. 286
от ЗИНЗС, а в ал.
2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.
286, ал. 2 и ал.
3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по
отношение на общите разпоредби на чл.
10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл.
78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК и чл.
143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда
отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на ответника ГД „ИН“ за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното Административен съд Сливен на основание чл.285 от ЗИНЗС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Л.С.Ц., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 50 (петдесет) лева за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица, служители на ГДИН, свързани с битовите условия, при които е изтърпявала наложено д.н."5 денонощия в н.к." - неизпълнение на задължението по чл. 96, ал. 5 от ППЗИНЗС, за периода от 05.04.2021 год. до 08.04.2021 год. и за периода от 09.04.2021 год. до 11.04.2021 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба, а именно 16.07.2021 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Л.С.Ц., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 10 (десет) лева за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица, служители на ГДИН, свързани с битовите условия, при които е изтърпявала наложено д.н."1 денонощие в н.к." - неизпълнение на задължението по чл. 96, ал. 5 от ППЗИНЗС, за периода от 11.05.2021 год. до 12.05.2021 год. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба, а именно 16.07.2021 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Л.С.Ц., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 30 (тридесет) лева за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица, служители на ГДИН, свързани с битовите условия, при които е изтърпявала наложено д.н."3 денонощия в н.к." - неизпълнение на задължението по чл. 96, ал. 5 от ППЗИНЗС, за периода от 02.06.2021 год. до 05.06.2021 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба, а именно 16.07.2021 год. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ в останалата му част предявения от Л.С.Ц. иск
срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София, с
който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица, служители на ГДИН, свързани с
битовите условия, при които е изтърпявала наложено д.н." 7 денонощия в н.к."
- неизпълнение на задължението по чл. 96, ал. 5 от ППЗИНЗС,
за 08.04.2021 год., за дните от 12.05.2021 год. до 17.05.2021г. и за 05.06.2021г., за разликата
над 90 лева до претендирания размер от 16 000 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Л.С.Ц., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 10 (десет) лева, представляващи държавна такса по делото на основание чл.286, ал.3 от ЗИНЗС.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на основание чл.285 от ЗИНЗС.
СЪДИЯ: