Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Русе, 23.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд, ПЪРВИ
наказателен състав в публично заседание на двадесет и седми февруари, през две
хиляди и двадесета година в състав :
Председател: Явор Влахов
при секретаря Албена
Соколова, като разгледа докладваното от
съдията НАХ Дело № 226/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба
от Х.Н.Х.,***, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 38-0000078/20.01.2020г.
на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Русе, с което за нарушение по чл.18, т.3 от Наредба № 34 от 1999г. за таксиметров
превоз на пътници /Наредба №34/1999г./ и на осн. чл.93, ал.1, т.1 от /ЗАПр/ му било наложено наказание “Глоба” в размер
на 2000.00лв., а за нарушение по чл.40, изр.1 от Наредба №34/1999г. и на осн. чл.105,
ал.1 от ЗАПр му било наложено наказание „Глоба” в размер на 200.00лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Ответникът
по жалбата, редовно призовани, не изпращат представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Съдът след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На
24.12.2019 г., около 11.45 ч., на ул .“Борисова“, в района на бл.”Орхидея”, свид.Д.Д.
– инспектор в ОО “Автомобилна администрация”-Русе спрял за проверка лек
таксиметров автомобил “Шкода Октавия” с рег. № Р 73 35 АК, управляван от жалб. Х.Х.. Автомобила бил с отличителни белези за таксиметров автомобил, с открита
табела “Такси”, с включен на зелен сигнал ЕТАФП и без поставена табела “Не
работи”. При проверката, служителите на ОО “АА” гр.Русе констатирали, че
превозното средство е оборудвано с изправен и работещ електронен таксиметров
апарат с фискална памет. В хода на проверката, въз основа на изведен дневен
финансов отчет, проверяващите установили, че с таксиметровият автомобил са
извършени седем курса за 24.12.2019г. При извършената проверка на документите
свид.Д. констатирал, че жалб. Х. представя Удостоверение за
психологическа годност № 291309, със срок на валидност до 05.09.2018г. Х.
представил при проверката и Пътна книжка бл.№112 от 10.122019г., като в нея бил
вписан като последен пътен лист, такъв от 23.12.2019г.
С
оглед установеното, свид.Д. приел, че жалб.Х.Х. е извършил две нарушения - по чл.18,
т.3 от Наредба № 34/1999г. и по чл.40, изр.1 от Наредба № 34/1999г., за които
му съставил акт.
Впоследствие,
въз основа на извършена справка в базата данни и регистри на Областен отдел
„Автомобила администрация“-Русе свид.Д. установил, че действително, последното
издадено на жалб.Х.Х. „Удостоверение за психологическа годност“ е със срок на
валидност до 05.09.2018г., както и, че няма издадено ново такова удостоверение.
Въз основа на този
акт и посочените по-горе факти, Началника на Областен отдел “Автомобилна
администрация” гр.Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което За
първото от нарушенията на Х., на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр му било наложено
наказание “Глоба” в размер на 2000.00 лв., а за второто и на осн. чл.105,
ал.1 от ЗАПр му било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв.
Тази фактическа
обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена
в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимното за това действие лице, при
наличието на правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество,
се явява неоснователна.
В акта, а в
последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани достатъчно
пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на
състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този
начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на
какви конкретни нарушения е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в
крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.
По отношение
нарушението по т.1 от НП:
Съдът намира, че от
доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че съставът на това
нарушение е осъществен виновно от жалб.Х.Х..
В АУАН и издаденото
въз основа на него наказателно постановление, съответните административни
органи приели, че извършеното от жалб.Х. нарушение се изразява в това, че извършвал
таксиметров превоз без да отговаря на изискванията за психологически годен по
смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, точка 2 от Закона за движението по
пътищата“. Това нарушение било квалифицирано по чл.18, т.3 от Наредба №
34/1999г. Съобразно тази правна норма, водачът на лек таксиметров автомобил
трябва да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т.
2 от Закона за движението по пътищата.
Установява се в конкретният
случай, че на 24.12.2019г. в гр.Русе, жалб.Х. извършвал таксиметров превоз без
да е психологически годен по смисъла на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. За изискванията
за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, тъй като не притежавал валидно
удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил". В хода на
извършената му проверка, жалбоподателя представил Удостоверение за
психологическа годност № 291309, със срок на валидност до 05.09.2018г.
Установява се от извършената справка в базата данни и регистри на Областен
отдел „Автомобила администрация“-Русе че това „Удостоверение за психологическа
годност“ е последното издадено на жалб.Х.Х. е със срок на валидност изтекъл
повече от година преди датата на нарушението, както и, че след 05.09.2018г. той
не се е явявал на психологическо изследване и няма издавано ново такова
удостоверение.
При това положение е
очевидно, че към момента на проверката жалб.Х.Х. не бил психологически годен по смисъла на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
извършване на таксиметров превоз на пътници.
С оглед на
изложеното правилно е ангажирана отговорността на водача на основание чл.18, т.3
от Наредба № 34/1999г. Правилно бил определен вида и размера на наказанието за
това нарушение, като АНО приложил относимата към нарушението санкционната
разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр, според която водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, се наказва със глоба 2000 лв. - при първо нарушение.
По тези съображения
Съдът намира, че в тази му част обжалваното наказателно постановление, следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение
нарушението по т.2 от НП:
Съдът намира, че от
доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че съставът и на
това нарушение е осъществен виновно от жалб.Х.Х..
Съгласно чл.40,
изр.1 от Наредба №34/99г. на МТ водачът попълва редовно и точно пътната книжка.
Указания за начина на водене на пътната книжка се съдържат в Приложение 12 на
цитираната наредба, в т.3 от които е посочено, че всеки водач попълва отделен
пътен лист за своята смяна.
От събраните по
делото доказателства, се установява по несъмнен начин, че жалб.Х.Х. е
осъществил от обективна и субективна страна, състава на административното
нарушение по чл.40 от Наредбата, тъй като при извършената му проверка се
установило, че не е попълнил съответния пътен лист за деня с нужните реквизити,
от момента на застъпването си на смяна, независимо, че до момента на проверката
били извършени седем платени таксиметрови услуги. Дали към момента на
проверката автомобила е бил в движение /с пътник или без/ или не, дали е с
прекратена таксиметрова дейност или не, е без значение, тъй като до този момент
е извършвана такава таксиметрова дейност и това от своя страна предпоставя
попълването на съответния пътен лист, в пътната книжка на автомобила. Това свое
нормативно закрепено задължение обаче, жалб.Х. не изпълнил.
С оглед изложеното,
Съдът приема, че нарушението е безспорно установено, поради което и правилно за
него е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалб.Х.Х..
Правилно бил
определен вида и размера на наказанието за това нарушение, като АНО приложил
относимата към нарушението обща санкционна разпоредба на чл.105, ал.1 от ЗАПр.
Предвид това Съдът
намира, че и в тази му част наказателното постановление и правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖАДАВА Наказателно постановление № 38-0000078/20.01.2020г.
на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Русе, с което за
нарушение по чл.18, т.3 от Наредба
№ 34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници и на осн. чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози на Х.Н.Х.,***,
ЕГН ********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 2000.00 лв., а за нарушение по чл.40, изр.1 от Наредба № 34/1999 г. и на осн. Чл.105, ал.1 от ЗАПр
му било наложено наказание „Глоба” в размер на 200.00 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.
Районен съдия: