№ 2297
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110126847 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от ищеца С. Д. М. срещу ответника „Ц**** осъдителен иск
за заплащане на сумата от 1000 лв., част от общо вземане в размер на 2510,88 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Живот“ на
кредитополучател от 28.02.2017г. вследствие заплащане на 6 месечни вноски за главница и
лихва за периода от 27.04.2019г. до 01.10.2019г. по Договор за потребителски кредит от
28.02.2017 година, сключен с „Ц***, с оглед настъпване на застрахователен риск по
договора – заболяване, довело до трайна загуба на работоспособност над 70 %.
Ищецът С. Д. М. твърди, че по силата на договор за кредит № 03500КР-АА-
2215/28.02.2017г., сключен между ищеца и „Ц*** с ЕИК *** е изтеглил потребителски
кредит в размер на 35 000 лева. Посочва, че според изискванията на чл. 3, ал. 1 от договора
за кредит, Кредитополучателят е поел задължението да погаси полученият кредит на
месечни анюитетни вноски, всяка в размер на по 418,48 лева, считано до 27.02.2026г.
Твърди, че освен обезпечението дадено от страна на кредитополучателя в полза на банката –
кредитодател, представляващо залог върху трудовото възнаграждение, което
кредитополучателя получавал от ***, последният е сключил договор за застраховка
„Живот“, обективиран в полица „Ц***+“, № 141 К 0067958 от 28.02.2017г. със З****. Сочи,
че съгласно застрахователната полица и общите условия към нея, застрахователят е
обезпечил вземанията на Банката бенефициент до размер на отпуснатия в полза на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на сумата от 35 000 лева. В абзац
последен на полицата било посочено, че трето ползващо се лице по договора за застраховка
е „Ц***. Твърди, че в срока на действие на договора е настъпил покрит по застраховката
риск, предвиден в чл. IV, т. 11.3 от договора, а именно трайно намалена работоспособност 75
% вследствие на заболяване „асептична идиопатична остеонекроза“, като на ищеца била
извършена операция за смяна на тазобедрена става на десен долен крайник на 21.05.2019г.
Въпреки настъпване на събитието ищецът продължил да плаща месечните вноски по
кредита, които се теглили служебно от банката по силата на дадения в нейна полза директен
дебит от банковата сметка на ищеца, където той получавал трудовото си възнаграждение. За
1
периода от 27.04.2019г. до 01.10.2019г. по този начин от сметката на ищеца била изтеглена
сумата от 2510,88 лв., равняваща се на стойността на 6 месечни вноски по кредита, които
ищецът счита, че е следвало да се погасят от ответника за срока на лечението му /болнично
и извънболнично/. Счита че с плащането на посочените вноски се е суброгирал в правата на
банката кредитодател срещу ответника-застраховател, поради което претендира последният
да му заплати сумата от 1000 лв., част от общо вземане в размер на 2510,88 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.05.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноските за производството.
Ответникът „Ц**** е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че по отношение на ищеца е
възникнала временна, а не трайна, загуба на работоспособност, което не било покрит
застрахователен риск. Посочва, че застрахованият е страдал от първична двустранна
коксартроза още през 2013 г., което обстоятелство от значение за носения риск по договора,
същият не е декларирал при сключване на застрахователния договор, респ. че се касае за
деклариране на неверни данни за здравословното му състояние. В този смисъл се позовава
на основание за отказ от заплащане на обезщетение, предвидено в чл. 14.6 от ОУ към
застрахователния договор. Отделно от това поддържа, че едностранното ендопротезиране,
направено през 2019г. в срока на действие на договора, е основание за определяне на трайна
неработоспособност 50 %, поради което също не представлява покрит риск. Твърди, че
застрахователната полица не е форма на обезпечение на кредита и правоотношенията по
двата договора са самостоятелни. Моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално за
намаляване размера на застрахователната сума поради наличие на недекларирано
обстоятелство от значение за риска. Претендира присъждане на разноски.
В първото съдебно заседание по делото ищецът се е позовал на нищожност на
клаузата на т. 14.6 от Общите условия към застрахователния договор като противоречаща на
добрите нрави.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 456 КЗ.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже, че е сключил договор за кредит с
„Ц***, за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по който е сключен
процесният договор за застраховка „Живот“ от 28.02.2017г., че в срока на действие на
застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие, наложило лечение на ищеца
за периода от 27.04.2019г. до 01.10.2019г., от заболяване, поради което същият е
освидетелстван с трайно намалена работоспособност 75 %, което представлява покрит риск
по застрахователния договор, че за посочения период ищецът е заплащал месечните вноски
по договора за кредит, които се равняват на посочената сума от 2510,88 лв.
В тежест на ответника е да докаже възражението си, че ищецът е страдал още през
2013г., преди сключване на застрахователния договор, от заболяването „коксартроза“, което е
довело до необходимостта от оперативно лечение през 2019г., поради което се касае за
изключен застрахователен риск по т.14.6 от Общите условия към договора, а при
установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца – че е платил претендираното
вземане.
При установяване на фактите в тежест на ответника, ищецът следва да докаже, че при
сключването на застрахователния договор е изпълнил задължението си да декларира вярна и
пълна информация за здравословното си състояние.
С доклада по делото, приет за окончателен в съдебно заседание, проведено на
16.11.2023г., съдът е отделил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че е бил сключен договор за застраховка „Живот“, обективиран в полица
„Ц***+“, № 141 К 0067958 от 28.02.2017г. с ползващо се по договора лице „Ц*** и
застрахован ищецът – С. Д. М****.
2
Съгласно представената застрахователна полица „Ц***+“ за застраховка „Живот“ на
кредитополучател № 141 К 0067958 от 28.02.2017г. същата е сключена въз основа на
предложение-декларация от 28.02.2017г. и има за предмет живота, здравето и телесната
цялост на С. Д. М. в качеството му на кредитополучател по сключен с „Ц*** договор за
кредит № 03500КР-11-2215 от 28.02.2017г., сключването на който не е спорен факт между
страните и се установява от представените писмени доказателства – договор за кредит, общи
условия и погасителен план. Договорът за застраховка „Живот +“ е със срок на действие от
01.03.2017г. до 28.02.2026г., който съвпада със срока за погасяване на отпуснатия кредит,
поради което е неоснователно възражението на ответника, че двата договора не са
обвързани. Напротив, установи, че застрахователният договор е сключен във връзка с
отпуснатия кредит и по споразумение между банката-кредитор и ответника-застраховател,
както е отбелязано в самата застрахователна полица.
Съгласно съдържанието на застархователната полица в поле „Застрахователно
покритие“ и приложимите към договора за застраховка „Живот +“ Общи условия по Пакет
„Живот +“ ответникът се е съгласил да покрива рискове, настъпили вследствие възникнали
след началото на застрахователния договор злополука или заболяване, довели до смърт от
общо или професионално заболяване; смърт от злополука; трайна загуба на
работоспособност вследствие злополука над 50 %; трайна загуба на работоспособност
вследствие заболяване над 70 % (така застрахователен договор и т.11.3, раздел IV от Общите
условия). В т.14.6, раздел V от същите общи условия е предвидено изключение от
застрахователно покритие и освобождаване от задълженията по договора за
застрахователното дружество в случай на всички предшестващи заболявания на
застрахования, включително заболявания, за които е имало проявени симптоми преди
началото на застраховката, дори и в случаите, когато самото заболяване не е било
диагностицирано, както и всички усложнения в резултат на предшестващи заболявания.
От подписаната от застрахования ищец здравна декларация при сключване на
застрахователния договор се установява, че същият е декларирал, че не е боледувал, не е
лекуван и не му е известно да е имал едно от следните заболявания: сърдечен инфаркт или
мозъчен удар, респ. сърдечна операция (катетър, дилатация, байпас), множествена склероза;
сърдечни или белодробни заболявания като артериална хипертония, хипотония, сърдечни
пороци, ИБС, белодробна емболия, съдови аневризми, туберкулоза, ХОББ, белодробна
фиброза; онкологични заболявания, левкемия; чернодробни и бъбречни заболявания като
цироза и бъбречна недостатъчност; положителна СПИН инфекция; автоимунни заболявания,
хронично-инфекциозни заболявания; хепатит; всякакви трансплантации на органи; захарен
диабет. В посочения документ е налице забележка, че в случай, че застрахованият има група
инвалидност или процент трайна загуба на работоспособност, определи с Решение на
ТЕЛК/НЕЛК, някое от изброените групи заболявания или други неспоменато заболяване или
травма, не следва да подписва здравната декларация, а да попълни здравен въпросник на
стр. 2. Копие от този въпросник, непопълнен и неподписан от ищеца, е представен с
отговора на исковата молба.
Установява се от приложената медицинска документация и изслушаното заключение
на съдебно-медицинската експертиза, че на 21.05.2019г., в срока на действие на
застраховката ищецът С. Д. М. е претърпял операция за смяна на дясна тазобедрена става с
окончателна диагноза: некрозис аваскуларис коксе декс. коксартрозис секундариа, асептична
идиопатична остеонекроза. За проведената оперативната процедура същият е постъпил в
М*** на 20.05.2019г. със снета анамнеза по данни на пациента за постъпване в клиниката
със силни болки и ограничени движения в дясната тазобедрена става, усилващи се в
последните две-три години и данни за извършена алопластика на лява тазобедрена става
през 2012г. в „Пирогов“. От болницата ищецът е изписан на 31.05.2019г., като впоследствие
постъпва в същата болница за рехабилитация, проведена между 16.07.2019г. и 23.07.2019г. и
от 28.08.2019г. до 04.09.2019г.
3
От представените 6 броя болнични листове за временна неработоспособност се
установява, че във връзка с претърпяната операция и диагнозата асептична идиопатична
остеонекроза ищецът е бил в състояние на временна неработоспособност без прекъсване за
периода от 27.04.2019г. до 01.10.2019г.
Не е спорно и се установява от представеното извлечение от банковата сметка на
ищеца, че за периода на временна неработоспособност ищецът е плащал вноските по
сключения с „Ц*** договор за кредит № 03500КР-11-2215 от 28.02.2017г., който се е
погасявал чрез директен дебит на банката от посочената сметка на ищеца с негово
разрешение, като за периода от 27.04.2019г. до 01.10.2019г. по този начин са погасени вноски
по кредита в размер на общо 2510,88 лв. или 6 броя вноски по 418,48 лв.
С Експертно решение № 0646 201 от 12.12.2019г. на ТЕЛК за Общи заболявания към
МИ-МВР ищецът е бил освидетелстван след преглед със 75 % трайно намалена
работоспособност за срок от три години до 01.12.2022г. с дата на инвалидизация –
12.12.2019г. и водеща диагноза „Асептична идиопатична остеонекроза“ и общо заболяване:
„Асептична идиопатична остеонекроза на главата на дясната бедрена кост. Вторична
десностранна коксартроза. Състояние след ендопротезиране на дясна ТБС (22.05.2019г.).
Първична левостранна коксартроза. Състояние след ендопротезиране на лява ТБС
(27.09.2013г.).
С уведомление за настъпило застрахователно събитие, входирано при банката-
кредитор на 13.08.2021г. и при ответника-застраховател на 19.08.2021г., ищецът е
декларирал настъпване на застрахователно събитие – трайна загуба на работоспособност от
12.12.2019г., като след представяне на изискани документи застрахователят-ответник е
отказал изплащането на застрахователно обезщетение поради наличие на изключение от
застрахователното покритие по смисъла на т.14.6 от Общите условия към застраховката,
като е приел, че даденият процент трайно намалена работоспособност е обусловен от
двустранно ендопротезиране на бедрените стави (2013г. вляво и 2019г. вдясно), първото от
което е настъпило преди сключване на застрахователния договор и довело до настъпване на
останалите увреждания на здравето на ищеца, макар и диагностицирани и лекувани след
сключване на договора.
По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, което съдът
кредитира като обосновано, компетентно и обективно, по което вещото лице след преглед на
цялата налична медицинска документация и при използване на специалните си знания
посочва, че на 20.05.2019г. ищецът С. Д. М. е диагностициран със заболяване Вторична
двустранна коксартроза и Асептична идиопатична остеонекроза на главата на дясната
бедрена кост, което е болестно увреждане и представлява кистозна деструкция на бедрената
кост. По повод диагностицираното заболяване правилно е било взето решение за провеждане
на ортопедична операция за замяна на дясна бедрена става с изкуствена протеза, извършена
успешно на 22.05.2019г. Сочи, че след операцията ищецът е постъпвал два пъти в болница за
рехабилитация – на 16.07.2019г. и на 28.08.2019г., като след провежданото
рехабилитационно лечение е установяван увеличен обем на движение в дясна тазобедрена
става, подобрена трофика на бедрената мускулатура и подобрена походка. Непосредствено
след операцията ищецът е търпял болки, наложили прием на обезболяващи и е бил силно
затруднен при ежедневните си нужди. В следващите 2-3 месеца вещото лице посочва, че
настъпва адаптиране към състоянието, като налагащото се отбременяване и ходене на
пациента с помощни средства затруднява самообслужването му и е препоръчително
съдействието на асистент. Трудно и почти невъзможно става навеждането и свиването на
крака, претърпял операция. В случая на ищеца, от приложената медицинска документация,
се установява, че към м. август 2019г. пациентът е бил с увеличен обем на движение в дясна
тазобедрена става, подобрена трофика на бедрената мускулатура и подобрена походка, а при
изследване от ТЕЛК на 12.12.2019г. (7 месеца след операцията) е със самостоятелно
4
придвижване, включително без проблем при стъпване на оперирания крак, като все още е
било налице ограничение на движенията, водещи до невъзможност за пълен клек. Налице
към този момент е било функционално възстановяване, а след това липсва медицинска
документация, но е напълно възможно да настъпи и подобрение при спазване на режим и
рехабилитация. Пълно възстановяване, като при здрава става, е нереалистично да се очаква
поради засягане на тъкани и структури от проведеното ендопротезиране. Вещото лице
посочва, че даденият процент трайно намалена работоспособност от 75 % за общо
заболяване съгласно решението на ТЕЛК от 12.12.2019г. отчита и наличието на състояние
след ендопротезиране на лява тазобедрена става на 27.09.2013г. За категорично установено
от представената медицинска документация вещото лице приема, че ищецът страда от
двустранна коксартроза, която е била първоначално изявена за лява тазобедрена става още
през 2012г. и това е наложило смяната й с изкуствена през 2013г. От това заболяване се е
развила и вторична коксартроза на дясна тазобедрена става. Вещото лице посочва още, че
артрозните промени при тазобедрените стави най-често се развиват асиметрично, като при
травми и предилекционно натоварване се уврежда първо едната – по-натоварената става.
Поради изявеното функционално натоварване на тазобедрените стави става по-изявена
симптоматиката за една от ставите и налага преразпределяне на тежестта на тялото към
срещуположната става, което ускорява с времето болестните промени в нея и неминуемо
води до настъпване на артрозни промени и в нея. В заключение вещото лице посочва, че
именно на това се дължи диагностицираната вторична коксартроза при ищеца и
установената асептична некроза на главата на дясната бедрена кост. За достигане на това
състояние на ставата патологичният процес е протичал с години, като заболяването се
развива бавно, но проведеното ендопротезиране на лява тазобедрена става през 2013г. дава
основание на вещото лице за извод, че тогава е стартирал и процес на неравномерно
натоварване на дясна тазобедрена става и респективно в рамките на няколко месеца до
няколко години се е развило заболяване на дясната става – десностранна коксартроза. При
наличните данни вещото лице посочва, че не може да се определи точно дебюта и
развитието на това заболяване, но съобразно описаното при проведената операция може да
се приеме, че се касае за авансирало състояние с давност от години. Аваскуларната некроза,
също така наречена остеонекроза или исхемична костна некроза представлява състояние,
което възниква в резултат на намален приток на кръв към костите в ставите. Съгласно
заключението причината за възникване на това състояние не е напълно изяснена, но
развитието на авансирала коксартроза следва да се приеме като съпричина за настъпваща
аваскуларна некроза.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля К***,
от показанията на който се установява, че същият познава ищеца С*** М., двамата са колеги
от 2012г. в ***, като първоначално работили в една стая, а след това в една сграда до
настоящия момент. Двамата установили приятелски отношения, ходели си на гости.
Свидетелят знае, че през 2012г. С. имал проблеми с левия крак – оплаквал се от дърпане,
болки. На следващата година 2013г. направил операция, възстановяването преминало много
добре и той се възстановил напълно. След това не му е споделял за оплаквания. Свидетелят
знае, че през 2017г. ищецът сключил договор за кредит за ремонт на апартамента, в който
живее. Знае, че сключил и договор за застраховка към този договор. Свидетелят знае, че
ищецът е претърпял операция и на дясна става, като това станало някъде година и половина
след като свидетелят се върнал през 2018г. от гр. М***, за да работи отново в ***. Няколко
месеца преди операцията ищецът се оплаквал от някакво дърпане или болка в десния крак,
свидетелят не може да каже в коя точно част на крака. Възстановяването след операцията
продължило около 5 месеца –половин година, като и операцията, и възстановяването били
успешни. След възстановяването ищецът се придвижвал сам, без помощни средства.
При така събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема следното:
5
Съгласно разпоредбата на чл. 456, ал. 1 от КЗ, когато застраховка "Живот" е била
сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това
физическо лице или наследниците му имат право на иск срещу застрахователя и когато не са
били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило
застрахователно събитие към кредитора. Това право има и всяко трето лице, което на
законно основание е платило задължението.
Съгласно разпоредбата на чл. 443, ал. 1 от КЗ Застраховащият може да сключи договор
за застраховка "Живот", чийто предмет е животът, здравето или телесната цялост на друго
лице (застраховано лице). Този договор има сила само ако е сключен с изричното писмено
съгласие на застрахованото лице.
По делото не се спори между страните, а и от представената застрахователна полица
„Ц***+“, № 141 К 0067958 от 28.02.2017г., сключена въз основа на Предложение-декларация
от застрахования и платена еднократна или първоначална годишна застрахователна премия
на основание Общи условия за застраховка „Живот“ на кредитополучател и споразумение за
сключване на застраховка „Живот“ на кредитополучател между З****“ и ТБ „Ц***, се
установява, че в полза на кредитора „Ц*** е сключена със З****“ застраховка "Живот" с
предмет – живота, здравето и телесната цялост на кредитополучателя-ищец С. Д. М**** за
обезпечение на задълженията му по договор за кредит № 03500КР-11-2215 от 28.02.2017г..
В случая, страни по договора за застраховка "Живот" на кредитополучатели са банката
– кредитодател и ответното дружество – застраховател, а кредитополучателят има
качеството на застраховано лице без чието писмено съгласие договорът за застраховка върху
чужд живот не може да се сключи – чл. 382, ал. 2 от КЗ. В представения застрахователен
сертификат, подписан от застрахованото лице С. Д. М., е записано, че покрити рискове по
застраховката са смърт поради заболяване или злополука, трайна загуба на
работоспособност вследствие злополука над 50 % и трайна загуба на работоспособност
вследствие заболяване над 70 %.
Не се спори между страните по делото, че процесният договор за застраховка е
сключен при Общи условия, като в представения застрахователен сертификат е
обективирана декларацията на застрахованото лице С. Д. М., че е запознат и приема общите
условия за застраховка „Живот“ на кредитополучател, последна редакция от 06.02.2015г., в
сила от 01.03.2015г. В приложимите общи условия е посочено, че по застраховка – Пакет
„Живот +“ застрахователят покрива рискове, настъпили вследствие възникнали след
началото на застрахователния договор злополука или заболяване, довели до смърт от общо
или професионално заболяване; смърт от злополука; трайна загуба на работоспособност
вследствие злополука над 50 %; трайна загуба на работоспособност вследствие заболяване
над 70 % (така застрахователен договор и т.11.3, раздел IV от Общите условия).
Безспорно по делото е доказано, че за процесния период от 27.04.2019г. до 01.10.2019г.
ищецът е бил в състояние на временна неработоспособност вследствие на общо заболяване,
което е удостоверено в издадените 6 броя болнични листове за този период без прекъсване.
Временната неработоспособност на ищеца, причинена от заболяване, макар и
продължителна, не представлява покрит риск по конкретната полица, която покрива
единствено настъпване на трайна неработоспособност вследствие на заболяване над 70 %.
Освидетелстване с такъв процент трайна неработоспособност е станало по-късно, едва
на 12.12.2019г., която се приема за начална дата на тази неработоспособност съгласно чл. 70,
ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), приета с ПМС № 120 от 23.06.2017г.,
в сила от 27.06.2017г. В случая лицето е освидетелствано след повече от два месеца от
приключване на временната неработспособност, но дори да не беше така, съгласно чл. 70,
ал. 2 от НМЕ, когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало
непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е
приключила временната неработоспособност по болничните листове. Следователно за
6
исковия период, за който са налице доказателства, че ищецът е продължил да погасява
вноските по кредита, не е настъпил застрахователен риск, покрит по договора за застраховка
„Живот +“, а именно „трайно намалена неработоспособност над 70 %“ и застрахователят не
дължи плащане по иск по чл. 456, ал. 1 КЗ на лицето платило задължението на кредитора по
договора за кредит, в случая на ищеца.
За пълнота на изложението следва да се посочи и обстоятелството, че и след датата на
инвалидизиране (следваща исковия период) степента на трайна неработоспособност с
решението на ТЕЛК от 12.12.2019г. е определена, освен за диагностицираното след
сключване на застрахователния договор през 2017г. заболяване, и при отчитане на състояние
отпреди сключване на договора – ендопротезиране на лява тазобедрена става, поради което
и не може да се приеме, че посоченият процент се отнася само до новооткритото заболяване,
а още по-малко че същото е довело само по себе си до определяне на процент над 70 %
трайно намалена работоспособност. Не без значение е и фактът, че предхождащото
заболяване не е било декларирано при сключване на договора с ответника, а значението му
за настъпилото последващо развитие на вторичната коксартроза на дясна тазобедрена става
и асептична некроза на главата на дясната бедрена кост, е безспорно установено по делото
от изслушаната съдебно-медицинска експертиза, поради което и попада в хипотезата на чл.
363, ал. 4 КЗ, при която застрахователят може да откаже плащане на обезщетение или да
плати такова в намален размер.
Предявеният частичен иск по чл. 456, ал. 1 КЗ е следователно неоснователен и следва
да се отхвърли.
С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът, който е претендирал
заплащане на юрисконсултско възнаграждение и предвид осъществената защита от
юрисконсулт такова му се дължи. Съдът определя неговия размер на основание чл. 37 Закона
за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на
сумата от 200 лв. като се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото,
извършените процесуални действия, проведени съдебни заседания и обема на събраните
доказателства. Посочената сума следва да се присъди на ответника на основание чл. 78, ал. 3
и ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С***
срещу „Ц****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С*** иск с правна
квалификация чл. 456, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв., част от общо вземане в
размер на 2510,88 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Живот“ на кредитополучател от 28.02.2017г. вследствие заплащане на 6
месечни вноски за главница и лихва за периода от 27.04.2019г. до 01.10.2019г. по Договор за
потребителски кредит от 28.02.2017 година, сключен с „Ц***, с оглед настъпване на
застрахователен риск по договора – заболяване, довело до трайна загуба на
работоспособност над 70 %.
ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С*** да заплати на
„Ц****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С***, на основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 ГПК сумата от 200 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8