№ 161
гр. Айтос, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20232110100563 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена молба от М. Ф. Х., ЕГН
**********, Х. Ф. Ю., ЕГН **********, А. С. Ю., ЕГН ********** и Ф. Х. Ю., ЕГН
**********. В молбата се твърди, че молителката М.Х. и ответникът на 27.05.2013 г.
сключили гр. брак и от брака си имат родени две деца, като след сключване на брака
заминали да работят в ***. На 21.07.2023г. пристигнали в България и на другия ден се
случил твърдения акт на дом.насилие, извършен от ответника спрямо всеки от молителите.
В молбата се сочи, че страните са съпрузи и роднини по сватовство. На 22.07.2023 около
11,00ч , ответникът се появил в дома на молителите А. и Ф. Ю. (родители на М.Х.) и
започнал да крещи, че ще отведе общото им дете /А./ с него. Молителката М.Х. излязла на
двора, за да разговарят като му казала, че детето не желае да тръгне с него. Ответникът не
приел този отговор, извадил от багажника на автомобила си метална тръба и започнал да
удря с нея молителката М.Х., както и брата на молителката – Х.Ю., който защитавал сестра
си от ответника. Последният и Х.Ю. се сборичкали и Х.Ю. успял да отнеме тръбата от
ръцете на ответника. Тогава ответника отново отишъл до автомобила си и извадил нож.
Върнал се в двора и започнал да замахва с ножа, като се заканвал, че ще заколи молителката
М. и цялото й семейство. По-късно същия ден молителя Х.Ю. се намирал в района на Т-
маркет в гр.Айтос, където случайно срещнал ответника. Последният отново започнал да
отправя към него и спътничката му словесни заплахи, че ще заколи семейството му.
Молителят се обадил на органите на реда, които реагирали незабавно и ответника бил
задържан. Поддържат в о.с.з молбата чрез пълномощниците си, претендирайки разноски.
Ответникът намира молбата за неоснователна, молейки за отхвърлянето й, като
излага различна фактическа обстановка за случая. Не оспорва наличието на влошени
отношения между страните. Претендира разноски.
1
Съдът, като се запозна с доказателства и съобразявайки закона, прие следното:
Представена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН от всеки от молителите, в която е описан
осъществен от ответника акт на дом.насилие по отношение на всеки от молителите на
22.7.23г., като в подкрепа твърденията са ангажирани писмени, веществени и гласни
доказателства.
Безспорно страните са лица по см. на чл.3 ЗЗДН. Разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЗДН
дефинира като дом.насилие всеки акт на физическо, психическо и емоционално насилие,
както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личната свобода, на личния
живот и личните права. Изложените в молбата факти за осъществен акт на дом. насилие
спрямо молителите се подкрепя от декл. по чл.9, ал.3 ЗЗДН, чиято доказателствената
стойност не е оборена, обуславящо извод, че дори и само въз основа на декларацията на
всеки от молителите (съставляваща доказателство за описаните в нея факти и обстоятелства,
при които е извършено твърдяното дом. насилие) и на осн. чл. чл.13, ал.2, т.3 и ал.3 ЗЗДН
съдът следва да уважи молбата. Твърденията в молбата се подкрепят обаче и от събраните
гласни, веществени и писмени доказателства – представените 2 бр. съд.медицински
удостоверения, приложената преписка от РП, сигналите до тел.112, както и от
свид.показания на К.Ю.-съпруга на молителя Х.Ю. и свид. С.Садула-сестра и дъщеря на
молителите, ценени от състава съобразно чл. 172 ГПК, както и тези на свид.А.М. и свид.
Г.М.–без родство и дела със страните, които ценени и анализирани в тяхната съвкупност по
несъмнен начин установяват осъществените от ответника актове на дом.насилие. Съдът не
кредитира в тази връзка показанията на свид.Т.С.-брат на ответника, т.к. същите са
изолирани и не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, а и
предвид възможната заинтересованост на този свидетел съобразно чл. 172 ГПК. Доколкото
по несъмнен начин се установи осъществяване на дом.насилие от ответника спрямо
молителите, молбата за издаване на заповед за защита следва да бъде уважена, като по
отношение на извършителя на дом.насилие се наложат поисканите мерки за защита по чл. 5,
ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН /доколкото липсва искане от молителя за налагане на други мерки, съдът
не дължи произнасяне, а и така определените мерки съдът намира за достатъчни, за да се
постигнат целите на закона и да се защитят надлежно молителите/. Мярката по т.1 не е
обвързвана с определен срок, а тази по т.3 следва да е за срок от 12 месеца, който е
съобразен с интезитета на принудата, осъществена върху пострадалите и като време е
достатъчен, за да бъдат преодолени последиците от извършените актове на дом.насилие, да
могат страните да преустановят конфликтните си отношения, съответно да започнат да
общуват разумно помежду си по начин, че да уредят отношенията си, който срок следва да
окаже необходимото превъзпитателно и предупредително въздействие спрямо ответника.
Няма основание за срок по-къс от определения, доколкото доказателствата са категорични,
че инцидентите от 22.7.23г. не са случайни, а се касае до трайно влошени отношения, при
които ответникът използва психическо и физическо насилие. Определеното разстояние по
мярката по т.3 ще изпълни в пълна степен превантивната си и предупредителна функция,
както и ще ограничи възможността за прояви на агресия и посегателства от ответника.
2
На осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН вр. чл.16 от ТДТССПРГПК на ответника следва да се
възложи и заплащането на ДТ от 25 лв., както и сторените от молителите М.Х. и Х.Ю.
разноски в размер на 600 лв. – действително заплатено адв. възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл.5, ал.1, т.1 и 3 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН по молба на М. Ф. Х., ЕГН
**********, Х. Ф. Ю., ЕГН **********, А. С. Ю., ЕГН ********** и Ф. Х. Ю., ЕГН
**********, срещу осъществено домашно насилие от Т. Ш. С., ЕГН **********, както
следва:
ЗАДЪЛЖАВА Т. Ш. С., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо М. Ф. Х., ЕГН **********, Х. Ф. Ю., ЕГН **********, А. С. Ю., ЕГН
********** и Ф. Х. Ю., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Т. Ш. С., ЕГН **********, да приближава на разстояние по малко от
150 метра пострадалите М. Ф. Х., ЕГН **********, Х. Ф. Ю., ЕГН **********, А. С. Ю.,
ЕГН ********** и Ф. Х. Ю., ЕГН **********, жилището, в което живеят в ***;
местоработата на посочените лице, както и местата им за социални контакти и отдих, за
срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА Т. Ш. С., ЕГН **********, да заплати на М. Ф. Х., ЕГН **********, Х. Ф.
Ю., ЕГН **********, сумата от 600 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Т. Ш. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС-Айтос ДТ от 25 лв.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава Т. Ш. С., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в 7-дн. срок, считано от днес.
Препис от настоящото и от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на
РУ-МВР.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3