№ 106
гр. Пловдив, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600222 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.34 ал.1 вр.чл.20 ал.1-3 от ЗПИИРКОРНФС.
Постъпила е жалба от Щ. Я. Е. Г, * гражданин със статут на постоянноо
пребиваващ в РБ против решение №69/16.04.2024г., постановено по ЧНД №
247/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е признато и
допуснато до изпълнение решение за конфискация, постановено от
Апелативен съд Г., К. Б. с реф. № **, влязло в законна сила на 08 ноември
2016 г. в частта, с която за извършените престъпления по наказателния кодекс
на К. Б., на Щ. Я. Е., роден на ** г. в град З., Б., с Удостоверение за
пребиваване на гражданин на ЕС № ** и с настоящ адрес с. Е., ул. “О. Е.“, бл.
№ **, вх. *, ет.*, ап. *, е наложена конфискация на сума в размер на 2 398
895,21 евро /два милиона триста деветдесет и осем хиляди осемстотин
деветдесет и пет евро и двадесет и един цент/, с обща парична левова
равностойност от 4 691 759,251 лева.
В жалбата се твърди, че решението е постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения, тъй като засегнатото лице получило призовката за
делото на 12.04.2024г., а делото било разгледано на 16.04.2024г. в негово
отсъствие без да му бъде осигурена възможност да се запознае с материалите
и доказателствата по делото, включително чрез преводач, защото не владеел
български език, както и да си упълномощи защитник по делото. Ето защо
моли постановеното решение да се отмени и делото се върне за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, за да може да
1
организира и осъществи защитата си против решението за налагане на
финансова санкция.
Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив жалбата е
неоснователна. Счита, че са налице всички законни предпоставки за
признаване на акта за конфискация, поради което предлага обжалваното
решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Засегнатото лице Щ. Я. Е. Г не се явява на заседанието пред въззивната
инстанция, като на същия е бил осигурен и назначен преводач с оглед на
оплакванията в жалбата му.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните,
приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
На първо място не се споделят възраженията на жалбоподателя, че е било
нарушено правото му на защита в производството пред окръжния съд, тъй
като получил призовката на 12.04.2024г., а съдебното заседание било
проведено на 16.04.2024г. и по тази причина не се бил запознал с
материалите и доказателствата по делото. Видно е, че засегнатото лице Щ. Я.
Е. Г е бил редовно призован за насроченото за 16.04.2024г. съдебно заседание,
но не се е явил и не е посочил причини за отсъствието си по делото. В това
отношение следва да се има предвид и съдът се е съобразил с разпоредбата на
чл.16 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, че неявяването на лицето, когато е редовно
призовано, не е пречка за разглеждане на делото. Лицето не се яви и пред
настоящата инстанция, въпреки, че са положени усилия за назначаване на
преводач с оглед защита на неговите процесуални права и интереси предвид
на възраженията в жалбата, която впрочем е подписана собственоръчно от
него.
По съществото на случая въззивната инстанция намира, че окръжният съд е
извършил правилна и задълбочена проверка и преценка на материалите по
делото, като подробно е обсъдил и правилно преценил всички изисквания и
основания на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /
ЗПИИРКОРНФС /, за да признае и допусне изпълнение на решение за
конфискация, постановено от Апелативен съд Г., К. Б. с реф. № **, влязло в
законна сила на 08 ноември 2016 г. Производството по делото е образувано е
искане на Апелативна прокуратура Г., К. Б., за признаване и изпълнение на
решение за конфискация, постановено от Апелативен съд Г. с реф. № **,
издаден на 18.02.2016 г., станал окончателен на 08 ноември 2016 г. в частта, с
която за извършените престъпления по наказателния кодекс на К. Б., на Щ. Я.
Е., роден на ** г. в град З., Б., с Удостоверение за пребиваване на гражданин
на ЕС № ** с настоящ адрес с. Е., ул.“О. Е.“, бл. № **, вх. *, ет.*, ап. *, е
наложена конфискация на сума в размер на 2 398 895,21 евро /два милиона
триста деветдесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и пет евро и двадесет
и един цент/.
2
Въз основа на решението на *я съдебен орган е издадено удостоверение за
конфискация /приложение II/ от Регламент /ЕС/ 2018/1805 на Европейския
парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г., относно взаимното признаване
на актове за обезпечаване и конфискация, с превод на български език. Видно
от удостоверението, срещу засегнатото лице в В К. Б. е проведено
наказателно производство, което е завършило с влязъл в сила на 08.11.2016 г.
съдебен акт, въз основа на който е постановена конфискацията, чието
признаване и изпълнение се иска. Посочени са и обстоятелствата относно
престъпната деятелност на засегнатото лице, а именно: Я. Щ. е бил лидер на
организирана престъпна група. Той систематично е придобивал дружества,
които вече са се намирали в сериозни финансови затруднения, с цел да ги
лиши от техните активи и да увеличи техните пасиви, включително чрез
регистрация на своите служители в тези фирми без заплащане на социални
осигуровки. Той е придобивал въпросните дружества чрез посредничество на
различни (чуждестранни) фиктивни фирми и също така е предприемал мерки,
за да затрудни разследването на престъпленията чрез назначаване на
фиктивни лица като управители на тези фирми и чрез регистрирането на
фирмите на фиктивни адреси (пощенски кутии). Освен това Я. Щ. грубо е
злоупотребил със системата на ДДС, като е създавал впечатление, че търгува
в рамките на Общността, докато в действителност не е търгувал извън Б..
Посочен е и периода от време: Престъпленията са извършени в периода от
08.03.1999 г. до 07.11.2002 г.
В удостоверението е посочена и правната квалификация на осъществената от
засегнатото лице престъпна деятелност: Лидер на организирана престъпна
група (член 324 bis и 324 ter § 4 и член 325 Нк.); Фалшифициране на
автентични и публични документи (членове 193, 196 и 214 Нк.) ; Използване
на фалшифицирани автентични и публични документи (членове 193, 196, 197,
213 и 214 Нк); Измама (член 496 Нк); Злоупотреба с доверие (член 491 Нк);
Злоупотреба със средства на търговското дружество (член 492 bis Нк);
Банкрут, присвояване или скриване на активи (чл. 489 ter, ал. 1, 1° и ал. 2, 489
quater и 490 Нк); Нарушение на законодателството относно счетоводството и
годишните отчети на предприятията (чл. 489 ter, ал. 1,2° и ал. 2, член 489
quater и член 490 Нк); Банкрут, неподадено навреме заявление за банкрут, с
цел отлагане на обявяването на банкрут (чл. 489 bis, 4°, член 489 quater и член
490 Нк); Банкрут, закупуване за препродажба под цената и други
обременителни операции с цел отлагане на обявяването на банкрут (чл. 489
bis, член 10, член 489 quater и член490 Нк); Банкрут, неизвършени
задължения, предвидени в член 53 от "Закона за ликвидация на фирми" (чл.
489,2° член 489 quater и член 490 Нк); Измамно създаване на състояние на
неплатежоспособност (създаване на състояние на неплатежоспособност)
(член 490 bis Нк); Изпиране на имущество, придобито от престъпление (чл.
505, ал. 1, 2°, ал. 3 и 5 НК); Изпиране на имущество, придобито от
престъпление, преобразуване или прехвърляне на престъпни парични
средства с цел скриване на незаконния им произход (член 505, ал. 1, 3, ал. 2, 3
и 5 Нк); Нарушение на социалното законодателство, като работодател,
неизпълнение на задължението да се подаде навреме декларация за
3
дължимите суми (чл. 218,1 от Социалният Наказателен Кодек); Нарушение на
ДДС кодекса; фалшифициране на документи (чл. 73 bis, 7 3 quinquies и 73
septies ДДС кодекс); Нарушение на ДДС кодекса, използване на фалшиви
документи (чл.73 bis, 73 quinquies и 73 septies ДДС кодекс); Нарушение на
ДДС кодекса, неподаване на ДДС декларация в определеният по закон срок
(чл. 73 bis, 73 quinquies и 73 septies ДДС кодекс); Нарушение на "Закона за
фирмен данък" (член 449, член 457 и член 459 ЗФД); Нарушение на "Закона
за фирмен данък" (член 449, член 457 и член 459 ЗФД); Нарушение на
законодателството относно наемане на работници с чуждестранно
гражданство (член 12, първа алинея, 1, а) от Закона от 30 април 1999 г.
относно наемането на чуждестранни работници); Нарушение на социалното
законодателство, като работодател, не деклариране на (случайни) работници в
регистъра на персонала (член 4 § 1-1 от Кралското Решение № 5 от 23
октомври 1978 г. относно воденето на социални документи).
Както е отразил съдът, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции се касае за решение за
конфискация, тъй като влезлият в сила акт е постановен от съд, компетентен
по наказателни дела, издаден в държава-членка на Европейския съюз и води
до окончателно отнемане на имущество.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 от същия закон имущество,
подлежащо на конфискация или отнемане по смисъла на ал. 1, е имущество,
за което съдът в издаващата държава е приел, че представлява облага от
престъпление. Това обстоятелство е изрично отбелязано в приложеното
удостоверение.
Решението за налагане на финансова санкция е постановено в наказателно
производство в държава-членка на Европейския съюз и се отнася за деяния,
които са престъпления и по българското законодателство, като повечето от
описаните престъпни посегателства представляват престъпления по Глава
седма от НК „ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ФИНАНСОВАТА, ДАНЪЧНАТА
И ОСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМИ“, и в частност в хипотезата на чл. 255а,
ал. 2 от НК, поради което е изпълнено изискването на чл. 14, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС.
Според цитираната разпоредба решения за конфискация или отнемане,
постановени в друга държава-членка на Европейския съюз, се признават и
изпълняват в Република България, ако се отнасят за деяния, които
съставляват престъпления, за които се предвижда конфискация и по
българското законодателство, независимо от елементите на състава им по
законодателството на издаващата държава. В случая, за извършената от
засегнатото лице престъпна деятелност, по българското законодателство
също се предвижда конфискация на част или цялото имущество на виновния.
Отделно от това е налице и изискването на чл. 14, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС,
доколкото в удостоверението са маркирани престъпни посегателства от
списъка приложение към цитираната алинея, за които не се изисква
изследване на въпроса за наличието на двойна наказуемост.
4
При разглеждане на исканията на молещата държава-членка за признаване и
изпълнение на решението за налагане на финансови санкции и конфискация,
във всички случаи е приложим българския закон по силата на чл. 10, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС. При това положение, относно същността на наложената в
наказателно производство от издаващата държава конфискация на сума,
която е придобита от престъплението незаконна имуществена облага, както и
относно давността, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 53, ал. 2, б. "б"
във вр. с ал. 3, т. 2 от НК / в редакцията на чл. 53 НК, въведена със ЗИДНК,
ДВ, бр. 28/2019 г./. Отнемането на облагата от престъплението по чл. 53, ал. 2
от НК не е вид наказание "конфискация", а представлява законова последица
от престъплението, и се подчинява на общите давностни срокове за
изпълнение на наложеното наказание, съобразно размера на наказанието за
съответното престъпление, т. е. давността за престъплението по чл. 255а, ал.2
от НК е съобразена с предвидената наказуемост от 3 до 8 години "лишаване
от свобода", изпълнението на което може да бъде осъществено съгласно чл.
82, ал. 1 т. 3 от НК в десетгодишен давностен срок, който срок в случая не е
изтекъл.
Удостоверението за конфискация /приложение II/ от Регламент /ЕС/
2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г.,
относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация, е
издадено от компетентен орган на К. Б. и е придружено с превод на български
език, съгласно изискването на чл. 5, ал. 2 от чл. 10, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС.
Удостоверението съдържа данни за издаващия орган, такива за
престъплението, обстоятелствата, при които то е извършено, наложеното
наказание, информация относно датата на влизане на съдебния акт в сила.
В удостоверението подробно са визирани инкриминираните обстоятелствата,
включително поведението на засегнатото лице, което изпълва състава на
престъплението.
Окръжният съд правилно е приел, че не са налице основанията, при които
може да се откаже признаване и изпълнение на решение за конфискация
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват данни, че срещу
засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга
държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и
приведено в изпълнение решение за конфискация. Изпълнението на
решението не е с изтекла давност по българското законодателство и
решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице
имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят
изпълнението на решението недопустимо. Лицето се е явило лично на
съдебния процес. Решението не се отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или
отчасти на територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния.
5
Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на
издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища.
В удостоверението изрично е посочена сумата, подлежаща на конфискация ,
която е в размер на: 2 398 895,21 евро (два милиона триста деветдесет и осем
хиляди осемстотин деветдесет и пет евро и двадесет и
един цента). Решението е било постановено срещу физическо лице, което по
българското законодателство поради възрастта си носи наказателна
отговорност, и подлежи на преследване за деянието, което обосновава
решението. Конфискуваната сума /или част от нея/ не е платена.
Предвид изложеното, и въззивната инстанция намира, че Удостоверението
съдържа всички елементи посочени в ЗПИИРКОРНФС. Представения акт
следва да бъде признат и да бъде изпълнен в частта му, с която е наложена
конфискация по отношение на засегнатото лице. Тъй като сумата, предмет на
конфискацията е определена в евро, съгласно чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС
следва да се определи равностойността й в български левове по курса на БНБ
за деня на постановяване на Решението за конфискация. Решението е
постановено на 08 ноември 2016 г. и следователно равностойността на 2 398
895,21 евро в български лева е 4 691 759,25 лева.
Предвид на изложените съображения, обжалваното решение следва да се
потвърди като правилно, обосновано и законосъобразно, поради което ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №69/16.04.2024г., постановено по ЧНД №
247/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6