Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 336 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 194220 от 09.09.2020 г., постановено по гр. д. № 28886/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав, е осъдено М.на т.и с.п.на Република България, на основание чл.78, ал.1 ЗДСл., да заплати на Е.В.С. – Т., сумата от 22 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука на 20.06.2016 г., призната за такава с разпореждане № 19937/16.01.2017 г. от директора на ТП на НОИ София – град, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 6 488 лв., представляваща лихва за забава за периода 20.06.2016 г. – 21.05.2019 г. Ответникът е осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 450 лв. – разноски по делото, а по сметка на СРС, на основание чл.78, ал.6 ГПК – сумата от 1 139, 08 лв. – държавна такса.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ответника М. НА Т.И С.П., с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че заявените от ищцата
фактически твърдения не са доказани по делото, съгласно изискванията на чл.154,
ал.1 ГПК. От ангажираните по делото доказателства се установява, че ищцата се е
възстановила напълно след получената травма, като има препоръки единствено оп
отношение на физически натоварвания за период от 3 седмици почивка и 3 месеца
без физическа активност – спорт или интензивни натоварвания. Независимо от това
ищцата е ползвала 5 месеца отпуск поради временна неработоспособност. Въз
основа на оказаното на ищцата съдействие, същата не е заплатила проведеното в
Кралство Нидерландия лечение. На ищцата е извършена безкръвна интервенция, от
която се очаква по – бързо възстановяване. В болнични условия състоянието на
ищцата е било стабилизирано, проследено, а рисковете за здравето са били
сведени до минимум. По делото ищцата не е доказала твърдението си, че е
приемала антидепресанти, както и не е доказано състоянието на силен стрес и депресия,
свързани с факта, че не владеела английски език. По делото е установено, че
владее английски език. Поддържа, че размерът на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост. По делото е
доказано провеждането на щадяща интервенция, за ищцата са полагани много грижи,
чувствала се е добре, осигурена й била подкрепа, помощ, пълно съдействие от
работодателя, който й закупил самолетен билет. Неин колега я е посещавал, за да
вземе издадените болнични листове, за да не се налага ищцата, респ. неин
близък, да посещава ответника. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното решение, като отхвърли предявените искове. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната
страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищцата Е.В.С. – Т., с който я оспорва. Излага съображения,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. По делото е доказано, че в
резултатна настъпилата трудова злополука ищцата е ползвала отпуск поради
временна неработоспособност от 5 месеца, за което са ангажирани доказателства
по делото. Поставената платинена спирала в далака на ищцата при извършената
оперативна интервенция не подлежи на отстраняване. Фиброзата и предизвиканите
при лечението сраствания в далака също остават до живот в увредения и третиран
при емобилизацията орган, като съответната третирана от него част престава да
функционира за винаги. Това води до болки и дискомфорт в мястото на увредата за
неопределено време. Счита, че оказаното от работодателя съдействие за издаване
и изпращане на удостоверение от НЗОК за здравноосигурителните й права няма
отношение към претърпените от нея неимуществени вреди и дължимото обезщетение
за тях. Твърди, че владее английски достатъчно добре, за да изпълнява
служебните си задължения, но не и да разбира значението на поставените й
диагнози или медицински обяснения за състоянието й от страна на лекуващите я
лекари. Това обстоятелство не е изтъкнато, нито е послужило като основание за
определения от решаващия съд размер на обезщетението за претърпените от нея
неимуществени вреди. Счита, че депресивното й състояние е доказано от
ангажираните по делото свидетелски показания, които не противоречат на
останалите събрани по делото доказателства. Поддържа, че определеното от съда
обезщетение за неимуществени вреди е в разумен и дори минимален размер. Моли
съда да потвърди обжалваното решение, като й присъди сторените по делото
разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал.2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
СРС е сезиран с
обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.78,
ал.1 ЗДСл. и чл.86 ЗЗД. Ищцата твърди, че за периода 26.11.2008 г. – м.07.2018
г. е била държавен служител в администрацията на ответника, назначена по
служебно правоотношение на длъжност „главен експерт“ в Отдел „Обществено
осигуряване“, Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“.
Със заповед № РД 03-135/13.06.2016 г. на министъра на т.и с.п.е била
командирована в Кралство Нидерландия, гр. Амстердам, за срок от 4 дни, считано
от 19.06.2016 г., за участие от името на ответника в заседание на
Административната комисия за координация на системите за социална сигурност в
ЕС, провеждана между 20-21 юни 2016 г. в гр. Амстердам, в рамките на програмата
на Холандското председателство на ЕС, осъществявано през този период. На
20.06.2016 г., през време на командировката, ищцата е претърпяла трудова злополука,
призната за такава с разпореждане № 19937 от 16.01.2017 г. на НОИ – ТП
София-град. На посочената дата участващите в заседанието експерти е следвало да
бъдат транспортирани от сградата „Европа билдинг“ към центъра на гр. Амстердам.
Около 18.30 ч., при придвижването и заедно с зялата група експерти за
организираното транспортиране до центъра на гр. Амстердам, ищцата се е
подхлъзнала заради мокри от дъжд стълби, загубила е равновесие и е паднала в
подножието на стълбите, като е ударила странично лявата си страна. Поради силни
болки след падането в областта на лявата страна на тялото, ищцата е била
транспортирана с помощта на нейни колеги в болница. Там установили наличието на
животозастрашаваща травма – разкъсване на далака 3-та степен с вътрешно-коремно
кървене и активно зачервяване. За предотвратяване на по – нататъшно кървене в
коремната кухина от разкъсаната зона на далака, била извършена медицинска
хирургична процедура “емобилизация“ на разкъсаната зона на далака чрез-
проникване от вътрешната страна на бедрото, през т. нар. слезкова артерия към
разкъсаната зона на далака, за прилагане на лечение и кръвоспиране чрез
използване на метални намотки, въведени в кървящия орган. За периода 20-27 юни
2016 г. ищцата е била под лекарско наблюдение, тъй като е съществувала опасност
от ново прокървяване от третираната при емобилизацията разкъсана зона на
далака, съответно от ново интензивно кървене от разкъсаната и третирана зона на
далака в коремната кухина, което е опасно за живота и може да доведе до състояние,
несъвместимо с живота при липсва на своевременно овладяване. След изписването й на 27.06.2016 г. е
направена препоръка за поне 3 седмици почивка и поне 3 месеца без спорт и
работа, като е дадено изрично разрешение за пътуването й със самолет. След пристигането
й в България до 26.10.2016 г. й е разрешен отпуск поради временна
неработоспособност. В резултат на настъпилата трудова злополука е претърпяла
болки и страдания. Непосредствено след инцидента изпитвала силна болка, която й
пречела да диша и да се движи. Изпитвала страх за живота си. През целия престой
в болницата изпитвала стрес и ужас, произтичащи от опасността за живота й. В
резултат на кръвозагубата непрекъснато се чувствала зле, не можела да се
придвижва самостоятелно, а с помощта на инвалидна количка. Изпитвала силни
болки, замайване, дезориентация. Силен стрес й причинявало обстоятелството, че
е сама в болницата, в чужда държава, без възможност за посещение от близки, при
наличие на езикова бариера, тъй като не говорела много добре английски. Всеки
ден плачела, чувствала се самотна, с неяснота кога ще може да се прибере в дома
си. След изписването изпитвала много силни болки в областта на травмата, цялата
лява зона на тялото. Имала синини от натъртването. Интензивните болки
продължили цял месец, през който предимно била на легло. Тревожела се, че
травмираният далак може отново да прокърви. През първия месец от
неработоспособността й изпаднала в депресивно състояние, което се задълбочило
до края на разрешения отпуск. След първия месец започнала да се движи, да
излиза извън къщи с придружител. След връщането й на работа болките й
значително намалели. В края на 2016 г. престанала да приема антидепресанти. При
по – продължително натоварване болките в областта на далака се проявявали. По
тази причина не можела да спортува. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да й заплати сумата от 22 000 лв. – обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на настъпилата на 20.06.2016 г. трудова
злополука, да заплати сумата от 6 477 лв. – мораторна лихва за периода
20.06.2016 г. – 22.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.
Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че страните са
обвързани от служебно правоотношение, както и настъпилата на 20.06.2016 г.
злополука след приключване на заседанието на Административната комисия за
координация на системите за социална сигурност в гр. Амстердам. Установената
травма на далака е отстранена след хирургична процедура – емобилизация, която е
безкръвна и щадяща, като не е приложена инвазивна хирургична намеса. Болничният
престой на ищцата е бил до пълното й възстановяване. Пълното възстановяване на
ищцата от травмата има значение за определяне обема на претърпените от нея
неимуществени вреди. Препоръките към ищцата са били 3 седмици почивка и 3
месеца без физическа активност – спорт или интензивни натоварвания. Твърди, че
ищцата е получила пълно съдействие от страна на колегите й. Оспорва твърденията
на ищцата, че е преживяла силен стрес и депресия по време на болничния й
предстой в гр. Амстердам, поради наличието на езикова бариера Твърди, че ищцата
владее английски език – обстоятелство, което е заявила през 2001 г. в
автобиографията си. През 2008 г. е преминала курс по английски език и
притежавала сертификат за успешно завършване на „Специализирано обучение по
английски език за работа с институциите на ЕС“, ниво В1 и ниво В 2. Въпреки
препоръките на здравните власти ищцата е ползвала по – дълъг отпуск поради
временна неработоспособност – 4 месеца. По делото не са ангажирани доказателства
в подкрепа на твърденията й за трайно депресивно състояние. Поради липса на
доказателства за твърдените от ищцата вреди, счита, чене са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск.
Със заповед №
АР-2909/26.11.2008 г. на министъра на т.и с.п.ищцата е назначена като държавен
служител на длъжността „главен експерт“, в Отдел „Свободно движение на
работници и координация на с.сигурност“, Дирекция „Свободно движение на хора,
миграция и интеграция“, с ранг III младши, считано от
08.12.2008 г.
Със заповед №
ЧР-229/10.06.2015 г. на министъра на т.и с.политика, на основание чл.82, ал.1
ЗДСл утвърденото длъжностно разписание в
сила от 11.06.2015 г. и писменото съгласие на ищцата, считано от 11.06.2015 г.
е изменено служебното й правоотношение, като ищцата заема длъжността „главен
експерт“, в Отдел „Обществено осигуряване“, Дирекция „Трудово право, обществено
осигуряване и условия на труд“.
Със заповед №
РД03-135/13.05.2016 г. на министъра на т.и с.п.ищцата е командирована в
Кралство Нидерландия за срок от 4 дни, считано от 19 юни 2016 г. Задача на
командироването е: Участие в заседание на Административната комисия за
координация на системите за социална сигурност (20-21 юни 2016 г., Амстердам)., а
целта е: Участие в дискусии.
Съгласно протокол № 73 от
09.12.2016 г. за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала
на 20.06.2016 г., същата е настъпила в гр. Амстердам, Нидерландия, в сградата
„Европа билдинг“, специално изградена за нуждите на Нидерландското
председателство на ЕС, около 18.50 ч. на 20.06.2016 г. С помощта на нейни колеги ищцата е
транспортирана с такси до болница в Амстердам. В деня на злополуката ищцата е
участвала в заседание на Административна комисия за коопрдинация на системите
за социална сигурност 20-21 юни
Амстердам, съгласно заповед № РД-03-135/13.06.2016 г. за командировка на
министъра на с.политика. На 20.06.2016 г. ищцата е участвала 347-мата
среща/заседание на Административната комисия за координация на системите за
социална сигурност в сградата „Европа билдинг“. След приключване на първото
работно заседание на участващите експерти от държавите – членки на ЕС е
трябвало да бъдат транспортирани до центъра на гр. Амстердам. Около 18.30 ч. при придвижване с цялата група експерти за
организираното транспортиране, при слизане по мокри заради дъжда стълби, ищцата
се е подхлъзнал, загубила е равновесие и е паднала в подножието на стълбите,
като се е ударила странично на лявата си страна.
С разпореждане № 19937 от
16.01.2017 г. на длъжностно лице в НОИ-ТП - София-град, на основание чл.60,
ал.1 КСО декларираната злополука вх. № 1092 от 08.11.2016 г. на ТП – София-град
от пострадалата Е.В.С.-Т., станала на 20.06.2016 г. се приема за трудова
злополука по чл.55, ал.1 КСО. Прието е, че злополуката е станала през време и
по повод на извършваната работа – при слизане по мокри заради дъжда стълби,
пострадалата се подхлъзва, загубва равновесие и пада в подножието на стълбите.
Вследствие на това получава „скъсване на далака степен 3 с вътрешно-коремно
кървене и активно зачервяване“.
Съгласно сертификат, издаден
от ГД „Хоризонти“ ищцата е завършила успешно специализирано обучение по
английски език за работа с институциите на ЕС, ниво В 1 и ниво В2, съгласно
Общата европейска езикова рамка.
Представено е удостоверение
№ 56350/22.11.2013 г., издадено от Институт по публична администрация на
ищцата,, съгласно което същата е завършила успешно курс/семинар за английска
грамотност (опреснителен курс).
От заключението на вещото
лице д-р Р. Д. по изслушаната пред СРС съдебно – медицинска експертиза, се
установява, че получените от ищцата телесни увреждания от признатата трудова
злополука, са скъсване на далака 3-та степен, с вътрешно коремно кървене и
активно зачервяване. Това състояние изисква спешна хирургична намеса поради
вътрекоремното кървене, което е опасно за живота. Причинените болки и страдания
вследствие разкъсването на далака от 3 степен са били най-интензивни
непосредствено сред травмата, след което в болнични условия е обезболена и е
направена КТ на коремната област, диагностицирана и е предприета хирургична
намеса – емобилизация. След травмата и хирургичната намеса е спряно кървенето,
поставена е била под наблюдение, със следене на кръвните показатели, назначени
обезболяващи средства и покой. Тази увреда реализира медико-биологичния признак
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Извършената хирургична
интервенция „ембилизация“ съставлява безкръвна операция, което се извършва под
обща наркоза. Чрез нея се поставя платинена спирала, с която се запушва
кървящия съд. Така онази част от далака, която се храни от този съд, фиброзира,
а останалата част от него продължава да функционира. Преценката дали да се
остави далака или да се отстрани зависи от размера на увредения участък. След
извършване на операцията ищцата е била под наблюдение, с назначени обезболяващи
лекарства, покой и проследяване на кръвните показатели, които са били стабилни
при приемането й. Тъй като операцията е безкръвна, без отваряне на коремната
кухина, се очаква по – бързо възстановяване на пострадалата. На 7.06.2016 г.
ищцата е изписана с препоръки за 3 седмици почивка и 3 месеца без спорт или
интензивна работа. Една седмица след изписването ищцата е следвало да посети
хирургична амбулатория за нови кръвни показатели. В болнични условия
състоянието на ищцата е стабилизирано, проследено, рисковете за здравето й са
сведени до минимум. В периода на първия месец след болничното лечение ищцата е
спазила предписания режим, вземала е обезболяващи, проследени са кръвните
показатели, като рисковете за здравето й са сведени до минимум. Няма последваща
медицинска документация по делото за спадане на хемоглобина, за прием в
болница, евентуално кръвопреливане или нова хирургична намеса. В периода през
м.07.2016 г. м.10.2016 г., общо 129 дни на ищцата е определена временна
нетрудоспособност, при спазване на препоръките след болничното лечение. Болките
са с постепенно затихващ характер, увеличаващи се при натоварване. Нарушен е
ритъмът на живот по отношение на спорт,
тежко физическо натоварване за срок от 3 месеца, спазване на почивка.
Оплакванията на ищцата за болки в областта на далака при натоварване,
спортуване, е свързано с фиброзиране на засегнатия участък от далака – наличие
на сраствания. За в бъдеще при такава травма е възможно ищцата да се оплаква от
болка и дискомфорт в мястото на увредата.
Остатъчен ефект от травмата са оплаквания, свързани с фиброзиране на участъка
от далака и по – късните сраствания.
При изслушването му вещото
лице е пояснило, че в болнично заведение, след извършване на манипулация под
пълна анестезия и проследяване, лицето е в покой. Назначават се
болкоуспокояващи средства, като непрекъснато се наблюдава неговия статус.
Следят се кръвните показатели. Болките и страданията в болничното заведение не
са толкова високи, ищцата е обезболена. Чрез извършената манипулация е запушен
този участък, който кръвоносния съд храни. Проведено е безкръвно лечение на
увредата. Поначало това лечение е щадящо, тъй като се запазва увредения орган.
Далакът е лимфоиден орган.
Съдът възприема експертното
заключение като задълбочено обосновано и компетентно дадено. Вещото лице е
отговорило пълно, точно и ясно на поставените въпроси. Заключението изцяло
кореспондира с останалите събрани по делото доказателства.
От показанията на разпитания
пред СРС свидетел М.К.В.се установява, че познава ищцата, с която са приятелки
от 30 години. Знае за злополуката, настъпила с ищцата. Разбрала за нея на
следващия ден. Ищцата разказала на свидетелката за случилото се – след излизане
от заседание е паднала по стълбите, натъртила си е цялата лява страна и
изпитвала силни болки. Приели я в болница, назначили й изследвания. Лекарите
около нея много се суетели, а тя не можела да разбере какво е станало. Казали
й, че трябва да й направят спешна операция. На следващия ден ищцата й се
обадила. Казала, че операцията е минала късно вечерта. Свидетелката е видяла
ищцата в България, на летището, след пристигането й. Изкарал я служител на
инвалидна количка. Била много бледа Пренесли я в дома й. през цялото време
ищцата се страхувала, плачела по телефона. Не знаела какво се случва и се
тревожела да не прокърви далака. Помогнали на ищцата да се прибере в дома си.
Лявата част на тялото й била синьо-зелена. Всеки ден свидетелката прекарвала в
обедната си почивка час – час и половина при ищцата, със съгласието на нейния
съпруг. Помагала й да се храни, да отиде до тоалетната. Ищцата само лежала.
Ищцата споделила, че далакът й бил разкъсан, имало кръвоизлив и опасност за
живота й. Не смеела да се мърда, за да не прокърви далака. Не смеела да се
мръдне в леглото, изпадала в паника, плачела. Най-тежко било през първия месец.
След това предписали на ищцата антидепресанти, които успели да й помогнат към
края на втория месец. Така продължило до края на годината. Започнали да излизат
на разходка пред блока. Ищцата не можела да прави резки движения. Като тръгнала
да работи, се чувствала малко по – добре. Изпитвала болка, но не била толкова
силна. Оплаквала се, като седи дълго време на стола, изпитвала болка в областта
на операцията и да изпитва болка и тежест в засегнатото място. Понастоящем ищцата била добре психически.
Когато излизали на разходка, се придвижвали бавно. Не можела да спортува,
защото физическото натоварване й причинявало болки и дискомфорт. Преди травмата
не е спортувала. Ходела на фитнес, на гимнастика, на аеробика. Сега не се
занимавала с това. Като се разхождали, трябвало да сядат, за да си почива, тъй
като изпитвала болка. Ищцата се чувствала непълноценен човек. Ищцата знаела, че
има разкъсване на далака. Понеже не знаела медицински термини на английски
език, не знаела кога и как ще се прибере в България. Колежката, с която били заедно
в командировка, си заминала на другия ден и ищцата останала сама в чужда
държава.
Пред СРС е разпитан
свидетеля В.С.Т.– съпруг на ищцата. От показанията му се установява, че знае за
претърпяната от ищцата злополука. В деня на инцидента ищцата му се обадила по
телефона късно вечерта, след 22 часа. Плачела, едва разбирал какво говори.
Обяснила му, че паднала по някакви стълби и се намира в болница. След направени
изследвания установили тежко разкъсване на далака. Очаквала да й отстранят далака.
Свидетелят не я е посещавал в болницата. Казали й, че ще я оперират. Затова
предположили, че ще отстранят далака. Отново се чули преди обед на следващия
ден. Разбрал, че не са отстранили далака й. Болничният престой продължил до
27.06.2016 г., а ищцата се прибрала на следващия ден – 28.06.2016 г. Посрещнали
я. ищцата изглеждала много зле. Изведена била от служител на авиокомпанията. До
последния момент не знаела дали и как ще се прибере. В продължение на 7 дни
ищцата е била сама в болницата в Амстердам. Не се знаело кога ще я изпишат.
Лекарите обяснявали, че ключовият момент е дали ще прокърви далакът или не.
Затова ищцата не знаела кога ще я изпишат. Разговарял с ищцата по пет пъти на
ден и не можел да я успокои. Обсъждал се вариант да я транспортират на легло.
След като я посрещнал на летището, взел я, и я прибрал в дома им. Ищцата била
жълто-синя. Изпитвала силни болки, едва говорела. Свидетелят й помагал заедно с
разпитаната по делото свидетелка М.В.. Изпитвала силни болки и не искала да
става. Притеснявала се, че може отново да прокърви далака. Разбрал се с М.да
идва всеки ден и да й помага. Ищцата била на легло. За първи път станала,
когато дошла нейна колежка, за да вземе болничния лист. Първият месец протекъл
по този начин. Присъствал при провеждане на ЛКК за продължаване на болничните.
Лекарите били изненадани за извършената операция, тъй като при такъв вид
разкъсване на далака, в България той се отстранявал. Обяснили, че далакът може
да прокърви всеки моменти най-важното е да се усети навреме и да се вземат
мерки. Противното води до смърт. Това се превърнало в най-големия проблем.
Дишането й причинявало болка. Ищцата почти не спяла нощем, непрекъснато го
будела. По – късно нещата се успокоили, болките намалели, ищцата започнала да
става след първия месец. В рамките на м.07.2016 г. заедно с М.се разхождали до
близкия парк. Болката намалявала, но ищцата започнала да потъва психически.
Споделяла, че се чувства половин човек и няма да се оправи никога. Нощем не
спяла спокойно често се будела. Майката на ищцата била лекар. Консултирала се с
психолог, който й предписал антидепресанти. Ищцата ги приемала, а свидетелят ги
купувал. Приемала лекарствата до края на 2016 г. Тръгнала на работа в края на
месец октомври – началото на ноември 2016 г. тогава нещата се успокоили. По –
късно спряла и антидепресантите. Дълго време се оплаквала от болки. През 15-20
минути трябвало да става, да се раздвижи, защото изпитвала болки. И понастоящем
изпитвала болки. Поначало ищцата била много активна. – спортувала, карала колело, ходела на
аквааеробика, ходела пеша. Понастоящем при продължително натоварване изпитвала
болки. Сега не спортувала. Дори при продължително ходене изпитвала болка. При
всяко боледуване изпитвала болка в далака, което я притеснявало. Билетът за
връщане от Амстердам бил закупен от М.на с.политика. Медицинската застраховка
била сключена също от министерството. В първите дни след злополуката имало
притеснения, тъй като нямала здравна карта в нея и не било ясно как ще се плати
болничния престой. Свързала се с колегите си, които изпратили удостоверение, че
е осигурена. Разбрала, че злополуката не била регистрирана като трудова.
Притеснявала се да не я уволнят.
От показанията на
разпитаната пред СРС свидетелка Г.С.Я.се установява, че е работила с ищцата в
дин отдел. Заедно били в командировка в Амстердам. Заседанието се провеждало
два дни. Инцидентът се случил в края на първия ден. Ищцата се подхлъзнала на
стълбите и паднала. Свидетелката присъствала на инцидента. Изпитвала болки в
областта на корема. Позвънила на застрахователната агенция, тъй като имали
сключени медицински застраховки. Уточнили в коя болница да я закарат, тъй като
изпитвала болки, които не минавали. Застрахователното дружество не могло да им
съдейства. Обърнали се към техен колега от Холандия, който ги закарал с такси
до болница. Ищцата владеела английски език. В болницата също говорили на
английски език и можели да се разберат. Стараели се да говорят така, че ищцата
да ги разбере. След това свидетелката посетила ищцата в България, в дома й.
Изпитвала болки и се притеснявала. Посещавала ищцата 3 – 4 пъти. Злополуката
настъпила на 20.06.2016 г.
Пред СРС е разпитана и
свидетелката П.А.М.. От показанията й се установява, че заемала длъжността
началник отдел „Обществено осигуряване“ при ответника и била пряк ръководител
на ищцата. Вечерта след инцидента Г.Я.се свързала с нея по телефона и казала,
че ищцата нямала европейска здравна карта, поради което трябвало да се изпрати
заместващо удостоверение. Задействала нещата и на следващия ден изпратили в
болницата в Амстердам с имейл заместващо удостоверение. Въз основа на него
лекували ищцата безплатно. Преиздали самолетния билет на ищцата. Ищцата
владеела английски. В комисиите, в които тя работела, информацията се подавала
на английски език. След злополуката свидетелката разговаряла с ищцата по
телефона. Видяла я след завръщането й на работа, след 4 месеца болнични.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана
по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че ожалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Липсва спор между страните, а и от представените по
делото доказателства се установи, че ищцата е служител при ответника, като е
заемала по служебно правоотношение длъжността „“главен експерт“, в Отдел
„Обществено осигуряване“, Дирекция
„Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“. На основание
заповед № РД03-135/13.06.2016 г. на министъра на т.и с.п.същата е командирована
в Амстердам, Нидерландия, за участие в 347-ма среща/заседание на
Административната комисия за координация на системите за социална сигурност в
сграда „Европа Билдинг“ в гр. Амстердам.
Не се спори също така и относно обстоятелството, че на
20.06.2016 г. е настъпила злополука с ищцата, която по надлежния ред е призната
за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО.
Жалбоподателят поддържа, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му.
В нормата на чл.78, ал.1 ЗДСл е регламентирано, че за
вреди от трудова злополука и професионално заболяване, които са причинили
временна неработоспособност, инвалидност или смърт на държавния служител,
съответната администрация дължи обезщетение независимо от това дали органът по
назначаването или друг негов служител има вина за настъпването им.
Предвид обстоятелството, че в резултат от настъпилата
на 20.06.2016 г. трудова злополука, която е причинила на ищцата временна
неработоспособност, за жалбоподетеля е налице възникнало задължение тяхната
обезвреда. Ето защо релевираните във въззивната жалба доводи относно положените
от служители на жалбоподателя усилия за своевременно изпращане на необходимата
документация при лечението на ищцата, както и оказаното й съдействие, не
съставляват обстоятелства, които могат да доведат до освобождаване на
жалбоподателя от отговорност за настъпилите в резултат на трудовата злополука
вреди. Същите нямат отношение и към обема на отговорността, който се определя
от онези вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ето
защо доводите на жалбоподателя, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността му се явяват неоснователни.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за
неправилно определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди.
В конкретния случай ищцата е получила
травматично увреждане –скъсване на далата 3-та степен с вътрешно коремно
кървене и активно зачервяване, което е създало опасност за живота й, наложило
оказването на спешна хирургична намеса, извършена под обща анестезия. Ищцата е
била поставена под наблюдение през време на болничния престой, както и
продължителен е периода на временна неработоспособност – 129 дни след
инцидента. Предписан е определен режим след изписването, назначени са обезболяващи
лекарствени средства. В резултат на претърпяната трудова злополука се е
променил изцяло начина на живот на ищцата. Продължително е била на легло, спазвала
е предписания й режим, престанала да спортува, нуждаела се е от чужда помощ при
обслужването й. Понастоящем ищцата продължава да изпитва неудобства при стоене,
продължително ходене и натоварване. При ищцата е налице трайна загуба на част
от далака, в резултат на травмата и извършената в последствие хирургична
интервенция. Поради фиброзиране на засегнатия участък от далака се наблюдава
срастване, причиняващо болки в областта на далака, които се изявяват и
понастоящем. За в бъдеще ищцата се очаква да се оплаква от болка и дискомфорт в
мястото на увредата. Ето защо, съобразявайки се с принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
както и задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., включително
и икономическите условия към датата на настъпване на трудовата злополука,
въззивният съд счита, че обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени
вреди във връзка с настъпилата на 20.06.2016 г. трудова злополука възлиза на 22
000 лв., което ще я възмезди в най - пълна степен за претърпените от нея болки
и страдания. С оглед на това предявеният иск се явява изцяло основателен.
Във въззивната жалба не са изложени оплаквания относно
размера и периода на лихвата за забава, поради което и на основание чл.269 ГПК
тези въпроси стоят извън пределите на въззивния съдебен контрол.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се
присъди сумата от 600 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат за
процесуално представителство на страната във въззивното производство.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 194220/09.09.2020 г., постановено о гр. д. № 28886/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 77
състав.
ОСЪЖДА М. НА Т.И С.П., с адрес гр. София, ул. „*******, да заплати на Е.В.С. –
Т., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Н.Л.Р., сумата от 600 (шестстотин) лв., на основание
чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за
осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните,
при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.