№ 5052
гр. София, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110203132 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на Р. Г. Б. , ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № СОА23-ДИ11-707 от 01.02.2023 г. г.,
издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на жалбоподателя
на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата
от 20 /двадесет/ лева, за това, че на 20.10.2022 г. в 11.55 часа, в гр. София, е
паркирал на ул. „Академик Борис Стефанов“ № 17, към ул. „Йордан
Йосифов“, собствения си лек автомобил „Сузуки Суифт“, на цвят черен, с рег.
№ Е 7708 НВ, в зоната на действие на пътен знак В27, с което виновно е
нарушил чл. 6, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че атакуваното НП е издадено при съществени
процесуални нарушения и в нарушение на материалноправните норми,
поради което се иска неговата отмяна. Твърди се, че в НП липсва изискуемото
от закона описание на обективните признаци на нарушението, с което е
допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в ограничаване правото на
защита. Според жалбоподателя в случая е нарушена процедурата по издаване
на НП, а административнонаказващият орган (АНО) не е посочил прецизно
правната квалификация на нарушението, като се е задоволил с общото
посочване на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, в който законов текст не посочва при какви
пътни знаци и маркировка, какво поведение се дължи. Твърди се, че в
конкретния случай автомобилът е бил паркиран след ясно видим път, по
1
който се движат автомобили от и към вътрешността на сградата, образуващ
своеобразно Т-образно кръстовище, т. е. извън зоната на действие на пътен
знак В27. Според жалбоподателя НП е издадено от некомпетентен орган, тъй
като съгласно чл. 39, ал. 2, пр. 1 от ЗАНН, налагането на глоби с фиш за
маловажни случаи на административни нарушения, установени при
извършването им, може да бъде предвидено само в закон или указ, като
лицата издали фиша, а и след това АУАН, нямат правомощие да съставят
актовете за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Ако съдът
не възприеме тези доводи на жалбоподателя, последният поддържа
становище за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят и процесуалният му
представител не се явяват, но с молба от 09.10.2023 г. е изразено становище,
че жалбоподателят поддържа жалбата и искането за отмяна на НП, като се
претендира в полза на страната да се присъди и сумата от 300.00 /триста/
лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна заместник-кмет на Столична община, Направление
„Транспорт и градска мобилност“, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Изразява становище за това, че жалбоподателят и
процесуалният му представител са свързани лица, както и че няма
доказателства за реално заплатени разноски от страна на жалбоподателя за
адвокатско възнаграждение, поради което такива не следва да му се
присъждат.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна.
От доказателствата по делото се установява, че на 20.10.2022 г. в 11.55
часа, в гр. София, жалбоподателят Р. Г. Б., ЕГН: ********** е паркирал на ул.
„Академик Борис Стефанов“ № 17, към ул. „Йордан Йосифов“, собствения си
лек автомобил „Сузуки Суифт“, на цвят черен, с рег. № Е 7708 НВ, в зоната
на действие на пътен знак В27. Нарушението е констатирано от служители
при ЦГМ ЕАД, за което от К. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 003180 от 29.11.2022 г., а въз основа
на АУАН на 01.02.2023 г. е издадено обжалваното НП № СОА23-ДИ11-707
от 01.02.2023 г. г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с
което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на сумата от 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 6, т. 1,
2
пр. 3 от ЗДвП.
По делото е допуснат и проведен разпит на свидетеля К., който е
съставил конкретния АУАН. Показанията на този свидетел се оценяват от
съда като достоверен източник на доказателства, тъй като не съдържат
вътрешни противоречия и в този смисъл не се опровергават на собствено
основание, нито противоречат на други доказателства по делото. Поради това
съдът приема, че въз основа на тези свидетелски показания се установяват
значими по делото факти от обективната действителност.
От показанията на свидетеля К., както и от писмените доказателства по
делото, се установява, че на 20.10.2022 г. в 11.55 часа, в гр. София,
жалбоподателят е паркирал на ул. „Академик Борис Стефанов“ № 17, към ул.
„Йордан Йосифов“, собствения си лек автомобил „Сузуки Суифт“, на цвят
черен, с рег. № Е 7708 НВ, в зоната на действие на пътен знак В27.
Твърдението на жалбоподателя, че в конкретния случай автомобилът е бил
паркиран след ясно видим път, по който се движат автомобили от и към
вътрешността на сградата, образуващ своеобразно Т-образно кръстовище, т. е.
извън зоната на действие на пътен знак В27 не може да се сподели. От
показанията на разпитания свидетел по делото, а и от наличния по делото
снимков материал се установява без съмнение, че на процесната дата и място,
автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран в зоната на действие на пътен
знак В27, като се е намирал на ул. „Академик Борис Стефанов“, преди
кръстовището с ул. „Франсоа Митеран“. В тази връзка свидетелят
Александров е категоричен за това, че на 20.10.2022 г. автомобилът на
жалбоподателя се е намирал паркиран на описаното в НП място, както и че се
е намирал на 20 м преди кръстовището, т. е. в зоната на действие на пътен
знак В27. След предявяването на АУАН свидетелят ясно си спомня за случая
и разяснява, че процесното МПС е било паркирано в зоната на действие на
пътен знак В27 в продължение на два дни, което наложило на собственика да
се издадат два фиша с две поредни дати. Нарушението било установено от
свидетеля Александров и от колегата му Александър Стойчев Наков, а самият
АУАН бил съставен в присъствието на свидетеля Виктор Илиев.
Във връзка с довода на жалбоподателя, следва да се отбележи, че както
в АУАН, така и в НП, издадено въз основа на него, се съдържа достатъчно
пълно и ясно фактическо описание, като в НП е дадена и съответната правна
квалификация на нарушението, а именно чл. 6, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, съгласно
който законов текст участниците в движението следва да съобразяват своето
3
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Значимата фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин, като фактите сочат ясно, че
става дума за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като в конкретния случай
водачът на лекия автомобил не е съобразил своето поведение с пътните знаци,
а именно с действието на пътен знак В27. Съгласно чл. 47, ал. 3 от
Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, пътният знак
В27 означава "Забранени са престоят и паркирането", а според разпоредбата
на чл. 50 този знак важи до следващото кръстовище или до знак, който ги
отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2, като в случая
липсва основание да се приеме, че е приложим чл. 50 от ЗДвП, което се
установява категорично не само от показанията на свидетеля Александров, но
и от приложения по делото снимков материал, от който е очевидно, че
автомобилът е паркиран в обхвата на действие на знак В27. Във връзка с
изложеното е жалбата следва да се отбележи и това, че в НП и в АУАН ясно е
посочено какъв е пътният знак, с който водачът на лекия автомобил не е
съобразил поведението си, а именно Б27, като е паркирал в нарушение на
указанието на знака.
Освен по повод доводите а жалбоподателя, настоящият съдебен състав,
извърши служебна проверка в изпълнение на правомощията си по чл. 314, ал.
1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, при което констатира, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, въз основа на приложената по делото заповеди за
компетентност на актосъставителя и АНО. Доводът на жалбоподателя за
некомпетентност на органа, съставил АУАН е неоснователен, а що се отнася
до процедурата, от материалите по делото е видно, че жалбоподателят е
възразил срещу издадения фиш, с оглед на което е съставен и конкретният
АУАН, а въз основа на него и атакуваното НП, като същите са издадени в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и при спазване на процесуалния ред за
това. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на
жалбоподателя. АУАН и НП са съставени в предвидените в член 34 от ЗАНН
давностни срокове. За нарушението по член 6, т. 1 от ЗДвП е предвидена
санкция в чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 20, 00 лева,
каквато е наложил и административнонаказващия орган в конкретния случай.
Не са налице основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят
4
не се отличава по никакъв начин от други сходни нарушения от гледна точка
на обществената му опасност. Ето защо и доводът на жалбоподателя в
обратен смисъл е неоснователен.
Изложените съображения налагат извод за неоснователност на
жалбата, поради което атакуваното НП следва да се потвърди.
При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски,
поради което такива не следва да му се присъждат. Същевременно на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН на въззиваемата страна се дължи
юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото, за
присъждане на каквото своевременно е направено съответно за това искане.
Ето защо в полза на въззиваемата страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, а именно в размер на сумата от 80.00
/осемдесет/ лева, съобразно фактическата и правна сложност на делото и
обстоятелството, че юрисконсултът не се е явил в откритото съдебно
заседание, а единствено е депозирал в писмен вид становището си по делото.
За заплащане на тази сума следва да се осъди жалбоподателят, който с
поведението си е станал повод за това насрещната страна да направи
горепосочените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № СОА23-ДИ11-
707 от 01.02.2023 г. г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с
което на жалбоподателя Р. Г. Б. , ЕГН: **********, на основание чл. 183, ал.
2, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 20 /двадесет/ лева, за
това, че на 20.10.2022 г. в 11.55 часа, в гр. София, е паркирал на ул.
„Академик Борис Стефанов“ № 17, към ул. „Йордан Йосифов“, собствения си
лек автомобил „Сузуки Суифт“, на цвят черен, с рег. № Е 7708 НВ, в зоната
на действие на пътен знак В27, съставляващо нарушение по чл. 6, т. 1, пр. 3 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. Г. Б. , ЕГН: **********, на основание чл. 63д от ЗАНН,
вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК, да заплати на
заместник-кмет на Столична община, Направление „Транспорт и градска
5
мобилност“, сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща направени
във връзка с производството по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София - град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6