М О Т И В И по НОХД № 132/2018г. по описа
на НРС:
Обвинението срещу подсъдимия М.В.З.,с
ЕГН ********** е за това, че на 21.04.2018година в село
Брест обл.Плевен, при условията на продължавано престъпление извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, както следва:
На 21.04.2018година за времето от
18,30 часа до 19,30 часа в село Брест
обл.Плевен, на ул.***, извършил непристойни
действия грубо нарушаващи обществения ред –счупил два броя стъклени
бутилки от бира и на висок глас
отправил неприлични думи и псувни –„***“ спрямо М.В.Д. и „*** „ и „***“
„***“ спрямо П.В.Д..
На 21.04.2018година в около 23,00
часа в село Брест обл.Плевен ,в кафе-аперитив“Алиби“, находящо се на ***,извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред –счупил
един стъклена бутилка от бира и на висок
глас отпрали неприлични думи-„мърша“,
“боклук“ спрямо И. Г.Т., като с действията си изразил явното си
неуважение към обществото ,обществените
правила и норми на поведение и
личността на лицата – престъпление по чл.325, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът
намира, че обвинението е доказано от събраните по делото гласни доказателства,
като намира, че действията на подсъдимия са непристойни, грубо нарушаващи
обществения ред.Пледира за постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказание в
справедлив размер.
Защитникът на подсъдимия М.З. – адв.Ст.Б. от ПлАК моли съда за
постановяване на оправдателна присъда. Приема, че действията на подсъдимия,
маркират поведенческа проява, която представлява по-скоро акт на дребно
хулиганство. Сочи, също за конфликт между подсъдимия и собствениците на двете
заведения - св.М. и П. Данчеви и св.М. и И. Трифонови, като навежда доводи за
междуличностни отношения което според него изключва хулигански мотив. Моли за
оправдателна присъда, като излага подробен анализ на доказателствата.
Подсъдимия М.З.,
не се признава за виновен като дава обяснения и моли съда за постановяване на
оправдателна присъда.Развива идентични доводи с тези на адвоката си за
междуличностни отношения между нето и сочените свидетели.
В
наказателното производство няма предявен за съвместно разглеждане граждански
иск и конституиран граждански ищец и/или частен обвинител.
Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и след преценка становището на страните намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.В.З., роден на
*** ***.Има завършено основно
образование.Не е женен, съжителства на семейни начала.Работи на длъжност общ работник
в „Агробел 2001“ ООД село Брест.Български гражданин.Настоящ адрес-***.Осъждан.ЕГН **********
На 21.04.2018г., към вечерните часове, ресторант „Рай“ в с.Брест, бил
посетен от подсъдимия, придружен от свои приятели – това са св.Калин Г.К., св. Н.Г.К.,
св. И.Г. Йорданов, както и лице на име
Марин от гр.Гулянци, на който никой не знае фамилията. Компанията се настанила
на една маса, която се намирала навън на открито - в лятната градина на ресторанта.Поръчали и заплатили каса
бира.Приятелят им от гр.Гулянци, бил паркирал лекият си автомобил, на улицата в
непосредствена близост до масата им.Отворил вратите му и пуснал да звучи високо
музика от същият. Подсъдимият и приятелите му, поръчали на сервитьорката в
заведението, св.А.С., да им сервира бирите, за всеки от тях по една, а не да им
ги донесе наведнъж, за да не се стоплят. Около 19.00ч. същата вечер, на
компаният им оставали да изпият още около 11 бири, когато в ресторанта, дошла
собственичката на ресторанта - св.М.Д..Подсъдимия чул, че последната казала на
св.А.С., че заведението трябва да затвори, т.к., нямало вода и тоалетната била
в безобразно състояние. Подсъдимият се възпротивил, че заведението ще затваря,
започнал да вика на висок глас и да обижда св.М.Д. с думите“***, ние имаме да
пием 11бири, имаме платени 11 бири“. Св.М.Д., без да му отговори нищо си
тръгнала.Обадила се на св.В.М.,***, като
го уведомила, че в ресторанта им възникнал скандал, между подсъдимия,
компанията му и барманката.Той и
отговорил, че се намира на територията на с.Ленково и ще дойде в ресторанта и
по –късно. След този разговор св.М.Д. се обадила и на съпруга си – св.П.Д., който
малко след това, пристигнал в заведението.Последният свидетел обяснил на
подсъдимия, че в заведението им, няма вода и за това ще затворят.Върнал му
парите за бирите, които били платени, но не били изпити, като ги оставил на
масата им.
Подсъдимият, М.В.З., се ядосал, че заведението ще затваря, т.к., искал
да продължи да пие поръчаната от неговата компания бира, за това започнал да
вика, псува и обижда св..П.Д., като на висок глас го наричал-„мошеник“, “***“, „***“, „бегай,
ще ти еба путката майна“, “какво се ебавате“…. После, взел бутилка бира от
масата на която седял и я хвърлил на земята, където биреното шише се счупило. Станал рязко от стола на който седял и така
бутнал масата с бирените бутилки, част от които се разлели, а други паднали и
се счупили.Подсъдимият, ритнал стола на който бил седнал, след което си тръгнал
заедно с компанията си, от която никой от присъстващите не взел участие в
чупенето и псуването, нито пък някой от тях изразили несъгласие, със затварянето
на ресторанта.Едва след това, св. В.М. ***
заедно с колегата си св. Н.С.Н. отишли в
ресторанта, за да извършат проверка по сигнала.На място провели, беседи със
св..П.Д., св..М.Д.,св..А.С. и св.В.И.,
които му разказали за извършеното от подсъдимия М.В.З..
П. и М. Денчеви, В.И. и А.С., са преки очевидци - свидетели, възприели случилото се на
21.04.2018г. в с.Брест в магазина на
семейство Денчеви.Същите са и преки свидетели на буйствата извършвани от
подсъдимия, като агресивното поведение и основателния страх, който са възбудили
в семейство Денчеви и останалите
свидетели са безспорни за тях.
Проявената агресия, ритането и хвърлянето на
стол, чупенето на бирени бутилки и блъскането на масата в заведението,
виковете, псувните и обидните думи от
рода на „***“ , ***”, „***и“ и „***“, и
други подобни били възприети от едната група свидетели – тези на обвинението.
Съдът кредитира изцяло
свидетелските показания на свидетелите
П. и М. Денчеви, В.И. и А.С.. Същите са логични,
последователни, кореспондират с другите събрани по делото доказателства, както
вътрешно и по между си и взаимно се допълват. Допринасят за изясняването на
фактическата обстановка по делото, досежно събитията установяващи извършването
на деянието.
Съда кредитира частично и
показанията на св. К.К., Н.К. и И.Йорданов. Съдът цени тия показания, по
отношение изложеното в тях, че
подсъдимият е бил на инкреминираната дата и място в р-т „Рай“ в с.Брест,
както и че св.П.Д., няма лични отношения към подсъдимият, а просто е предпазлив
по отношение на неговите действия, т.к., подсъдимият става агресивен след като
употреби алкохол./ в тази връзка показанията на св.Ивайло Стефанов/. В частта им, в която се твърди, че не
подсъдимия, а св.М.Д., го е обиждала, както и че подсъдимият не е хвърлял
бутилки и стола, съда не кредитира тия показания. В тази си част, същите са в
противоречие с показанията на св. М.Дачева, П.Дачев, А.С. и В.И.. Поради тези
противоречия, съда не цени показанията на тия свидетели, в частта им, по
отношение на това, че към св. П.Дачев не са отправяни обидни, думи и псувни,
както и че подсъдимият не е чупил бутилки бира и хвърлил стол. Св.В.И.,
установи също, че към заведението се били отправили майки с деца, но като чули
виковете и видели поведението на подсъдимия, незабавно напуснали заведението.
До тук описаната обстановка в
магазина на семейство Данчеви в с.Брест се доказва от показанията на свидетелите П. и М. Денчеви, В.И.
и А.С., както и косвено от показанията на свидетеля И.Стефанов.
Около 23.00ч., същата вечер, след
като напуснал ресторант „Рай“, подсъдимият се разделил с компанията си и отишъл
в друго заведение, което се намирало в непосредствена близост до първото, в с.с., - кафе –е аператив „Алиби“ /известен
като Еврофутбол/, за да си допие. Заведението било собственост на св.М.Т. и
св.И.Т., които също се намира по това време в него.Домакина на заведението -
св.И.Т., играел непрофесионално футбол в местният футболен отбор, с който
същият дени имал мач, поради което бил седнал на една маса, с част от
съотборниците си - св.Ц.К. и В.К., за да
отпразнуват победата. Подсъдимият М.З.,
седнал на една маса с гръб, към св.И.Т..Подсъдимият,
попитал, съпругата на св.И.Т., - св.М.Т., дали ще му сервира една бира, но
същата му отказала, с мотива, че в това заведение подсъдимият е нежелани и няма
да бъде обслужен, т.к. участвал преди време в побой, в същото заведение, при
което бил пострадал съпруга и – св.И.Т.. Помолила го да си ходи. Подсъдимият,
се обърнал към св.И.Т. и му казал, че няма вина за нанесеният му побой, за
който споменава съпругата на последният, но св.И.Т., също му казал да си
отива. Тогава подсъдимият З. се ядосал.
Разгневен че не е допуснато да му се сервира в заведението, във видимо нетрезво състояние,
взел една празна стъклена бутилка от бира и я хвърлил по св.И.Т.. Бутилката
паднала и се счупила до краката на св.И.Т.,
без да го нарани. Без да го обиди, подсъдимият си тръгнал, със съдействието на
други клиенти от заведението.
Тези действия били възприети от свидетелите М. и И. Трифонови, Ц.К. и В.К.,
които били в заведението „Алиби“.
Съдът,
не кредитира с доверие показанията на св.М.Т., че подсъдимият, отправил, спрямо св.И.Т. – неин съпруг, обидни думи „мърша“, „боклук“, т.к. показанията й в тази част, не
кореспондират с останалия събран по
делото доказателствен материал, и съдът
съда ги цени само в частта отностно факта, че подсъдимият хвърлил празна
бутилка по св.И.Т..В частта в която, се твърди, че подсъдимият отправил обидни
думи и ругатни по отношение на него
„боклук“, „мърша“ и се заканил, че ще го пребие, съдът не ги кредитира с
доверие, предвид показанията на самият св.И.Т. и всички други разпитани по
делото свидетели.
Що се касае до обясненията на подсъдимия дадени в съдебно заседание,
съда ги възприема, но доколкото са в съответствие с останалите кредитирани от
съда доказателства.
В некредитираните части съдът възприема
обясненията на подсъдимия като форма на защитна позиция доколкото в
наказателния процес обясненията на подсъдим са не само доказателствено
средство, но и средство за защита.
Съдът цени и приложените по делото
и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства.
При така изложената и възприета
от съда фактическа обстановка, същият намери, че подсъдимият М.В.З. е извършил от обективна и субективна страна
вмененото му престъпление по чл. 325 ал. 1
във вр. с чл.26, ал. 1 от НК, като на 21.04.2018 г., в с.Брест, в р-т
„Рай“ и в кафе – аперитив „Алиби“ , при условията на продължавано престъпление,
да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото –
за
времето от 18,30 часа до 19,30, счупил
два броя стъклени бутилки от бира и на
висок глас отправил неприлични думи и псувни –„***“
спрямо М.В.Д. и „*** „ и „***“ ,“***“ спрямо П.В.Д. и около около 23,00 часа в село Брест обл.Плевен, в
кафе-аперитив“Алиби“, находящо се на ***
,извършил непристойни действия грубо
нарушаващи обществения ред –счупил един стъклена бутилка от бира , като с
действията си изразил явно неуважение към обществото, обществените правила и
норми на поведение и общественото спокойствие.
Съображенията на съда са следните:
Настоящата инстанция счита, че безспорно доказана е
обективната страна на престъплението
„хулиганство". Събраните по делото доказателства, главно показанията
на свидетелите - очевидци на
престъплението, се разделят на две групи. Едната от тях включва показанията
на свидетелите посочени от обвинението -
семейство Данчеви и техният персонал, както и св.В.И. – клиент на
заведението, взели пряко участие в
инцидента. В другата група са тези на
останалите свидетели – тези доведени от подсъдимият К.К., Н.Кръстеви И.Йорданов.
Анализът на показанията на тези лица,
преценявали ситуацията всеки от своята позиция, показва, че са изключително
подробни, последователни и напълно кореспондират помежду си. Така е, защото показанията на свидетелите на прокуратурата и косвените
показания на полицаите, съвпадат с тези
на св.В.И., който е клиент на заведението, който в никакъв случай не е от категорията на „заинтересованите" свидетели. Освен
това, показанията на св. на подсъдимият,
също в голямата част са непротиворечиви, но доколкото същите са му приятели, те
се опитваха да изложат само факти в полза на подсъдимият, а тези които не са в
негова полза, премълчаваха.
Между
впрочем, приетата по – горе фактическа обстановка, по същество не се оспорва от
защитника и подсъдимия, а направените доводи и аргументи са относно правната
квалификация на деянието и наложените наказания. По същество, защитните пледоарии в хода на съдебното
следствие бяха атакувани два от признаците на престъплението „Хулиганство”,
визирано в чл.325 НК, а именно засегнатия обект и субективната страна на
престъплението.
Защитника на подсъдимия, адв.ст.Б., едно
от възраженията, които изложи в
хода на производство пред настоящата
инстанция в полза на своя подзащитен е, че в случая е налице т.нар. „дребно
хулиганство”, което обуславя приложението на Указ за борба с дребното
хулиганство.
1.По
тези възражения, съдът намира, следното:
Видно
от съдържанието на Наказателния кодекс, престъплението
„Хулиганство” е систематично уредено в Глава Х на Особената част,
регулираща посегателствата срещу реда и общественото
спокойствие.
Според показанията на
свидетелите, посочени от подсъдимия и неговите обяснения и личната му защита,
целта била неястни предходни отношения/завист, мразели подсъдимия и
приятелите му че били коняри, че участвали в побой и т.н…./, които не са предмет
на оценка в това производство. Въпреки това, личните подбуди не изключват
хулиганските действия, извършени от подсъдимия. Няма спор, че обществените
отношения уреждащи реда и общественото спокойствие са засегнати в достатъчна
степен, която да обуслови квалификацията на деянието по чл.325 НК.
Изводът
в тази насока може да бъде изведен от начина по който законодателят е
формулирал акта, притежаващ характеристика на непристойност. В УБДХ,
дребното хулиганство е определено, като „непристойна проява”, докато в
наказателния кодекс са посочени „непристойни действия”. Непристойната проява,
посочена като изпълнително деяние в Указа за борба с дребното хулиганство е
действие, но с по – ниска степен на обществена опасност, явяващо се девиантно
поведение, т.е. такова, което нарушава социалните норми, но не представлява
правонарушение по Наказателния кодекс. Посоченото разграничение е направено и в
цитираното от адвокат З. ППВС № 2/74г.
Без
значение в случая е субективната оценка на субекта на престъплението по
отношение на извършеното. Видно, както от представената характеристична
справка, така и от Свидетелството за съдимост у подсъдимия, са установени трайни престъпни навици. По
високият праг на поносимост към подобен род прояви и психичните преживявания на
подсъдимия в онзи момент не обуславят по – ниска степен на обществена опасност
на извършеното.
Ето
защо, настоящата инстанция намира, че извършеното от подсъдимия в с.Брест, има характер на непристойни действия.
Обидните думи и квалификации по
отношение на П.Д. и неговата съпруга,
многобройните обиди, псувни и буйства безспорно като съдържание и
наситеност са надвишили многократно приемливото поведение и по този начин са
скандализирали намиращите се около тях жители.
Тези
действия изпълняват и допълнителния съставомерен резултат, а именно грубо
нарушение на обществения ред. С бруталното си поведение, подсъдимия, е демонстрирал явно неуважение към обществото,
като в случая се смятали за необвързани със съществуващите социални норми чрез
демонстрация на пренебрежително отношение към тях. Не е без значение и факта,
че описаните прояви са извършени публично, в две различни заведения, една и
съща вечер и са създали неспокойна обстановка и смущение в присъстващите, факт
достатъчен, за да се обуслови и нарушение на обществения ред.
Според съда, правната квалификация на
деянието е в съответствие със съдебната практика по отношение на сходни по вид
прояви, извършени на обществени места/в случая
обществени заведения – ресторант и кафе - аперетив/, свързани са с
преустановяване на определени действия/прекъсната е стопанската дейност,
осъществявана от семейство Данчеви и тази от сем.Трифонови/, изгонени са
клиенти, нанесени са обиди, повредено е
чуждо имущество/захвърлени са бутилки и в двете заведения и е счупен стол/, създадена е неспокойна и
тревожна обстановка, както и смут в присъстващите, причинени обиди и
оскърбление на публично място. По този начин са извършени действия, които
са запретени и не само, че са имали естеството, но са засегнали съществуващите
обществени отношения, уреждащи реда и общественото спокойствие.
2. По отношение субективната страна на престъплението и направеното
възражение за наличие на лични подбуди, изключващи хулиганските мотиви,
настоящия състав намира следното:
Хулиганските
мотиви са специален субективен признак на състава, който е тясно свързан и със
самото изпълнително деяние.
Вярно е, че
хулиганството по принцип се осъществява при пряк умисъл, когато деецът пряко
цели да наруши обществения ред и спокойствие, да скандализира
обществото. Личните подбуди в случая не изключват съставомерността на
хулиганството, като засягането на реда и общественото спокойствие е косвен, страничен резултат от
деянието и позволява квалифицирането му като извършено при евентуален умисъл.
Така в процесния случай, съдът намира, че въпреки засягането на обществения ред
и спокойствие да не са пряко целени, подсъдимия се е съгласил с настъпването
му, преследвайки друга цел/в подкрепа на разсъжденията - Р.№78/73г. на II; Р.№432/72г.-I/. Така и в т.3 на Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. №
4/74 г., Пленум на ВС - „Следователно субективната страна на престъплението не
се определя само от мотива или от целта на престъпника, а и от съдържанието на
неговия умисъл. Затова то може да се осъществи и при евентуален умисъл”.
Така
следва да се приеме, че по отношение
подсъдимия е налице специалния субективен признак – хулиганския мотив,
заключаващ се в явно неуважение към обществото, чрез бруталната демонстрация на
пренебрежително отношение към съществуващите норми.
Като
завършек на логическите разсъждения следва да се посочи, че инкриминираното
престъпление е резултатно, а резултатът се изразява в нарушаването на
обществения ред. Съгласно т.1 на цитираното постановление по – горе – „Под
обществен ред, като обект на престъплението хулиганство следва да се разбират
установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и
определящи поведението на хората в процеса на обществения живот”.
Налице е и продължавано
престъпление по чл.26 НК, тъй като сме изправени пред две хулигански прояви
– в едно и също населено място, но в две
различни обществени заведения. Осъществени са през непродължителен период от
време, видно от показанията на свидетелите,
при относително една и съща обстановка/на обществени места – ресторант и кафе – аперетив, при еднородност на вината, като последващата – в
кафе аперетива, се явява продължение на предходната в рестораната. С оглед
пълнота на мотивите следва да се посочи, че настоящият състав намира деянието в
ресторанта, да е извършено под формата
на пряк умисъл, тъй като подсъдимият ясно е осъзнавал характера на проявите и е
целял съпротива и нагло поведение.
Настоящата инстанция намира, че въз
основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на
направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на
извършените деяния, единствения законосъобразен извод, до който може да се
стигне е, че подсъдимият М.З. е осъществил
от обективна и субективна страна деяние, по чл.325 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, като на 21.04.2018г.
в село Брест
обл.Плевен, при условията на продължавано престъпление извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, както следва:- за времето от
18,30 часа до 19,30 часа, на ул.***,
счупил два броя стъклени бутилки от бира и на
висок глас отправил неприлични думи и псувни –„***“
спрямо М.В.Д. и „*** „ и „***“ ,“***“ спрямо П.В.Д., и -
около 23,00 часа в кафе-аперитив
“Алиби“, находящо се на ***, счупил един
стъклена бутилка от бира.
В част на така
повдигнатото на подсъдимия обвинение за престъпление по чл. 325 ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК - да е извършил горното продължавано престъпление, като
деянието да е съпроводено със
отправяне на висок глас неприлични думи „мърша“ и „боклук“, спрямо И.Г.Т., съдът ПРИЗНАВА подсъдимия М.В.З., за , НЕВИНОВЕН
в това и ГО ОПРАВДАВА.
Обсъждайки, смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, най – вече факта,
че подсъдимият, преди процесното хулиганство има сходни осъждания и то
за посегателство от един и същи вид,
въпреки, че е извършен в срок по- дълъг
от пет години и не е налице повторност, то съдът намери, че следва да
бъде наложено наказание по вид „ПРОБАЦИЯ“
за срок от 12 месеца, с двете задължителни пробационни мерки и безвъзмезден труд в полза н обществото в размер на 200часа.
Така наложеното наказание, по вид и размер, според съда съответстват на
тежестта на извършените престъпления по отношение на
подсъдимия, като допринасят за постигане на специалната и генерална
превенция по чл.36 НК.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ