Р Е Ш Е Н И Е №261685
11.12.2020 г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 14497/2019 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исков спор.
Искова молба на Й.С.П., ЕГН **********, с адрес ***,депозирана против против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул. Джавахарлал Неру № 28 ет. 2 офис 40 - 46, да се прогласи нищожност на договор между страните за потребителски кредит или отделна клауза от същия.
Според изложеното, между страните имало договор за потребителски кредит , сключен на дата 09.01.2018г , по силата на който на П. са предоставени в заем 1000 лв. , които тя трябвало да върне заедно с възнаградителна лихва с фиксиран лихвен процент от 35% но годишна база , и годишен процент на разходите от 41.87 %. Кредиторът приел плащане на 12 броя вноски, за срок от 12 месеца и при размер на погасителната вноска 99.96 лв. Договорена била и клауза за неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 897.36 лв., също разсрочена като част от вноските. Размерът на вноските станал 174.74 лв.
Изложени са доводи, че договорът е нищожен
и недействителен поради противоречие с правилата за защита на
кредитополучателите по смисъла на чл. 22 от Закона за потребителския кредит,
както и поради противоречие на тези, установени за потребителска защита по
смисъла на Закона за защита на потребителите. На следващо място, твърди
се, че нищожна клаузата на чл. 4.2 от
същия договор, предвиждаща задължение на П. да плати неустойка при
непредставено обезпечение, тъй като тя не спазва добрите нрави, тъй като е неравноправна по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП , както и защото заобикаля закона ( в частност , чл.
19 ал. 4 от ЗПК ). Твърди се също , че е нищожна поради противоречие с добрите
нрави клаузата , с която е договорен размер на кредиторовото възнагражание ,
тъй като същият надхвърлял повече от три пъти размера на законната лихва.
Искането до съда е да се се постанови решение ,
с което да прогласи нищожността на договора и евентуално -
на отделната клауза на чл. 4.2 от
същия.
Ответникът оспорва иска, приема договора за валиден, отрича основания за нищожност и недействителност. Двете страни претендират разноски.
Съединени между същите страни искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД, чл. 22 от ЗПК и чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
С оглед твърденията на страните и ангажираните от тях доказателства, съдът прецени следното :
Сключването на договора под № ******между страните не е спорно,
представено и е копие от същия на л. 13
от делото; не е спорно изпълнението на задължението на кредитодателя да
предостави на П. сума от 1000 лева
назаем.
Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. Предвид датата на сключването, приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ. бр. доп., бр. 59 от 29.07.2016 г.
Договорът е писмен , формулиран е по ясен и разбираем начин, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Има посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му, на лихвения процент по кредита, условията за прилагането му. Тъй като лихвата е фиксирана за целия период на договора , неприложемо е изискването за индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, или за посочване на методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Има посочване на условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Има информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания. Има информация за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден.
Не се намериха основания за общата недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.
Нищожна е обаче клаузата на чл. 4 ал. 2 от договора , която предвижда неустойка при непредставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора, тъй като противоречи на добрите нрави; липсата на представени обезпечения е безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти три четвърти части от главницата. Изводът на съда е , че плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори , следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Според ищеца, нищожна била договорката, с която е договорен размерът на възнаградителната лихва, тъй като тази клауза в договора противоречала на добрите нрави – размерът на кредиторовото възнаграждение надхвърлял повече от три пъти размера на законната лихва.В тази връзка, трябва да се каже следното:
Съдебната практика на българските съдилища
трайно приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
(решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. и решение № 1270/09.01.2009
г. по гр. д. 5093/2007 г., двете - на ВКС, ІІ
г. о. и мн. др. ). Критерият
обаче не е и не може да бъде абсолютен, тъй като, от друга страна, съдилищата
са длъжни да отчитат спецификите на
всеки отделен случай. В контекст, за ползване на сума от 1000 лева, върната на
части за срок от една година, се дължи
възнаграждение на кредитора в размер от
общо 199.52 лева, или по – малко
от една пета част от сумата на
главницата. При краткосрочните необезпечени кредити, отдавани от небанковите
финансови институции като ответното дружество, само по себе си незначителното
надвишаване на трикратния размер на законната лихва при изчисляване на
кредиторовото възнаграждание не може да релевира нищожност поради противоречие
с добрите нрави - това възнаграждание е
основанието , поради което кредиторът сключва договора. На следващо място , възнаградителната лихва е
един от елементите , участващи при изчислението на годишния процент на
разходите при потребителските кредити съобразно приложение № 1 към ЗПК, и оттам
– има нормативно определен максимален размер , до който тя може да стигне, и
който размер не е обвързан по никакъв начин с размера на законната лихва по чл.
10 от ЗЗД. Затова и това надвишение не
релевира по никакъв начин противоречие с добрите нрави като основание за нищожност на клаузата по
смисъла на чл. 26 от ЗЗД , или неравноправност по смисъла на чл. 143 от Закона
за защита на потребителите.
След като е нищожна клаузата на чл. 4. 2 от договора, то невключването й при изчислението по чл. 10а от ЗПК също не релевира нищожност поради заобикаляне на закона. За да е налице такова заобикаляне , трябва да има поне две валидни (сами по себе си) договорки между страните , които обаче в съвкупност да постигат забранен резултат; закон не може да бъде заобиколен с уговорка , която не поражда каквото и да било действие.
При
разгледан и уважен евентуално съединен иск, разноските се понасят от ответника
по него .
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на Й.С.П. , ЕГН **********, с адрес ***, да се признае за установено по отношение на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул. Джавахарлал Неру № 28 ет. 2 офис 40 - 46, че е нищожен на осн. чл. 22 от ЗПК , 143 от ЗЗП и чл. 26 от ЗЗД договор за потребителски кредит № ************.
По иск на Й.С.П. , ЕГН **********, с адрес ***, признава за установено спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул. Джавахарлал Неру № 28 ет. 2 офис 40 , че е нищожна клаузата на чл. 4.2 от договор за потребителски кредит № ************., тъй като противоречи на добрите нрави ( чл. 26 от ЗЗД ) и е неравноправна ( чл. 143 от ЗЗП).
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул. Джавахарлал Неру № 28 ет. 2 офис 40 , да заплати на Й.С.П. , ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 50 лева разноски по делото.
Осъжда на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул. Джавахарлал Неру № 28 ет. 2 офис 40 , да заплати на *************, личен номер *********** , адрес на дейност П., ул. ***********, сумата от 300 лева хонорар по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Окръжен съд гр.Пловдив, в срок от две седмици от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с ориганала!
КГ