РЕШЕНИЕ
№ 802
гр. Варна , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на пети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100500112 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 285648/30.11.2020г., депозирана от А.
И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Попгруево, ул."Девета" №2, община Тервел,
област Добрич, чрез процесуалния му представител адв. Е.Ф. от САК, срещу Решение №
Решение №260979 от 30.10.2020г., постановно по гр. дело № 10085/2019г. по описа на ВРС,
ГО, 16-ти състав, в следните части:
1) с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“
ЕООД иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за неизплатени брутни основни трудови
възнаграждения за периода юни 2016г. - февруари 2019г. за разликата от 12472,91 лв. до 13
259лв.;
2) с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“
ЕООД иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за неизплатени брутни допълнителни
трудови възнаграждения за продължителна работа /за придобит трудов стаж и
професионален опит/ за периода май 2016г. - февруари 2019г. за разликата от 52,63 лв. до
95,32 лв.;
3) с която е отхвърлен изцяло предявеният от въззивника срещу „НИШИКЛИ
ТРАВЕЛ“ ЕООД иск с правно основание чл.262 от КТ за сумата от 13 407,94 лева,
представляваща неизплатени брутни допълнителни трудови възнаграждения за извънреден
1
труд за периода май 2016г. - февруари 2019г., ведно със законната лихва от предявяване на
иска – 27.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
4) с която е отхвърлен изцяло предявеният от въззивника срещу „НИШИКЛИ
ТРАВЕЛ“ ЕООД иск с правно основание чл.215 от КТ за сумата от 37 864,03 лева,
представляваща неизплатено обезщетение за командировка за периода май 2016г. -
февруари 2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска ¬– 27.06.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските, с която е оставено без
уважение искането на въззивника за осъждане на ответника да заплати на процесуалния
представител на ищеца - въззивник адвокатско възнаграждение, ведно с дължимия данък
върху добавената стойност.
Въззивникът твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно,
необосновано, постановено е в противоречие с материалния закон и при съществено
нарушение на процесуалните правила. По-конкретно излага, че с приемането на
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, а след това и
на допълнителното заключение към нея, с прилагането им към доказателствения материал
по делото, както и с отказа си след надлежното им оспорване от въззивника – ищец с
аргумента, че вещото лице не е притежавало необходимите специални знания, умения и
опит в транспортния сектор за да изготви обосновано заключение, да назначи повторна
експертиза, ВРС е допуснал съществено процесуално нарушение. Сочи, че
първоинстанционният съд необосновано и неправилно е отхвърлил искането му за
задължаване на ответника да представи документите за отчитане на отработеното от него
време с предупреждение за санкцията по чл. 161 от ГПК, както и че липсата на такива,
издадени от работодателя, не може да служи като основание за освобождаване на последния
от отговорност по предявените искове. Във връзка с иска по чл.215 от КТ излага, че е бил
единствен шофьор при всеки рейс, поради което му се полагат командировъчни в размерите
за единична езда, като доколкото ответникът не е оспорил това фактическо твърдение, съдът
е следвало да го приеме за безспорен факт, ненуждаещ се от доказване. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на ново, с което
предявените искове да бъдат уважени в цялост, както и да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението на основание чл. 242, ал.1 от ГПК. Иска се и при уважаване на
исковете ответникът да бъде осъден да заплати полагащото се адвокатско възнаграждение,
плюс дължимия данък върху добавената стойност, директно на Адвокатско дружество
„Е.Ф.", което е поело безплатно защитата на ищеца-въззивник поради материално
затрудненото му положение.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна – „НИШИКЛИ
ТРАВЕЛ“ ЕООД.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът А. И. А., редовно призован, не се
явява и не се представлява. Чрез пълномощника си адв. Е.Ф. е депозирал молба вх. №
6326/05.04.2021г. със становище по хода на делото и по същество на правния спор.
Въззиваемото дружество се представлява от адв. А.С., който оспорва въззивната
жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:
Производството по гражданско дело № 10085/2019г. по описа на ВРС, ГО, 16-ти
състав, е образувано по предявени от А. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес:
с.Попгруево, ул."Девета" №2, община Тервел, област Добрич, чрез процесуалния му
представител адв. Е.Ф. от САК, срещу „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Варна, район Младост, бул. „Владислав Варненчик"
2
№ 158, обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
1. по чл. 128, т. 2 от КТ за сумата от 13 259лв. (след допуснато с протоколно определение
от 26.02.2020год. частично оттегляне на иска), представляваща сбор от неизплатени
брутни основни трудови възнаграждения за периода юни 2016г. - февруари 2019г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 27.06.2019год. до
окончателното изплащане на сумата;
2. чл. 128, т. 2 от КТ за сумата от 95,32 лв., представляваща сбор от неизплатени брутни
допълнителни трудови възнаграждения за продължителна работа /за придобит трудов
стаж и професионален опит/ за периода май 2016г. - февруари 2019г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 27.06.2019год. до окончателното
изплащане на сумата;
3. по чл. 262 от КТ за сумата от 13 407,94 лева, представляваща сбор от неизплатени
брутни допълнителни трудови възнаграждения за извънреден труд за периода май
2016г. - февруари 2019г., ведно със законната лихва от датата предявяване на иска ¬–
27.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
4. по чл.215 от КТ за сумата от 37 864,03 лева, представляваща неизплатено обезщетение
за командировка за периода май 2016г. - февруари 2019г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска ¬– 27.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Според изложеното в исковата молба, през процесния период ищецът и ответното
дружество са били в трудовоправни отношения по силата на сключен между тях Трудов
договор №209/01.03.2016г. Ищецът полагал труд на длъжност „шофьор на автобус" по една
от международните автобусни линии на работодателя си, а именно – Добрич - Истанбул –
Добрич. Основното трудово възнаграждение, уговорено в договора, било в размер на 463
лева на месец, като с Допълнително споразумение № 482 от 02.01.2018г. същото било
увеличено на 510 лева, считано от 01.01.2018г., а впоследствие с Допълнително
споразумение № 533/01.01.2019г. – на 560 лева. Уговореното работно време било 8 часа на
ден, а допълнителното възнаграждение за продължителна работа – в размер на 0,6% на
година. Ищецът излага, че в трудовия договор не са уговаряли работа на смени, въпреки че
естеството на работата му като шофьор на автобус по международни линии за обществен
превоз на пътници предполага организиране и разпределяне на работното време на смени и
при сумирано отчитане на работното време на месечна база. Сочи, че устно е уведомяван за
дните и времето, в които трябва да се яви на работа. Твърди, че един курс в едната посока
отнема 12 работни часа.Твърди, че месеци наред работодателят не му изплащал никакви
възнаграждения, поради което през април 2019г. ищецът подал по пощата уведомление до
работодателя си, че прекратява едностранно трудовото правоотношение на основание чл.
327, ал.1, т.2 от КТ. Въз основа на това негово уведомление била издадена заповед № 226 от
10.04.2019г. за прекратяване на трудовото му правоотношение. Излага подробни
съображения за дължимостта на претендираните суми.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество, чрез процесуалния си представител
адв. А.С., е депозирало отговор на исковата молба. Счита предявените искове за допустими,
но частично неоснователни, като излага подробни съображения в тази насока.
Настоящият съдебен състав на ОС - Варна, като взе предвид доводите на страните,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Атакуваното
решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена
форма, поради което същото е валидно. Решението е постановено при наличието на всички
положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в
обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на
нарушение на императивна правна норма. Такова, според настоящия съдебен състав, не се
установява.
Доколкото между страните липсва спор относно това, че в процесния период същите
са били обвързани от валиден трудов договор, по силата на който ищецът надлежно е
престирал работната си сила, спорът в конкретния случай се съсредоточава върху
задълженията на работодателя – ответник като страна по трудовото правоотношение и
изпълнението им.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на претендирания сбор
от неизплатени брутни основни трудови възнаграждения за периода юни 2016г. - февруари
2019г., съдът намира следното:
За успешното провеждане на този иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
трудово правоотношение между него и ответното дружество в процесния период с
твърдяното в исковата молба съдържание, по силата на което същият е изпълнявал
надлежно задължението си за престиране на работна сила, както и размерът на уговореното
брутно основно трудово възнаграждение. Между страните не се спори относно тези факти, а
и от представените по делото Трудов договор № 209/01.03.2016г. и сключените към него
Допълнително споразумение № 482/02.01.2018г. и Допълнително споразумение №
533/01.01.2019г. между А. И. А. и „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД, се установява, че по
силата на този трудов договор за процесния период ищецът е заемал длъжността „шофьор
на автобус", при пълно работно време и уговорено трудово възнаграждение в размер на 463
лева на месец, впоследствие увеличено на 510 лева, считано от 01.01.2018г., съответно на на
560 лева, считано от 01.01.2019г.
В тежест на ответника – работодател е да установи точното изпълнение на
задължението си за плащане на трудово възнаграждение. Еднопосочна е съдебната
практика, че единствените годни документи да установят извършено плащане на трудово
възнаграждение са ведомост, издаден въз основа на нея фиш или разписка, носеща подписа
на работника или служителя. В настоящия случай приети като писмени доказателства са
представени от ответното дружество ведомости за заплати. Ангажирани са специални
знания чрез назначаването на съдебно-графологична експертиза, от заключението по която
се установява, че единствените подписи, положени в графа „подпис“ срещу името А. И. А.,
действително изпълнени от него, са за месеците март, май, юли и август 2016 год., април,
май, юли и август 2017год. С оглед на последното е и направеното в съдебно заседание на
26.02.2020год. оттегляне на иска, касаещо претендираното основно трудово възнаграждение
за тези месеци.
Видно от заключението по допуснатата във въззивната инстанция повторна съдебно-
счетоводна експертиза, което настоящият състав кредитира като обективно изготвено,
даващо компетентен и добре обоснован отговор на поставените задачи, общият размер на
полагащото се и неизплатено на ищеца брутно основно трудово възнаграждение за периода
4
май 2016г. - февруари 2019г. (като се изключи това за месеците май, юли и август 2016г.,
както и за месеците април, май, юли и август 2017г., за които е оттеглен искът) е в размер на
13 259 лева. С оглед на обстоятелството, че след допуснато с протоколно определение от
26.02.2020год. частично оттегляне на иска, претенцията на ищеца е в размер именно на
13 259 лева, то този иск се явява доказан по основание и размер, с оглед на което следва да
се уважи изцяло. Доколкото ВРС е отхвърлил иска за разликата от 12472,91 лева до пълния
предявен размер от 13 259 лева, то в тази част решението следва да се отмени, като
„НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД бъде осъдено да заплати на А. И. А. допълнително сумата от
786,09 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска ¬– 27.06.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание член 128, т. 2 от КТ за заплащане на претендирания сбор
от неизплатени брутни допълнителни трудови възнаграждения за продължителна работа /за
придобит трудов стаж и професионален опит/ за периода май 2016г. - февруари 2019г.,
съдът намира следното:
Относно допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ) предвижда, че същото се заплаща в процент върху основната заплата, определена с
индивидуалния трудов договор. По силата на чл. 66, т. 7 от КТ трудовият договор трябва да
съдържа уговорка за такова възнаграждение, но липсата на такава клауза, когато са налице
основанията за изплащането му не е основание за лишаване на работника от това
допълнително възнаграждение, доколкото по смисъла на чл. 6, ал. 1 от НСОРЗ същото има
задължителен и постоянен характер, като трябва да се заплаща винаги, когато са налице
законоустановените условия за получаването му. Определеният от МС минимален размер на
това възнаграждение, съгласно ал.6 на чл. 12 от НСОРЗ е 0,6 на сто за всяка година
придобит трудов стаж. Предвид ал. 5 на същата разпоредба, условията, при които се зачита
сходството на професията, съобразно характера на работата спрямо определената длъжност
се определят с вътрешни правила за организация на работната заплата в предприятието.
За успешното провеждане на този иск, в тежест на ищеца е да докаже, че е
изпълнявал при друг (или същия) работодател длъжност или професия със сходен характер
на работата, съобразно приетите от работодателя условия, а ответникът – че е заплатил това
допълнителното възнаграждение.
От приложеното по делото копие на трудовата книжка на ищеца е видно, че същият
има отработен трудов стаж на длъжност „водач на автобус" в ответното дружество за
периода 16.02.2012г. - 20.10.2015г., т.е. общ трудов стаж от 3 години, 7 месеца и 17 дни.
Съобразявайки това, както и представените по делото Правилник за вътрешния трудов ред и
Вътрешни правила за работната заплата в „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД, вещото лице по
изготвената повторна съдебно-счетоводна експертиза е установило, че общият размер на
полагащото се и неизплатено на ищеца брутно допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит за процесния период е в размер на 449,78 лева.
С оглед диспозитивното начало, отчитайки размера на предявения иск – 95,32 лева
(съответно неговата основателност изцяло) и обстоятелството, че същият е бил отхвърлен от
ВРС за разликата над 52,63 лева до пълния предявен размер, настоящият състав намира, че
обжалваното решение следва да се отмени в отхвърлителната част за този иск, като
ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца допълнително сумата от 42,69 лева,
ведно със законната лихва от предявяване на иска ¬– 27.06.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 262 от КТ за заплащане на претендирания сбор от
неизплатени брутни допълнителни трудови възнаграждения за извънреден труд за периода
май 2016г. - февруари 2019г., съдът намира следното:
5
Съгласно разпоредбата на член 143, ал. 1 от КТ извънредният труд е работата по
трудовото правоотношение извън установеното работно време, която се осъществява по
разпореждане или със знанието на определени лица в предприятието. За положения
извънреден труд от работника или служителя работодателят дължи възнаграждение според
уговореното помежду им, а при липса на такава уговорка се прилагат минималните
установени в закона размери. В разглеждания случай липсват данни за такава уговорка
между страните, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 262 от КТ,
съгласно която положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между
работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 50 на сто - за работа през
работните дни; 75 на сто - за работа през почивните дни; 100 на сто - за работа през дните на
официалните празници; 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.
Вземането на работника или служителя възниква при следните материалноправни
предпоставки, тежестта за доказването на които е върху ищеца: да е възложено от
работодателя изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя извън
уговореното работно време или същият мълчаливо да е допуснал полагането на труд извън
установено по трудовото правоотношение работно време, както и работникът или
служителят ефективно да е престирал своята работна сила извън установеното в трудовия
договор работно време. Работодателят – ответник следва да докаже положителния факт на
плащането.
Посредством заключението на вещото лице по повторната съдебно-счетоводна
експертиза и изготвената от експерта въз основа на приложеното по делото Удостоверение
от ОДМВР – гр.Добрич за задграничните пътувания на ищеца А. И. А. за периода
01.01.2016г. – 18.04.2019г. Справка за отработените часове, се установяват отработени в
повече часове от ищеца, за които работодателят дължи съответното възнаграждение. Липсва
и оспорване от ответника относно факта, че положеният от ищеца извънреден труд е бил
възложен от или най-малкото със знанието на работодателя.
Видно от заключението по повторната съдебно-счетоводна експертиза и приложения
по делото Правилник за вътрешния трудов ред в ответното дружество, от работодателя е
въведено сумирано изчисляване на работното време – месечно, поради което съдът
кредитира вариант № 1 на задача № 6 от експертизата, съгласно която общият размер на
полагащото се и неизплатено на ищеца брутно допълнително трудово възнаграждение за
извънреден труд за процесния период е в размер на 14 853,34 лева, съответно предявеният
иск в размер на 13 407,94 лева е основателен изцяло, поради което следва да бъде уважен.
Предвид несъвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на ВРС
следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен, като с оглед диспозитивното
начало същият бъде уважен изцяло в претендирания размер от 13 407,94 лева.
По иска с правно основание член чл. 215 от КТ за заплащане на обезщетение за
командировка за периода май 2016г. - февруари 2019г., съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от КТ при командироване работникът или
служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни,
дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.
Въпреки, че по делото липсват доказателства работодателят да е издал нарочна заповед за
командироване с посочените в чл. 5 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина реквизити, съдът приема, че командироване е било налице,
доколкото няма спор между страните, че за процесния период ищецът е работил по
международната автобусна линия Добрич – Истанбул – Добрич, а командироването по
смисъла на чл. 121 от КТ представлява изпълнение на трудови операции, съставляващи с
оглед на индивидуалното трудово правоотношение конкретна трудова функция, но извън
мястото на постоянна работа, което в трудовия договор е посочено в град Силистра.
Доколкото разпореждайки ищецът да извършва трудовата си функция извън мястото на
6
работа, включително в Република Турция, без да издаде нарочна заповед за командироване,
работодателят е действал в нарушение на чл. 127, ал. 4 от КТ, същият, според настоящия
съдебен състав, не може да черпи права от собственото си виновно поведение.
В конкретния случай с оглед характера на изпълняваната работа и предвид данните в
приложеното по делото Удостоверение от ОДМВР – гр.Добрич за задграничните пътувания
на ищеца А. И. А. за периода 01.01.2016г. – 18.04.2019г., съдът намира, че приложима е
разпоредбата на чл. 21 на Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина, отнасяща се до хипотезата на командировка в съседна държава, продължила по-
малко от едно денонощие, но повече от 4 часа, каквито именно са и изпълняваните от ищеца
командировки през процесния период. С оглед на последното съдът кредитира вариант № 3
на задача № 7 от заключението по повторната съдебно-счетоводна експертиза, съгласно
което общият размер на полагащите се и неизплатени на ищеца дневни командировъчни за
периода май 2016г. - февруари 2019г. е 13083,84 лева.
Предвид това и обстоятелството, че предявеният иск е отхвърлен изцяло от ВРС,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която искът е отхвърлен за сумата от
13083,84 лева (размерът, до който искът е основателен), същият да бъде уважен до този
размер, а първоинстанционнто решение да се потвърди в частта, с която претенцията на
ищеца е отхвърлена за разликата над 13083,84 лева до пълния предявен размер от 37 864,03
лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора, като законова последица решението на Районен съд - Варна
в частта за разноските също следва да бъде ревизирано. На основание чл.78, ал. 6 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено, съразмерно на уважената част от исковете, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата в размер на
2084,73 лева – разноски за държавна такса и вещи лица по изготвените експертизи.
Претендираните от ищеца, на основание чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
разноски за оказана безплатна правна помощ, също не следва да се присъждат, доколкото по
делото липсва представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, така както е предвидено в практиката на ВКС, обективирана в
Определение № 5 от 3.01.2019г. на ВКС по ч. т. д. № 2934/2018г., II т. о., ТК и др.
За въззивната инстанция, съобразно частичната основателност на въззивната жалба,
ответното дружество следва да бъде осъдено на разноски в размер на 773,68 лева –
държавна такса за въззивно обжалване и депозит за изготвената повторна съдебно-
счетоводна експертиза, които да се внесат в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на ВОС. По гореизложените съображения и доколкото договор за правна защита и
съдействие не е представен от ищеца и пред въззивната инстанция, разноски за адвокатски
хонорар не следва да му се присъждат.
Ответното дружество не е претендирало разноски нито пред ВРС, нито пред
въззивната инстанция, поради което такива не му се присъждат.
7
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260979 от 30.10.2020г., постановно по гр. дело № 10085/2019г.
по описа на ВРС, ГО, 16-ти състав, в следните части, с които:
– е отхвърлен предявеният от А. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.П.,
ул."Д." №2, община Т., област Добрич, срещу „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Варна, район Младост, бул.
„Владислав Варненчик" № 158, иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за неизплатени
брутни основни трудови възнаграждения за периода юни 2016г. - февруари 2019г. за
разликата от 12472,91 лева до пълния предявен размер от 13 259 лева, ведно със законната
лихва от предявяване на иска ¬– 27.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
– е отхвърлен предявеният от А. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.П.,
ул."Д." №2, община Тервел, област Добрич, срещу „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Варна, район Младост, бул.
„Владислав Варненчик" № 158, иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за неизплатени
брутни допълнителни трудови възнаграждения за продължителна работа /за придобит
трудов стаж и професионален опит/ за периода май 2016г. - февруари 2019г. за разликата от
52,63 лева до пълния предявен размер от 95,32 лева, ведно със законната лихва от
предявяване на иска ¬– 27.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
– е отхвърлен предявеният от А. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.П.,
ул."Д." №2, община Тервел, област Добрич, срещу „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Варна, район Младост, бул.
„Владислав Варненчик" № 158, иск с правно основание чл. 262 от КТ за сумата от 13 407,94
лева, представляваща неизплатени брутни допълнителни трудови възнаграждения за
извънреден труд за периода май 2016г. - февруари 2019г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 27.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
– предявеният от А. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.П., ул."Д." №2,
община Тервел, област Добрич, срещу „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл.215 от КТ е отхвърлен за сумата от 13083,84 лева, представляваща
неизплатено обезщетение за командировка за периода май 2016г. - февруари 2019г., ведно
със законната лихва върху сумата от предявяване на иска ¬– 27.06.2019г. до окончателното ѝ
изплащане
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 128, т. 2 от КТ, „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Варна, район Младост, бул.
„Владислав Варненчик" № 158, ДА ЗАПЛАТИ на А. И. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с.П., ул."Д." №2, община Тервел, област Добрич, допълнително сумата от 786,09
лева, представляваща неизплатени брутни основни трудови възнаграждения за периода юни
2016г. - февруари 2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 27.06.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 128, т. 2 от КТ, „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Варна, район Младост, бул.
„Владислав Варненчик" № 158, ДА ЗАПЛАТИ на А. И. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с.П., ул."Д." №2, община Тервел, област Добрич, допълнително сумата от 42,69 лева,
представляваща неизплатени брутни допълнителни трудови възнаграждения за
8
продължителна работа /за придобит трудов стаж и професионален опит/ за периода май
2016г. - февруари 2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 27.06.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 262 от КТ, „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Варна, район Младост, бул.
„Владислав Варненчик" № 158, ДА ЗАПЛАТИ на А. И. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с.Попгруево, ул."Девета" №2, община Тервел, област Добрич, сумата от 13 407,94
лева, представляваща неизплатени брутни допълнителни трудови възнаграждения за
извънреден труд за периода май 2016г. - февруари 2019г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 27.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.215 от КТ, „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Варна, район Младост, бул.
„Владислав Варненчик" № 158, ДА ЗАПЛАТИ на А. И. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с.П., ул."Д." №2, община Тервел, област Добрич, сумата от 13083,84 лева,
представляваща неизплатено обезщетение за командировка за периода май 2016г. -
февруари 2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска ¬– 27.06.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която предявеният от А. И. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.П., ул."Д." №2, община Тервел, област Добрич, срещу
„НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.215 от КТ е
отхвърлен за разликата над 13083,84 лева до пълния предявен размер от 37 864,03 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Варна, район Младост, бул.
„Владислав Варненчик" № 158, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВРС, сумата в размер на 2084,73 лева – разноски за държавна такса и вещи лица
по изготвените експертизи.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Варна, район Младост, бул.
„Владислав Варненчик" № 158, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВОС сумата в размер на 773,68 лева – разноски за въззивната инстанция.
ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение в частта за присъдените
възнаграждения и обезщетения за работа на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на
препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9