Определение по дело №1326/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166 ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172 ал. 5 и ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Предмет на настоящото определение е произнасяне по обективираното в жалбата от П. В. Р. от гр. Варна срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0436-000156/02.06.2024г. на Началник сектор към ОД на МВР Варна, Второ РУ, с която на основание чл. 171 т. 2А б. „б“ от Закона за движението по пътищата е прекратена регистрацията на ППС за срок от 1 година, считано от 02.06.2024г., особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Искането за спиране се обосновава с твърдението, че липсват мотиви на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на заповедта в нарушение на чл. 60 ал. 2 от АПК. Предварителното изпълнение на ПАМ щяло да доведе до значителни и трудно поправими вреди. То щяло да засегне особено важен интерес на жалбоподателката - да работи, да осигурява трудови доходи за нея и за семейството й, тъй като ежедневието й било свързано с непрекъснато движение. С допълнителна молба, депозирана с оглед даденото от съда указание с Разпореждане № 6453/21.06.2024г., се излагат допълнителни твърдения относно вредите от предварителното изпълнение на заповедта – баба й имала нужда от ежеседмично посещение на лекари, майка й имала нужда от придвижване с лек автомобил за медицински прегледи поради злокачествено новообразование на щитовидната жлеза. С неправомерно допуснатото предварително изпълнение на прекратяване регистрацията на автомобила се пречело на ежедневното нормално осъществяване на нуждите – посещение на болници, магазини, работно място, с което се реализирали непоправимите вреди и пропуснатите ползи. Поради това се иска постановяване на определение, с което на основание чл. 60 от АПК да се спре предварителното изпълнение на заповедта и да се разпореди връщане на два броя регистрационни табели, които са отнети заедно със СРМПС, до окончателното решаване на спора.

Ответникът – Началник сектор във Второ РУ към ОД на МВР-Варна изпраща административната преписка по издаване на заповедта без становище по искането за спиране на предварителното й изпълнение.

Процесното искане за спиране на предварителното изпълнение е допустимо. Налице е висящо съдебно производство – адм. дело № 1470/2024 г. на АдмС - Варна, образувано по жалба на П. Р. срещу заповедта, с която й е наложена ПАМ. Искането обаче следва да се приеме за неоснователно, по следните съображения:

За да се произнесе по искането за спиране на предварителното изпълнение, съдът следва да прецени в настоящия казус налице ли са предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 166 ал. 2, във вр. с ал. 4 АПК. Според посочената норма, искането може да бъде направено по всяко време на производството по жалбата срещу акта, ако допуснатото по силата на закона предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Спирането на предварителното изпълнение на административния акт при обжалване на акта осигурява временна защита на лицето, подало жалбата - до окончателното решение на съда за законосъобразността на оспорения акт. В тежест на жалбоподателя е да обоснове и докаже, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение ще му причини значителни или труднопоправими вреди, които са с такъв интензитет, че да са противопоставими, доминиращи и несъразмерни на преследваната с допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на акта цел. По принцип оспорването спира изпълнението на административния акт. Изрично в чл. 172 ал. 6 от ЗДвП е предвидено, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Горното налага извода, че законодателят е предвидил предварително изпълнение на административен акт по силата на закона. Предпоставките за спиране са визирани в чл. 166 АПК и касаят няколко хипотези. По изключение, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60 ал. 1 от АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Спирането предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над тези, защитени от това по силата на закона предварително изпълнение. В съответствие с това, заповедите по чл. 171 ЗДвП по силата на изрична законова разпоредба - чл. 172, ал. 6 от същия закон са незабавно изпълняеми на нормативно основание, с оглед осигуряване изпълнението на ПАМ. При допуснато предварително изпълнение на заповедта по силата на закона и то с изрична правна норма и за административният орган няма задължение да доказва предпоставките по чл. 60 ал. 1 АПК - съществуването на особено важен обществен интерес, подлежащ на защита. В този смисъл, за административния орган не съществува задължение да мотивира защо допуска предварителното изпълнение на заповедта и да излага конкретни съображения в тази насока за да обоснове и мотивира допуснатото предварително изпълнение.

Когато по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на административен акт, се предполага, че законодателят е дал превес на обществения интерес.

В случая с оспорената заповед е приложена ПАМ на основание чл. 171 т. 2А б. „б“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 1 година. Заповедта е издадена въз основа на АУАН,№ GA20680/02.06.2024г. в нея се твърди, че на 02.06.2024 г., около 04:05 ч. в гр. Варна, по [улица]до номер 23 посока [улица], управлява лек автомобил „БМВ 116Д“ с рег. № [рег. номер], нейна собственост, след употреба на алкохол с концентрация в кръвта, измерена в издишания въздух 1.39 промила, установено с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARNA-0170, като пробата с № 4681 е показана и видяна от водача. Издаден е талон за медицинско изследване № 0165979. По делото е представено и доказателство – протокол № 553/03.06.2024г. от СХЛ при МБАЛ „Св. А.-Варна“ АД за извършено лабораторно изследване, резултатът на което установява наличие на алкохол в кръвта на Р. с концентрация 1.15 промила.

Относимият въпрос в настоящото производство е доколко твърдяните права на оспорващата са противопоставими на защитените с предварителното изпълнение особено важни държавни или обществени интереси, които са посочени в чл. 1, ал. 2 и чл. 171 ал. 1 ЗДвП, а именно: опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, опазване имуществото на юридическите и физическите лица и осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Правото на живот е неотменно конституционно право, гарантирано в чл. 28 от Конституцията на Република България (КРБ), чиято разпоредба е пряко приложима. Действително, българските граждани имат право на труд и държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право – чл. 48, ал. 1 КРБ, но правото на труд /дори да бяха представени доказателства, че оспорващият е шофьор/ не може да бъде гарантирано за сметка на нарушаване или възможност за засягане и поставяне в опасност на основното човешко право – правото на живот и физическа неприкосновеност, както и не може да бъде оправдавано с нарушаване на законовата забрана за управляване на моторно превозно средство след употреба на алкохол и то в установената концентрация. Следва да се посочи, че е налице възможност за организиране придвижването на оспорващата и на семейството й по всякакъв друг начин, вкл. и с обществен транспорт.

Предвид големия процент на пътно-транспортни произшествия с отнемане на човешки животи именно след употреба на алкохол, в закона съвсем оправдано и закономерно е предвидено защитата на основното човешко благо – правото на живот и на физическа цялост на участниците в пътното движение, да бъде засилена чрез предварително изпълнение на принудителните административни мерки по ЗДвП. Охраняваните в случая обществени отношения, представляват особено важен обществен интерес по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 4, във връзка ал. 2 АПК.

За да е налице основание за дерогиране от страна на съда на допуснатото по закон предварително изпълнение, следва оспорващият да докаже, че вредите за него от предварителното изпълнение са несъразмерни, непропорционални на преследваната от законодателя цел. Тоест да се установява, че интересите на оспорващия надделяват над законовата презумпция за наличието на предпоставките от рода на тези по чл. 60 ал. 1 АПК. В случая твърдените от оспорващата вреди от предварителното изпълнение на оспорената заповед не надделяват над обществения интерес и не следва да се определят като значителни или трудно поправими.

Действително прекратяването на регистрацията на ППС препятства възможността да се управлява автомобила за посочения срок и създава значителни затруднения в ежедневието, но те в случая не представляват значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на обществения интерес. Оспорващата представя доказателства за твърденията си, че работи във фирма за недвижими имоти, но това не предпоставя необходимост от управляване на собствения й автомобил, доколкото и в представените договори не се съдържа такова изискване към нея от страна на работодателя. Поради това, съдът намира, че няма да бъде осуетена възможността за упражняване на трудовите задължения на оспорващата. Това, както и удовлетворяване нуждите на семейството, свързани с придвижване на болните баба и майка, не обуславят сами по себе си извод за наличие на основание за спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ.

Предвид обоснованият от значимостта на засегнатите ценности и характера на обществените отношения обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

На основание чл. 166 ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. В. Р. от гр. Варна за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0436-000156/02.06.2024г. на Началник сектор към ОД на МВР Варна, Второ РУ.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.