№ 2474
гр. Варна, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110114570 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Е.П.П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В.В.” № 258,
В.Т. - Г срещу Н. АНГ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „В.“,
бл.65, вх.2, ет.2, ап. 30 по реда на чл.415 от ГПК за установяване на
вземането, предмет на Заповед № 3780/28.07.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10961/2021г. по описа на
ВРС за следните суми: сумата от 484,20 лева, представляваща дължима сума
за потребена и незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност по фактури,
издадени в периода от 20.07.2020г. до 17.05.2021г. за обект, находящ се в гр.
Д., ул. „Ц.Б.” № 1, кл. № ............ ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2021г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 21,58 лева, представляваща
общ размер на мораторна лихва за периода от 10.08.2020г. до 25.06.2021г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на
ищцовото дружество с кл. № ..........., аб. № .......... във връзка с продажба на ел.
енергия за обект, находящ се в гр. Д., ул. „Ц.Б.” № 1, предназначен за
стопански нужди. Обектът бил присъединен към електроразпределителната
1
мрежа на „Е.С.“ АД при резервирана мощност на капацитета на мрежата в
размер на 62 кВт. Съгласно чл.29 от ПТЕЕ освен цена за потребена ел.
енергия, клиентите заплащали и цена за мрежови услуги, между които и
достъп и пренос на ел. енергия. В тази връзка ищцовото дружество
фактурирало и дължими суми за услугата достъп до
електроразпределителната мрежа при резервирана мощност. Издадени били
фактури в периода от 20.07.2020г. до 17.05.2021г. на стойност 484,20 лева.
Фактурите били издадени с получател Ж.Я.Д., защото към този момент
същият се водел титуляр на партидата на имота но сумите били дължими от
ответника в качеството му на собственик на имота.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните, по силата на която да се явява небитов
потребител на ел. енергия. Твърди чрез през 2007г. с договор за покупко-
продажба е придобил от дядо си Ж.Я.Д. и от баба си Н. Ф. Драгнева поземлен
имот с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, находящи
се в гр. Д., ул. „Ц.Б.” № 1. Към този момент дядо му имал открити партиди и
като битов, и като небитов потребител, тъй като бил регистриран като
търговец. През 2021г. дядо му починал и се прекратила и търговската му
дейност. Ответникът твърди, че не е правоприемник на търговското
предприятие на дядо си и не се явява небитов потребител, не е сключвал
договор с ищеца за доставка на ел.енергия като небитов потребител и не
ползва ел.енергия за стопански нужди. Сочи, че за периода от 2012г. до
2020г. не му е начисляване сума за достъп. Пренос и резервирана мощност
като небитов потребител, като такава е започната да му се начислява от м.юли
2020г. Сочи се, че в ЗИД ЗЕ пар.15 (ДВ, бр.57/26.06.2020г.) е предвидено
задължение в 30-дневен срок от влизане на закона в сила крайните
снабдители да изпратят уведомление до всеки небитов краен клиент за
прекратяване на снабдяването с ел. енергия, считано от 01.10.2020г. на
обекти, присъединени на ниво ниско напрежение. Твърди, че такова
уведомление не е получавал. Не му бил предлаган и типов договор за клиент,
който до 30.09.2020г. не е сключил договор с търговец на ел.енергия. Отделно
от това, сочи, че не е получавал фактури с изискуемото съдържание по чл.18,
ал.2 от ОУПЕЕ на ищцовото дружество, както и не е било прекъснат достъпа
и снабдяването с ел. енергия при неплащане. Вместо това в период от 10
2
месеца ищецът начислявал несъществуващи задължения на ответника.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа депозирания
отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото са представени 12 бр. фактури с издател „Е.П.П.” АД и
получател Ж.Я.Д. за обект, находящ се в гр. Д., ул. „Ц.Б.” № 1, кл. № ...........,
аб. № .......... за предоставена услуга „достъп до разпределителна мрежа на
база предоставена мощност“ за периода от 01.07.20г. до 13.05.2021г.
Приети по делото са справка за потреблението към 07.09.2021г. за
обект, находящ се в гр. Д., ул. „Ц.Б.” № 1, кл. № ............ в която са посочени
горните 12 броя фактури, както и извлечение за фактури и плащания към
дата 08.09.2021г. на Ж.Я.Д., в която са посочени като дължими сумите по
посочените фактури.
Видно от справка от Агенция по вписванията по партидата на лицето
Ж.Я.Д. на 07.12.2016г. е вписана покупко-продажба на поземлен имот и
жилищна сграда в гр. Д., ул. „Ц.Б.” № 1 с продавачи Живко Янков Драгнев и
Ненка Филева Драгнева и купувач Н. АНГ. П..
Представен по делото е констативен протокол № 5178029 от
13.05.2021г. за демонтаж на електромер, монтиран в обект, находящ се в гр.
Д., ул. „Ц.Б.” № 1, кл. № ..........., аб. № ...........
От препис-извлечение от акт за смърт се установява, че лицето Ж.Я.Д. е
починало на 02.02.2012г.
Съгласно писмо от третото неучастващо лице „Е.С.“ АД, с което се
предоставя изискана от съда информация, в информационната система на
дружеството за адрес гр. Д., ул. „Ц.Б.” № 1 като титуляри с начална дата са
вписани: Жеко Янков Кръстев, като битов потребител за обект с кл. №
**********, аб. № ********** и Ж.Я.Д., като стопански потребител за обект
с кл. № ..........., аб. № ........... Представените мощности, определени на база
монтиран автоматичен предпазител ти МАП са, както следва: за обект с аб. №
3
**********: МАП 1х63А – съответстващ на предоставена мощност 14 кВт и
за обект с аб. № ..........: МАП 1х40А – съответстващ на предоставена мощност
25 кВт.
От заключението на изготвената по делото комбинирана съдебно-
счетоводна и техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че
съществуват просрочени, незаплатени задължения по 12 броя фактури,
издадени в периода от 20.07.2020г. до 17.05.2021г. /подробно описани/, за
обект на потребление гр. Д., ул. „Ц.Б.” № 1, кл. № ..........., аб. № .......... на
обща стойност 484,20 лева. Размерът на мораторната лихва върху процесните
фактури, считано от падежа на всяка една от тях до 25.06,2021г. е 21,58 лева,
а до 07.07.2021г. е 23,21 лева. ПО счетоводни данни главниците и лихвите по
посочените задължения не са заплатени. Задължението по фактурите е
начислено по цени на електроенергията, утвърдени от КЕВР за процесния
период. Процесният обект на потребление се явява стопански, т.е. не битов.
Като такъв той използва трифазен ток и на 13.05.2021г. е демонтиран СТИ.
Процесният електромер тип AMT B2E е от одобрен тип. Максималната
възможна мощност, която е възможно да се потребява в обекта е в размер на
26,24 kW. Предоставената мощност на база техническите данни на схемата на
процесния обект не е възможно да надхвърля стойността от 26,24 kW,
ограничена от монтираните автоматични предпазители 3ь40А.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание по чл.422 вр. с чл.415 ГПК
във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидна облигационна
връзка между страните, че е предоставил процесната услуга за посочения
период, както и размера на дължимите плащания за нея, обстоятелството, че
ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава за посочения период
в претендираните размери, а ответникът следва да докаже правопогасяващ
факт (плащане, давност и пр.).
Не е спорно между страните, че ответникът е клиент на ищцовото
4
дружество за процесния период и собственик на процесния имот. Установи
се, че имотът е придобит от него по силата на договор за покупко-продажба.
Видно от представените писмени доказателства партидата за процесния обект
не е била променена и като титуляр е останал вписан предишния собственик
Ж.Я.Д., който по отношение на същия обект е вписан като стопански абонат.
Съгласно заключението на изготвената КССТЕ в обекта до демонтирането на
СТИ на 13.05.2021г. е ползван трифазен ток, като предвид представените
предпазители е могъл да ползва максимална мощност oт 26,24 кW.
Съгласно чл.5, ал.2 от действащите Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД /от 2007г./ в случаите,
когато имот, снабдяван с електрическа енергия за стопански нужди, се
използва или предоставя на други лица за битови нужди или обратното, както
и при промяна на предназначението на обекта и в случаите по ал.1 /когато
обектът се използва едновременно за стопански и битови нужди/
потребителят е длъжен да уведоми за това „Е.П.П.” АД в 30 (тридесет) дневен
срок от започването на използването или от предоставянето на имота.
Следователно в случай, че обектът, който е снабдяван с електрическа енергия
за стопански нужди, е използван от ответника за битови такива, същият е
следвало изрично да заяви това обстоятелство пред доставчика на ел. енергия
в указания срок. Доколкото ответникът не е направил това, услугата достъп
до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност е
доставена на абоната и същият дължи заплащането й.
Съгласно чл.29, ал.2 от Правилата за търговия с електрическа енергия
клиенти и производители, присъединени към електропреносната мрежа,
дължат утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа,
за пренос по електропреносната мрежа, други мрежови услуги по
електропреносната мрежа за съответния ценови период, които заплащат на
независимия преносен оператор.
Установи се от изготвената по делото експертиза, че в процесните
фактури е начислена стойност за предоставената услуга за достъп съобразно
утвърдените от КЕВР цени, а именно по 0.02053 лева/ kW на ден /без ДДС/.
Въпреки това начислената стойност на услугата е пресметната на база
мощност от 62kW, каквато от заключението на вещото лице се установи, че
не може да бъде използвана в процесния обект. Максималната възможна
5
мощност е в размер на 26,24 kW. В този смисъл съдът намира, че
действително дължимата стойност на предоставената услуга следва да бъде в
размер на определената от КЕВР цена на ден /0.02053 лева без ДДС/ за
мощност от 26,24 kW. Изчислени по този начин, дължимите суми по всяка
фактура са както следва: 4,52 лева с ДДС по фактурата от 20.07.2020г., 20,04
лева с ДДС по фактурата от 19.08.2020г., 20,04 лева с ДДС по фактурата от
21.0.2020г., 14,87 лева с ДДС по фактурата от 08.10.2020г., 4,52 лева с ДДС по
фактурата от 20.10.2020г., 19,32 лева с ДДС по фактурата от 19.11.2020г.,
20,04 лева с ДДС по фактурата от 21.12.2020г., 20,04 лева с ДДС по фактурата
от 20.01.2021г., 20,04 лева с ДДС по фактурата от 18.02.2021г., 18,10 лева с
ДДС по фактурата от 19.03.2021г., 20,04 лева с ДДС по фактурата от
20.04.2021г., 23,27 лева с ДДС по фактурата от 17.05.2021г., или общо 204,84
лева.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск за
главница е частично основателен и следва да бъде уважен по отношение на
сумата от 204,84 лева и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до
предявения размер от 484,20 лева.
С оглед основателността на главния иск основателен се явява и искът за
лихва за забава върху дължимите главници за периода от падежа на всяка от
фактурите до 25.06.2021г. Изчислено с лихвен калкулатор обезщетението за
забава върху главницата по всяка фактура се явява в размер, както следва:
0.40 лева върху главницата по фактурата от 20.07.2020г., 1,60 лева върху
главницата по фактурата от 19.08.2020г., 1,43 лева върху главницата по
фактурата от 21.0.2020г., 1,00 лева върху главницата по фактурата от
08.10.2020г., 0,30 лева върху главницата по фактурата от 20.10.2020г., 1,11
лева върху главницата по фактурата от 19.11.2020г., 0,96 лева върху
главницата по фактурата от 21.12.2020г., 0,80 лева върху главницата по
фактурата от 20.01.2021г., 0,65 лева върху главницата по фактурата от
18.02.2021г., 0,44 лева върху главницата по фактурата от 19.03.2021г., 0,28
лева върху главницата по фактурата от 20.04.2021г., 0,19 лева върху
главницата по фактурата от 17.05.2021г., или общо 9,16 лева.
С оглед горното предявеният иск за мораторна лихва е частично
основателен и следва да бъде уважен по отношение на сумата от 9,16 лева и
да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до предявения размер от 21,58
6
лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски
съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в
размер на 75 лева за платена държавна такса, 250 лева за депозит за вещи
лица и 360 лева за платено адвокатско възнаграждение с ДДС, от които
ответникът следва да заплати 289,83 лева. В заповедното производство
ищецът е направил разноски в размер на 25 лева за платена държавна такса и
50 лева за юрисконсултско възнаграждение, от които ответникът следва да
заплати 31,73 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените в настоящото производство
разноски съобразно с отхвърлената част от исковете. Ищецът е направил
разноски в размер на 300 лева за платено адвокатско възнаграждение с ДДС,
от които ищецът следва да заплати 173,07 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.
АНГ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „В.“, бл.65, вх.2, ет.2, ап. 30
дължи на „Е.П.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „В.В.” № 258, „В.Т.”, кула Г следните суми: сумата от 204,84
лева, представляваща дължима сума за потребена и незаплатена цена на
мрежова услуга за достъп до електроразпределителната мрежа на база
предоставена мощност по фактури, издадени в периода от 20.07.2020г. до
17.05.2021г. за обект, находящ се в гр. Д., ул. „Ц.Б.” № 1, кл. № ............ ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 05.07.2021г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 9,16 лева, представляваща общ размер на мораторна лихва за
периода от падежа на всяка от фактурите до 25.06.2021г., за които суми е
издадена Заповед № 3780/28.07.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 10961/2021г. по описа на ВРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над сумата от 204,84 лева до
предявения размер от 484,20 лева и иска за лихва за разликата над сумата от
7
9,16 лева до предявения размер от 21,58 лева.
ОСЪЖДА Н. АНГ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „В.“,
бл.65, вх.2, ет.2, ап. 30 да заплати на „Е.П.П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В.В.” № 258, „В.Т.”, кула Г
сумата от 289,83 лева, представляваща направени в настоящото производство
разноски, както и сумата от 31,73 лева, представляваща направени в
заповедното производство разноски.
ОСЪЖДА „Е.П.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „В.В.” № 258, „В.Т.”, кула Г да заплати на Н. АНГ.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „В.“, бл.65, вх.2, ет.2, ап. 30
сумата от 173,07 лева, представляваща направени в настоящото производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8