Решение по дело №3335/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

     

Р Е Ш Е Н И Е

№ 705

Гр. Пловдив, 08.04.2021 год.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд – Пловдив, XIX касационен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                      

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:                 МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                                                                      ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

           при секретаря Д.Й. и с участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от член съдия Мариана Михайлова КАНД № 3335 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63 ал.1 пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от „Славе Креайтив Медия“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Борислав“ № 7, ет. 1, чрез процесуалния представител – адвокат С. Х., срещу Решение № 1409 от 20.10.2020 г., постановено по а.н.д № 5145 по описа за 2020 г., на Районен съд – Пловдив, ХХI – ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 515696 - F541101 от 04.06.2020 г. на директор на дирекция „Обслужване“ при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив, с което за нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 3 от Закона за данък добавена стойност на „САЛВЕ КРЕАЙТИВ МЕДИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 179, ал. 1 предл. 3 от Закона за данък добавена стойност, е наложена „имуществена санкция“ в размер от 500 лева.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че при съставянето на АУАН не е спазен редът по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като актосъставителят и свидетелят не са присъствали при извършване на нарушението, а свидетелят не бил и идентифициран с единен граждански номер. Поддържа се, че наказващият орган не е посочил обстоятелствата, при които е извършено нарушението. При преценката за тежестта на нарушението не бил съобразен и фактът, че неподадените регистри са нулеви, тъй като дружеството не е упражнявало дейност. Сочи се, че са налице предпоставки нарушението да бъде третирано като „маловажен случай“, тъй като е първо по ред, отстранено е и от него не са произтекли вредни последици. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление.  Претендират се разноски по делото.

3. Ответникът по касационната жалба – Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив, редовно призован, не изпращане представител. В писмен отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта:

5. Настоящият състав на Административен съд – Пловдив, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на основание чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „Славе Креайтив Медия“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Борислав“ № 7, ет. 1, против наказателно постановление № 515696 - F541101 от 04.06.2020 г. на директор на дирекция „Обслужване“ при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив, с което за нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 3 от Закона за данък добавена стойност на „САЛВЕ КРЕАЙТИВ МЕДИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 179, ал. 1 предл. 3 от Закона за данък добавена стойност, е наложена „имуществена санкция“ в размер от 500 лева.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № F541101/11.03.2020 г., съставен от Х.И.И.- инспектор по приходите в Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив.

7. Първоинстанционният съд е възприел изцяло обективираните в АУАН констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка:

В хода на извършена от инспектор по приходите проверка на 17.02.2020г. било установено, че „Салве Креайтив Медия“ ЕООД като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от закона срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на чл. 124 ЗДДС, в ТД на НАП- Пловдив за данъчен период 01.01.2020г. – 31.01.2020 г. в законоустановения срок до 14.02.2020г. включително.

Към момента на съставяне на АУАН /11.03.2020 г./ отчетните регистри все още не били подадени в ТД на НАП Пловдив. Това било сторено по електронен път на 21.07.2020 с вх. № 1600- 437183 на ТД на НАП – Пловдив.

8. Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.

ІV. За правото:

9. Решението е правилно. За да потвърди НП изцяло, районният съд е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да са нарушили правото на защита на оспорващия, а от събраните по делото доказателства безспорно се установява изложената в АУАН и в издаденото въз ос­нова на него НП фактическа  обстановка, т.е нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна страна. Съдът е изложили подробни мотиви относно липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложените наказания.

10. Районният съд е спазил принципите на служебно начало и дирене на обектив­ната истина, като е допуснал поисканите доказателства, приел е писмените такива, и въз осно­ва на така събраните доказателства е изложил подробни и задълбочени мотиви по ре­левантните за спора факти и обстоятелства, включително е изложил съображения и по всяко едно от повдигнатите от процесуалния представител на оспорващия възра­жения, формулирани в жалбата с която е бил сезиран. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, както писмените доказа­телства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесу­алния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи формирани от районния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното пов­таряне.

Що се касае до конкретните възражения в касационната жалба, следва да се посочи, че не се констатираха нарушения при извършване преценката на събрания доказателствен материал и установяване въз основа на него на фактическата обста­новка по случая и формиране на правните изводи на съда. Всъщност доказателствата по делото разкриват по категоричен начин установе­ната фактическа обстановка.

11. Правилата на чл. 125 от ЗДДС регламентират задължение за деклариране на данъка до 14-то число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася. Това задължение се изпълнява чрез подаване на справка – декларация по ал. 1, към която задължително се прилагат отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена, а в приложимите случай заедно и с VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС. Иначе казано, законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни от дейността на лицето като е установил формата на деклариране и способът за изпълнение – подаване заедно по електронен път (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС). Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение. Тоест подаването на регистри без справка - декларация или справка - декларация без регистри и/или VIES-декларация, когато се изисква, води до едно и също административно нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС – недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие  -лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, в санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на административно наказание. Очертаният фактически състав обосновава извода, че нарушението може да бъде в две алтернативни форми на изпълнително деяние – недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения срок.

12. По отношение на изложените в касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Подходът на законодателя за установяване на едновременност в изпълнение на задълженията по чл. 125 от ЗДДС е продиктуван от необходимостта данните в подадената СД да бъдат удостоверени и в отчетните регистри, чрез изпълнение на което задължение се контролира и изпълнението на чл. 124, ал. 1 от ЗДДС. В този аспект по аргумент от чл. 125, ал. 4 от ЗДДС, ирелевантно за състава на нарушението се явява обстоятелството дали с подадените данъчни документи лицето ще отчете дейност, респ. дали регистърът ще бъде с нулева стойност, в каквато насока да възраженията на оспорващия. След като тези обстоятелства се извън релевантните за ангажиране на отговорността обстоятелства, непосочването им в АУАН и НП не може да бъде третирано като съществено процесуално нарушение.

13. Неоснователни са и възраженията за неправилност в преценката на районния съд относно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН. За маловажен случай на административно нарушение може да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН). В конкретиката на настоящия казус, не са налице обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Това, че нарушението е първо не е достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не разкрива белезите на "маловажен случай", т.е на такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Видно от доказателства по делото задължението за спазване на данъчна дисциплина е изпълнено седем месеца след изтичане на законоустановения срок и три месеца след установяване на нарушението. Това поведение не разкрива смекчаващи обстоятелства, а трайно пренебрегване на установения ред на държавно управление. Обществената опасност на деянието не се смекчава съществено предвид липсата на вредни последици. Нарушението засяга особено важни обществени отношения, за които се дължи защита, дори когато няма данък за внасяне или възстановяване. Липсата на вредоносен резултат не откроява нарушението от обикновените случаи на нарушения от съответния вид, тъй като се дължи на типично фактическо въздържане от дължими действия, за чиято съставомерност законът не поставя изискване за настъпване на вреда

Правилно районният съд е преценил всяко доказателство поотделно, събрано в хода на съдебното производ­ство, а освен това и всички в съвкупност, като е достигнал до единствения правилен извод, а именно, че са установени безспорен начин факта на извършеното нарушение и неговия автор.

Правилно са определени и размерите на наложените санкции - в законоустановения за това и то фиксиран размер.

При това положение, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 НПК, а атакуваното решение на Районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл. 221, ал. 1 АПК, следва да бъде оставено в сила.

V. За разноските:

14. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XIХ състав,

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1409 от 20.10.2020 г. на Пловдивския районен съд, XХI н.с., постановено по АНД № 5145 по описа на същия съд за 2020 г.

ОСЪЖДА „Славе Креайтив Медия“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Борислав“ № 7, ет. 1, да заплати на Националната агенция по приходите, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

 

                                                                                                                                 2.