Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 31.01.2019
г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти първоинстанционен
състав, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваната от съдия СЛАВЧЕВА молба по
чл. 247 от ГПК по гр. дело № 463 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид гследното:
Производството
е по чл. 247 от ГПК.
С
молба от 18.01.2019 год. по гр.д. № 463/2018 год. на СОС ответникът С.г.с. е
поискал съдът да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението по
делото, постановено на 28.12.2018 год. в частта относно присъдените на ищцата
разноски. Посочено е, че в мотивите на решението съдът е признал разноски в
размер на 10 571 лв., а в диспозитива е осъдил
ответника да заплати на ищцата разноски в размер на 24 015 лв. Моли съда
да допусне поправка в решението, като в трети абзац от диспозитива,
с който СГС
е осъден да заплати на А.Н.Д. направените по делото разноски вместо „сумата
24 015 лв.“ се чете „сумата 10 571 лв.“.
Ответницата
оспорва молбата, като неоснователна.
След преценка на
доводите на страните и волята на съда в постановеното решение по делото, съдът
прецени следното:
С решение
№ 412/28.12.2018 год. по гр. дело № 463/2018 год. Софийският окръжен съд е осъдил С.г.с. да заплати
на А.Н.Д. *** сумата 329 304,60 лв. – главница, представляваща преведени
от ищцата и получени от ответника суми без основание, както следва: с платежно нареждане от 13.02.2013 год. -
сумата 311 106,18 лв. и с платежно нареждане от 15.02.2013 год. - сумата
18 198,42 лв. със задължено лице М. А.Д. и вносител – ищцата по н.о.х.д.
№ 338/2012 год. по описа на СГС, н.о., 30-ти състав, както и сумата 17 425 лв. – мораторна лихва
върху главницата за периода от 22.04.2014 год. до датата на подаване на
исковата молба – 28.10.2014 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.10.2014 год. до окончателното изплащане, като е
отхвърлил иска за заплащане на мораторна лихва върху
главницата за периода 15.10.2013 год. – 22.04.2014 год. и за разликата над 17 425 лв. до пълния предявен размер от 34 657,02
лв. С решението съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата 24 015 лв.,
представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В тази сума са включени следните
разноски, съгласно представения от страната списък по чл. 80 от ГПК:
14 515 лв. – заплатена държавна такса; 44,04 лв. – държавна такса за
увеличаване на иска; 10 571 лв.
– адвокатско възнаграждение /след намаляване на претендираната
от ищцата сума в размер на 13 062 лв. поради прекомерност, на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК, видно от мотивите на съда/; 80 лв. – внесен депозит за
съдебно-счетоводна експертиза, или общо признатите от съда разноски възлизат на
сумата 25 210 лв., като съдът е
осъдил ответника да заплати на ищцата част от тази сума, а именно – 24 015
лв., съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Следователно, в присъдените разноски съдът е включил не само определеното от
съда адвокатското възнаграждение /намалено по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК/, а
и др. разноски, посочени по-горе, поради което дължимата сума е в размер общо
на 24 015 лв. Поради това съдът намира, че не е допусната очевидна
фактическа грешка в решението и молбата е неоснователна.
По изложените съображения съдът следва да отхвърли
молбата на С.г.с. с правно основание чл. 247 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молба
вх. № 391 от 18.01.2019 год. по гр.д. № 463/2018 год. по описа на СОС, подадена
от ответника С.г.с. с искане за
допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 412 от
28.12.2018 год. по същото дело в частта за присъдените в полза на ищцата А.Н.Д. разноски.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски
апелативен съд.
СЪДИЯ: