№ 22831
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № 20231110146225 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Депозирана е молба от длъжника за изменение на съдебното решение в частта за
разноските, като бъдат присъдени направените такива в производството по чл. 415 ГПК.
В срока и реда по чл. 248, ал. 2 ГПК, е постъпил отговор от ответната по молбата
страна, в който се изразява становище за неоснователност на молбата.
Конкретиката на случая сочи, че длъжникът претендира възнаграждение за процесуално
представителство в заповедното производство. Съдът счита, че не е недопустимо
присъждане на разноски, направени в производството по чл. 415 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от
25.01.2024г. на СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела
C- 427/ 16 и C- 428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в
НМРАВ размер на адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното
запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на
съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes.
1
Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният съд да се отклонява от
поставеното по преюдициалното дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави
под съмнение допустимостта или правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по
дело 05.10.2010г., Elchinov, C-173/09, т. 29.
Основният критерии при преценката на справедливия и обоснован размер на
адвокатското възнаграждение е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази
връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му
обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни
производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с
идентични доводи от правна страна.
Съдът, като съобрази, че от една страна фактическата и правна сложност на
заповедното производство не е висока, а от друга, че работата на адвоката не се изчерпва с
техническата дейност по попълване и подаване на възражението, а и с преценка на правния
спор и необходимостта от подаване на възражение (т.е. адвокатът извършва и преценката
относно основателността на възражението, доколкото при липсата на такава преценка и при
образуване на производство по чл. 422 ГПК, клиентът му би отговарял за разноски в много
по- висок размер от тези в заповедното, като би се натрупала и допълнителна лихва), счита,
че справедливият размер на възнаграждението на процесуалния представител на длъжника е
50 лева. При съобразяване на обстоятелството, че адвокатът на длъжника е регистриран по
ЗДДС, на същия следва да се определи възнаграждение в размер на 60 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение № 4993/ 31.01.2024г., постановено по гр. дело № 46225 по
описа за 2023г. на Софийски районен съд в частта за разноските, като
ОСЪЖДА "А.С.В." ЕАД, с ЕИК ***********, да заплати на Еднолично адвокатско
дружество “Д. и партньори” , вписано в регистрите на Смолянска адвокатска колегия под
номер ***********, сумата 60 лева, представляваща възнаграждение за процесуално
представителство на Е. В. К., с ЕГН **********, в производството по ч.гр. дело № 46225/
2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, на основание чл. 38 ЗА вр. чл. 78, ал.
4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3