№ 9
гр. Шумен, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Азадухи Ов. Карагьозян
Ралица Ив. ХаджиИ.а
при участието на секретаря Галина Св. Г.
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500396 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №418 от 30.05.2022г. по гр.д.№2560/2021г. Районен съд - гр.Шумен е
уважил частично предявеният от Д. Г. А. срещу "Кауфланд България" ЕООД, искова
претенция с правно основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати
на ищцата сумата от 5000 лева - обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, причинени от счупване на горно и долно рамо на
пубисна кост, получени на 01.08.2021г. от падане при спъване в изпъкнала повърхност на
настилка на изхода на магазин, стопанисван от ответното дружество, находящ се в
гр.Шумен, бул..... №28, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането - 01.08.2021 г. до окончателното и изплащане. В останалата му част до пълния
предявен размер от 20000 лева, иска е бил отхвърлен. Всяка страна е осъдена да заплати
деловодни разноски на насрещната съразмерно на уважената, съответно отхвърлената част
от иска.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника, като обжалва
решението на районния съд в осъдителната му част, и моли съда да го отмени и постанови
друго, с което да отхвърли изцяло предявените искови претенции, а при условията на
евентуалност да бъде намалено обезщетението. Срещу така депозираната въззивна жалба,
ищцовата страна е подала насрещна въззивна жалба, в която обжалва решението на съда в
отхвърлителната му част за размера от 5000 до 15000 лева, и моли съда да го отмени в тази
1
част и присъди обезщетение за причинените неимуществени вреди в общ размер 15000 лева.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемите страни са депозирали отговори на жалбите
на насрещната страна, в които оборват доводите на жалбоподателите.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, редовни и
процесуално допустими.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата и
насрещната жалба, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност
събраните по делото доказателства, намери жалбите за неоснователни.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция от Д. Г. А. срещу
"Кауфланд България" ЕООД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 20000 лева и мораторна лихва от увреждането, на основание чл.49 вр.
чл.45, ал.1. Ищеца излага, че на 01.08.2021г. ищцата, заедно със своя съпруг и внук,
посетили магазин на ответното дружество, находящ се в гр.Шумен, бул.“....“ № 28. След
пазаруване в рамките на около половин час, напуснали магазина през левия изход. На метър
и половина-два преди вратата, ищцата се препънала и паднала тежко на лявата си страна.
След падането изпитала силна болка, като останала да лежи на земята известно време. С
помощта на своя съпруг се качила в личния им автомобил. По същото време, но през десния
изход излязъл техен познат – колега на съпруга й и ги забелязал. Съпругът на ищцата
установил, че същата се препънала в елемент от настилката, поставена непосредствено
преди вратата и представляваща няколко квадратни метра от пътека от каучук, метал и
четки, като една от тези четки била вдигната 3-5 см. над нивото на останалата настилка и не
можела да се забележи. Дни след това съпругът забелязал, че елемента е поправен и четката
не е над нивото на останалите. Същия ден към 18.00 часа ищцата била откарана от сина й в
МБАЛ – Шумен, където било извършено образно изследване чрез рентгенов апарат и
изписани медикаменти. На следващия ден, болката не преминавала и посетила личния си
лекар, който издал направление за втора рентгенография, от която се установило, че има
фрактура в лявата част на симфизата на лява тазобедрена става. На 04.08.2020г. ортопед
поставил диагноза “Счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза; счупване
на пубиса в ляво“. Били изписани обезболяващи и издаден болничен лист. Лечението
продължило с обезболяващи, като на 07.09.2021г. била предписана и физиотерапия.
Няколко месеца след счупването приемала обезболяващи, придвижването и било силно
ограничено, ползвала патерица и се придвижвала подкрепяна от съпруга си. Поради
изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да се осъди ответника да и
заплати 20000 лв., представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от претърпяно счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб и
таза, счупване на пубиса в ляво, в резултат от падане от спъване в надигната част от
настилка в търговски обект, стопанисван от „Кауфланд България“ ЕООД, ведно със
2
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 01.08.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът е депозирал писмен отговор, в който се излага, че оспорва изцяло
предявения иск по изложени съображения.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа и правна страна: На 01.08.2021г. ищцата, придружена
от съпруга си – свид. П.П.А. и техния внук, посетили магазин „Кауфланд“, находящ се в
гр.Шумен, бул.“....“ № 28. На входа разговаряли накратко със свид. С.В.И. – колега на
съпруга на ищцата, след което влезли в магазина и престояли около половин час. При
отправяне към изхода на магазина, ищцата вървяла напред, а след нея били съпругът й,
който бутал пазарската количка и техния внук. Приближавайки към изхода (намиращ се от
ляво при излизане от магазина) и в близост до изходните врати, ищцата внезапно се спънала
в препятствие на пътя й и паднала на едната си страна. Първоначално била уплашена и в
шок от болката останала да лежи на земята, и след приблизително минута, с помощта на
своя съпруг се изправила и излезли бавно от магазина. След като настанил съпругата си,
свидетелят се върнал обратно на място, за да установи причината за падането. Така
забелязал, че елемент от положената на изхода настилка (състояща се от гумено покритие и
четки) бил надигнат с няколко сантиметра. В момента на падането на метри от тях стояла с
гръб служителка на магазина, която обаче не реагирала и не предприела никакви действия.
Ищцата и съпругът й напуснали паркинга на магазина и не уведомили служителите за
инцидента. Прибирайки се у дома ищцата започнала да усеща болки, които след обяд
станали много силни и това наложило да посетят „Спешна помощ“ около 18 часа същия ден.
Била направена рентгенография и изписани медикаменти, но болките се засилили и
продължили през цялата нощ, въпреки медикаментите, приети от нея. На следващия ден
била извършена втора рентгенография в „ДКЦ-1 Шумен“ ЕООД, като видно от представени
резултати от образното изследване от 02.08.2021г. била поставена диагноза „контузия в
областта на тазобедрената става“, а разчитането от специалиста по образна диагностика
било „лява тазобедрена става – при клинични данни – фрактура в лявата част на симбизата“.
В представения амбулаторен лист № 001302 от 04.08.2021г., издаден от специалист в
областта на ортопедията и травматологията е посочено, че се касае за „счупване на
лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза и счупване на пубиса (срамна кост) в
ляво“. Предписани били обезболяващи и покой, както и издаден болничен за 14 дни.
Временната нетрудоспособност била продължена, като с решение на ЛКК били издадени
болнични листа за периода от 16.08.2021г. до 15.10.2021г. Лечението на ищцата продължило
с физиотерапия, както и с продължаване на приемането на медикаменти. По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. С.В.И. – колега на съпруга на ищцата и
свид. П.П.А. – съпруг на ищцата. От показанията на И. се установява факта на посещение в
магазина и времето, през което се е случило това, както и обстоятелството че при напускане
на магазина двамата съпрузи стояли пред входа а багажът им бил на земята. Съпругът на
ищцата детайлно излага поредицата от събития преди инцидента, като сочи и конкретната
3
причина за настъпването му - повдигната четка на изтривалката на изхода на магазина.
Описва подробно и трудностите, изпитвани от ищцата и семейството й през периода на
възстановяване, както и болките и дискомфорта, изпитван от нея. От изготвената в
първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че при
падане на 01.08.2021г. ищцата е претърпяла травма в областта на лява тазобедрена става и
таза, изразяваща се в неразместено счупване в областта на симфизата (горно рамо на пубиса)
в ляво, която е възможно да се случи от падане от собствен ръст. Проведено било
медикаментозно лечение и физиотерапия в периода от 09.09.2021г. до 10.10.2021г. При
ренгенография на 24.08.2021г. се вижда описаното счупване, както и счупване на долно
рамо на пубисна кост. При прегледа, проведен на 28.04.2022г. от вещото лице се
установявало, че е налице пълно костно срастване, като обема на движението е пълно и без
болка или е налице пълно възстановяване. В предходен период преди инцидента ищцата не е
страдала от заболяване, което би спомогнало за настъпване на травмата.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи: Елементите на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД са следните: Вреда; Причинна
връзка на вредата с противоправно поведение на прекия и причинител, а не с това на
възложителя на работата; Вина на прекия причинител на вредата; Възлагане на работа на
прекия причинител на вредата; Вредата да е причинена от изпълнителя При или по повод
изпълнението на работата. В тежест на ищеца е да докаже настъпилите вреди и
причинната им връзка с противоправно поведение на изпълнителя, без които елементи не би
могло въобще да се коментират, както останалите изискуеми от закона предпоставки, така и
отговорността на възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД. Отговорността на лицата, които са
възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по
повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Съобразно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на
изпълнителя се предполага до доказване на противното. В настоящия случай е безспорно, че
задължението за поддържане в изправност на съоръженията в обекта на ответника, и в
състояние, което да не е предпоставка за причиняване на вреди на гражданите, които
посещават обекта, е на ответника, а от събраните по делото гласни и писмени доказателства
се установява, че вредата ищцата е причинен в следствие на повдигнатата /повредена/ част
от изтриващата настилка преди изхода от магазина. Безспорно е наличието на причинна
връзка между причинените на ищцата телесни увреждания и бездействията на служителите
на ответника, които са длъжни с грижата на добър стопанин да поддържат вещите, които
стопанисват с оглед предотвратяване на евентуални произшествия. Тоест при осъществяване
на необходимите мерки от страна на ответника е било напълно възможно предотвратяването
на инцидента, и именно виновното бездействие от страна на служителите му е довело до
причинената вреда. Ето защо съдът намира първоначално предявения иск за доказан по
основание. Досежно размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди. Чл.52 от
ЗЗД указва на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но и
4
основанието за обезщетението е подчинено на справедливостта. Понятието “справедливост”
по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценка на редица конкретно
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне
размер на обезщетението, а именно – характера на увреждането, /което в настоящия случай
е свързано със здравословното състояние на ищцата, продължилото почти тримесечно
възстановяване от травмите, болките и страданията, които е изпитвала, и неудобствата от
наложителността на чужда помощ при голяма част от ежедневните дейности/, начинът на
извършване, обстоятелствата, при които е извършено и вероятната възможност за по
сериозни увреждания, причинените морални и физически страдания. Присъденото с
първоинстанционното решение обезщетение в размер на 5000 лева, съответства в пълна
степен на претърпените от ищцата вреди, свързани с характерът на увреждането, начинът и
обстоятелствата на осъществяването му, причинените морални и физически страдания,
поради което и иска е основателен за така определения размер. Това обезщетение за
причинените неимуществени вреди в никакъв случай би могло да доведе до неоснователно
обогатяване на ищцата, поради което и решението на първоинстанционният съд следва да се
потвърди.
На въззиваемата страна Д. А. следва да се присъдят направени деловодни разноски
във въззивното производство по първоначално подадената въззивна жалба в размер на 580
лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №418 от 30.05.2022г. по гр.д.№2560/2021г. по описа на
Районен съд - гр.Шумен, В ЧАСТТА , с която „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“
КД с ЕИК *********, представлявано от „Кауфланд България“ ЕООД с ЕИК ********* е
осъдено да заплати на Д. Г. А. с ЕГН **********, сумата от 5000 лева /пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, причинени от счупване на горно и долно рамо на пубисна кост,
получени на 01.08.2021г. от падане при спъване в изпъкнала повърхност на настилка на
изхода на магазин, стопанисван от ответното дружество, находящ се в гр.Шумен, бул.“....“ №
28, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, както и В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения иск за разликата над
присъдените 5000 лева до 15000 лева.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД с ЕИК *********,
представлявано от „Кауфланд България“ ЕООД с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г.
А. с ЕГН **********, деловодни разноски за въззивното производство в размер на 580 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
5
на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6