Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260045 05.02.2021г.
Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ
нак. състав
На двадесети януари Година
2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
Като разгледа докладваното от председателя
административнонаказателно дело № 01942 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № ПК-40-А-24 от
12.11.2020 г. (НП), издадено от директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите (РИОСВ)–София, с което на основание чл. 164, ал.1 от Закона за
опазване на околната среда (ЗООС) на „Топлофикация-П.” АД, с ЕИК *******, с
адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино, представлявано от изпълнителния
директор Я.П.К.е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв (десет
хиляди лева) за извършено нарушение на изискванията на чл. 123в, т.2 от ЗООС,
тъй като на 17.03.2020 г. на площадка, находяща се в гр. П., кв. Мошино в
качеството си на оператор на горивна инсталация за производство на топлинна и
електрическа енергия не е изпълнило задължението си по Условие 9.3.1. от Комплексно разрешително (КР) № 53-Н1/2014г.,
издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда
(ИАОС), а именно: „Всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 да се
изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани
в Условие 9.2.”.
Дружеството-жалбоподател моли НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно по изтъкнати в жалбата доводи за допуснати
съществени нарушения на административнонаказателната процедура, а именно: акта
за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен в присъствието
на един свидетел, който е присъствал при установяване на нарушението, което е в
разрез с разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, не са посочени ЕГН на свидетелите, които са подписали акта,
което е ограничило възможността за организиране на защитата, в НП не е посочена
датата на извършване на нарушението, административнонаказващият орган (АНО) не
е обсъдил направените възражения и
събраните доказателства, като се оспорва и самото извършване на деянието.
Изразява се становище, че липсват и мотиви за определяне размера на санкцията,
поради което се иска НП да бъде отменено.
Представител на санкционираното лице не участва в хода на съдебното производство, за което е
редовно призовано.
Въззиваемата страна – РИОСВ-София, чрез процесуалния
си представител, изразява становище, че обжалваното НП е законосъобразно и
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е
допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.
От фактическа страна:
Дружество-жалбоподател „Топлофикация-П.” АД
експлоатира горивна инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия
в ТЕЦ „Република”, като притежава КР № 53-Н1/2014г., издадено от изпълнителния
директор на ИАОС. В Условие 9.3.1. от същото е предвидено задължение за
дружеството-жалбоподател всички емисии на вредни вещества от инсталациите по
Условие 2 (сред които е и парогенератор № 4) да се изпускат в атмосферния
въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2., където
за посочения парогенератор като такова е посочен комин с височина от 80
метра, след пречистване на формирания прахово-газов поток от изгарянето на
въглищата през монтираните пречиствателни съоръжения - електрофилтри (№ 3 и № 4) и серочистващата инсталация.
На 17.03.2020 г. в часовия интеревал от 12:00 часа до
12:45 часа св. Г.С.В. и Л.С.Х.-***
извършили извънредна проверка в ТЕЦ „Република” към „Топлофикация-П.” АД по повод постъпили същия
ден множество сигнали от граждани за обгазяване и неприятна миризма от
дейността на централата. На място контролните органи, в присъствието на представители на „Топлофикация-П.” АД, констатирали, че към
този момент се експлоатира самостоятелно парогенератор № 4, работещ с твърдо
гориво (въглища). При направения обход служителите на
РИОСВ непосредствено възприели, че поради
неуплътнени участъци в тухления газоход след електрофилтри № 3 и № 4 и технически неизправности на димен вентилатор,
формираният прахово-газов поток в резултат на горивния процес не се засмуквал
изцяло, за да бъде насочен за пречистване към сероочистващата инсталация и
съответно не се насочвал за организирано изпусване през изпускащиото устройство- комин с височина от 80 метра, в резултат на което от пролуки в газохода видимо се
наблюдавали стълбове от прохово-газови емисии с белезникав цвят, които се
отделяли неорганизирано в атмосферния въздух, вследствие на което в северната
страна на котелния цех била натрупана финна прах.
С оглед установеното проверяващите съставили
констативен протокол № 77 от 17.03.2020 г., като на основание чл. 155, ал.2 от
ЗООС дали задължителни предписания дружеството-жалбоподател да предприеме мерки
за преустановяване на неорганизираните емисии от подпокривната конструкция на
котелния цех и от тухления газоход преди сероочистващата инсталация, като
предостави писмена информация за причините довели до изпускане на
неорганизирани емисии в атмосферния въздух.
На 15.05.2020 г., св. Г.С.В., в присъствието на
законния представител на „Топлофикация-П.” АД, съставила АУАН с № 24/2020 г.
против дружеството-жалбоподател, като в обстоятелствената му част описала
текстово, че същото не е изпълнило задължението си по Условие 9.3.1. от КР № 53-Н1/2014г., издадено от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по околната среда, а именно: „Всички емисии
на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух
организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2.”, което
квалифицирала като нарушение на чл. 123в, т.2 от ЗООС.
Актът бил предявен, подписан и връчен на изпълнителния
директор на „Топлофикация-П.”. На 21.05.2020 г. били депозирани писмени
възражения срещу констатациие в акта, регистрирани с № С-29(13) в РИОСВ-П..
В законоустановения срок и в рамките на правомощията
си АНО, въз основа на съставения АУАН, издал атакуваното НП № ПК-40-А-24 от 12.11.2020
г.., видно от обстоятелствената част на което фактическата обстановка,
установена и описана в АУАН е възприета изцяло, като на основание чл. 164, ал.1
от ЗООС наложил на дружеството-жалбоподателя имуществена санкция в размер на 10
000 лв (десет хиляди лева) за извършено нарушение на чл. 123в, т.2 от ЗООС.
Процесното НП било връчено на санкционираното
дружество на 18.11.2020г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за
установена по несъмнен начин, предвид КР № 53-Н1/2014г., издадено от
изпълнителния директор на ИАОС на дружеството-жалбоподател, констативен
протокол № 77 от 17.03.2020 г., писмо изх. № 1332 от 29.04.2020 г. на „Топлофикация
- П.” АД в изпълнение на дадените предписания
с последния, ведно със заповед № 99 от 29.04.2020 г. на изпълнителния директор
на дружеството-жалбоподател, АУАН № 24 от 15.05.2020 г., писмени възражения
срещу констатациите в акта, регистрирани с № С-29(13) в РИОСВ-П., регистрирани
седем сигнали от жители на гр. П. за обгазяване и неприятна миризма от
дейността на централата, заповед № РД-64/16.06.2017 г. на директора на РИОСВ-П.,
известие за връчване на обжалваното НП, които писмени доказателства
кореспондират със свидетелските показания на Г.С.В. и Л.С.Х., които разпитани в
хода на съдебното следствие поддържат констатираните в АУАН обстоятелства.
От правна страна:
Настоящият състав намери, че АУАН и процесното НП са
съставени от органи в кръга на тяхната материална компетентност, а именно:
АУАН е съставен от Г.С.В. – служител в специализираната администрация на
РИОСВ-П., която е оправомощена със заповед № РД-64/16.06.2017 г. от директора
на РИОСВ-П..
По силата на чл. 168 от ЗОСС наред с министъра на
околната среда и водите, съответните директори на РИОСВ по места са компетентни
да издават НП относно нарушения по ЗООС по реда на ЗАНН. В конкретния случай,
НП е издадено от директора на РИОСВ-София, който в кръга на правомощията си, по
силата на горепосочената законова норма, е сторил това.
Съдът
констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени императивните
изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, водещи до отмяна на обжалваното НП.
Настоящият състав прие за неоснователно възражението
на дружеството-жалбоподател за допуснато съществено процесуално нарушение на
разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, като съображенията са следните:
Разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН предвижда, че АУАН
се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на
нарушението. Употребата в закона на множествено число за свидетели не налага
посочването на поне двама, а предполага възможност такива да бъдат посочвани,
което е с оглед доказване на фактическите констатации описани в акта при
евентуално оспорване на НП. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.
43, ал.1 от ЗАНН, която допуска актът да е подписан само от един свидетел. За
процесния случай следва да се посочи и, че ЗАНН с разпоредбата на чл. 40, ал.4
изрично допуска, когато нарушението е установено въз основа на официални
документи, актът да се състави и в отсъствието на свидетели. Освен това,
непосочването на ЕГН-та на свидетелите не съставлява съществено процесуално
нарушение, независимо от разпоредбата на чл. 42, т.7 от ЗАНН, тъй като с това
не се ограничава правото на защита на наказаното лице, което е единственият
критерий при разграничаване на съществените от несъществените нарушения на
процедурата. Пълното и точно посочване на данните на свидетелите имат значение
с оглед на евентуалното им призоваване за разпит при оспорване на фактическите
констатации.
Несподеляем е
аргумента, че при издаване на НП е допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като видно от
обстоятелствената част на обжалвания документ, наказващият орган е извършил
анализ на събраните по административнонаказателната преписка доказателства,
обсъдил е наведените възражения и е дал
мотивиран отговор по тях въз основа на събраните доказателства. Фактът, че ги е
отхвърлил като неоснователни не води до нарушение на процесуалните правила
Становището на дружеството-жалбоподателят, че в АУАН и
в НП не е посочената датата на извършеното нарушение категорично се опровергава
от съдържанието на двата документа, където е описано, че именно при извършения
оглед по време на осъществената на 17.03.2020 г. проверка на площадката на ТЕЦ
„Република” е установено
неорганизираното отделяне в атмосферния въздух на прохово-газови емисии с
белезникав цвят, в резултат на което в северната страна на котелния цех е била
натрупана финна прах, поради което съдът счита, че не е допуснато визираното
нарушение.
Съгласно разпоредбато на чл.123в, т.2 от ЗООС
операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното
разрешително. Изпълнителното деяние се състои в неизпълнение на вменено със
закон задължение да се изпълняват условията от конкретно комплексно
разрешително адресирано до оператора на инсталацията. В конкретния случай,
както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП, като нарушение е
посочено неизпълнение на конкретно условие в КР № 53-Н1/2014г., издадено от
изпълнителния директор на ИАОС на дружеството-жалбоподател, поради което и „Топлофикация - П.” АД е субект на задължението, вменено с цитираната
законова разпоредба. Предвид конкретното съдържание на задължението си по
Условие 9.3.1. от КР № 53-Н1/2014г.: „Всички емисии
на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния
въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2.” и установените факти при провераката на
17.03.2020 г. съдът прие, че дружеството-жалбоподатеил е осъществило от
обективна страна вмененото му нарушение на
чл. 123в, т.2 от ЗООС, тъй като не е оборена направената констатация от
контролните органи, че поради неуплътнени
участъци в тухления газоход след електрофилтри № 3 и № 4 и технически неизправности на димен вентилатор,
формираният прахово-газов поток в резултат на горивния процес не се е засмуквал
изцяло, за да бъде насочен за пречистване към сероочистващата инсталация и
съответно не се е насочвал за организирано изпусване през изпускащото устройство- комин с височина от 80 метра, в резултат на което от пролуки в газохода са
наблюдавани стълбове от прохово-газови емисии с белезникав цвят, които са се
отделяли неорганизирано в атмосферния въздух и са се разсейвали от по-ниска
височина, в резултат на което от северната част на котелния цех е била
натрупана финна прах. Не е спорно, предвид приложените по делото сигнали от
жители на гр. П. за замърсяване на въздуха, че процесната проверка е била
извършена непосредствено след тяхното постъпване. Именно по време на нея е било
възприето от контролните органи състоянието на котелния цех, което е било
установено при извършен съвместен обход със съответни длъжностни лица на
дружеството-жалбоподател. Не се спори, че към този момент е бил експлоатиран
парогенератор № 4, изгарящ въглища.
Изложените възражения, които са входирани в АНО с рег.
№ С-29(13) от 21.05.2020 г., с които дружеството-жалбоподател оспорва
направените констатации при проверката на 17.03.2020 г., съдът приема като негова защитна позиция, тъй като
твърденията не само, че са изолирани и голословни, но и са в пълно противоречие с поведението на длъжностите лица от „Топлофикация - П.” АД, които при извършения обход са се съгласи с
наблюдаваните стълбове от прахово-газови емисии с белезникав цвят, които видимо
са се отделяли в атмосферния въздух без да преминава за пречистване пред съответната инсталация. Нещо повече: именно във
връзка с констатациите при проверката на 17.03.2020 г. санкционираното
дружество е депозирало пред АНО писмо изх. № 1332 от 29.04.2020 г. , с което е
информирало РИОСВ – П., че със заповед № 99 от 29.04.2020 г. изпълнителният
директор е създал съответна организация за отстраняване на възникналия проблем,
свързан с горивния процес в парогенератор № 4, вкл. и изграждане на тухлени
стени за изолиране на зоните в газоходите, водещи до неорганизирани прахови
емисии, което е и признание за наличието на проблем при отделянето на газови потоци, съдържащи
емисии на вредни вещества.
Не е спорно, че
процесните емисии са резултат от горивния процес, поради което и се касае за
емисии на вредни вещества по смисъла на ЗООС и Закона за чистотата на
атсосферния въздух, отделящи се вследствие на горенето – прах, диоскид и др.
За
съставомерността на процесното нарушение не се изисква доказване на настъпили
вредни последици, нито изследване конкретното съотношение на компонентите от
вредни вещества в изпусканите емисии чрез съответни анализи. Последното е
наложително при неизпълнение на други условия от КР, касаещи допустим дебит на
газовете от организирани източници или допустимите норми на емисиите на вредни
вещества в отпадъчните газове, каквото не е вмененото на
дружеството-жалбоподател нарушение с процесното НП.
Съдът не
споделя тезата, която е изложена в жалбата,че процесното деяние следва да се квалифицира като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушения от този вид представляват висока степен на обществена
опасност, поради което и законодателят е предвидил по–тежки санкции при
осъществяване му. Същевременно не е спорно, че нарушението е формално, т.е. на
„просто извършване”, поради което при преценка
на неговата тежест не следва за се държи сметка за наличие или не на вредни
последици. В конкретния случай дори не следва да се твърди, че не е установено
негативно въздействие от неорганизираното
изпускане на емисии от инсталацията, предвид постъпилите множество сигнали от
жители на гр. П. за обгазяване и неприятна миризма от дейността на оператора, което
представлява риск за околната среда и общественото здраве. Не на последно
място, в хода на административнонаказателното производство не са събрани доказателства
за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
наличето на които да мотивира извода, че процесното нарушение представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
този вид, което на свой ред да обоснове приложение на чл.
28 от ЗАНН, във връзка с чл.
93, т. 9 от НК, във връзка с чл.
11 от ЗАНН и съответно неналагане на
санкция.
По вида и
размера на наложената административна санкция:
Разпоредбата на
чл. 164, ал. 1 от ЗООС предвижда, че
за неизпълнение на изискванията по чл. 123в, т.2 от същия закон на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен
търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв. В конкретния
случай на жалбоподателя е наложената имуществена санкция в минималния предвиден
в закона размер, а именно 10 000 лв, поради което и същата не подлежи на
редукция.
За пълнота на
изложеното съдът отбелязва, че не
споделя направеното възражение в жалбата за допуснато нарушение при
индивидуализацията на административната санкция съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН,
тъй като същата е определена в законоустановените граници предвидени в нормата
на чл. 164, ал. 1 от ЗООС, а след като е
и в минимален размер, то АНО не дължи
излагане на мотиви за това.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № ПК-40-А-24 от 12.11.2020 г., издадено от директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите–София, с което на основание чл.
164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда на „Топлофикация-П.” АД, с
ЕИК *******, с адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино, представлявано от
изпълнителния директор Я.П.К.е наложена имуществена санкция в размер на 10 000
лв (десет хиляди лева) за извършено нарушение на изискванията на чл. 123в, т.2
от от Закона за опазване на околната среда, тъй като на 17.03.2020 г. на
площадка, находяща се в гр. П., кв. Мошино в качеството си на оператор на
горивна инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия не е
изпълнило задължението си по Условие 9.3.1. от Комплексно разрешително № 53-Н1/2014г.,
издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда, а
именно: „Всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 да се
изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани
в Условие 9.2.”.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд П. в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ