Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1849 Година 2021,
14.10. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 27.09.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1278
по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Образувано е по жалба от Т.И.Ч. ***, против Акт за
прихващане или възстановяване/АПВ/ №П-1600 **********-004-001 от 22.02.2021г.,
издаден от А.Н.Б.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП –
Пловдив и Х.М.Б.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП -
Пловдив, потвърден с Решение №223/15.04.2021г. на Директор на Дирекция “ОДОП“ –
Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част
досежно извършеното прихващане на сумата в размер на 555,13 лева,
представляваща доначислени лихви по РА №Р-16001619008150-091-001/05.08.2020г.,
издаден от П. Д. С. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К. Г.
Д. на длъжност главен инспектор по приходите – Ръководител на ревизията, при ТД
на НАП – Пловдив.
Твърди се от жалбоподателя чрез пълномощник адв.Х.
незаконосъобразност на АПВ в обжалваната част и се иска отмяната му от съда.
Претендират се сторените разноски, съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“
– Пловдив намира подадената жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето
й. Подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието
на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на АПВ по
административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което съдът
намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения.
Между страните не е спорно, а и
се установява от събраните по делото доказателства, че на жалбоподателя е
извършена ревизия, приключила с издаването на РА
№Р-16001619008150-091-001/05.08.2020г., с който РА са му определени задължения
в общ размер на 173 736,20 лв., от които главница в размер на
120 044,54 лв. и лихви в размер на 53 691,66 лв. Този РА е връчен на
ревизираното лице на 05.08.2020г. по електронен път/л.67-84/.
В хода на ревизионното
производство за обезпечаване на очаквано публично вземане в предполагаем размер
на 157 450,00 лева, с Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки/ПНПОМ/ изх.№С200016-023-0001156/07.04.2020г. на основание
чл.121 ал.1 ДОПК са наложени възбрана върху недвижими имоти, собственост на
жалбоподателя и запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по
депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както
и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в три банки, а
именно: „Райфайзенбанк“ АД, „Банка ДСК“АД и „УниКредит Булбанк“АД за сумата от 157 450,00
лева /л.121-122/.
С Постановление за продължаване
действието на наложени предварителни обезпечителни мерки
изх.№С200016-139-0001539/05.08.2020г. на основание чл.121 ал.6 ДОПК е
продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки с
посоченото по-горе ПНПОМ/л.123/.
С молба, адресирана до публичния
изпълнител с вх.№С20016000-0383 600/21.08.2020г. по описа на ТД на НАП –
Пловдив, жалбоподателят Ч. е поискал да бъдат вдигнати наложените възбрани
върху посочени недвижими имоти, като е посочил, че в запорираните банкови
сметки са налични суми над 195 000 лева, които надхвърлят значително
задълженията по издадения РА/т.е. сумите по сметките са достатъчни за
погасяване на установените с РА задължения/. Едновременно с това и с оглед на
факта, че не разполага с друго имущество, освен запорираното и възбранено
такова, посочва, че е в невъзможност да извърши доброволно плащане на
задълженията по РА, поради което и с оглед избягване на допълнителни задължения
за лихви, моли при предприемане на действия по принудителното събиране на
задължения по РА, същото да бъде насочено първо срещу сумите по левовите
банкови сметки, находящи се в „УниКредит Булбанк“АД и „Райфайзенбанк“АД, а
остатъкът да бъде погасен от евровия депозит в „Банка ДСК“АД, като прилага и
доказателства в подкрепа на твърденията си. /л.24-28/.
По делото липсват данни за
произнасяне от страна на органа по така депозираната от Ч. молба.
Последвало е издаването на РА
№П-16001620165318-003-001/13.10. 2020г. за поправка на РА, с който е поправен
РА №Р-16001619008150-091-001/ 05.08.2020г., като задълженията на жалбоподателя
съгласно този РАПРА са установени в размер общо на 173 737,05
лева/л.85-93/.
Недоволен от така издадените РА
жалбоподателят ги е оспорил пред Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, който
със свое Решение №516/ 20.10.2020г. ги е потвърдил в частта за начислен ДДС в
размер на 24 478,34 лв. с прилежащи лихви в размер на 12 300,17 лв.,
отменил в частта за начислен ДДС в размер на 12 525,52 лв. с прилежащи
лихви в размер на 7700,09 лв. и отменил и върнал в останалата част за издаване
на нов РА с цел правилно, мотивирано и законосъобразно определяне на
задълженията по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО/л.94-106/.
Междувременно, съгласно писмо
Рев.256/15.02.2021г. в периода от 12.10. 2020г. до 29.10.2020г. по
набирателната сметка на Ч. са постъпили следните плащания: на 12.10.2020г. в
размер на 9675,35 лв., на 13.10.2020г. в размер на 9387,29 лв., на 13.10.2020г.
в размер на 25 083,52 лв. и на 29.10. 2020г. в размер на 132 726,19
лв./л.22/.
С разпореждания, които се
констатира, че не са представени по делото, въпреки, че съдът повторно е
задължил ответника да попълни преписката с всички относими доказателства и е
дал указания в тази връзка, е направено някакво разпределение на постъпилите
суми (доколкото от описаното такова в АПВ не става ясно кои точно задължения са
погасени, с оглед констатирани допуснати технически и/или изчислителни грешки),
с които суми са погасени задължения на жалбоподателя, сред които и 555,13 лв.
доначислени лихви по РА до датата на издължаване на сумите, които са именно
предмет на разглеждане в настоящото производство.
След издаване на Решение
№516/20.10.2020г. от Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с което решение,
както вече се посочи и по-горе, в една част РА е потвърден, в друга отменен, а
в трета отменен и преписката върната за ново произнасяне, е констатирано, че са
налице недължимо събрани суми. В тази връзка и с АПВ
№П-16001620192945-004-001/27.11.2020г., издаден от органи по приходите в ТД на
НАП – Пловдив, установените надвнесени и недължимо събрани суми, са били
възстановени на Ч./л.58-61/. По жалба на лицето така издаденият АПВ е отменен с
Решение №65/22.01.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив и преписката
е върната за ново произнасяне за установяване на всички факти и обстоятелства
от значение за установяване наличието на надвнесени суми и възможността те да
бъдат възстановени/л.63-66/.
Именно в изпълнение на последното
посоченото решение, с Резолюция за извършване на проверка
№П-16001621022336-0РП-001/08.02.2021г. на П. Д. С. – Началник на сектор в ТД на
НАП – Пловдив, е възложена такава по отношение на жалбоподателя, която е
определено да бъде извършена от екип в състав А.Н.Б.на длъжност главен
инспектор по приходите и Х.М.Б.на длъжност главен инспектор по приходите, и
двете при ТД на НАП – Пловдив/л.130/.
Последвало е издаването на АПВ
№П-1600162022336-004-001/22.02. 2021г., предмет на разглеждане в настоящото
производство, с който е извършено прихващане на спорната сума в размер на
555,13 лв., респ. същата не му е възстановена, каквито са били неговите
претенции. От мотивите на този АПВ се установява единствено, че сумата в размер
на 555,13 лв. представлява доначислени лихви по РА до датата на издължаване на
сумите, които суми са потвърдени с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ –
Пловдив и са изискуеми. От информацията, съдържаща се както в процесния АПВ,
така и в предходния такъв, не може да се установи по безспорен начин на коя
точно дата същите са били погасени, доколкото както вече се посочи и по-горе,
липсват разпорежданията на публичния изпълнител, с които това е било
сторено/л.18-21/.
Недоволен и от повторно издадения
АПВ, жалбоподателят го е оспорил по административен ред, като Директорът на
Дирекция „ОДОП“ – Пловдив го е потвърдил с Решение №223/15.04.2021г., с което
по отношения на спорния въпрос освен, че е цитирал разпоредбите на чл.128-132 ДОПК е посочил единствено, че възстановените с отменения АПВ суми в общ размер
на 139 538,71 лв. са върнати по запорирана от публичния изпълнител банкова
сметка *** „Банка ДСК“АД в отговор на изпратено в хода на повторната ревизия на
Ч. искане за налагане на ПОМ, като по този начин е обезпечено събирането на
задълженията, които се очаква да бъдат установени в резултат на повторната
ревизия. От така изложеното е приел, че в случая не е налице хипотезата на ДОПК
да се възстановят други суми на лицето, освен вече върнатите по запорираната
сметка, като конкретните оплаквания срещу действията на публичния изпълнител е
мотивирано, че не могат да бъдат разглеждани в рамките на настоящото
производство, а могат да бъдат обжалвани пред директора на компетентната
териториална дирекция чрез публичния изпълнител и съответно пред
административния съд по реда на чл.266 и сл. ДОПК.
В хода на съдебното производство от страните не са
ангажирани доказателства.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на
Административен съд – Пловдив намира следното от правна страна.
Процесният АПВ е издаден от компетентни органи, в изискуемата се форма и
при спазени административнопроцесуални правила за това. Впрочем, спор по
отношение на тези факти, не се формира между страните. Противоположните
становища, поддържани в настоящото производство, се отнасят до приложението на
материалния закон и се концентрират в отговора на въпроса, сумата в размер на
555,13 лв.(лихви по РА до датата на издължаване на сумите) представлява ли
недължимо събрана от органите по приходите такава и съответно подлежи ли на
възстановяване.
Следва в тази връзка да бъде съобразено, че прихващането или
възстановяването, съгласно разпоредбата на чл.129 ал.1 ДОПК може да се извършва
по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, като искането
за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на
5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на
основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
А съгласно чл.128 ал.1 изр. първо ДОПК недължимо платени или събрани суми
за данъци, задължителни осигурителни вноски (ЗОВ), наложени от органите по
приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на
възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се
прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични
вземания, събирани от същата.
Анализът на цитираните разпоредби, съотнесен към конкретиката на настоящия
казус, налага да се приеме, че за да подлежи на възстановяване сумата, посочена
от жалбоподателя, следва да се установи единствено и само дали тя е била
дължимо или недължимо платена, респ. събрана. А за да се приеме, че една сума е
била недължимо платена, респ. събрана, то тя следва или да е била
платена/събрана на отпаднало правно основание, или към момента на
плащането/събирането да е била погасена по давност, или да липсва правно
основание за нейното плащане/събиране.
С оглед разрешаването на текущия административноправен спор, е необходимо
да се посочи, че в спорното съдебно производство двете страни - данъчно
задълженото лице и административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви
възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с
помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни
за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да
се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното
начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите
си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са
представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт,
от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от
съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до
последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и
задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законоустановеното
задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично
АПВ, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл.129 ал.7 във
връзка с чл.160 ал.1 ДОПК, независимо от това дали в съдебното производство
страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това
задължение от страна на съда означава при недоказване да се приеме, че
недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не
могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва
с неговото проявление.
В конкретния случай върху административния орган пада тежестта да докаже
наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т.е. че
сумата в размер на 555,13 лв. е прихваната на валидно правно основание. По
делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани от
страна на приходна администрация, въпреки указаната доказателствена тежест и
последиците от недоказването.
Както вече се посочи и по-горе, не се спори между страните, че процесната
сума представлява доначислени лихви по РА до датата на издължаване на сумите.
Не е спорно също така и обстоятелството, че с РА в потвърдената с решението на
решаващия орган част, на Ч. са определени задължения по ЗДДС в общ размер на
24 478,34 лв. и прилежащи лихви в размер на 12 300,17 лв. Това
публично вземане е обезпечено с издадени в хода на ревизионното производство
постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки чрез налагане на
възбрана на недвижими имоти, собственост на жалбоподателя и запор на банкови
сметки, в които банкови сметки също не се спори, лицето има парични средства,
достатъчно да покрият установените задължения.
С други думи казано, както в срока за доброволно изпълнение, така и в
първия ден след неговото изтичане, установените с РА задължения са били
обезпечени, т.е. публичният изпълнител е разполагал с възможността още на
20.08.2020г. да издаде разпореждане по реда на чл.228 ДОПК, с което да
предприеме действия по изпълнение на вземането. По делото обаче липсват данни
кога публичният изпълнител е издал въпросното разпореждане, но е факт, че по
набирателната сметка на ТД на НАП – Пловдив са постъпили суми едва на 12.10.2020г.,
на 13.10.2020г. и на 29.10.2020г., като до тези дати са били начислявани лихви
за забава, каквато лихва представлява и именно процесната сума в размер на
555,13 лв., доколкото се установи, че касае доначислени лихви за невнесени
задължения по ЗДДС в размер на 24 478,34 лв., ведно с прилежащи лихви в
размер на 12 300,17 лв., които се констатира, че са платени с постъпила на
29.10.2020г. (повече от два месеца след изтичане на срока за доброволно
изпълнение) сума по набирателната сметка на ТД на НАП – Пловдив.
Тук е мястото да се посочи, че целта на производството по обезпечаване на
публичните задължения, е да се защити фискът и да се гарантира, че държавата ще
може да събере установеното публично задължение с лихвите до окончателното му
погасяване. Процесуалните (публичноправни) последици от всяко едно обезпечение
обхващат и правомощието на публичния изпълнител да управлява и да се разпорежда
със запорираните (в конкретния случай) банкови сметки и наличните парични
средства в тях. В тази насока е и разпоредбата на чл.206 ал.1 ДОПК, съгласно
която, доколкото в този кодекс не е предвидено друго, запорът и възбраната,
наложени за обезпечение на вземането, произвеждат действията, предвидени в
чл.451, 452 и 453, чл.459 ал.1, чл.508, 509, 512, 513 и 514 от Гражданския
процесуален кодекс/ГПК/.
Ето защо и доколкото в банковите сметки на жалбоподателя, които са били
запорирани, са налични средства, достатъчни да покрият неговите задължения, именно
публичният изпълнител е лицето, което следва да извърши плащането. Очевидното
забавяне на публичния изпълнител, вследствие на което това е било сторено в
значително по-късен период, не влече след себе си начисляване на лихви за
забава, доколкото от една страна липсва правно основание, въз основа на което
това да бъде сторено, а от друга забавянето не се дължи на поведението на
длъжника. Или в случая липсата на съдействие от страна на кредитора(действащ
чрез публичния изпълнител) освобождава на общо
основание длъжника от неговата забава, който не може да изпълни без това
съдействие.
Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав констатира, че по
делото остана недоказано наличието на фактически и правни основания за прихващане
на сумата именно в размер на 555,13 лв., т.е. липсват доказателства, от които
да се установи по безспорен начин към коя дата органът е приел, че
жалбоподателят е изпаднал в забава, на коя дата главницата, представляваща
установени с РА задължения по ЗДДС и прилежащи лихви, е била погасена, кога
същата е била разпределена и по какъв начин е определен нейният размер.
В случая от страна на ответния административен орган не е представено и
обикновено прилаганото в такива случаи извлечение от данъчно-осигурителната
сметка на лицето.
Все в тази насока и следва да се посочи, че по делото нито се твърди, нито
се установява да са съставени протоколи, съгласно разпоредбата на чл.226 ал.2 ДОПК, изискваща за всяко предприето и извършено действие от публичния изпълнител
да се съставя протокол, в който се отбелязват датата и мястото на съставянето
му, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и направените
разноски. Тези констатации обосновават извода, че начислените и прихванати
лихви не са доказани от страна на ответника по основание и размер. Само това е
достатъчно процесният АПВ да бъде отменен като незаконосъобразен в оспорената
част, дори и да не бъде възприето изложеното по-горе в настоящото решение.
При това положение, на основание чл.160 ал.3 ДОПК делото следва да бъде
изпратено като преписка на органите по приходите при ТД на НАП - Пловдив за
ново произнасяне в частта относно неправилно прихванатата сума в размер на
555,13 лв. при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването
и прилагането на закона.
По разноските.
При посочения изход на спора, на
основание чл.161 ал.1 изр.1 ДОПК на жалбоподателя се дължат сторените по делото
разноски, съгласно представения списък, които се констатираха в размер на 10
лева – заплатена държавна такса.
Ето
защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд., VІІ състав:
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Акт за прихващане или
възстановяване №П-16001621022336-004-001 от 22.02.2021г., издаден на Т.И.Ч. ***
от А.Н.Б.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив и Х.М.Б.на
длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с
Решение №223/15.04.2021г. на Директор на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на
НАП в обжалваната част досежно извършеното прихващане на сумата в размер на
555,13 лева, представляваща доначислени лихви по РА №Р-1600
**********-091-001/05.08.2020г., издаден от П. Д. С. на длъжност Началник на
сектор, възложил ревизията и К. Г. Д. на длъжност главен инспектор по приходите
– Ръководител на ревизията, при ТД на НАП – Пловдив, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ИЗПРАЩА преписката на органите по приходите при ТД на НАП – Пловдив,
за ново произнасяне и издаване на акт за прихващане или възстановяване,
съобразен с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото
решение.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите с адрес гр.София, бул.„Княз Ал. Дондуков“№52 да заплати на
Т.И.Ч.
***, сумата от 10/десет/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл.160 ал.7 ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :