№ 185
гр. П., 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20244430200339 по описа за 2024
година
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 35-0002542 от 23.01.2024 година на
Изпълнителен директор на РД „АА“, гр. П. на И. Т. П. ЕГН: **********,
живущ гр.П., обл. П.,**** е наложено административно наказание – глоба в
размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лв., на основание чл.178а, ал.7, т.1
от ЗДвП, за административно нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.1, т.1
буква ”б” от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останал
жалбоподателя , който в съдебно заседание, редовно призован се явява и се
представлява от адв. Д.-Ак-грП.,поддържа жалбата, моли да бъде отменено
наложеното наказание на процесуално основание, като счита че е нарушен
чл.34 от ЗАНН.
Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, не изпраща
представител, не изразява и писмено становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните, посочените в жалбата основания и
писмените становища, намира за установено следното от фактическа страна:
На 19.12.2023 г.около 12:40 часа при извършване на проверка на фирма
Радиял Плюс ЕООД гр.П. притежаваща Разрешение №1406 за извършване на
ПППТИ на ППС в КТП №1406 собственост на фирмата в гр.П. на ул.Тодор
Табаков №2А на основание извършена проверка на пълнообемния видеозапис
от преминат преглед за техническа изправност на МПС Опел Инсигния с рег.
№**** на 08.06.2023г. се констатира че:
1
1:Госпожа И. П. като председател на комисия за извършване на ПППТИ на
ППС не следи за качественото и пълнообемно провеждане на периодичния
преглед от страна на техническия специалист - член на комисията и е
допуснал извършването на техническия преглед - горепосочения в нарушение
на изискванията определени в Наредба № Н-32 на МТИТС, като издава
протокол №32215717 от 08.06.2023г. в който по част I т.5 и т.6 не е извършена
визуална проверка и всички реквизити са попълнени видно от видеозаписа от
ел.система на ИА"АА" гр.София.Протокола се приключва със заключение
допуска се да се движи по пътищата отворени за обществено ползване и
издава у-ие за тех. изправност-до 08.06.2024Г.
Свидетелите твърдят, а именно актосъставителят Д. П. И. ,че на 19.12.2023г.
извършили с колегата си св. И. М. проверка на фирма „Радиял Плюс“ ЕООД
гр.П., притежаваща Разрешение за извършване на периодични технически
прегледи на техническата изправност на ППС. Въз основа на доклад от
прегледан пълнообменен запис на дейността на техническите прегледи, при
проверка на записа от прегледите констатирахме, че г-жа И. П. като
Председател на Комисията за извършване на периодични прегледи за
проверка на техническата изправност, не е следила за качественото и пълно
обменно извършване на технически преглед от страна на техническия
специалист или члена на комисията, което е второто лице в комисията. За
това нарушение съставили акт на Председателя на Комисията.
В тази насока са и показанията на свидетелят И. М.,същият твърди че месец
декември 2023г. извършили комплексна проверка на фирма „Радиял Плюс“
ЕООД гр.П., която притежавала разрешително за извършване на технически
прегледи на ППС. На основание видео запис от вече преминат и извършен
преглед на автомобил от 08.06.23г от госпожа П. и г-н Пълов, като се
констатира, че Председателя г-жа П. не следи за качественото и пълнообемно
извършване на периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на ППС, за което съставихме акт в присъствие на управителя на
фирмата и колегата Д. И..
По случая свидетелите прегледали протоколите от техническите прегледи на
преминалите автомобили на 08.06.2023год., като приложили към
административно – наказателната преписка протокол от извършен
периодичен преглед за техническа изправност на ППС на лек автомобил
марка Опел „ Инсигния ” с рег. №****, от дата 08.06.2023год.
Констатацията, която направили е, че председателя участвал в
комисията при извършване на периодичен преглед на 08.06.2016год. на ППС
на лек автомобил марка Опел „ Инсигния ” с рег. №****, не следи за
качественото и пълнообемно извършване на периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на ППС , което не отговаря на
изискванията на Наредба № Н-32,.
АУАН е предявен на нарушителя, като в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
от нарушителя е направено възражение.
2
Наказващият орган Началник на РД ”АА” гр.П., определен от Министъра на
МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАП, чл.189, ал.12 от
ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН е издал Наказателно постановление № 35-
0002542 от 23.01.2024 година на Изпълнителен директор на РД „АА“, гр. П.
на И. Т. П. ЕГН: **********, живущ гр.П., обл. П.,**** на: 19.12.2023
г.наложено административно наказание – глоба в размер на 1500.00 (хиляда
и петстотин) лв., на основание чл.178а, ал.7, т.1 от ЗДвП, за
административно нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.1, т.1 буква ”б” от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
НП е връчено на жалбоподателя на 01.02.2024 год.
Жалбата е подадена на 14.02.2024 год., видно от входящия печат.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства: НП №35-0002542/23.01.2024г.; АУАН
№331327/19.12.2023г.; Протокол от извършен периодичен преглед за
техническа изправност на ППС; Димомер; Възражение от И. П. срещу АУАН;
Заповед РД-08-30/24.01.2020г.на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Посочените доказателства по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира
изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган (оправомощен да издава наказателни постановления по силата на
заповед № РД-08-30/24.01.2020г.на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на чл.303
от НПК. Тежестта на доказване на нарушението лежи върху
административно наказващия орган, а не върху жалбоподателят, който от
своя страна няма задължение да доказва, че не е извършил нарушението и
същевременно от това не могат да се правят изводи в негова вреда.
Потвърждаването на наказателното постановление в случая би означавало да
се изхожда само от предположения, което е недопустимо както с оглед
забраната по чл.303 ал. 1 от НПК, така и с целта, залегнала в чл. 1 от ЗАНН -
да се осигурят необходимите гаранции за защита правата и законните
интереси на гражданите.
3
Безспорно тежестта на доказване в административно-наказателното
производство лежи върху наказващия орган. В тази връзка състава на съда с
приеме, че АУАН няма обвързваща доказателствена сила, т.е. отразеното в
него в декларативен стил не се счита за доказано. Това произтича от
разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16
от НПК обвиняемия (в случая нарушителя) се счита за невиновен до
доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно -
наказващия орган (по аргумент от чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 103, ал. 1
от НПК), тъй като именно той е субекта на административно- наказателното
обвинение, е да установи и докаже по безспорен начин, с всички допустими
доказателства, че има извършено административно нарушение от
жалбоподателя и че то е извършено виновно от него ( ППВС на Р.Б. №
10/1973 г.). Съгласно установената съдебна практика, ако това не бъде
доказано, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е
доказано извършването на нарушението. В конкретния случай обаче
наказващият орган не е събрал никакви доказателства подкрепящи описаното
в АУАН.
На следващо място съдът счита,че е налице е процесуално нарушение от
категорията на съществените, което е опорочило процедурата по издаване на
АУАН, а оттам и на наказателното постановление, доколкото отговорността
на дееца е погасена по давност.
Според чл.34 от ЗАНН не се образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението, а за данъчни нарушения- две
години.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. на ВКС и ВАС сроковете
по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата 1уби
възможността да реализира правомощията си по административно
наказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за
извършеното нарушение. Тоест сроковете по чл. 34 ЗАНН се явяват частен
случай на общата преследвателна давност по чл. 80 НК.
Според трайната съдебна практика нарушителят се счита за открит, когато
наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни за неговото
извършване и за самоличността на нарушителя, тоест когато са констатирани
факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или
бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на
допуснато административно нарушение.
Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и
конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението,
представляват действия по извършване на преценка относно наличието на
материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на
административно наказателната отговорност, които действия следват
откриването на нарушението и нарушителя и представляват част от дейността
по установяването на нарушения и налагането на административните
4
санкции.
В този смисъл законодателят разграничава понятията "откриване на
нарушителя и 'установяване на нарушението по несъмнен начин", като
именно с първата от посочените активности е свързано течението на
давностния срок по чл. 34 ЗАНН, докато установяването на нарушението е
последваща дейност,относима към реализирането на административно
наказателната отговорност и нейната индивидуализация.
Като принципно положение, въпросът за откриването на нарушителя е чисто
фактически, като във всеки случай следва да се преценява от кой момент
администрацията е разполагала с достатъчно конкретни данни за извършен от
обективна страна административен състав и че именно наказаното лице е
правонарушителят.
В някои случаи тези данни се добиват едва след извършване на конкретна
проверка по установяване на факти. В други ситуации обаче, в зависимост от
особеностите на конкретната нарушена административна норма и
фактическия състав на нарушението, наказващият орган разполага с всички
необходими данни още от един много по-ранен момент, предшестващ
извършването на формална проверка.
Във всички случаи обаче, за да се счита за открит нарушителят, е напълно
достатъчно администрацията да разполага с достатъчно данни за
извършеното нарушение и самоличността му, без тази дейност да е обвързана
с формални процедури, а още по-малко с юридическото оформяне и
подписване на актове, които финализират проверката. Водещият принцип е,
че когато контролният орган разполага с достатъчно данни за извършеното
нарушение и нарушителя, той не може чрез неоправдано забавяне да извърши
нужните проверки или да състави съответните финализиращи проверката
актове (които са за вътрешна употреба и са непротивопоставими на трети
лица), на практика да продължава в нарушение на закона установените
давностни срокове в този смисъл са Решение № 351 от 10.02.2020 г. по к.
адм. н. д. № 3757/2019 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 476
от 20.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3986/2019 г. на Административен съд
Пловдив, Решение № 963 от 14.05.2016 т\ по н. д. № 561/2016 г. на
Административен съд - Пловдив.
Действително законодателят е предоставил на администрацията два срока -
кратък (тримесечен) от откриване на нарушителя и дълъг (едногодишен) от
извършване на нарушението. Приложното поле на дългия срок, обаче е когато
следва да се извършват действия по установяване самоличността на
нарушителя, но не и когато тя е изначално известна - така Решение № 1486 от
04.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1238/2019 г. на Административен съд -
Пловдив. Решение № 2317 от 05.12.2016 г. по н. д. № 2414/2016 г. на
Административен съд - Пловдив.
Тези трайно установени в съдебната практика положения бяха
възпроизведени и в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по тълк. д. №
3/2019 г. на Върховен административен съд, видно от мотивите на което: "
Началото на тримесечния срок по чл. 34. ал. 1. изречение 2, предложение 1
5
ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Понятието не е легално
дефинирано от Закона за административните нарушения и наказания, но
доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване
има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да
установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът,
в който необходимите за това материали и/или информация са налични в
съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически
съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на
нарушението, времето и мястото на извършването му, ведно със
съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен
състав".
Факти, които следват момента, в който наказващият орган е разполагал с
цялата необходима му информация за извършеното нарушение и
самоличността на нарушителя, са ирелевантни за преценка за спазване срока
по чл. 34 ЗАНН, като такива могат да бъдат - приключване и оформяне на
проверката с констативен протокол, решение на колективен орган, решение
на висшестоящ орган и др.
В конкретния случай, гореизложените принципни положения водят до
несъмнения извод, че АУАН е издаден след изтичане на тримесечния срок от
откриване на нарушителя. В случая безспорно се установява, че
компетентният орган е разполагал с данните, въз основа на които да установи
нарушението и да идентифицира извършителя му, още към датата на
извършване на твърдяното нарушение, а именно - на 08.06.2023 г. Това е така,
тъй като още тогава администрацията е разполагала със записа, установяващ
поведението на жалбоподателя. При така посоченото, и доколкото
отговорността на жалбоподателя е ангажирана именно въз основа на
изгледания запис, данни за нарушението и нарушителя са били налични за
администрацията още към момента на извършване на нарушението, от когато
е било възможно и съставянето на АУАН, като именно от този момент е
започнал да тече и 3- месечният срок по чл. 34 от ЗАНН за съставянето на
АУАН. В случая обаче АУАН е съставен на 19.12.2023 г., т. е. след
изтичането на давностния 3-месечен срок, което предпоставя и
незаконосъобразността на проведеното административно наказателно
производство, а оттам и на процесното наказателно постановление.
Отделно от горното, моля да бъде прието, че материално - правната
законосъобразност на обжалвания акт се явява и неправилна, тъй като от
събраните доказателства не може да се направи извод, че жалбоподателят е
извършил описаното в него нарушение.
Изводът в насока, че описаното нарушение е осъществено, актосъставителят,
а оттам и административно-наказващият орган, извличат от представения по
делото клип. Същият обаче след огледа му се установи, че не съдържа цялата
проверка на процесното ППС, а само извършената проверка над канала,
намиращ се в контролно-техническия пункт. Същевременно, възражението на
жалбоподателя, че е извършил проверката на целия автомобил не се
опровергава по никакъв начин от видеоклипа. Нещо повече, видно от
Методиката за извършване на предпътен периодичен преглед за проверка на
6
техническа изправност на ППС към Наредба № 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС
(Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата), в т. 6.1.6. е уредено, че
проверката се извършва чрез визуална проверка за износване и правилно
функциониране, като се обърне особено внимание на монтираните устройства
за безопасност и/или използване на измервателен уред. Липсва обаче
изискване тази проверка непременно да се извърши над канала в КТП, където
е позиционирана камерата и каквото изискване е изрично предвидено в
методиката по отношение на други части от проверката на ППС - например
състоянието на кормилния механизъм (2.1.1.), електрическата инсталация (4.
11.), осите (5.1.1.), шенкелите (5.1.2.), лагерите (5.1.З.), колелата (5.2.2.),
гумите (5.2.3.), амортисьорите (5.3.2.), шарнирите (5.3.4.) и много други.
Поради това и жалбоподателят съгласно законодателно уредените правила на
методиката е напълно свободен да извърши тази проверка извън канала,
каквото твърди и да е сторил, а обстоятелството, че на представения
видеозапис не се вижда осъществяването на тази проверка, няма как да доведе
до единствения еднозначен извод, че такава проверка не е била извършена,
след като, както вече се посочи, няма изискване същата непременно да бъде
направена на канала.
При така изложеното, доколкото се установява, че е налице нарушение на
процедурата по съставяне на АУАН в срока по чл. 34 от ЗАНН, а от
събраните в хода на производството доказателства не може и да се стигне до
единствен възможен извод, че нарушението е било осъществено, а оттам и до
доказаност на административното обвинение, то и процесното наказателно
постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
Посочените нарушения от АНО представляват съществено нарушение на
процесуалните правила при издаването на НП.По
изложените мотиви, настоящият състав на съдът счете обжалваното
наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, и като такова
следва да бъде изцяло отменено.
По разноските:При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния му представител.
Размер се определя от съда, като следва да бъде справедлив и обоснован. За
определяне на конкретно дължимия размер съдът съобрази следните
обстоятелства:
- към момента на сключване на договора 09.02.2024 г. и към момента на
провеждане на откритото съдебно заседание, в което е оказана адвокатска
защита и съдействие -на 11.03.2024г и на 09.04.24г е в сила нова редакция на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в
чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 предвижда минимален размер на дължимото
възнаграждение при дела с материален интерес до 1000 лева равен на 100
лева;
- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие – представителство в едно
7
открито съдебно заседание.
- фактическата и правна сложност на делото. Констатира се, че процесния
случай не поставя за обсъждане непознати въпроси по приложението на
материалния и процесуалния закон. По делото е проведено едно открито
съдебно заседание.
Изложени са доводи от адвоката в жалбата която е доста подробна и която
той подържа за отмяна на процесното наказателно постановление.
- материалният интерес. В случая наложената административна санкция е
глоба в размер на 1500/ хиляди и питстотин / лева.
С оглед гореизложеното, справедливият и обоснован размер на адвокатското
възнаграждение, който следва да се присъди е 300,00 /триста/ лева. Този
размер на възнаграждението е законосъобразно определен и същевременно
представлява достойно заплащане за доказано положения от адвоката труд,
без същевременно да се допуска неоснователно обогатяване за сметка на
държавен орган.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от 3АНН Районен съд гр.П.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0002542 от 23.01.2024 година
на Изпълнителен директор на РД „АА“, гр. П. с което на И. Т. П. ЕГН:
**********, живущ гр.П., обл. П.,ул.**** е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин)
лв., на основание чл.178а, ал.7, т.1 от ЗДвП, за административно нарушение на
разпоредбата на чл.43, ал.1, т.1 буква ”б” от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на
МТИТС като неправилно и незаканосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителен директор на РД „АА“, гр. П. да ЗАПЛАТИ на
И. Т. П. ЕГН: **********, живущ гр.П., обл. П.,**** сумата от 300,00
/триста / лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана защита
и съдействие.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК
пред Административен съд гр.П., на основанията предвидени в НПК в 14-дневен
срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8