№ 2711
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание
на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росен Димитров
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело №
20221100101020 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, предявен от „А.Л.“ ЕООД, ЕИК ******* против М. К. П., ЛНЧ
**********.
Ищецът излага, че ответникът М. П. е солидарен длъжник, който отговаря за
задълженията на търговско дружество А. UK LTD, GB – *******, чиито законен
представител е. Между дружеството „А.Л.“ ЕООД и А. UK Ltd., GB, са сключени
множество договори, по силата на които ищецът е организирал осъществяването на превоза
на стоки на дружеството А. UK Ltd., GB, срещу възнаграждение. Дружеството съконтрахент
на ищеца има натрупани задължения към „А.Л.“ ЕООД, което наложило сключване на
Споразумение на 01.06.2015 г., с което страните се споразумяват относно плащането и
погасяването на задълженията на А. UK Ltd. към „А.Л.“ ЕООД. Общия размер на тези
задължения, според твърденията на ищеца възлиза на сумата от 37 034.21 евро, а ответникът
М. П. в качеството си на физическо лице е поел солидарна отговорност за погасяването им.
Ищецът сочи, че подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до СРС, позовавайки се на споразумението от 01.06.2015 г., по
което е образувано ч.гр.д.№ 53627/2018 г. на СРС. По същото е издадена заповед за
изпълнение за част от сумата по споразумението в размер на 7 958,62 евро, ведно със
законната лихва, считано от 13.08.2018 г. до окончателно плащане на вземането и 311.32
лева разноски по заповедното производство за държавна такса по заявлението.
По подадено второ заявление от ищеца „А.Л.“ ЕООД е образувано ч.гр.д.№
53626/2018 г. на СРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
1
чл. 410 ГПК за незаплатени вноски по споразумението от 01.06.2015 г. в размер на 10 000
евро, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2018 г, до окончателно плащане на
вземането и 397.17 лева разноски за държавна такса по заповедното производство.
Срещу издадените заповеди за изпълнение, длъжникът М. К. П. подава възражения по
чл. 414 ГПК, което обусловя предявяването на искове по чл. 422 ГПК.
В тази връзка ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените
искове и претендира разноски по делото.
Ответникът М. К. П. е депозирал писмен отговор на исковите молби, с които оспорва
исковете изцяло като неоснователни. Поддържа, че кредиторът „А.Л.“ ЕООД не е одобрявал
встъпването в дълг на третите лица и затова не може да се ползва от нормата на чл. 101 от
ЗЗД. Сочи че липсва съгласие във връзка с предмета на споразумението, липсва признание
на размера на общия дълг, както и съгласие за размера на месечните погасителни вноски.
Изтъква възражения, че няма споразумение. Същевременно не оспорва, че споразумението
от 01.06.2015 г. е сключено за уреждане на отношенията за изплащане и погасяване на
задълженията, възникнали по повод множество договори за превоз. Излага становище, че
има възможност да отмени встъпването си в дълга и заявява с депозирания писмен отговор,
че оттегля съгласието си затова. Заявява възражение за изтекла погасителна давност.
Претендира присъждане на разноски за исковото производство.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото
приема от фактическа страна следното:
Въз основа на заявление, вх. № 3064555/13.08.2018 г., подадено от „А.Л.“ ЕООД, ЕИК
*******, представлявано от Управителя О.И.Д., е образувано ч.гр.д.№ 53627/2018 г. на
СРС, 47 състав. Издадена е срещу длъжника М. К. П. на 27.08.2018 г. заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 7 958,62 евро, ведно със законната
лихва, считано от 13.08.2018 г. до окончателно плащане на вземането и 311,32 лева разноски
по заповедното производство за държавна такса по заявлението. Вземането представлява
сбор от неплатени суми по Споразумение от 01.06.2015 г. Препис от заповедта е връчен на
длъжника на 16.10.2018 г., който в срока по чл. 414 от ГПК подава възражение, вх. №
3081885 от 19.10.2018 г по описа на СРС, с което оспорва сумите по издадената заповед. На
кредитора „А.Л.“ ЕООД са връчени на 14.11.2018 г. указания за предявяване на
установителен иск за вземанията от 7 958,62 евро, като исковата молба е входирана на
13.12.2018 г. Образувано е гр.д.№ 78919/2018 г. на СРС, ГО, 47 състав.
По заявление, вх. № 3064554/13.08.2018 г., подадено от „А.Л.“ ЕООД, ЕИК *******,
представлявано от Управителя О.И.Д., е образувано ч.гр.д.№ 53626/2018 г. на СРС, ГО, 171
състав. Издадена е срещу длъжника М. К. П. на 28.10.2018 г. заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 10 000 евро, ведно със законната лихва,
считано от 13.08.2018 г. до окончателно плащане на вземането и 391,17 лева разноски по
заповедното производство за държавна такса по заявлението. Вземането представлява сбор
от неплатени суми по Споразумение от 01.06.2015 г. Препис от заповедта е връчен на
2
длъжника на 16.11.2018 г., който в срока по чл. 414 от ГПК подава възражение, вх. №
3091244 от 22.11.2018 г по описа на СРС, с което оспорва сумите по издадената заповед. На
кредитора „А.Л.“ ЕООД са връчени на 03.12.2018 г. указания за предявяване на
установителен иск за вземанията от 10 000 евро, като исковата молба е входирана на
20.12.2018 г. Образувано е гр.д.№ 80496/2018 г. на СРС, ГО, 171 състав.
С Определение № 177689 от 17.08.2020 г., постановено по гр.д. № 78919/2018 г. на
СРС, са съединени за разглеждане в общо производство исковете, по които са образувани
гр.д. № 78919/2018 г. на СРС и гр.д.№ 80496/2018 г. на СРС, ГО, 171 състав.
Ищецът „А.Л.“ ЕООД основава вземанията си на Споразумение от 01.06.2015 г.,
сключено от ищцовото дружество в качеството му на спедитор, с търговско дружество /
възложител / -А. UK LTD, GB – *******, регистрирано на *******t, London,W1B 3HH
UNITED KINGDOM, представлявано от М. К. П.. Видно от съдържанието на приетия като
писмено доказателство документ, страните, съгласно чл. 1 от Споразумението, се съгласяват
да уредят изплащането и погасяването на задълженията на възложителя спрямо спедитора,
възникнали в периода 2011 г. – 2014 г. и които към 08.05.2015 г., съгласно приложен
баланс, възлизат на обща стойност от 37 034,21 евро. Относно посочената сума е уговорено
задължение на възложителя да изплати същата изцяло на спедитора – ищцовото дружество
„А.Л.“ ЕООД. Според клаузата на чл. 2 от Споразумението сумата от 37 034,21 евро следва
да се погасява на равни месечни вноски с падеж – края на всеки текущ месец, чиито размер е
от 1028,72 евро. Между страните, противно на възраженията на ответника П., изрично с
текста на чл. 5 от документа е уговорено, че за обезпечаване на изплащането на общото
задължение от 37 034,21 евро в сроковете и съобразно с уговореното, като съдлъжници
встъпват на основание чл. 101 от ЗЗД физическите лица М. К. П., ЛНЧ ********** и О.В.
П., ЕГН **********. Встъпващите се задължават, според цитираната клауза, да отговарят за
изпълнение на цялото задължение спрямо спедитора като солидарни длъжници заедно с
възложителя. Споразумението е подписано от страните.
От ищеца „А.Л.“ ЕООД, са ангажирани и приети в хода на съдебното дирене
множество фактури, ведно с придружаващите ги CMR – международни товарителници,
представени и в превод на български език ( л. 47 – л. 79 и л. 194 – л. 247 от делото ), от
които е видно, че дружеството „А.Л.“ ЕООД е изпълнило задълженията си в качеството на
„спедитор“ да организира транспорта на стоки на ответника. Посочените писмени
доказателства настоящият състав на съда не обсъжда поотделно, доколкото с тях е работило
вещото лице по приетата ССчЕ.
От приетото заключение на изслушаната съдебно – счетоводна експертиза ( ССчЕ ),
което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно и пълно изготвено, се
установява, че процесните фактури са осчетоводени от ищеца и отговарят на изискванията
на чл. 7 от Закона за счетоводството и чл. 114 от ЗДДС. Счетоводството на ищеца е водено
редовно. Фактурите са включени в дневниците за продажби на „А.Л.“ ЕООД. Размерът на
непогасената част от вземането по процесното Споразумение от 01.06.2015 г., съгласно
заключението на ССчЕ към 31.12.2016 г. възлиза на сумата от 35 124,18 лева, като към
3
31.12.2019 г. този размер не е променен.
Други допустими и относими доказателства, извън обсъдените, на които съдът да
основава изводите си, не са ангажирани по делото.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Производството по делото е образувано по искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от кредитора в заповедното производство за
установяване съществуване на вземанията му срещу длъжника, за които са издадени
заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Предвид надлежните писмени доказателства, съдържащи се в кориците на ч.гр.д.№
78919/2018 г. на СРС и ч.гр.д.№ 80496/2018 г. на СРС, ГО, 171 състав, съдът намира, че
исковете, съединени за общо разглеждане в едно производство, са предявени в изискуемия
по закон едномесечен срок и имат за предмет същите вземания, за които са издадени
заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което са процесуално допустими и следва
да се разгледат по същество.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Вземанията по процесното Споразумение от 01.06.2015 г. се погасяват с общата 5-
годишна давност, приложима за възнаграждението на спедитора, която към момента на
подаване на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от които дати
се считат за предявени и исковете по чл. 422 ГПК, не е изтекла. До друг извод не може да се
достигне и при преценка на приетите като писмени доказателства товарителници. Видно от
същите ищецът, който е спедитор не е бил едновременно и превозвач, поради което не е
налице хипотезата на чл. 362 от ТЗ. Изключено е по тази причина и приложението на
специалната давност, предвидена с чл. 378 от ТЗ, респективно тази по чл. 32 от Конвенция
CMR.
Съдът след тълкуване волята на страните, обективирана в клаузите на цитираните по
– горе в съдържателно отношение текстове от споразумението от 01.06.2015 г., намира за
неоснователни възраженията, че кредиторът не е одобрил встъпването в дълга, както и че
липсва съгласие относно размера и падежите за плащането му. Уговорките са ясни и
недвусмислени, поради което не пораждат съмнение относно целените със споразумението
правни последици. Споразумението е подписано от всяка от страните по него и съобразно
с конкретизираното им качество по материалното правоотношение – възложител, спедитор
и трети лица – съдлъжници. Ответникът, чиято е и доказателствената тежест затова, не е
установил пълно и главно по предвидения в ГПК ред, че не е подписал процесното
Споразумение, поради което съдът приема, че именно М. К. П. е автор на волеизявлението
за встъпване в дълга на търговското дружество, което представлява - А. UK Ltd., GB, към
ищеца и за сумата, посочена в споразумението, като волеизявлението за обезпечаване на
изплащането на сумата от 37 034,21 евро направено съгласно чл. 101 от ЗЗД изхожда
именно от ответника П.. Съгласно чл. 101 ЗЗД едно лице може да встъпи като съдлъжник в
4
определено задължение по съглашение с кредитора. Ищецът основава вземането си на
процесното споразумение от 01.06.2015 г., в което изрично е налице позоваване на
законовия текст на чл. 101 ЗЗД, поради което съдът приема, че смисълът на конкретно
поетото с договора задължение на физическото лице ответник по иска е именно да встъпи
в дълга, поет от юридическото лице, чиито представляващ е.
Предвид кредитираното заключение на съдебно – счетоводната експертиза, размерът
на непогасената част от вземането по процесното Споразумение от 01.06.2015 г., съгласно
заключението на ССчЕ към 31.12.2016 г. възлиза на сумата от 35 124,18 лева, като към
31.12.2019 г. този размер не е променен. Съдът намира за необходимо да допълни, че сумата
изчислена от вещото лице в лева, отговаря на исковата сума в евро, съгласно фиксирания
курс на БНБ от 1.955830 лева за 1 евро ( 35 124,18 : 1,955830= 17 958,70 евро ).
Съобразно с изложените мотиви и обсъдената доказателствена съвкупност, предявения
установителен иск е основателен и доказан, и като такъв следва да се уважи изцяло за сума в
общ размер на 17 958,62 евро.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавата в
размер на законната лихва върху главницата от 7 958,62 евро, считано от 13.08.2018 г. –
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателно плащане на
вземането и върху главницата от 10 000 евро, считано от 13.08.2018 г.- датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателно плащане на вземането.
По разноските:
Ищецът „А.Л.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по представен списък по чл. 80
ГПК, ведно с доказателства по делото, има право на разноски за исковото производство в
размер на 1033 лева – за държавна такса и депозит за вещо лице и сумата от 1620 евро –
възнаграждение за адвокат. За заповедното разноски не следва да бъдат присъждани поради
липса на искане за това с депозираните заявления по чл. 410 ГПК.
На ответника М. П. и при този изход на спора разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „А.Л.“ ЕООД, ЕИК ******* против М. К.
П., ЛНЧ **********, иск с правно основание чл. 422 ал.1 във вр. чл. 415 ал.1 ГПК, че
съществуват изискуеми парични вземания в полза на „А.Л.“ ЕООД, ЕИК ******* против
М. К. П., ЛНЧ **********, произтичащи от сключено между тях Споразумение от
01.06.2015 г. за следните суми: 7 958,63 евро, ведно със законата лихва, считано от
13.08.2018 г. до окончателно плащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.08.2018 г. по ч.гр.д. № 53627/2018 г. по описа на СРС, 47
състав и сума в размер на 10 000 евро, ведно със законата лихва, считано от 13.08.2018 г.
до окончателно плащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение
5
по чл. 410 ГПК от 28.10.2018 г. по ч.гр.д. № 53626/2018 г. по описа на СРС, 171 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. К. П., ЛНЧ **********, да заплати на
„А.Л.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата от 311,32 лева- разноски за заповедното производство
по ч.гр.д. № 53627/2018 г. по описа на СРС, 47 състав; сумата от 391,17 лева - разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 53626/2018 г. по описа на СРС, 171 състав; сумата от
1033 лева и сумата от 1602 евро – разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението
за изготвянето му пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6