МОТИВИ към определение на СГС, НО, 28 състав по НЧД № 4100/2019 г.
Производството е по реда на чл. 457, ал. 2 и следващите от НПК.
Образувано е по внесено от Главния прокурор на Република България
предложение за приспособяване по отношение на българския гражданин С.Д.П. към
изискванията на българското законодателство на Присъда № 000242/2016 г. от
2.06.2016 г. по дело № 000011/2015 г. на 3-то отделение на Провинциален съд
Аликанте, Кралство Испания, с която С.П. е осъден на девет години и един ден лишаване
от свобода за престъпление по чл. 149.1 и чл. 22.1 от Наказателния кодекс на
Кралство Испания.
СЪДЪТ, като взе предвид приложените към предложението на Главния прокурор
на Република България доказателства, изслуша страните и взе предвид
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Налице са основанията за приемане за изпълнение на чуждестранната присъда,
с която е осъден българският гражданин С.П.. Спрямо последният е постановен
съдебен акт от орган на наказателното производство, който е окончателен, видно
от приложения на л. 29 – 30 от делото протокол, в който е удостоверено, че не е
допуснато разглеждането на жалбата пред Върховния съд на Кралство Испания срещу
присъдата от 2.06.2016 г. на Провинциалния съд Аликанте.
Фактите, за които от съда на Кралство Испания спрямо българския гражданин е
постановена осъдителната присъда, които са съставомерни съгласно съдебния акт
на испанския съд, се изразяват в причиняване, чрез заливане с киселина, на
телесно увреждане на пострадалия, изразяващо се в: поредица от цикатрикси
/цикатрикси/ върху дясната половина от лицето, което води до лицева
асиметричност; поредица от цикатрикси върху дясната половина на гръдния кош и
коремната област; поредица от цикатрикси върху дясната ръка; поредица от
цикатрикси върху лявата ръка със зони върху дланта и част от пръстите и други
несетивни зони по гърба, върху които са попаднали пръски от киселинната
течност, довели в съвкупност до нанасяне на значими естетически травми;
ограничения при отварянето на устата; ограничения при движението на шията; леко
ограничение в предното и страничното повдигане на дясното рамо; ограничение във
външното движение на десния лакът.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид така посочените съставомерни
обстоятелства в присъдата на чуждестранния съд намира, че следва престъплението,
за което българският гражданин е осъден, да бъде квалифицирано като такова по чл.
128, ал. 2, пр. 6, алт. 1, вр. ал. 1 от НК. От причинените, съгласно испанската
присъда, увреждания на пострадалия, съответстващо на състава на посочената
разпоредба се явява претърпяното от пострадалия обезобразяване на лицето, което
е било съпроводено и с причиняване завинаги на разстройство на речта.
Посочените в присъдата на испанския съд факти недвусмислено сочат, че на
пострадалия е било причинено обезобразяване на лицето, доколкото в резултат на
заливането му с киселина, върху дясната половина на неговото лице са останали
поредица от цикатрикси, които са обусловили лицева асиметричност /л. 6 и л. 13
от делото/. Възприетата от испанския съд правна квалификация на деянието също
включва като свой съставомерен елемент обезобразяване, доколкото с идентично
значение е изразът „сериозна деформация“, съдържащ се в чл. 149.1 от
Наказателния кодекс на Кралство Испания /л. 44 от делото/.
Посочените във фактическата част на съдебния акт на испанския съд
обстоятелства позволяват да се приеме, че причиненото на пострадалия телесно
увреждане се е изразявало както в обезобразяване на лицето, така и в причиняване
завинаги на разстройство на речта по смисъла на чл. 128, ал. 2, пр. 6, алт. 1,
вр. ал. 1 от НК, изяснен с т. 5 от Постановление №3/79 г. по н. д. № 6/79 г. на
Пленума на ВС. Съгласно изложените фактически обстоятелства в присъдата на
испанския съд /л. 6 и л. 13 от делото/, освен причинените белези на лицето на
пострадалия, довели до асиметричност, изгарянето му с киселина е довело и до
ограничения при отварянето на устата. Такива ограничения неминуемо са засегнали
и речевата функция, с оглед ролята, която устните играят при нейното
осъществяване.
В санкционната си част разпоредбата на чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК
предвижда наказание „Лишаване от свобода” от три до десет години. С оглед на
това не са налице основания нито за увеличаване на наложеното от испанския съд
наказание на българския гражданин, нито за неговото намаляване. Следва на
основание чл. 457, ал. 3 от НПК да се приеме за изпълнение именно наказанието
от девет години и един ден „Лишаване от свобода”, което с оглед на неговия размер
следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, съгласно разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС.
Следва на основание чл. 457, ал. 5 от НПК да се приспаднат от изтърпяване
на така приведеното в изпълнение в Република България наказание предварителното
задържане и изтърпяното наказание в Кралство Испания.
Следва да бъде приспаднато и времето, през което осъденият С.П. е задържан
в Затвора - гр.София до влизане в сила на настоящото определение.
Неоснователни са доводите, поддържани от осъдения, според които той бил
осъден от испанския съд в противоречие със събраните по делото доказателства. В
настоящето производство е недопустимо да се извършва преоценка на
доказателствения материал, събран в производството, по което е постановено
осъждането, нито да се проверява обосноваността, правилността и справедливостта
на постановения в Кралство Испания съдебен акт. Такава проверка може да се
извърши само по предвидения в законодателството на същата държава ред и от
компетентните нейни съдебни органи.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови определението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.