РЕШЕНИЕ
гр.Кърджали,
25.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двадесет
и шести май две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невена Калинова
при
участието на секретаря Анелия Янчева разгледа
докладваното от съдията гр. дело N 1338 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото първоначално е образувано
по искова молба вх. N 9206/09.10.2019г.,
п.кл.08.10.2019г., на А.Х.Т. от гр.Асеновград срещу Р.М.М. ***, по предявен
владелчески иск по чл.75 от ЗС за възстановяване на нарушено владение,
продължило повече от 6 месеца, на недвижим имот в ***.
С молба от 29.10.2019г.,
п.кл.26.10.2019г., ищецът чрез
упълномощения по делото адв.В.Р. заявява отказ от иска срещу ответника Р.М.М.
при условията на чл.228, ал.2, вр. чл.233 от ГПК, и с нова искова молба насочва
иска срещу нов ответник -„Стил Лес 77“ ЕООД ***, ***.
Производството по делото е
прекратено спрямо ответника Р.М.М. и се движи срещу новия ответник „Стил Лес
77“ ЕООД ***, ***, по предявен допустим владелчески иск по чл.75 от ЗС за
възстановяване на нарушено владение, продължило повече от 6 месеца, на недвижим
имот в ***, при твърдения, че имотът ищецът владее за себе си като собственик
на 1/36 идеална част и държи същия за останалите съсобственици, с установено на
12.08.2019г. нарушаване на владението на западната част на имота от ответника
чрез изкореняване на дървета и храсти, отнемане на хумусен слой и подготвяне на
терена за строителство, извършено в периода от 01.07.2019г.-12.08.2019г.
Ищецът твърди, че ответникът
отнема владението, което осъществява като съсобственик и държател на останалите
съсобственици на ПИ с идентификатор №55395.3.162, находящ се в ***, ***, *** по
КК и КР одобрени със заповед от 22.06.2018г. на изп.директор на АГКК, с площ 4
566 кв.м. и трайно предназначение на територията земеделска, нива, при описани
граници в исковата молба, който имот притежава по силата на решение
№00189/10.07.1997г. на ПК-с.Черноочене като възстановен на наследниците на М. М.
ПЛ в съществуващи стари реални граници. Твърди, че от възстановяването на имота
владее и държи имота непрекъснато за себе си и за останалите съсобственици,
като в същия засажда орехови фиданки и храсти арония, в т.ч. и в качеството й
на регистриран земеделски производител, получаващ субсидии за отглеждането на тези
култури в имота, който имот по нейно възлагане е трасиран на 15.08.2016г. от
„Рила инфотех“ ЕООД. Ищецът твърди, че живее в гр.Асеновград и на 12.08.2019г.
е информирана, че в имота й са изкоренени около 9 орехови фиданки, 5 черешови
фиданки и 100 храста арония в западната част на имота, отнет е хумусният слой в
същата част на имота и теренът се подготвя за строителство с първоначално
посочена площ 1 800 кв.м., а след индивидуализацията на реалната част по скица,
в изпълнение на указанията на съда, и съответно по изменението на иска на
ищеца, с площ от 1 159 кв.м., оцветена в жълт цвят на скицата.При твърдение, че
владението на тази площ от имота е отнето от ответника, искането е той да бъде
осъден да възстанови владението й на ищеца.В съдебно заседание ищецът лично и с
адвокат пълномощник поддържа иска, претендира за уважаването му и за разноски
по делото.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК
ответникът оспорва предявения иск като недопустим,
при възражение да е предявен след посочения в закона преклузивен срок за
предявяване на владелчески иск, с оспорване твърденията кога ищецът узнава за
отнемане на владението на имота, както и като неоснователен при възражение, че на 18.10.2018г. на основание чл.35,
ал.6 от ЗОС и Заповед N 787/04.10.2018г. на кмет на община Черноочене придобива с договор за продажба на недвижим
имот ПИ с пл.сн. N
14 в кв.8 по плана на ***, ***,
целият с площ 2 130 кв.м., застроен от продавача с едноетажна масивна сграда със застроена
площ 408 кв.м..Към
продажбата имотът е общинска собственост и е във владение на общината продавач.Договорът за продажба е вписан на
01.11.2018г. в Служба по вписвания и владението на имота е предадено на
ответника още с подписване на договора, а в началото на 2019г. имотът е
заграден от ответника, с довод, че ищецът е узнала за вписването на
сделката на
01.11.2018г., поради
публичността на вписването. Ответникът
твърди, че на 15.03.2019г. е извършил трасиране на
имота чрез компетентен за това специалист от фирма
„Сидиес 9“ ЕООД, а предния ден ответникът Р. К. е уведомил ищеца, че ще се извърши трасиране, с искане тя да присъства, което е отказано от ищеца
поради ангажименти и
с изявление, че на процедурата
ще присъства Р.М.М. ***. Последният е присъствал
както на трасирането на имота, така и на въвода във владение на Р. Х. К.,
поради което следва да се счита, че това е датата, на която е отнето владението
на спорната част от имота, ако такова е осъществявано от ищеца, при което преклузивният
срок за предявяването на иска е изтекъл, предвид деня, в който по реда на
чл.228, ал.3 от ГПК е постъпила исковата молба в съда срещу ответника. Наред с
това ответникът оспорва и всички останали твърдения в
исковата молба за
извършени в имота действия като отрича да са изкоренени сочените насаждения в имота, с възражение за нищожност на реституционния акт, на
който се позовава ищецът. В съдебно заседание ответникът чрез адвокат пълномощник поддържа възраженията
срещу иска, претендира за отхвърлянето му и за разноски по делото.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК третото привлечено от ответника лице община Черноочене оспорва предявения
владелчески иск при възражение, че ищецът никога не е владяла имота, като
претендираната реална част от него е неправилно заснета и отразена в КК и КР,
одобрени на 22.06.2018г., и собственик на имота е община Черноочене, която по
силата на договор за продажба на недвижим имот от 18.10.2018г., ведно с
находящата се едноетажна масивна сграда в имота, го продава на ответника „Стил
лес 77“ ЕООД, при материализирани на място граници на продадения имот с
пл.сн. N 14, кв.8, с площ 2 130 кв.м., от
който една част е заснета като самостоятелен ПИ с идентификатор N 55395.3.543 с площ 1 054 кв.м., а
останалата част от 1 076 кв.м. от пл.сн. N 14 е заснета като част от ПИ с
идентификатор N 55395.3.162
в одобренатa кадастрална
карта. Независимо от това се твърди, че до продажбата на имота от община
Черноочене на „Стил лес 77“ ЕООД, същият се владее от община Черноочене
необезпокоявано в имотните му граници, ограничени с трайна ограда, поради което
и се отрича легитимацията на ищеца да води владелчески иск, доколкото се отрича
някога ищецът да е владяла имота, с
искане да се отхвърли иска. В съдебно заседание третото привлечено лице чрез адвокат пълномощник
поддържа възраженията срещу иска, претендира за отхвърлянето му и за разноски
по делото.
Районният съд като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Предявеният иск е владелчески по чл.75 от
ЗС.
В доказателствена тежест на ищеца
е възложено да установи
упражняване на фактическа власт на имота в продължение на повече от 6 месеца
преди сочения период на нарушаване на тази власт от ответника и нарушението в
посочения период относно спорната част от имота, който период допълнително е
конкретизиран от ищеца с молба от 16.10.2019г., а
именно, че владението на процесната част от имота е отнето в периода
01.07.-12.08.2019г. В доказателствена тежест на ответника е възложено да установи отнемане на фактическата власт
на имота от 15.03.2019г. и конкретно на спорната реална част и осъществяване на
фактическа власт върху имота, в т.ч. през периода, в който ищецът твърди, че е
извършено нарушението, както и времето на подготовка на тази част за строителство.В доказателствена тежест на третото привлечено лице е възложено да установи осъществяваната фактическа
власт на имота, който продава на ответника, до продажбата му, в т.ч. в
пространствения му обхват, очертан с ограда, както и че към тази продажба е съществуващ
по актуален план, необходим за установяване на актуалния
териториално-устройствен статут на имота при нотариална продажба на същия.
Налице е правен интерес от предявяване на владелчески
иск, тъй като ищецът твърди, че в периода 01.07.-12.08.2019г. владението на
реална част от имота, който владее за себе си и държи за останалите
съсобственици е отнето от ответника, чрез изкореняване на около 9 орехови
фиданки, 5 черешови фиданки и 100 храста арония в западната част на имота,
отнет е хумусният слой в същата част на имота и теренът се подготвя за
строителство, за което ищецът узнава на 12.08.2019г.
Съгласно практиката на ВКС при владелческите искове твърденията в
исковата молба имат значение за допустимостта на иска и за очертаване предмета
на доказване, но съдът е длъжен да установи действителните фактически отношения
между страните, като при установяване на други факти в хода на производството,
различни от твърдяните, съдът ще се съобрази с установеното при решаване на
спора. Владелческите искове имат за предмет фактическо състояние и споровете по
тях се решават въз основа на установените факти. В този смисъл може да се
установява различна дата на отнемане на владението, но това ще има значение за
основателността на предявения иск, поради което възражението на ответника, че
искът е недопустим като предявен след изтичане на преклузивния срок по чл.75 от
ЗС, е от значение за основателността на иска.Когато отнемането на владението не
е станало с еднократно действие, а чрез поредица от действия с различен
характер и интензитет, срокът ще започне да тече от момента в който окончателно
е отблъснато владението. Следователно, необходимо e да се разграничат действията,
подготвящи отнеманетo, и тези по
отнемане на владението. С оглед на тази практика и твърденията на ищеца,
владелческият иск не е недопустим като предявен след изтичане на шестмесечния
преклузивен срок.
Съгласно чл.75 изр. 1-во от ЗС владението на
недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху
сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде
защищавано срещу всяко нарушение. Законът защитава владението на недвижим имот
без значение дали то се основава на притежавано вещно право на владелеца спрямо
имота.Когато обаче ищецът твърди, че е собственик на имота зедно с други лица,
той владее имота за себе си и го държи за останалите съсобственици, но
правомощието да владее имота се разпростира спрямо целия имот, освен ако се установят други
фактически отношения.Държането на имота за останалите съсобственици е от
значение за вътрешните отношения между съсобствениците.За третите лица, ищецът се
счита владелец на целия имот и може да защитава владението на целия имот или на
реалната част, на която му е отнето владението, ако фактическата власт спрямо
нея е упражнявана непрекъснато в продължение на 6 месеца преди нарушението.
Всяко вещно право включва в
съдържанието си право на владение, защото без него не могат да се упражняват
други въздействия върху вещта като използуване, събиране на плодове,
разпореждане.При правото на владение не се поставя въпрос за намерението,
което е необходимо при владението,
защото правомощието владение се извлича от вещното право.Съвладението е общо
упражняване на фактическа власт от две и повече лица с намерение за своене за
себе си и за другите съвладелци.Всеки един от съвладелците е самостоятелен
владелец, включително и по отношение на другите съвладелци. Затова той може да
защитава владението на цялата вещ от трети лица.Още повече това важи на
съсобственика, който владее вещта сам или чрез другиго.“Когато недвижимият имот
се намира в съвладение или е налице съвладение на вещно право върху недвижим
имот или на сервитут, всеки от съвладелците може да предяви сам иск за защита
на своето съвладение както срещу останалите съвладелци, така и срещу трети
лица…Всеки недвижим имот се защитава с владелчески иск, както и всяка част от
такъв имот.“/Владение, Витали Е.Таджер, 1991-Софи-Р, стр. 45/.
По силата на чл. 357, ал. 1 и ал.2 ГПК, в
производството по владелческия иск съдът проверява само факта на владението и
на нарушението му, а документите удостоверяващи, правото на собственост, се
вземат предвид само доколкото установяват факта на владението, с оглед на което
извън предмета на настоящия спор са наведените от ответника възражения за нищожност
на реституционния акт, на който ищецът основава правото си на собственост,
който реституционен акт и представените доказателства, че ищецът е наследник на
бившия собственик на възстановения имот, обосновават неоснователност на възражението
на дружеството-ответник и на третото привлечено лице за недопустимост на
предявения владелчески иск за реална част от имота.
Ищецът се легитимира като собственик на ПИ с
идентификатор N 55395.3.162,
находящ се в ***, ***, *** по КККР, одобрени със заповед от 22.06.2018г. на изп.директор на
АГКК, с площ 4 566 кв.м. и трайно предназначение на територията земеделска,
нива, при описани граници в исковата молба, наред с останалите собственици на
имота - наследниците
на М. М. ПЛ, на които имотът е възстановен в съществуващи стари реални граници с
т.4 на решение N 00189/10.07.1997г.
на ПК-с.Черноочене.Идентичността на възстановения имот –нива от 4.567 дка,
девета категория, местност Топраклък, имот N 003162 по картата на землището, при
граници/съседи/: N 003543
Стопански двор на МЗХП, N 00359 Населено място на кметство ***, N 003305 Пасище, мера на МЗХП, N 003557 Стопански двор на МЗХП, N 003556 Стопански двор на МЗХП и N 003163 Нива на кметство ***, с
поземлен имот с идентификатор 55395.3.162 по КККР на ***, ***, ***, одобрени
със Заповед РД-18-1268/22.06.2018г. на изп.директор на АГКК, е установена със
Скица на поземлен имот N 15-763440/21.08.2019г., изд. от СГКК-Кърджали.На 15.08.2016г., в присъствие
на ищеца, „Рила Инфотех“ ЕООД трасира границите на имот с кад. N 03162 в землището на ***, за което съставя
протокол, подписан от негов представител.На 11.09.2019г. ищецът подава молба до
кмета на *** да бъде спрян строеж в нейния частен имот N 03162, местност Топраклък, землище ***, ***, ***.В
молбата ищецът сочи, че строежът се извършва от неин съсед.По силата на
реституционния акт ищецът установява правото си на владение на имота.Реалното
осъществяване на същото е установено от показанията на св.Р.М., първи братовчед
на ищеца, и св.П.М., съпруга на първия свидетел, но на източната част от имота,
тъй като те и ищецът разделили ползването му помежду си в реални части, ищецът
обработвала източната част, разделена със стара ограда, в която имало арония,
но не и орехи.Св.Р.М. и св.П.М. установяват, че ищецът отглежда арония в нивата
в местността „Топраклък“ на ***, която е наследствена на ищеца от дядо й; освен
ищецът, нивата се обработва от св.Р.М.,
който е син на един от наследниците на дядото на ищеца, и който заедно със св.П.М.,
негова съпруга също ползва имота; бащата на св.Р.М. и бащата на ищеца са братя
и между наследниците на дядо им имало уговорка той и ищецът да обработват
нивата, нивата се ползвала от 1997г., през
2015-2016г. ищецът я трасирала, и в обработваната от нея източна част имало
арония, а в обработваната от свидетелите част имало ягоди и впоследствие засяли
дръвчета – орехи-9 броя, 5-6 круши и ябълки; ищецът и сега имала арония, а до преди
година я беряла и я продавала на пазара, като няколко години взимала субсидии
за имота; миналата година, в края на април-началото на май, Р./управителят на
ответника/ и ищеца имали уговорка ищецът да присъства на трасирането, за да се уточнят
границите на двата имота, този на Р. и
техния имот, на което трасиране присъствали двамата свидетели през месец
май-тогава първия път дошли геодезисти, които Р. поканил, за да си уточни
границите на неговия имот; геодезистите тръгнали да навлизат към техния имот и
свидетелите показали старата скица от 1997г. за нивата, тогава те им казали да
идат в общината да се уточнят, а Р. им казал, че тяхната скица е стара, а
неговата актуална; геодезистите направили очертания на имота на Р., но навлезнали
в техния имот с колчета, а в община Черноочене им казали, че няма грешка,
показали им тяхната документация за техния имот-нотариален акт от
1982г. за сградата заедно със земя и им
казали, че поземлената комисия сбъркала като им върнала земята, а не трябвало, защото
било контактна зона; месец и половина след месец май започнали да извозват
пръст с техника, и ищецът узнала за това през месец август, когато отишла до
имота; когато и св.Р.М. разбрал, че Р. разкопал и подравнил около един декар в
имота, изкорененил насаждения – орехите, крушите и ябълките на св.Р.М., и една
част от аронията на ищеца; в края на август там, където било разкопано, била
премахната оградата, на мястото, на която Р. направил нова ограда.Св.Р.М. сочи,
че сградата в имота, която според св.П.М., е в съседство на имота, била
железарски цех, не е ползвана от тях и
към нея имало двор; сградата е взета от Р. на търг през зимата; старата ограда,
която те правили от бодлива тел и колчета след 1997г., след като им върнали имота
от поземлената комисия, като това е отбелязаната на скицата на вещото лице като
стара дървена ограда странично и в горната част на имота, в посочената горна част
откъм имот с идентификатор N 55395.3.543 не съществува- премахната e от новия собственик; в имота на
ищеца също имало и ограда, където свършвала аронията, за да не влизат крави, с
тази ограда имотът бил разделен –откъм страната на свидетелите и откъм страната
на ищеца, но към сградата нямало ограда.
Ангажираните от ответника свидетели-св.Х.Я., св.Е.М. св.М.А. установяват, че през месец февруари
или март, Р., който купил един цех на търг в бившия стопански двор, от
източната част на който имало арония, забивал колчета до самата арония, и там
били Р. и жена му, имало и ограда от бодлива тел, на мястото на която сега Р.
направил нова, но без промяна на границите и без изкореняване на аронията;
първоначално до имота, който е стара сграда, имало 2-3 метра тръни, които през
м.март били почистени за 10 дни, след което, в края на март, дошли да слагат
колчета на около 1 дка, като трасирането било на два пъти-един път за
ориентировъчни координати и втори път след 15 дни-за конкретните точки
геодезистите, като в края на март започнали да правят новата ограда според св.Е.М.
и около 15 март според св.М. М., който тогава започнал работа по изкопа й, за около месец, месец и половина, защото не бил
на почистването, и към 15 март в имота вече имало колчета.Св.М. М. сочи, че до
имота на Р. имало арония, но оградата била направена до нея и покрай аронията
нямало ограда, и в имота нямало плодни
дръвчета и орехи.
Според св.С. С., специалист ТСУ в община
Черноочене, имотът представлява бивша стопанска сграда с дворно място от два
декара и нещо, собственост на община Черноочене, използван като склад за
изкупуване на тютюн, до 2019г., когато е продаден по скица, която той изготвил,
по плана, одобрен през 1981г., актуван от 2013г. като частна общинска
собственост, към която година свидетелят не е виждал имота да се работи от
някой.
Не е спорно, че с договор за продажба на недвижим
имот от 18.10.2018г., вписан от СВп-гр.Кърджали на 01.11.2018г. ответникът,
представляван от управителя Р. Х. К., купува от община Черноочене поземлен имот с
пл.сн. N
14, кв.8 по плана на ***, ***, ***, с площ
2 130 кв.м., застроен с едноетажна масивна сграда със застроена площ 408
кв., актуван с АЧОС N 140/30.09.2013г..Имотът при продажбата е
индивидуализиран по КРП на *** и на купувача е издадено от община Черноочене
Разрешение за строеж N 18/01.07.2019г., влязло в сила на
25.07.2019г., за обект: „Преустройство и смяна на предназначението на
съществуваща сграда в цех за дърводелски услуги“.На 15.03.2019г. представител
на фирма „Сидиес 9“ ЕООД трасира поземлен имот с пл.сн. N 14 по плана на ***, в присъствието на Р. Х. К.,
управител на ответника „Стил Лес 77“ ЕООД.В протокола не е посочено да са
присъствали други лица при трасирането на имота и протоколът за това няма
достоверна дата спрямо ищеца съгласно чл.181 от ГПК, но доказано е, че в
периода март-април 2019г. трасиране на имота е извършено, което по своята същност не представлява същинско
действие по отстраняване на ищеца от упражняваната фактическата власт на имота.
Поземлен имот с пл.сн. N 14, кв.8 по
плана на ***, ***, ***, с площ 2 130 кв.м., застроен с едноетажна масивна
сграда със застроена площ 408 кв., е актуван с АЧОС N 140/30.09.2013г. на община Черноочене на
основание чл.2, ал.1 т.1 от ЗОС и чл.30 от ЗСПЗЗ, но след като част от него,
като част от друг имот с номер 003162 по картата на землището на село
Паничково, местност Топраклък, идентичен с поземлен имот с идентификатор
55395.3.162 по КККР на ***, одобрени със заповед от 22.06.2018г. на
изп.директор на АГКК, е реституирана в стари реални граници на наследниците на
дядото на ищеца.
Тези обстоятелства, изложени като твърдения от
третото привлечено лице в отговора на исковата молба, за неправилно заснемане на претендираната
реална част, се установяват от неоспореното заключение на СТЕ и излушването на
вещото лице в съдебно заседание.От комбинираната скица към заключението се
установява, че в обхвата на поземлен имот с пл.сн. N 14, кв.8 по КРП на *** от 1981г., частично
попадат имот с идентификатор 55395.3.543 по КККР на ***, в който са разположени
сграда и нормативно необходима площ към нея според вещото лице, както и имот с
идентификатор 55395.3.162 по КККР на ***, част от който е извън площта му, в
която са налични насаждения от храсти арония, оградени на север, изток и юг от
стара дървена ограда, без видими следи на място за изкоренени храсти арония,
като само може да се предположи за изкоренени насаждения арония с площ 315
кв.м..Площта с налични насаждения арония граничи на запад с границата на поземлен имот с пл.сн. N 14, кв.8, в който по западната и южната му
граница е с новоизградена масивна бетонова ограда, от която до посочения скат
на скицата, площта извън тази на имот с идентификатор 55395.3.543, е 1 155
кв.м.Наблюденията на вещото лице са, че поземлен имот с пл.сн. N
14, кв.8 по КРП на *** от 1981г., е ограден с ограда по синята линия още
преди 2008г., но към замерването за целите на експертизата оградата е от запад
и юг/новоизградена/, от север няма ограда, а бетонов плочник покрай сградата, и
от изток границата е посоченият скат изкоп.Хумусният слой, посочен в
заключението да е отнет в имот с идентификатор
N
55395.3.543, е отнет не в този имот, а в имот
с идентификатор 55395.3.162 и площта, която е посочена в заключението/тази от
1 155 кв.м./ касае имот с идентификатор 55395.3.162.Този имот е идентичен
с имота по решението на ОСЗ-***, който в плана за земеразделяне е имот с N 003.162, без разлика в границите
на имота по двата плана.Кадастралният план на *** е от 1981г., а кадастралната
карта се отнася в случая само за земеделски земи, поземлен имот N 14 попада в урбанизираната
територия на ***, за която няма
одобрена кадастрална карта.В имот с идентификатор 55395.3.162 има изкоп с цел
подравняване на имот с пл.сн.№14, като идентичността вещото лице установява
чрез съвместяване на КК, КП и плана за земеразделяне.
Основанието, на което ищецът получава фактическа
власт на имота е реституцията, но съдът приема за установено, че ищецът не е
упражнявала фактическа власт спрямо претендираната реална част в срока по чл.75
от ЗС, както и, че такава не е упражнявана от нея и св.М. и св.М. при условията
на общо съвладение. Владението на ищеца е установено от преди това на ответника
и от преди актуването на имота като частна общинска собственост, но доказаното е
върху реалната част от имота в източната му част, фактическата власт на която
не е отнета от ответника, и в която част и към изследването от вещото лице са
налични насаждения от арония, като само може да се предполага дали такива са
изкоренени. Ищцовите свидетели са заинтересовани от изхода на делото, доколкото
се установява да са владяли реалната част, предмет на владелческа защита, и
показанията им се опровергават от показанията на ответните свидетели, че
трасирането на имота, предприето от ответника, не засяга насажденията от арония
и достига до тях.Именно ищцовите свидетели
установяват разделната фактическа власт на имота между тях и ищеца,
както и отглеждането от ищеца на арония, а от самите тях на други насаждения,
за които сочат, че са изкоренени-орехи, круши и ябълки.
Отнемането на
фактическата власт на процесната реална част от ответника чрез изграждане на
бетонова ограда и премахване на хумусния слой, е доказано пълно, но нарушението
не е извършено спрямо ищеца, която с предявения владелчески иск не защитава
упражняваната от нея фактическа власт върху реална част от имота, а тази, упражнявана
от св.М. и св.М., а искът не се основава на тези обстоятелства. Нарушение по смисъла на чл. 75 ЗС
е всяко действие, което ограничава или изключва фактическата власт на
владелеца, независимо от намерението на последния или на нарушителя. Съдебната
практика приема, че нарушението е всяка форма на активно поведение /като
действие/ на физическите лица, респ. ако е предприето от фирма /юридическо
лице/ чрез органите им в насока отстраняване на владелеца от фактическата власт
и установяване на своя фактическа власт или в насока, целеща владелецът да бъде
лишен от възможността сам да упражнява фактическа власт.При липса на пълно и
главно доказване от ищеца, че упражнява фактическа власт върху имота в неговата
цялост, каквито са твърденията в исковата молба, и установеното, че упражнява
фактическа власт върху реална част от него, която обаче не й е отнета от
ответника, искът за предаване владението на индивидуализираната със скица,
представляваща лист 149 от делото, реална част от поземлен имот с идентификатор N 55395.3.162,
находящ се в ***, ***, *** по КККР, одобрени със заповед от 22.06.2018г. на
изп.директор на АГКК, с площ 1 159 кв.м., оцветена на скицата в жълт цвят,
подлежи на отхвърляне, защото владелческият иск защитава владението като
фактическо състояние, а не правото на владение като част от съдържанието на правото на собственост.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца са направените от
ответника разноски от 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач няма право на разноски съгласно
чл.78, ал.10 от ГПК и от същото не се претендират разноски, които то да е
причинило по делото.
Мотивиран от горното, Районният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Х.Т. с ЕГН **********,*** ***, срещу „Стил Лес 77“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, ***, ***, представлявано от управителя Р. Х. К.,
владелчески иск по чл.75 от ЗС, за предаване владението на реална част от
поземлен имот с идентификатор N 55395.3.162, находящ се в ***, ***, *** по
КККР, одобрени със заповед от 22.06.2018г. на изп.директор на АГКК, с площ 1
159 кв.м., индивидуализирана в скица, представляваща лист 149 от делото, и
оцветена на скицата в жълт цвят.
ОСЪЖДА А.Х.Т. с ЕГН **********,*** ***, да заплати на „Стил Лес 77“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, ***, представлявано от управителя Р. Х. К., сумата
600 лв. за разноски по делото.
Решението е постановено при участие на трето лице
помагач Община Черноочене, с.Черноочене, ***, ***, ***.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: